Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 5 (2014) ИКОНОМИКА НА БРАКА... И НА ВОЙНАТА

ИКОНОМИКА НА БРАКА... И НА ВОЙНАТА

Е-поща Печат PDF

В репортажа си „Сирийски опозиционери”, журналистът от в. “Миллиет” (26 и 27 януари 2014 г.), пише: “Бракът със сирийки се превърна в търговия. Не свършва драмата на жените, бягащи от войната. Млади жени, намерили убежище в нашата страна, биват принуждавани да се омъжат срещу пари заради безопасността и поради материални трудности... Вторите жени, сирийки по произход, се разпространиха широко в Югоизтока.”

От първия ден на пристигането ни в Хатай, от всички мъже и жени, чуваме подобни думи: “Сирийките са много добре гледани. Турските жени преживяват стрес, че ще им грабнат мъжа.” Сирийски невести се търсеха и преди войната, но от войната насам нарасна броят на тези, които сключват религиозен брак със сирийки като втори или трети съпруги. Това е общоизвестна тайна. Специално Хатай, Урфа и Килис водят по отношение на „сирийските втори жени” (кума). Един държавен служител разказва: „За сирийците женитбата с 3-4 жени е нормална. И в Рейханлъ ги имаше понякога. Но с войната всичко това просто избухна. Жената, която възразява срещу кумата (втората жена), яде бой. Впрочем, какво ще прави, ако напусне мъжа си? По-рано имаше натиск от свекървата, а сега от кумата.” Местните жени, на които е докарана кума, казват на питащите ги „етърва ми”, и отминават. Повечето карат вторите жени да работят като домашни помощнички.

Една от причината за увлечението на турските мъже по брака със сирийки е, че сватбата е с „малък масраф”. Различни източници потвърждават икономическото измерение на проблема. Допреди две години си стискаха ръцете за 10 хиляди турски лири, сега се говори, че се правел пазарлък за 1000-2000 турски лири. В областите на Югоизтока се разбират за 3-5 хиляди турски лири „на глава” с израза “Има картофи и за 2 лири килото, и за 5 лири...”. Но как се определя стойността на „картофите”? Казват, че „според възрастта и красотата”. Обаче „възрастовият критерий” означава увеличаване на броя на „децата булки”...

Служителят от системата на здравеопазването Х. Г. разказва: „Жените, дошли от Сирия, се омъжват много млади, на 14-15 години, и стават майки... Това, че турските мъже могат без разходи да се оженят за сирийски момичета, ни напомня за сексуална експлоатация... В крайна сметка сирийците не искат нито чеиз, нито вещи, нито прикя. Тоест, при всички случаи женитбата за сирийски момичета устройва тукашните хора. И за първа съпруга, и за втора или трета с религиозен брак се предпочитат сирийки”.

Х. Г. обясни, че в селото, където той самият работи, синът на кмета се оженил по този начин. „И този, на когото материалното състояние е добро, и този, на когото не е добро, иска втора жена. Човекът отива и я довежда. „Това е втората ми жена” – представя я той. И първите съпруги не се обаждат, понеже общо взето нямат образование и социална осигуровка...”

Ако нямаш пари, дай дъщеря си

Начинанието с вторите жени (кума) изобщо не е безобидно. Мнозинството сирийки биват принудени да се омъжат поради липса на права. Материалното положение на семействата, бягащи от войната, е лошо: нямат нито дом, нито работа... От страх „да не им се случи нещо” на момичетата, семействата предпочитат да кажат „да” на „късметлиите” турци. За съжаление, онези, които знаят как стоят нещата, използват трудното им положение.

Урфа е градът, в който най-масово живеят бежанци. Госпожа Емине, от дружеството „Дом за живеене на жената”, разказва, че социологическите проблеми са много:Психологическото състояние на арабските жени не е добро. Многоженството се увеличи. Жените са загрижени, казват „защо дойдоха?” (вторите жени), не ги щат. Освен брака, формирал се е и пазар. В Урфа това се върши публично срещу пари.”

Понякога, след като се оженят за втора жена, преживяват „разочарование” и търсят трета. „Тази да си върви, тази да дойде!”... Или две седмици след сключването на религиозен брак, връщат жената с думите: „Тази е болна”... Има дори собственици на къщи, които казват на сирийците, щом не могат да платят наема: „Тогава дай дъщеря си”. Да, да лично го чухме! Не слушайте онези, които твърдят: „Спасихме ги”... Жените, пострадали от войната, се раздават за компенсация като стока.

* * *

Заради ужасната война в Сирия за три години 2,3 милиона души бяха принудени да напуснат родината си. Според последните данни на ООН, броят на регистрираните бежанци в Турция е 577 349 души. Но броят на „нерегистрираните” сирийци е голям. Според прогнозата на ООН в края на 2013 г. общата цифра надхвърли 1 милион. При това 75 на сто са деца и жени!

Обаче сирийските бежанци, без тези, които живеят в лагери, които просят в големите градове, и муджахидите, не се броят... Впрочем нямат нито удостоверения за самоличност, нито права. Според законите на Република Турция те са със статут на „гости”. Макар този израз да гали ухото, повечето от „сирийските гости” преживяват огромни притеснения от подслоняването до намирането на работа, от образованието до културните различия.

Подготвяйки тази поредица от материали, целта ми беше да привлека вниманието към проблемите, които преживяват сирийските бежанци, а и нашето общество.

Както при всяка война, така и при тази най-потърпевши са жените и децата... Има толкова много хора, които живеят по строежи, в депа и дори в обори! Макар повечето да казват „И на това сме благодарни”, ситуацията става все по-безизходна. Работещите на полето оприличават тази криза на преживяното в Афганистан.

Наред с тези, които си вземат втора съпруга, чужденците биват измамени и от хора, които въртят търговия с такива връзки. Хасан е свидетел на подобни бракове и посочва, че във всяка област на Турция има семейства, където първата или втората съпруга е сирийка, но да не се омъжва, също не е решение. “Ами женитбата на 60-годишен мъж с някоя на 19-20 години?! Става въпрос за лавинообразно увеличаване - заедно с войната - на такъв тип бракове.

И проблемът става огромен и труден за решаване с времето.