Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 12 (2014) Обръщение на президента на Руската федерация Владимир Путин пред депутатите от Държавната Дума, членовете на Съвета на федерацията, ръководителите на регионите на Русия и представители на гражданското общество

Обръщение на президента на Руската федерация Владимир Путин пред депутатите от Държавната Дума, членовете на Съвета на федерацията, ръководителите на регионите на Русия и представители на гражданското общество

Е-поща Печат PDF

На 18 март т.г. президентът на Руската федерация Владимир Путин излезе с обръщение пред депутатите от Държавната Дума, членовете на Съвета на федерацията, ръководителите на регионите на Русия и представители на гражданското общество.

Обръщението финализира събитията, протичащи вече почти два месеца в Украйна, както и референдума, който се проведе в Крим за встъпване на полуострова в състава на Руската федерация и подписването на Договора за присъединяване.

Според руски политолози така Вл. Путин локализира проблема и показва консенсуса по този въпрос в Кремъл, става ясно също, че той не желае да тръгне по пътя на радикалните сценарии, от които се опасяваха в Западна Украйна.

Решението притежава и множество положителни черти за образа на руската президентска власт, което пряко ще рефлектира и върху икономическите процеси. Независимо от всичко, най-големият капитал в случая е доверието, въпреки че икономическите ползи ще бъдат реализирани по-трудно от преди.

Всъщност най-важното е какво казва самият Владимир Путин, политик с дълголетен опит и изключително находчив и гъвкав лидер на огромната страна.

В. „Нова Зора” представя словото на руския президент без съкращения – в името на обективността и истината.

Зора

Кремъл, 18 март 2014 г.

Владимир Путин:

Добър ден, уважаеми членове на Съвета на федерацията, уважаеми депутати от Държавната дума! Уважаеми представители на Република Крим и Севастопол, които сте тук, сред нас, граждани на Русия, жители на Крим и Севастопол!

Уважаеми приятели, днес сме събрали по въпрос от жизнено важно значение, от историческо значение за всички нас. На 16 март в Крим бе проведен референдум, изпълнен по правилата на демократичните процедури и международноправните норми. В гласуването участваха повече от 82 % от избирателите. Повече от 96 % от тях бяха за присъединяване към Русия. Цифрите са пределно красноречиви.

За да разберем защо бе направен именно този избор, достатъчно е да видим историята на Крим, да знаем какво е означавала и означава Русия за Крим и Крим за Русия.

В Крим буквално всяко нещо е пронизано от нашата обща история и чест. Тук е древният Херсон, където получи кръщение светият княз Владимир. Неговият духовен подвиг – обръщането към православието, - предопредели общата културна, ценностна и цивилизационна база, която обединява народите на Русия, Украйна и Беларусия.

В Крим са гробовете на руските войници, чието мъжество отвоюва Крим за руската държава през 1783 г. Крим е и градът легенда Севастопол, град на великата съдба, град крепост и родина на руския Черноморски флот.

Крим, това е и Балаклава, и Керч, и Малахов курган, и Сапун планина. Всяко от тези места е свято за нас, това са символи на руската воинска слава и невиждана доблест.

Крим е уникална сплав на културите и традициите на разни народи

Затова прилича толкова на голямата Русия, която не изчезна през вековете, в която не се разтвори с времето нито един етнос. Руснаци, украинци, кримски татари и представители на други народи живяха и се трудиха заедно на кримска земя, запазиха своята самобитност, традициите си, езика и вярата си.

Впрочем, днес от всичките 2,2 млн. жители на Кримския полуостров почти половината са руснаци, 350 хиляди са украинци, които смятат руския език за роден, и около 290-300 хиляди са кримски татари, значителна част от които ориентирани към Русия, както показа референдумът.

