Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 5 (2014) ТЕМИДА НАДНИЧА ВЪВ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ДОМ

ТЕМИДА НАДНИЧА ВЪВ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ДОМ

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ КАК В УСЛОВИЯТА НА Т.НАР. ДЕМОКРАЦИЯ ЩЕ НИ НАКАЗВАТ И КОНФИСКУВАТ РОДОВАТА ПАМЕТ

Едно от върховите постижения по пътя на направения „цивилизационен избор” от 2005 г. се заключава и в „синхронизирането” на българското законодателство с това на Европейския съюз. Така на мястото на около сто действащи закона в Народна република България вече имаме над шестотин, а може би и повече, но... никой  не знае точно колко са. При тяхното приемане (по “стахановски”) се допускат маса неточности, противоречия и пр., което често ги прави „мъртво родени”. И започва един нескончаем ремонт...

За директивите, регламентите и прочее документи на брюкселската бюрокрация, които също трябва да се въвеждат, или да се съобразяваме с тях, се говори, че надхвърляли тридесет хиляди (включително грижите за щастливи кокошки, за играчки на прасетата, за безболезнено умъртвяване на дребен и едър добитък и пр.).

Темида е „ошашавена” от нескончаемите допълнения и изменения, а юристите си прехвърлят топката и в резултат процесите се бавят, решенията и определенията са некачествени и се отменят в по-горните инстанции, а съдилищата вече няма къде да пазят архивите (всички фоайета и коридори на съдебните сгради в София са превърнати в работни места, хранилища и т.н.). Само през скенера на Софийския районен съд ежедневно преминават няколко хиляди граждани и адвокати, което означава десетки хиляди часове труд, нерви, пари и пр., хвърлени на вятъра.

От няколко седмици на дневен ред е обсъждането на изготвения в последните две години проект за нов Наказателен кодекс. С него явно се цели да омилостивим нашите европейски партньори, които ни наблюдават за напредъка по пътя към светло бъдеще и неспирно ни бомбардират с критични доклади, препоръки и санкции.

Но пък има свободно движение на пари, стоки и капитали - техните пари, стоки и капитали, а може да се наложи и среща с българската Темида, но при гарантирани аналогични условия каквито са в родината им.

Като  юрист приветствам изработването на нов Наказателен кодекс, който претендира да отрази настъпилите икономически и обществено-политически промени в Република България, след преврата на 10.11.1989 г. За разлика от предлагания „нов” изборен кодекс, той действително е нов, но пък търпи много критикикато например:

- проектът е доста „суров” и не бе подложен на широко обществено обсъждане, в резултат на което становищата на неправителствения сектор отсъстват или са взети половинчато. Соченият 3-месечен срок за обсъждане е крайно недостатъчен;

- доколкото ми е известно, проектът не е съобразен и с основни становища и предложения на професионалната гилдия – магистрати, адвокати, експерти, академични юридически среди, и утвърдената съдебна практика. Без това, гласуването му в парламента е проблематично;

- проектът е разработван по време на управлението на последните три правителства. Доколкото стана известно, експертите които са работили до м. март 2012 г., не разпознават значителна част от материята на новия проект. Работата по него е приключила в края на 2013 г. от работна група в значително тесен кръг, по-малко от 15 души;

- през есента на 2012 г. са идвали 9 души експерти от ЕС, които са дали бележки от около 200 страници по законопроекта, но не е ясно как са използвани и съобразени. За отбелязване е, че ЕС не е „притискал” България скоростно да внася новия НК в парламента.

Философията на новия НК е в посока намаляване размера на наказанията и използване на различни други мерки за обществено въздействие и ресоциализация, което се проследява в набора от наказания. В тази посока се предлага и отмяната на наказанието „доживотен затвор без замяна” (чл. 38 НК), което преди години се въведе като своеобразна компенсация за отмяната на смъртното наказание.

За съжаление това не важи за

глава 26 – Престъпления против режима на културни ценности и архивни документи

Това обстоятелство мотивира неправителствените организации – Съюз на колекционерите в България, Национално дружество „Традиция”, Съюза на антикварите в България, Съюз на нумизматичните дружества в България, Съюза на българските антиквари, галеристите и др. да протестират срещу крайно рестриктивните наказателно-правни състави в гл. 26 от проекта за НК и на 29.01.2014 г. от 11.00 ч дадоха пресконференция в БТА.

За какво става реч ?

