Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 27 (2014) ЧЕТИВО ЗА ХРАБРИ ПОЛИТИЦИ

ЧЕТИВО ЗА ХРАБРИ ПОЛИТИЦИ

Е-поща Печат PDF

• Вместо преамбюл към бъдещите спорове по повод предсрочните избори

Относно облекчената процедура за даване на българско гражданство на турски граждани, потомци на изселници от изселванията през 1949-1951 и 1968-1979 г., за която ДПС е внесло поправка в закона за българско гражданство

Моето мнение като бивш министър, отговарящ за външните българи е следното: историческите събития през 19 и 20 век оставиха много български граждани или поданици в съседни или близки държави без българско гражданство.

Те са от различен етнически произход – българи най-вече, но също турци, албанци, роми, румънци, евреи. Не е вярно, че тези от български произход получават лесно българско гражданство. В сега действащия закон те са длъжни да доказват българския си произход с някакъв документ – кръщелно свидетелство, акт за раждане, лична карта или паспорт на баби и дядовци, военна книжка. А много от тях нямат такива документи – унищожени, загубени или просто не биха могли да имат такива документи, тъй като в някои страни като Македония, Гърция, Албания бе забранено да има българи, а в други (Сърбия, Турция, СССР) - дискомфортно да се обявиш за такъв.

Ако поправката, предложена от ДПС, бъде приета в този вид, т.е. всеки потомък на турски изселник от България да става автоматично български гражданин (това засяга не 300 000 души, а близо милион днешни турски граждани), то тогава хората от български произход ще бъдат дискриминирани. По силата на днешния закон те трябва да доказват, като в повечето случаи не могат поради липсата на документи, че са от български произход, докато днешни турски граждани трябва да доказват само, че прабабата и прадядото са дошли от България в Турция и са приели доброволно, че се отказват от българско гражданство по силата на междудържавни споразумения, подписани от правителствата на България и Турция.

Ще напомня, че и без тях българското им гражданство щеше да бъде отнето от самата Турция, тъй като доскоро тази държава не признаваше двойно гражданство.

Как би могъл да се реши проблемът?

Така, както го решиха преди две години Румъния и Унгария – две страни-членки на Европейския съюз. Две страни са със сходна историческа съдба. След Втората световна война значителни държавни територии, барабар с населяващите ги унгарски и румънски граждани, бяха откъснати и предадени на други държави. Преди две години те приеха закон за гражданството, който автоматично дава гражданство на всички бивши техни граждани в откъснатите територии. За Унгария това са цели региони в Словакия, Сърбия, Румъния, Украйна. За Румъния това е цяла Молдова и част от Украйна. Моите сведения са, че за една година 400 000 унгарци и 500 000 румънци са получили съответното гражданство.

Това решение бях предложил в поправките към Закона за българското гражданство, но то за разлика от другите поправки, не бе прието. Признавам, тогава румънските и унгарските поправки в техните закони не бяха още приети и нямаше какво да „охрабри” българските политици. Сега положението е друго, подобна поправка има европейски прецедент.

Колко народ е имал българско гражданство в 1944 г., чиито потомци живеят днес в чужди държави. Като изключим турците изселници, само в Македония те са 1 400 000 души. В Сърбия (в Поморавието и Западните покрайнини) – 400 000 души. В Беломорска Тракия и част от Вардарска Македония – 450 000 души. Това са само хората, които са имали българско гражданство (поданство). Но към тях трябва да прибавим и българите в Молдова, Украйна и Румъния (около 1,5 милиона), които са били прогонени от османските власти в 17-19 век, преди да има българска държава. Те също трябва да се определят като насила прогонени от власт, не по-малко тоталитарна от комунистическата власт. Би трябвало гражданство да се даде автоматично и на потомците на изселените в края на 40-те години на 20 век 50 000 евреи.

Така че да не работим на парче, решавайки с поправки проблема на отделни етноси. Да го решим наведнъж, както го сториха Унгария и Румъния.