Вярно е, че имаше период, когато кримските татари, също както и други народи в СССР, претърпяха жестока несправедливост. Ще кажа само, че от репресиите тогава пострадаха милиони хора от различни националности и най-вече руснаци, естествено. Кримските татари после се върнаха по своите земи. И според мен трябва да бъдат приети всички необходими политически и законодателни решения, които ще завършат процеса на реабилитация на кримско-татарския народ, решения, които ще възстановят правата и доброто му име в пълна мяра.

Ние се отнасяме с уважение към представителите на всички националности, които живеят в Крим. Това е техният общ дом, тяхната малка родина, и ще е правилно, ако в Крим – и знам, че кримчани го подкрепят, - има три равнопоставени държавни езика – руски, украински и кримско-татарски.

Уважаеми колеги! В сърцето, в ума на хората, Крим винаги е бил и ще бъде неразривна част от Русия. Това е убеждение, което се основава на истината и справедливостта, това е непоколебимата вяра, която се предава от поколение на поколение, пред нея беше безсилно и времето, и обстоятелствата, както и всички драматични промени, които преживяхме заедно със страната ни през целия 20 век.

След революцията болшевиките, по различни съображения, нека Господ ги съди, включиха в състава на Украинската съюзна република големи територии от историческия юг на Русия. Това бе направено, без да се отчита националният състав на жителите, днес това е съвременният югоизток на Украйна. През 1954 г. бе решено към тази част да бъде придадена и Кримската област, а заедно с нея и Севастопол, въпреки че тогава той бе в рамките на съюза. Инициатор бе лично главата на Комунистическата партия на Съветския съюз Хрушчов. Защо бе направено това, дали поради желанието да се получи подкрепа от украинската номенклатура, или да се заглади вината му заради организирането на масовите репресии в Украйна през 30-те години – нека това да преценяват историците. За нас е важно друго, решението е взето при очевидно нарушаване на действащите тогава конституционни норми. Въпросът е решен кулоарно, под сурдинка. Разбира се, в условията на тоталитарната държава жителите на Крим и Севастопол не са били питани за нищо, били са изправени пред свършения факт. Хората и тогава са си задавали въпроси как така Крим се оказва в състава на Украйна. Но всъщност – и трябва да го кажем ясно, разбираме го добре – всъщност това решение се е възприемало

като някаква формалност

тъй като земите са били в рамките на една по-голяма държава. Тогава просто не са си представяли, че Украйна и Русия може да не са едно цяло, че може да бъдат различни държави. Но и това се случи.

За жалост, онова, което изглеждаше невероятно, стана реалност. СССР се разпадна. Събитията се развиваха толкова стремглаво, че малцина граждани разбираха целия драматизъм на случилото се и неговите последици. Мнозина в Русия, в Украйна, а и в другите републики се надяваха, че възникналата Общност на независимите държави (ОНД) ще стане нова форма на обща държавност. Ние обещахме тогава и единна валута, и единно икономическо пространство, и общи въоръжени сили, но всичко остана само едно обещание, а голямата държава не се получи. И когато Крим изведнъж се оказа в друга държава, едва тогава Русия почувства, че не просто са я окрали, а направо са я ограбили.

Същевременно трябва откровено да признаем, че и самата Русия, която отпочна парада на суверенитетите, също спомогна за разпада на Съветския съюз, а при оформянето на разпада на СССР забрави и за Крим, и за главната база на Черноморския флот – Севастопол. Милиони руснаци си легнаха да спят в една държава, а се събудиха в чужбина, за миг станаха национално малцинство в бившите съюзни републики, а руският народ стана един от най-големите, ако не и най-големият в света разделен народ.

Днес, след толкова години, аз чух наскоро как кримчани казват, че през 1991 г. са били предавани от ръка на ръка като тесте карти. Трудно е да не се съгласиш. Що е то руската държава? Русия?! Но тя наведе глава, примири се, преглътна обидата. Страната ни тогава бе в толкова тежко положение, че просто не би могла да защити реално своите интереси. Обаче хората не можеха да се помирят с въпиющата историческа несправедливост. През годините мнозина граждани, много обществени дейци, неведнъж повдигаха въпроса, казваха, че Крим е изконно руска земя, а Севастопол – руски град. Ние прекрасно разбирахме нещата, усещахме ги със сърцето си, с душата си, но трябваше да имаме предвид реалностите и на нова база да изграждаме добросъседски отношения с независима Украйна. И без никакво преувеличение, отношенията с Украйна, с братския украински народ са били и остават и занапред най-важното за нас, остават ключови.

