Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 27 (2014) НОВАТА КАРТА НА СРЕДНИЯ ИЗТОК И БЪЛГАРСКАТА ЧЕРГА

НОВАТА КАРТА НА СРЕДНИЯ ИЗТОК И БЪЛГАРСКАТА ЧЕРГА

Е-поща Печат PDF

На 28 юни 2014 г. в. „Ню Йорк Таймс” публикува карта на Средния иток, с многозначителното заглавие “Как 5 страни се превръщат в 14”. Ден по-рано, и турският всекидневник „Миллиет” предупреди с не по-малко стряскащото заглавие - “Шокираща карта! От 5 страни ще се получат 14 нови”. Същия ден външният министър Ахмет Давутоглу оповести: „Голямата криза е на вратата ни!”

Според журналиста Робин Райт от американски вестник в Средния изток предстоят важни политически промени, които ще доведат до преначертаване на политически граници на държавите съществуващи ТАМ към днешна дата.

Сирия трябвало да постави началото на този процес, разпадайки се най-малко на три заради религиозни и етнически противоборства: 1. Алевитистан, с главен град Джаба ал Дрюз, Западна Сирия. Тоест, алевитското малцинство, което от десетилетия управлява страната, ще доминира само над една тясна ивица по западното крайбрежие на Сирия; 2. Сирийски Кюрдистан (Северна Сирия), който би могъл да се отцепи и евентуално да се съедини с кюрдския район на Северен Ирак, където функционира регионално управление с президент Масут Барзани и с премиер - неговият син; 3. Сунитска централна област, която ще се отдели и после може да се обедини с иракските сунитски провинции, формирайки държавно образувание под името Сунитистан.

Анализът на Робин Райт предвижда също така разпадането на Ирак, което всъщност вече е в ход. В най-простичкия си вариант ситуацията би могла да е следната - кюрдите от Северен Ирак се обединяват със сирийските си събратя. Доминираните от сунитите централни райони се съединяват със сунитите от Сирия и формират т. нар. Сунитистан. Южен Ирак, където шиитите доминират, става Шиитистан, макар че тази възможност не изглежда твърде категорична.

Пустинното кралство Саудитска Арабия също ще претърпи вътрешни трансформации. Дълго потисканите вътрешни разделения, социалните проблеми (30 % от младежите са безработни), малцинствените и племенните противоречия и традиции са силен елемент на натиск и запазването на териториалната цялост на саудитската държава изглежда доста трудно. Тези противоречия могат да се проявят съвсем скоро - при предаването на властта на следващото поколение принцове. Единството на кралството е заплашено за в бъдеще поради горепосочените проблеми, както и заради очакваните икономически сътресения. Така Саудитска Арабия може да се разпадне на пет региона, същите, които предшестват създаването на съвременната държава. Това са Северна Арабия; Западна Арабия с градовете Джеда и Мека; Уахабитистан с град Рияд; Източна Арабия с Ад Даммам; Южна Арабия.

Що се отнася до Йемен, той би следвало да се разпадне на две държави: Северен Йемен, с град Сана, и Южен Йемен, с град Аден. “Най-бедната арабска държава, пише Робин Райт, би могла да се разпадне отново на две части, след възможен референдум за независимост в Южен Йемен. При една по-силна извивка целият или част от Южен Йемен би могъл да стане част от Саудитска Арабия. Тъй като почти цялата саудитска търговия се осъществява по море, прекият достъп до Арабско море бе намалил нейната зависимост от Персийския залив и страховете, че Иран може да затвори Ормузкия пролив”.

Либия, според Робин Райт, може да се разпадне на 3 части: Триполитания, с градовете Триполи и Мисурата; Киренайка, с град Бенгази (Източна Либия); Феззан, с гр. Сабха.

Ако написаното в американския вестник не спада към категорията на т. нар. самосбъдващи се пророчества, логично е да се запитаме дали журналистът разказва небивалици, дали изразява някаква своя хипотеза или описва сценарий, който е приведен в изпълнение?

Сценарий, който вероятно не се ограничава само със Средния изток. “Новата карта, пише турският в. „Миллиет”, ще повлияе не само на Средния изток, тя ще промени икономическите сътрудничества, пътищата на енергията, споразуменията за сигурност и политическите баланси на международната арена”.

Нова карта, стари цели!

Дали докато Големия брат ни занимава с възможното разделяне на Украйна и “анексирането й” от Русия, не е задействан план за реанимиране на американското влияние в богатия на енергийни ресурси Среден изток? Средствата са известни: Европа се настървява срещу Русия, подпомага се процесът на феодализация в Украйна (а не децентрализация на властта, както обещава Порошенко), поощрява се финансирането на „арабските пролети” в арабския свят и на „цветните революции” в бившите съветски републики. И за какво? За да се заменят „чуждите” с „наши”! Такива като олигарха Игор Коломойски, да не говорим за Анатолий Гриценко, депутат във Върховната Рада, който заяви в тв-предаване, че ако Путин дойде в Киев за подписването на каквото и да било, ще бъде застрелян от патриоти, и те ще са постъпили правилно. А преди изборите за президент, бившият премиер на Украйна, бивша „оранжева революционерка” и бивша пандизчийка (Юлия Тимошенко) предлагаше да се избият всички руснаци в Украйна...

При всички случаи, страдащи от конфликтите в Украйна, Средния изток, Кавказ или на Балканите няма да бъдат атлантическите ни събратя, нищо, че от организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” издигат заплашителни лозунги: „Барак Обама, идваме за теб!”...

У нас, разбира се, политиците провиждат само една заплаха от ставащото в Средния изток или Украйна: потенциалната бежанска вълна, която ще се стовари върху нашата граница. За разлика от тях, макар гореспоменатата карта да не предвижда промени на турските граници, тамошните политици не са спокойни. Мнението, че голямата криза е на вратите на Турция, се споделя и от управляващи, и от опозиционери. Само че докато опозиционерите свързват опасността с външната и вътрешната политика на Ердоган, външният министър Давутоглу обвини Съвета за сигурност на ООН, че не е съумял навреме да осъществи правилни инициативи, базирани на вечните човешки ценности. “Ирак и Сирия са свързани като скачени съдове. Сега голямата криза е на вратата ни и ние като съседи се влияем от това”.

Както се вижда, вместо да прояви поне частица такава предпазливост, българският политически “елит” „тича към пожара с туби бензин”, какъвто бе и последният случай с т. нар. банкова криза... За Аспарухово и другите бедствия – да не говорим. Обаче каквото човек сам си направи, и Господ не може да му помогне. Иначе, добър е Господ - при първия си мандат ГЕРБ бяха принудени да се спасяват с демарш от властта заради шест живи факли и цените на тока и парното... Дано при толкова лелеяния от “гражданите” втори мандат да не изгорят и самите те, а покрай тях и цялата ни къщурка.