Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 5 (2014) УБИЙЦИТЕ НА АМЕРИКА

УБИЙЦИТЕ НА АМЕРИКА

Е-поща Печат PDF

Смогът от китайските фабрики първо мина над Източнокитайско море и достигна бреговете на Япония, а сега връхлита и Америка. В САЩ може да се постави надгробен надпис на влизане в градовете – „убит от свободната търговия”.

В този замърсен въздух има техническ въглеводород (простичко казано сажди), предизвикващ рак, сърдечни болести, а също и белодробни заболявания като емфизем. Тези отпадъчни продукти от китайските заводи са последица от западните предприемачи, които правят бизнес в Китай, а Пекин настоява САЩ да платят разходите за изчистването на катастрофалното замърсяване. Неочаквано американците се сблъскаха с факта, че въпреки убежденията им, т. нар. свободна търговия изобщо не е печеливш вариант винаги. За всичко трябва да се плаща.

Нека напомня, че великите народи, които станаха лидери благодарение на защитата за своите производства (например Великобритания в началото на 19 век), рязко намалиха обема на произвежданата продукция, когато влязоха в зоната на свободната търговия.

Обратно на британците, в краткия промеждутък от 70-те години на 19 в. до 1914 г., Америка и Германия засилиха оборотите и догониха Албиона по производствени темпове. От 2000 г. насам Китай изкуствено държеше своята валута евтина, и задмина Италия, Англия, Франция, Германия, Япония. Китай стана втората световна икономика. Съвсем скоро Поднебесната империя ще заеме първото място в света по производство.

Дойде времето да видим какви са печалбите и какви са загубите.

Безспорно е, че въвеждането на политиката на свободна търговия бе подарък за 10 % от американските граждани в качеството им на големи предприемачи. Американските производители закриха десетки хиляди заводи в САЩ и отвориха нови производства в Азия, което рязко снижи разходите им. Азиатските работници получиха придобивки за сметка на американските. А бизнесмените никак не се вълнуват от въпроси като здравето, сигурността, екологията. Американските транснационални компании получиха огромни печалби след изнасянето на бизнеса си зад граница благодарение на рязкото намаляване на загубите от производство. Те увеличиха дивидентите на акционерите и държат на мушка лобистите във Вашингтон, които ден и нощ работят за тях.

Образът на живота на американския политически елит се промени за едно мигновение. Бащите работеха в заводите, с покрит от сажди под, по време на Втората световна война, а сега техните потомци, тези господари на вселената, хвърчат с реактивни самолети „Гълфстрийм” до Давос и Дубай, за да обядват с титулувани европейци, садитски принцове и китайски милиардери.

Свободната търговия им даде шанс да победят. А кой е лузърът? Кой остана на минус?

Точно така – средностатистическият американец.

Средното семейство в САЩ през последните 40 години забрави какво е повишаване на заплатите. Какво означава това? САЩ губят почти всяко трето работно място, страната е в търговски дефицит за 10 трилиона долара, а журналистите, които пишат, че вносът в САЩ се е увеличил за този месец или за тази година, кой знае защо дори не споменават за ежегодния търговски дефицит.

Има и още един проблем – компанията закрива своя фабрика в провинцията и почти веднага умира и населеното място. Умира и целокупният дребен бизнес – барчета, закусвални, хранителни магазини, аптеки. Всичко, което е процъфтявало около завода, също изчезва.

Днес из цяла Америка може да се поставят надгробни надписи при влизане в градовете – „убит от свободната търговия”.

А къде е либералният морал, който гарантираше на американските работници жизнен минимум и създаване на комфортни условия на труд? Ами няма го. Свободните търговци са убедени, че свободната търговия неизбежно е трябвало да се въведе. Както казва доктор Панглос в един от романите на Волтер ** – „всичко, каквото се прави, е за доброто в този най-добър свят”.

Ами да, да, разбира се...

* Авторът е политически коментатор, писател и политик, старши съветник при Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън

** Визира се произведението “Кандид, или оптимизмът”, на Франсоа Волтер, бел. ред.