Днес може открито да го кажем, и аз искам да споделя пред вас детайли от преговорите в началото на 21 век. Тогава президентът на Украйна Кучма ме помоли да ускоря процеса на делимитация на руско-украинската граница.

Дотогава той въобще не бе придвижван. Русия призна Крим за част от Украйна, но така и не се проведоха преговори за делимитация на границата. Разбирах сложността на процеса, и все пак веднага наредих на руските ведомства да активизират работата по оформяне на границите, така че на всеки да е ясно – съгласявайки се на делимитацията, ние фактически и юридически признаваме Крим за част от Украйна и всъщност окончателно затваряме въпроса.

С Украйна бяхме на срещуположни страни не само за Крим, но и по линия на разграничаването на акваторията на Азовско море и Керченския пролив. На какво се базирахме тогава? Ами на това, че

най-важното бе да запазим добрите си отношения с Украйна

и че тези отношения не бива да стават заложник на безцелни териториални спорове. И естествено, надявахме се, че Украйна ще е наш добър съсед, че руснаците и рускоезичните граждани в Украйна, особено на югоизток и в Крим, ще живият в условията на дружеска, демократична, цивилизована държава, че законните им интереси ще са подсигурени според нормите на международното право. Но ситуацията се разви в друга посока. Едно след друго бяха предприемани опити да бъдат лишени руснаците от историческа памет, а после и от родния си език, те станаха обект на принудителна асимилация. И разбира се, руснаците, също както и други граждани на Украйна, пострадаха от непрестанната политическа и национална перманентна криза, която тресе Украйна повече от 20 години.

Аз разбирам защо хората в Украйна искат промени. В годините на суверенност, на независима власт, както се казва, на тях им „прекипя”, дойде им свръх повече. Сменяха се президенти, премиери, депутати от Радата, но не се промени отношението към страната и към народа. Те „издоиха” Украйна, караха се помежду си за пълномощия, за активи и за финансови потоци. А поддръжниците на властта не ги интересуваше с какво и как живеят обикновените хора, в това число и защо милиони граждани на Украйна не виждат перспектива в страната си и трябва да заминават зад граница за жълти стотинки. Подчертавам, не в Силиконовата долина, а за жълти стотинки. Само в Русия през миналата година работиха 3 милиона души, по някои данни за 2013 г. те са изработили повече от 20 млрд. долара, което значи почти 12 % от БВП на Украйна.

Нека повторя, добре разбирам онези, които излязоха с мирни лозунги на майдана срещу корупцията, срещу неефективното държавно управление, срещу бедността. Мирният протест е демократична практика, затова има и избори, за да се махне властта, която хората не харесват. Но онези, дето стояха зад последните събития в Украйна, преследваха други цели - те готвеха поредния държавен преврат, планираха да завземат властта и да не се спират пред нищо. Употребен бе терор, убийства, погроми. Основните изпълнители бяха националисти, неонацисти, русофоби и антисемити. Именно те най-вече определят живота в Украйна и днес.

Първата работа на т. нар. нова власт бе да внесе скандалния законопроект за преразглеждане на езиковата политика, който директно накърнява правата на националните малцинства. Вярно е, че чуждестранните спонсори на тези днешни „политици”, кураторите на днешната „власт”, веднага запушиха устата на инициаторите на подобни идеи. Ами да, това са хора умни, трябва да им го признаем, добре разбират докъде щяха да доведат опитите да се изгради етнически чиста украинска държава. Така че законопроектът бе отложен встрани, но явно не е изхвърлен, просто остава като резервен вариант. Днес се премълчава дори фактът на неговото съществуване, явно разчитат на късата човешка памет. Но на всички им стана ясно какво възнамеряват занапред украинските идейни следовници на Бандера, слугата на Хитлер през Втората световна война.

