Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 27 (2014) В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО ПРОСТРАНСТВО

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО ПРОСТРАНСТВО

Е-поща Печат PDF

Кои са новите критици на Евросъюза? Кои са причините за засилване на евроскептицизма и популизма в Унгария и в ЕС?

На тази тема бе посветена конференцията, състояла се в Будапеща в края на юни, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ съвместно с Унгарския институт за политически изследвания Policy Solutions. За участие в дискусията бяха поканени евродепутати, университетски професори, социолози от Германия.

Загрижеността на унгарските социалисти е основателна. На изборите за Европейски парламент през май т.г. те се оказаха на трето място след ФИДЕС (51.5% с 12 места) и неонацистката партия „Йоббик” (14.7% с трима евродепутата), те получиха само 10.9% от гласовете (две места) – чувствителен спад спрямо 2009 г. - с цели 17.4%. Това е най-слабото им представяне от 1990 г. насам.

Веднага след обявяване на резултатите председателят на УСП Атила Мещерхази и цялото ръководство на партията подадоха оставка. Една от причините за изгубеното електорално пространство на социалистите може да се обясни с преливане на левия вот към двете нови ляво центристки партии, които не съществуваха допреди пет години. Това са „Демократическата коалиция” на бившия социалист и премиер Ференц Дюрчани, която събра 9.8 % и гражданската коалиция „Заедно” на другия бивш социалистически премиер Гордон Байнаи, която взе 7.2 % от гласовете.

Разпарчетосването на левия вот едва ли е единствената причина. През септември м. г. европейската левица имаше всички шансове да спечели, за което писа „Дума”. Това показваше анализът на политическите нагласи в 28-те страни членки на ЕС. В следващия парламент очакваният брой места за Партията на европейските социалисти (ПЕС) бе 230 срещу 226 за Европейската народна партия (ЕНП). Но междувременно се случиха събития, които повлияха политическите нагласи да претърпят радикална промяна. Две от тях – реакцията на ЕК спрямо газопровода „Южен поток“, и кризата в Украйна – станаха решаващи, според нас, за този обрат.

Случайно или не, точно в разгара на предизборната кампания, Барозу, Йотингер и Ко. обявиха, че проектът „Южен поток“ не се разрешава, нищо че аналогичният „Северен поток“ диверсифицира вече газовите доставки, създава по-голяма енергийна сигурност и допринася за растежа на германската икономика. По кризата в Украйна пък ЕК застана зад превратаджиите и убийците в Украйна.

Атаката спрямо „Южен поток“, както и позицията на ЕК спрямо събитията в Украйна, бе атака срещу здравия разум, както изтъкнаха отделни участници в дискусията, атака срещу интереса на европейците и на ЕС като цяло. Но унгарските (и някои европейски) социалисти застанаха на страната на „комисариадата“. И трябваше да понесат тежки загуби на евроизборите.

Дискусията в Будапеща отбегна да обсъди доколко тези два фактора се оказаха съществени за поражението на левицата. Липсваше анализ, не бяха дефинирани ясно понятията „евроскептицизъм“ и „популизъм“. Кои и защо са евроскептици и популисти и с какво те заплашват народите на Европа? Преобладаваха общи декларации, спорни постановки, включително персонални обвинения. Не стана ясно и какви стъпки ще предприеме левицата, за да възстанови изгубеното си електорално пространство.

