Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 27 (2014) ЕС: “ДЕМОКРАТИЧНАТА” ВОНЯ НА ИЗМАМАТА

ЕС: “ДЕМОКРАТИЧНАТА” ВОНЯ НА ИЗМАМАТА

Е-поща Печат PDF

Много от сериозните политически и икономически анализатори в Европа от известно време са загрижени за бъдещето на Европейския съюз, след като за поста председател на Еврокомисията бе номиниран Жан-Клод Юнкер. Според тях по-голямата част от представителите в Европейския парламент ще го подкрепят и възможността на Дейвид Камерън да повлияе за промяна на това решение с наближаване сесията на Европейския парламент намалява. Но с това проблемите на ЕС не се решават, а се задълбочават.

Според анализаторите причината е, че Юнкер представлява старата школа на мислене в Брюксел, и то в момент, когато милиони европейски избиратели показват недоволство от стереотипите в ЕС, от прекалено голямата зависимост от САЩ и налагания неолиберален икономически модел, а именно той стои в основата на разразилата се икономическа криза в страните от съюза.

Днес страхът в ЕС е дали съюзът отново ще изразходва своята енергия за продължаване на пагубния неолиберален модел и институционални препирни във време, когато би следвало да се обърне по-голямо внимание на застоя в европейската икономика и борбата с високата безработица и корупцията в Евросъюза. Освен всичко друго опитите за оформяне на политически компромис чрез преговори показва мудност в процеса на вземане на решения. Не се полагат достатъчно усилия и за по-голяма демократизация на ЕС, нещо, за което воюват отдавна реформаторите в съюза.

„Представители без народ” - това е Европейският парламент, Европейската комисия и почти цялата евробюрокрация, които получават все по-широки правомощия и все повече се отдалечават от избирателите и от демокрацията” - коментира авторитетният германски всекидневник “Зюддойче Цайтунг” в края на юни.

Европейският US човек

Впрочем, ако се върнем назад в историята се вижда, че самото зачеване на ЕС е порочно и то няма нищо общо с демокрацията. Както призна и американският президент Барак Обама в прословутата си реч във Варшава през юни, ЕС е американски проект. Американците обаче са кръстници и на ЕС, и на първия председател на Европейската комисия - западногерманецът Валтер Халщайн, който беше абсолютно техен и предан човек. Халщайн е бивш нацистки офицер, воювал със звание лейтенант в армията на Хитлер и пленен от американските войски на 26 юни 1944 г. в битката за превземането на Шербург. Оценяйки ценза, подготовката и личните му качества американците го изпращат на „превъзпитание” в концентрационен лагер в самите Съединени щати, привилегия, от която се ползват много малко пленени германци, и най-вече тези, за които смята, че си струва да бъдат вербувани. Ние не знаем, разбира се, какво се е случило с Халщайн там, но година по-късно той се завръща в Западна Германия и веднага е назначен на работа като преподавател в университета на Франкфурт, а след два месеца (!) става ректор. След две години се връща отново в САЩ за една година и след завръщането си в Германия, за общо учудване, е назначен за ръководител на Службата на външните работи към канцеларията на канцлера Аденауер! С подкрепата на американците, всеки служител от канцлерството знаел, че истински министър на външните работи на Германия е не този, който официално заема поста, а US-човекът - Валтер Халщайн. В продължение на близо десет години той е модератор на външната политика на Германия. Пак с препоръка от Големия брат той е спуснат за председател на ЕК, пост, на който престоява също десет години (1958-1967).

През този период, а и след това, САЩ фанатично насърчават развитието на своя проект - ЕИО. Дали тези времена са минали? Едва ли...

След изявлението на Обама: „След като изразходвахме толкова кръв и средства, за да обединим Европа, отказваме да позволим на тъмните тактики на 20-и век да определят 21-ви век”, както и факта, че е привърженик на неолибералния модел, издигнат от банковите среди, близки и обвързани с МВФ, не е трудно да се досетим, че както предишният Барозу, и сега номинираният за председател Жан-Клод Юнкер, е US-човек.