Ясно е също, че досега няма и легитимна изпълнителна власт в Украйна, че няма с кого да се преговаря. Много от държавните институции са узурпирани от самозванци, а пък и те не контролират нищо в страната, а сами – подчертавам го, - най-често те самите са маша в ръцете на радикалите. При някои министри от днешното правителство може да се влезе само с разрешение на боевици от майдана... Това въобще не е шега, това е реалността днес.

Онези, които не приемаха пуча, ги заплашиха с репресии и наказателни операции, и на първо място това бе Крим, рускоезичния Крим.

По този повод жители на Крим и на Севастопол се обърнаха към Русия с молба да защити правата им и живота им, да не допуска онова, което се случи, и продължава и днес в Киев, в Донецк, в Харков, в други градове на Украйна. Ние не можем да не се отзовем на такава молба, не можехме да оставим Крим и жителите му в беда, иначе би било предателство.

На първо място, трябваше да подпомогнем създаването на условия за мирно и свободно волеизявление на кримчани, така че сами да определят съдбата си за първи път в историята. Но какво се чува сега от колегите от Западна Европа, от Северна Америка? Казват ни, че нарушаваме нормите на международното право. Първо, добре, че все пак си спомниха за съществуването на международното право, и на това сме благодарни, по-добре късно, отколкото никога. И второ, най-важното – какво сме нарушили всъщност? Президентът на Руската федерация получи разрешение от Горната камара на парламента да използва Въоръжените сили в Украйна. Но казано по-точно, той не се възползва от това право. Руски въоръжени сили не са влизали в Крим, те си бяха там според международния договор.

Усилихме нашата групировка, но подчертавам, за да знаят всички и всички да го чуят – не сме надхвърлили пределната щатна бройка на нашите Въоръжени сили в Крим, а тя предвижда 25 хиляди души. Просто нямаше такава необходимост. По-нататък, Върховният съвет на Крим обяви независимостта, определи дата за референдум въз основа на Устава на ООН, в който се посочва правото на нацията на самоопределение.

Трябва да напомня, че и Украйна, когато обяви излизане от СССР, направи същото, дори текстово е същото.

Украйна се възползва от това право, а защо го отказва на кримчани?

Защо?

Кримските власти посочиха известния косовски прецедент, който нашите западни партньори създадоха сами, както се казва, със свои ръце. В ситуация, която е аналогична на кримската, те признаха отделянето на Косово за легитимно, с което доказаха, че няма нужда централните власти в страната да разрешават обявяване на независимост. Международният съд на ООН се съгласи с това положение на база ал. 1, т. 2 от Устава на ООН, и обяви своето решение на 22 юли 2010 г. Ще цитирам дословно решението: „Няма никаква обща забрана за едностранно провъзгласяване на независимостта, която да произтича от практиката на Съвета за сигурност”, и по-нататък: „Всеобщото международно право не съдържа никаква изрична забрана за провъзгласяване на независимост”. Както се казва, всичко е ясно.

Аз не съм привърженик на цитатите, но не мога да се въздържа за още една извадка от официален документ, това е Писменият меморандум на САЩ от 17 април 2009 г., представен в същия Международен съд по време на изслушванията за Косово. Цитирам: „Декларациите за независимост може, и често се случва, да нарушават вътрешното законодателство. От това не следва, че се нарушава международното право”. Край на цитата. Сами са го написали, проглушиха цял свят, накараха го да се поклони, а сега се възмущават. На какво? Ами действията на кримчани изцяло се вписват в тази инструкция, да я наречем. Защо това, което е позволено на албанците в Косово (ние се отнасяме с уважение към тях), е забранено на руснаците, украинците и кримските татари в Крим. И отново възниква въпросът защо?