Режимът за културните ценности е уреден в Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19/13.03.2009 г.), т.нар. „Закон Чилова”, който е специален закон. Съгласно теорията и практиката, неговите термини и разпоредби са в основата на разпоредбите на общия закон, в случая Наказателния кодекс. А още по време на „стахановското” изготвяне на Закона за културното наследство (ЗКН), неговото приемане от парламента, а след това при прилагането му, горепосочените неправителствени организации, художествено-творческата интелигенция, юристи  и др. имаха, и сега продължават да имат,

много основателни и сериозни претенции

Основният мотив за предявените непосилни изисквания към гражданите и колекционерите бе „борба с т.нар. иманярство”. Последното съпътства всеки обеднял народ, особено ако е наследник на няколко културни пласта, какъвто е случаят с България. Оттогава досега с Министерството на културата се водят непрекъснати разговори и срещи за неговото изменение и дори изготвянето на нов закон. Въз основа на закона бе приета Наредба № Н-3/03.12.2009 г. – „За реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движимите културни ценности”. Така се оформи триадата - Закон за културното наследство, Наредба Н-3/2009 г. и Наказателен кодекс.

ЗКН предвиди задължителна идентификация и регистрация на културните ценности, включително археологически, притежавани от гражданите (вкл. колекционерите), в наредбата се разписа начинът за извършване на тази дейност и се задължиха музеите да я извършват срещу заплащане, а в НК се предвидиха строги санкции. Така в чл. 278, ал. 6 НК се предвижда лишаване от свобода до 4 години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева за всеки гражданин, „който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред” (разбирай по ЗКН и Наредба Н-3/2009 г.).

В чл. 278 а НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева за всеки гражданин, „който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана”. Същата санкция грози и купувача, надарения и пр.

Забележете, че тук вече не става въпрос за „археологически обект”, а за „културна ценност”, каквато според обтекаемото определение в чл. 7, ал. 1 от ЗКН е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност”!?..

Така бяха премахнати термините „движим и недвижим паметник на културата”, които се използваха в Закона за паметниците на културата и музеите (ДВ бр. 29/1969 г.) и тяхното подразделяне на ПК със световно, национално, местно и за сведение, значение.

С промените в законодателството стана така, че вещите на предците във всеки български дом, които са съответно на възраст 50, 75 и над 100 години, се превърнаха в „културна ценност”, която следва да бъде идентифицирана и регистрирана от музеите и държавата! А ако това не се извърши, не може да бъде отчуждавана (продавана, дарявана, залагана и пр.), под страх от наказателна санкция, а вещта се конфискува (чл. 278, ал. 7 НК).

Българският законодател се престарава, като освен неточните и обтекаеми определения в ЗКН, не въвежда в Наредба № Н-3/2009 г. финансовите прагове за т.нар. културни ценности, които се изискват в Регламент /ЕО/ № 116/2009 г. на Съвета на ЕС.

В проекта за нов НК (чл. 391-398) новите законотворци загърбват употребяваната досега терминология „археологически обект” и „културна ценност” и употребяват само термина „културна ценност”, като същевременно завишават досегашните наказания в разрез с философията и духа на закона. Така за „държане” на културна ценност (не на археологически обект!), наказанието се завишава от четири на шест години, а глобата става от три хиляди до петнадесет хиляди лева. В интерес на истината, проявена е милост за лицата, които предлагат за отчуждаване или придобиват „културна ценност”, която не е регистрирана и идентифицирана. Наказанието е до шест години (без долен праг от една година), а глобата е от хиляда до десет хиляди лева, вместо до двадесет хиляди лева. Тези наказания са съизмерими с наказанията за „престъпления против режима на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (чл. 490-493), които са с несъмнена повишена обществена опасност! Така например „който противозаконно придобие, държи, използва или предаде на другиго огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, взривни вещества и пиротехнически изделия, се наказва с лишаване от свобода до шест години, глоба и лишаване от права по чл. 60 от НК.”

Излиза, че между държането на нерегистрирани културни ценности и незаконното държането на огнестрелни оръжия, законодателят поставя знак за равенство.

Както се казва, коментарът е излишен!

Все пак няма да се въздържа и ще кажа: след бандитската криминална „приватизация” на националното богатство на българската държава, създадено с труда на няколко поколения, сега се пристъпва към криминалната „инвентаризация” на всеки български дом.

На експерименталната площадка, наречена Република България, ще се изпробват всички известни и неизвестни оръжия на установяващия се нов световен ред, както за унищожаване на националната държава, така и за светая светих – родовата ни памет, на която материални носители са и т.нар. културни ценности, каквито има във всеки български дом. Децата и внуците ни вече са там, на Запад, в ЕС, Канада, САЩ, Австралия и др. Работят и умножават богатството на богатите, женят се за чужденци и създават деца, които вече не са българчета, от което и геномът на българската нация основателно е застрашен. Бяха разорени и унищожени, и с нашите ръце за жалост, промишлеността и селското ни стопанство, а сега и българската земя, като национално образуващ елемент, е поставена на тезгяха, за продажба на чужденци.