Кой все пак е новият председател на ЕК?

Политическата си кариера Жан-Клод Юнкер започва от ранна възраст. През 1974 г., само 20-годишен, се присъединява към Християнската социална народна партия на Люксембург. През 1984 г. за пръв път е избран за депутат, като става и министър на труда в правителството на Жак Сантер. От 1989 г. е министър на финансите в следващия кабинет на Сантер, а след неговото избиране за председател на Европейската комисия през 1995 г. оглавява правителството и остава на този пост 18 последователни години - до миналата година. През юли 2013 г. Юнкер връчва оставката си на държавния глава – великия херцог Анри. Дотам се стига след шумен медиен скандал, свързан с разкритията за редица нарушения и злоупотреби в разузнавателната служба на страната SREL, продължавали с години. В качеството си на дългогодишен министър-председател, на два пъти, през 1997 и 2005 г., председателства Европейския съвет. През 2005 г. оглавява и Еврогрупата.

За отбелязване е и друг любопитен факт - от шестте председатели, които имаше комисията през последните тридесет години, тримата са от Люксембург (Гастон Торн, Жак Сантер и Юнкер). И на тримата кариерата се преплита с банките, МВФ и политиката! Сериозен подбор, гарантиращ защита на интересите и политиката на крупния банков капитал от Европа и зад океана.

Ясно е, че и с последната номинация за председател на ЕК, САЩ запазват своето решаващо влияние в политиката на ЕС. Другото е само игра на демокрация, в която все по-малко европейски избиратели вярват.

Какви са правомощията на председателя на Европейската комисия?

Това е най-високият пост в ЕС, тъй като Комисията е единственият орган, който може да създава закони. Тези закони могат да се променят от Съвета на Европейските министри, като неговите членове се договарят в детайли, Комисията също така може да налага санкции на правителствата и фирмите, които не се съобразяват със законите на ЕС. Нерядко това се случва след консултации с Вашингтон. Някак си председателят на ЕК се явява „надзирател” на САЩ в ЕС, като уж гарантира прилагането на европейските договори и закони, а всъщност осигурява защитата на американските интереси в Европа. Примерът със синхрона в реакциите и действията на САЩ и ЕС по повод инспирираната от тях криза в Украйна и предприетите санкции срещу Русия само потвърждава, че това е действително така.

Поглед към проблемите

Битката за поста председател на ЕК на тазгодишните евроизбори беше битка на две противоречиви виждания за развитието на ЕС.

Едното, чиито приоритети бяха - „повече европейско влияние по света”, гражданско участие в демократичните процеси, край на икономическата политика на строги ограничения, икономически напредък чрез инвестиции за растеж и създаване на работни места и ефективна борба срещу укриването на данъци и корупцията - загуби битката. Най-вероятно безвъзвратно.

Другото виждане, което гарантираше сегашното икономическо статукво и доведе до засилване зависимостта от банковия капитал и МВФ и пълно подчинение на ЕС на геополитическите интереси на САЩ, със задкулисни машинации и игри - успя да запази този пост за ЕНП.

Зад сянката на това противоборство и оставането на ЕНП на ръководни позиции в ЕС обаче (което както виждаме няма нищо общо с прокламираните от неговите бащи демократични принципи) се крие и една друга, по-прагматична цел - прикриването на корупцията във върховете на ЕС, която вече не може да бъде скрита.

„Икономическите загуби от корупцията в ЕС достигат 120 милиарда евро на година. Това се равнява на целия бюджет за управление на ЕС”, призна наскоро еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом. Въпреки тези закъснели признания обаче ръководството на ЕС си затваряше очите и мълчеше за кражбите и корупцията в отделните страни на ЕС и най-вече тези от еврозоната, които се вършеха там от десетилетия.