От същите тези Съединени щати и Европа чуваме, че Косово, видите ли, е някакъв особен случай. Но в какво се изразява тази изключителност според нашите колеги? Оказва се, че при конфликта в Косово имало много човешки жертви. Но това юридическо-правен аргумент ли е? В решението на Международния съд не е казано нищо в този смисъл. И всъщност, знаете ли, това не са дори двойни стандарти. Това е някакъв невероятен, примитивен и последователен цинизъм. Не бива всичко да се свежда грубо до собствените интереси, едно и също днес да наричаме бяло, а утре черно. Излиза, че всеки конфликт трябва да се свежда до човешки жертви, или нещо такова?

Ще го кажа направо: ако местните сили за самоотбрана в Крим не бяха взели ситуацията под контрол навреме, и там можеше да има човешки жертви. И слава Богу, че не се случи! В Крим нямаше нито едно въоръжено стълкновение и нямаше човешки жертви. И защо, според вас? Много просто – защото е много трудно и дори

невъзможно да воюваш срещу волята на народа

Затова искам да благодаря на украинските военослужещи, а те не са малко – 22 хил. души контингент, с пълно въоръжение. Искам да благодаря на онези военослужещи от Украйна, които не тръгнаха към кръвопролития и не се изцапаха с кръв.

По този повод, разбира се, идват ми и други мисли. Говори се за някаква руска интервенция в Крим, за агресия. Странно е да се чуе дори. Не си спомням случай в историята, когато интервенцията да не произведе нито един изстрел и да няма човешки жертви.

Уважаеми колеги, в ситуацията около Украйна като в огледало се отразява онова, което се случва днес, а също и това, което се случва в света през последните десетилетия.

Изчезването на двуполюсната система не доведе до повече стабилност на планетата. Важни международни институции не се укрепват, а най-често за жалост деградират. Западните ни партньори, начело със САЩ, предпочитат практиката да се ръководят от правото на силния, а не от международното право. Те ни уверяваха в своето избраничество и своята изключителност, в това, че на тях им е позволено да решават съдбините на света, че правото да бъдат прави, е само за тях. Те действат както им е угодно, ту тук, ту там прилагат сила срещу суверенни държави, изобретяват коалиции по принципа който не е с нас, е против нас. Създават на агресията видимост на законност, изтръгват необходимите резолюции от международни организации, а ако не стане, просто игнорират и Съвета за сигурност на ООН, и ООН като цяло.

Добре помним какво беше в Югославия през 1999 г. Трудно е, дори не вярваш на очите си, че в края на 20 век може да се бомбардира европейска столица – Белград, да се бомбардира в продължение на няколко седмици с ракети и бомби, а после дойде и истинската интервенция. Нима Съветът за сигурност оповести резолюция, разрешаваща такива действия? Нищо подобно. После дойдоха Афганистан, Ирак, откровено нарушаване на резолюцията на СС на ООН за Либия, и вместо осигуряване на зона без полети, започнаха бомбардировки.

После започна поредицата от „цветни революции”. Разбираемо е, че хората в тези държави бяха уморени от тирания, от нищета, от липса на перспектива, но тези чувства бяха цинично употребени. На тези държави им наложиха стандарти, които не отговарят нито на техния начин на живот, нито на традициите им, нито на културата на съответните народи. Вместо демокрация и свобода, дойдоха хаосът, насилието, поредица от преврати. Арабската пролет бе заменена с арабска зима.

Подобен сценарий се осъществи и в Украйна

През 2004 г. бе изфабрикуван някакъв трети тур на изборите, за да се прокара правилният кандидат за президент, а такова нещо не бе предвидено по конституция. Това бе абсурд и издевателство над конституцията. Сега пък бе активизирана предварително подготвена и добре оборудвана армия от боевици.