Остана ни

последната крепост – българският дом

който се зловиди на новите ни партньори от ЕС. Сега, с помощта на Темида, която макар че е „сляпа”, се наднича и в него, за да се инвентаризира и по-късно прибере чрез конфискация, данъци и пр. всичко, което има някаква стойност, включително „културна”.

Претекстът е благовиден - да ни се помогне да станем истински европейци и да покрием бюрократичните норми на брюкселските чиновници, където вече имаме свое представителство.

При тях обаче не е така! Защо ли? Много просто. Древните са казали: „Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”.

Горко на победените!

Моят учител по история в Белослатинската гимназия, г-н Христов, казваше: „Всяко идиотско начинание има своето философско оправдание”. Запомнил съм го, а след това съм го слушал още много пъти, и може би тази мисъл не е негова, но не това е важното. Свързвам го с фактите от действителността ни днес, където под претекст, че трябва да се борим срещу тероризма и организираната престъпност, всички комуникации на уж свободния гражданин са под контрола на „големия брат” (до 2013 г. за това в България се харчеха около 100 милиона лева, а за 2014 г. се предвиждат отново 46 милиона лева!). Информацията се събира и всеки момент „когато му дойде времето”, може да бъде използвана срещу съответното лице. Под претекст, че ще се борим срещу т. нар. иманярство и с цел уж да запазим „културното” си наследство, трябва да се „инвентаризира” всеки български дом. Това се възложи на ЗКН.

Сега дамоклевият меч на НК трябва да виси на конец над главата на всеки български гражданин. Той трябва да живее под страх, че ако не „идентифицира и регистрира” бабината хурка, дядовият скрин от Виена, ритуалният пръстен за украса на новогодишната погача, книгите и пощенските картички над 100 години и др., може да бъде задържан, разследван, осъден и разорен от глоби. Също „когато му дойде времето”!

Боже, пази България !

29.01.2013 г.

 

Адв. Тодор ПРЕДОВ

криминолог, д-р по право, член на Съюза на колекционерите в България

Текстът на Тодор Предов, доктор на юридическите науки, не претендира за пълнокръвен отговор по повод дискусията от последните дни за промените в Наказателния кодекс и по-специално в частта за опазването на “културните ценности” в България.

В пресата и по електронните медии се появиха множество коментари, застъпващи най-общо казано позиция, доста укорима и заредена с бъдещи “инфарктни точки” там, където се пресичат интересите на държавата и на гражданите. Същевременно не се изяснява защо в повечето коментари понятията “колекционер” и “иманяр” по някакъв странен начин се припокриват, и кому е изгодно това положение. Освен това в чисто практически план наистина не е ясно дали раклата на вашата баба или прабаба е културна или не ценност, трябва ли да се регистрира и защо трябва да доказвате произхода й, щом е фамилна реликва?!

Друг спорен момент е свързан с практиката от близкото минало, когато държавата възнаграждава онзи, който е намерил и предал ценни реликви, с част от тях - например монети, за които обаче съответният човек не притежава “финансов” бон...

Изумителното е, че се цитира и цифрата 200 000 иманяри в България, и на тази база се създава напрежение в обществото, че културни артефакти от територията на България може да бъдат изнесени зад граница. (Любопитно е например защо “Сотбис” продължават да организират търгове с най-различни произведения и артефакти от цял свят?..) Изглежда, сякаш в годините на ескалираща безработица, у нас са се пръкнали 200 хиляди индианаджонсовци, които ровичкат и копаят където им падне в търсене на иманета! Едва ли.

По-скоро трябва да се притесняваме от липсата на пределно изчистени законови правила, под които да се подведе търсенето и намирането на ценни предмети на наша територия. И също така едва ли е нужно да си образуваме толкова много нерви за очевидното - а то е, че пред очите ни бе разгромена една развита държава, и вместо да пазим и малкото останало, ще вкараме сами вълка в кошарата заради лобистки и нечистоплътни интереси.

Всъщност, истината е, че става дума за инвентаризация - при това на българската родова памет, благодарение на която почти два века процъфтяваше музейното дело и експозиции, които накараха половината свят да се възхищават на гения на известни и неизвестни майстори и творци. Същевременно всяка година 50 тона безценна българска художествена, научна, специализирана и т.н. литература отива на претопяване и на никой не му трепва окото... Дали това е националният интерес, или пък е незададеният въпрос защо му е на изчезващия култура?! Дали?

Взаимните обвинения и неразбирането на дълбочината на проблема само ще утежнят и без това нелекото бреме на днешния български гражданин и специалист. А древните са го казали най-точно - nil nimis (нищо прекалено).

Зора