Евродепутатът от УСП Ищван Уйхели декларира, че вярва в Европа. „Трябва да има повече Европа, заяви той, стабилна и сигурна Европа. Днес ЕС има по-силна социална политика в сравнение с 90-те години на 20 век. Ето, Унгария успя да извоюва 18.9% повече от средства на ЕС. А щом приемаме повече средства, това означава да се подчиняваме на политиката на ЕС. Такова становище поддържа и Жан-Клод Юнкер. Премиерът Орбан обаче е против. Но позицията му не се споделя от всички унгарци. Орбан се опасява, че като председател на ЕК, Юнкер може да предприеме санкции срещу Унгария заради подписването на договора с Русия за двата нови енергоблока в ядрената централа в Пакш, затова е против кандидатурата на Юнкер. Ние, социалистите обаче, подкрепяме Юнкер, защото познава проблемите на Европа, продуктивен е и се учи от грешките си...“ Не стана ясно обаче, след като днес в ЕС има по-силна социална политика, защо основно послание в кампанията на социалистите бе именно за силно социална Европа? Както и защо не е в интерес на унгарците договорът с Русия за двата нови енергоблока?

Петер Нидермюлер, евродепутат от „Демократическата коалиция“ на бившия премиер Ференц Дюрчани, пък иска да се даде повече власт на Европейския парламент. Не стана ясно държавите-членки продължават ли да бъдат суверенни субекти на международното право? Отпада ли разбирането за държавен суверенитет, изложено в Декларацията за принципите на международното право, приета с Резолюция 2625 от 1970 г. на Общото събрание на ООН, която представлява основополагащ и задължителен акт на международното право? Очевидно, с приемането си в ЕС държавите-членки не могат да загубят своя суверенитет, не им се отнема онова неотчуждаемо юридическо качество, което ги прави независими държави. Обратното би означавало да приемем, че договорът от Лисабон, независимо от шмекерския начин, по който бе наложен на правителствата, стои над принципите на международното право, над актовете на ООН.

Тамаш Месерич, евродепутат от зелената формация „Политиката може да бъде различна“ (LMP), е загрижен от задълбочаване на атлантическата връзка: „Трябва да бъдем много предпазливи към търговското споразумение между ЕС и САЩ.“ Съмненията на Бенедек Явор, евродепутат от гражданската коалиция „Заедно”, са относно ефективността на ЕС: „ЕС е утопия, но и националната държава е утопия. Въпросът с ЕС е колко дълго тази утопия може да бъде поддържана? ЕС не е в състояние да даде отговори на много важни въпроси – екологически, социални, демографски... Хората не виждат разликата между ляво и дясно, след като има съглашателство. Имаме усещането, че зад кулисите се сключва сделка с Юнкер.“

Особено критични бяха изказванията на представителите на академичната наука. Габор Фодор, университетски професор и директор на Института за стратегически изследвания „Векове“, с основание постави парливите въпроси: „Критици на коя Европа? Отляво или отдясно? На каква Европа? Лява или дясна? Но Евросъюзът не означава Европа. За да осмислим проблема, следва да се опрем на здравия разум на обикновените хора. В основата на всяко обсъждане следва да поставим здравия разум. Но може ли да се провежда нормална дискусия между хора с рационално и ирационално мислене? Какво ни карат да разбираме под демокрация? Не е ли либералната демокрация? Освен това ни казват, че Европейският съюз изпълнил главното си предназначение да поддържа мира в Европа, след като седем десетилетия живеем в мир. Тогава Евросъюзът политическо предизвикателство ли е? Не е ли твърде крехка тази конструкция, създадена за политически цели, за поддържането на мира? И ако е политическа конструкция, кой в ЕС е суверенът?”

Золтан Погача, професор по икономика в университета на Западна Унгария, продължи със щекотливите въпроси: „Хората знаят много добре какво искат, но не им се дава възможност да го постигнат. Евросъюзът не работи защото липсва реална политика, защото не избираме директно нито председателя на ЕК, нито президента на Съвета. Властта на бюрокрацията е по-силна от политиката. Съществува и дълбока пропаст между Запада и Изтока. Западноевропейците не могат да разберат какво чувстваме ние в Централна и Източна Европа. Какво да направим, че ЕС да стане конкурентоспособен? Политиката е изкуство. Това означава да можеш да говориш на езика на хората, да се държиш като хората, да усетиш техните настроения, тяхната психология... На практика няма комуникация с хората. А това е фундаментален недостатък...“