Ние разбираме какво се случва, разбираме, че тези действия са насочени срещу Украйна, срещу Русия, срещу интеграцията на евразийското пространство. При това във време, когато Русия искрено се стреми към диалог с колегите от Запада. Ние постоянно предлагаме сътрудничество по всички важни въпроси, искаме стабилност и доверие, така че отношенията да са като между равни, открити и честни. Но в отговор не виждаме подобни стъпки. Обратното, едно след друго ни лъгаха, вземаха решения зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Така беше и с разширението на НАТО на Изток, с разполагането на военна инфраструктура по границите ни. Твърдяха все едно и също – „това не ви засяга”. Лесно е да се каже, че не ни засяга.

Така беше и със системата за противоракетна отбрана. Въпреки всичките ни опасения, машината се движи напред. Така беше и с безкрайните проблеми и затягането на преговорите по визовите въпроси, с обещанията за честна конкуренция и свободен достъп до глобалните пазари.

Сега ни заплашват със санкции, но ние и без това живеем в условия на цяла редица ограничения, и то съществени за нас, за икономиката ни, за страната ни. Ето например още в епохата на „студената война” САЩ, а после и други държави, забраниха продажбата на технологии и оборудване в СССР, изготвиха т. нар. списъци КоКом *Днес те формално са отменени, но само формално, а на практика множество забрани си действат както и преди.

С една дума, ние имаме основание да предположим, че прословутата политика на сдържане на Русия, която се водеше през 18, 19 и 20 век, продължава и днес. Постоянно се опитват да ни натикат в ъгъла, защото имаме собствена позиция, защото я отстояваме, защото наричаме нещата с истинските им имена и не сме лицемери.

Но всичко си има граници. И в случая с Украйна западните ни партньори прекрачиха чертата, постъпиха грубо, безотговорно и непрофесионално. Те прекрасно знаеха, че в Украйна и Крим живеят милиони руснаци. Доколко трябва да си изгубил политическия си усет и чувството за мярка, за да не предвидиш последствията от своите действия.

Русия бе поставена на чертата, от която няма накъде повече да отстъпва

Ако пренавиеш пружината докрай, тя се развива със същата сила в обратна посока. Това винаги трябва да се помни.

Днес трябва да спрем с истерията, да се откажем от риториката на „студената война” и да признаем очевидното – Русия е самостоятелен, активен участник в международния живот, тя, както и другите страни, си има свои национални интереси, които трябва да се отчитат и уважават. Също така сме благодарни на всички, които се отнесоха с разбиране към нашите стъпки в Крим, признателни сме на Китай, чието ръководство разглеждаше и гледа на ситуацията около Украйна и Крим в цялата й историческа и политическа пълнота, високо ценим сдържаността и обективността на Индия.

Сега искам да се обърна към народа на Съединените американски щати, към хората, които още от времето на Декларацията на независимостта са горди, че свободата за тях е над всичко. Нима стремежът на жителите на Крим към свободен избор на своята съдба не е същата ценност? Моля да ни разберете.

Вярвам, че ще ме разберат и европейците, и най-вече германците. Ще напомня, че в хода на политическите консултации по обединението на ГФР и ГДР, меко казано на експертно, но много високо ниво, съвсем не всички представители на страните, които тогава бяха съюзници на Германия, подкрепяха идеята за обединение. Нашата държава, напротив, еднозначно подкрепи искрения и неудържим стремеж към национално единство на немците. Сигурен съм, че не сте го забривили, и разчитам гражданите на Германия да подкрепят стремежа на руския свят, на историческа Русия към възстановяване на единството.

Обръщам се и към народа на Украйна. Най-искрено бих искал да ни разберете – в никакъв случай не искаме да ви навредим, да оскърбим вашите национални чувства. Ние винаги сме уважавали териториалната цялост на украинската държава, за разлика впрочем от онези, които принесоха единството на Украйна в жертва на политическите си амбиции. Те кокетират с лозунги за велика Украйна, но именно те направиха всичко възможно да разбият страната. Днешното гражданско противостояние лежи изцяло на съвестта им.