Редица сериозни и независими икономически анализатори и медии на Запад все по често поставят въпроса няма ли корумпирани висши чиновници и в Брюксел, които са се възползвали от милиардите, наливани в Гърция, Италия, Испания и Португалия, за да се облагодетелстват, и не трябва ли да се потърси от някого лична отговорност? При толкова финансови корифеи и много икономически служби в ЕС как се допусна парите, които наливаха дълго време в тези страни, не само да се крадат, но и да създават огромна корупция?!

Боксовите круши на ЕС

Внимателният анализ и прочит с просто око на докладите на ЕК, които разглеждат въпроса с корупцията в държавите от ЕС, показва как тя съзнателно или несъзнателно пропуска себе си и цялото ръководство. Вместо това във всеки доклад дежурно се нанасят удари по боксовите круши на ЕС - Гърция, Унгария, България, Румъния, Хърватия, Чехия и Италия. Ако Еврозоната се разпадне, няма да бъде заради тези страни, както внушават от Брюксел и от МВФ във Вашингтон, а заради сериозните болести, от които страда ръководството на съюза и които умело прикрива - корупция, непрозрачност, задкулисие, прекомерно раздута, скъпо платена и неефективна администрация.

За това, че корупцията съществува по върховете на ЕС, има много доказателства, които сега нямаме възможност да разглеждаме в подробности. Достатъчно е да споменем само примерите с изнудването от страна на висшите чиновници от Брюксел на „най-битите” страни за корупция в ЕС - Гърция и България.

От началото на кризата в Гърция през 2008 г. и до днес гръцкото правителство е буквално изнудвано от лидерите на ЕС да продължи да закупува от богатия Запад скъпо въоръжение и военна техника, от които страната няма нужда, въпреки наложените от тях строги икономически санкции и бюджетни ограничения за тази страна.

Вонята Ферхойген

Що се отнася до нас, ние не сме забравили как през 2003 г. комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген от трибуната на Българския парламент излъга, че ЕС ще приеме България за член само ако страната ни затвори двата реактора на АЕЦ ”Козлодуй”. Преговарящата тогава Меглена Кунева умело и хитро използва тази заплаха и защитавайки чужди корпоративни и вероятно свои финансови интереси, я наложи като най-важното условие за приемането на България в съюза, а продажните ни политици, които също получиха своя дял, издигнаха лъжата на Ферхойген в държавна политика и затвориха реакторите.

Едва през 2007 г. се разбра, че Ферхойген е отправил заплахите от свое име, след като на зададения писмен въпрос от българските депутати Европейската комисия по разширяването с порядъчно закъснение даде следният отговор: „There is no Decision by the Commission on the closure of the Kozloduy Nuclear Power Plant.“ (Няма решение на комисията за затваряне на АЕЦ ”Козлодуй”.)

България обаче вече беше спряла двата реактора на АЕЦ, губейки милиарди, докато Ферхойген, Кунева, Паси и другите играчи, ощетявайки сериозно България, се погрижиха за своите милиони. Никой от ЕК до днес не се е сетил да потърси отговорност на Ферхойген или на Кунева.

Злите езици” говорят, че и воаяжите на досегашния председател на ЕК Барозу в България, по прищявка на правителството на Борисов, са били добре подплатени финансово.

Една балканска поговорка гласи „Рибата се вмирисва откъм главата”. Тя в пълна степен днес се отнася за ЕС. В България вонята е вече непоносима, а разложението - пълно. Днес един самозабравил се и психясал фюрер, след инструктаж отвъд океана, подготвя преврат и е готов да фалира и продаде държавата, за да се върне отново на власт, която да му осигури прикритие за корупцията и извършените от него престъпления по време на предишното му управление. Въпреки очевадните доказателства за тях, прокуратурата, ръководена от назначения от него главен прокурор, вече две години отказва да ги предаде в съда.

Волята на кукловодите не бива да ни отчайва обаче. От нас, българските граждани, зависи дали ще им дадем тази власт и дали ще позволим това да се случи. А единственото спасение за нас остава излизането час по-скоро от този чужд за България грабителски съюз. Неговото разпадане и саморазрушение е неизбежно, но докато това стане, народът ни може да не го дочака, а с него да отмре и 1300-годишната българска държава.