Не вярвайте на онези, които ви плашат с Русия, които крещят как след Крим ще последват и други региони. Ние не искаме подялба на Украйна, на нас такова нещо не ни трябва. Що се отнася до Крим, той бе и ще си и остане и руски, и украински, и кримско-татарски. Нека повторя, той ще продължи както и през миналите векове, да бъде роден дом за представителите на всички народи, живеещи там.

Но никога няма да е бандеровски!

Крим е нашето общо достояние и най-важният фактор за стабилността в региона. И тази стратегическа територия трябва да е под силен и устойчив суверенитет, който де факто може да е единствено руският сега. В противен случай, драги приятели, обръщам се и към Украйна, и към Русия, ние с вас, и руснаци, и украинци, може изобщо да загубим Крим, и то в близка историческа перспектива. Моля да помислите върху тези мои думи.

Нека напомня също, че в Киев прозвучаха изявления за скорошното встъпване на Украйна в НАТО. Какво би означавала такава перспектива за Крим и Севастопол? Ами това, че в града на руската бойна слава ще се появи натовски флот, че ще възникне заплаха за целя руски юг – и то не ефимерна, а съвсем конкретна. Всичко, което реално би могло да се случи, е това, което би се случило, ако не бе се случил изборът на кримчани. И аз им благодаря за това.

Всъщност ние не сме против сътрудничество с НАТО, съвсем не. Ние сме против това военен алианс, а НАТО въпреки вътрешните процеси си остава военна организация, та ние сме против това военна организация да хазяйничи около оградите ни, редом с домовете ни или в нашите исторически земи. Знаете ли, аз просто не си представям, че ние ще ходим в Севастопол на гости на натовски моряци. Те като цяло са добри момчета, но по-добре те да ни гостуват в Севастопол, отколото ние на тях там.

Ще кажа направо, че душата ни боли заради всичко, което се случва в Украйна, заради това, че хората страдат, че не знаят как ще живеят днес и какво ще е утре. И нашата тревога е разбираема, та ние сме не просто съседи, ние сме един народ на практика, както многократно съм го казвал.

Киев е градът майка на руските градове. Древната Рус – това е нашият общ изток, ние просто не можем едни без други.

И още нещо. В Украйна живеят и ще живеят милиони руснаци, рускоезични граждани, и Русия винаги ще защитава техните интереси с политически, дипломатически и правови средства. Но самата Украйна трябва да е заинтересована от това правата и интересите на тези хора да бъдат гарантирани. Ето го залогът за стабилността на украинската държавност и териториалната цялост на страната. Ние искаме дружба с Украйна, искаме тя да е силна, суверенна, самодостатъчна държава. За нас Украйна е един от водещите партньори, ние имаме много съвместни проекти, и въпреки всичко, аз вярвам в крайния им успех.

И най-важното, ние искаме на земята на Украйна да се възцарят мир и съгласие, и заедно с другите страни сме готови да окажем всякакво съдействие и подкрепа. Но повтарям, единствено гражданите на Украйна могат да въведат ред в собствения си дом.

Уважаеми жители на Крим и град Севастопол! Цяла Русия се възхити на мъжеството ви, на достойнството и вашата смелост, защото именно вие решихте съдбата на Крим. През тези дни ние бяхме толкова близки, колкото никога досега не сме били, подкрепяхме се един друг. Това бяха истински чувства на солидарност и именно в такива преломни исторически мигове се проверява зрелостта и духът на нацията. И народът на Русия показа същата зрелост и сила, сплотеност в името на съотечествениците.

Твърдата външнополитическа позиция на Русия се дължи на волята на милиони хора, на общонационалното единство, на подкрепата на водещи политически и обществени сили. Аз бих искал да им благодаря, да благодаря за този патриотичен дух, на всички без изключение. Но е важно и занапред да запазим същата консолидация, за да решим задачите пред Русия.

Очевидно ще се сблъскаме и с външно противодействие, но трябва да решим за самите себе си дали сме готови последователно да отстояваме националните си интереси, или вечно ще ги предаваме и ще отстъпваме неясно накъде. Някои западни политици вече ни плашат не само със санкции, но и с перспективата за изостряне на вътрешните проблеми. Иска ми се да зная какво имат предвид – действията на някоя „пета колона”, т.е. различни „национал-предатели”, или се надяват, че ще могат да влошат социално-икономическото положение в Русия и така да провокират недоволството на хората.

Подобни изявления смятаме за безотговорни и открито агресивни и ще реагираме по съответния начин. Но все пак самите ние няма да търсим конфронтация с партньорите ни на Изток и на Запад. Напротив, ще направим необходимото, така че да изградим добросъседски отношения, както се полага в съвременния свят.

Уважаеми колеги,

Разбирам кримчани, които поставиха въпроса на референдума ясно и открито – Крим да бъде или с Украйна, или с Русия. И съвсем сигурно е, че ръководството на Крим и на Севастопол, депутатите от законодателните органи, се издигнаха над груповите и политическите интереси с този въпрос, те се ръководеха на първо място от коренните интереси на хората. Всеки друг вариант на плебисцит, колкото и примамлив да изглежда на пръв поглед, би бил временен и крехък и неизбежно би довел до изостряне на ситуацията около Крим и би се отразил пагубно на живота на хората. А това е така поради историческите, демографските, политическите и икономическите особености на тази територия.

Кримчани поставиха въпроса ребром, безкомпромисно и без полутонове.

Референдумът бе проведен открито и честно и хората в Крим ясно и убедително изразиха своята воля – те желаят да са с Русия.

Русия също трябва да вземе сложно решение, като отчете съвкупността на вътрешните и външните фактори.

Какво мислят днес хората в Русия? У нас, както във всяко демократично общество, има различни гледни точки, но позицията на абсолютното мнозинство граждани е очевидна – и подчертавам това.

Вие знаете резултатите от последните социологически проучвания в Русия отпреди дни буквално – около 96 % от гражданите смятат, че Русия е длъжна да защитава интересите на руснаците и на представители на други националности, живеещи в Крим. Такова е мнението на 95 % от хората. Повече от 83 % предполагат, че Русия е длъжна да го прави, дори и това да усложни отношенията ни с някои държави. 86 % от гражданите на нашата страна са убедени, че Крим и досега е руска територия, руска земя. И почти 92 % са за присъединяване на Крим към Русия – една твърде важна цифра, понеже отговаря напълно на резултатите от референдума в Крим.

Ето така мнозинството жители на Крим и абсолютното мнозинство от гражданите на Русия подкрепят присъединяването на Република Крим и Севастопол към Руската федерация.

Става дума за политическо решение на Русия, и то може да се базира само на волята на народа, понеже единствено народът е източник на всяка власт.

Уважаеми членове на Съвета на федерацията! Уважаеми депутати от Държавната Дума! Граждани на Русия, жители на Крим и Севастопол!

Днес, като имам предвид резултатите от референдума в Крим, и като се опираме на волята на народа, внасям във Федералното събрание и моля да се разгледа Конституционният закон за приемане в състава на Русия на два нови субекта на федерацията – Република Крим и град Севастопол, а също така да се ратифицира подготвения за подписване Договор за влизане на Република Крим и град Севастопол в Руската федерация.

Не се съмнявам във вашата подкрепа!

18 март 2014 г.

Москва, Кремъл

 

* Координационен комитет по експортния контрол, КоКом или КОКОМ,  от англ. Coordinating Committee for Multilateral Export Controls, CoCom, международна организация, създадена от Запада през 1949 г. с оглед многостранния контрол върху износа за СССР и другите социалистически страни, с щаб-квартира в Париж. В епохата на „студената война” КоКом изготвя списъци на „стратегически” стоки и технологии, неподлежащи на експорт в страни от „Източния блок”, а също така ограничава употребата на стоки и технологии, разрешени за доставка в качеството им на изключения. Комитетът разработил и стратегия за „контролирано технологично изоставане”. – Бел. прев.