Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 2 (2014) Валерий Коровин: ЗНАЧИ, ОТНОВО ВОЙНА

Валерий Коровин: ЗНАЧИ, ОТНОВО ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Русия все по-плътно се интегрира в стремително глобализиращия се свят, независимо дали искаме това, или не. Не е ясно доколко това ни е нужно, но така или иначе отдавна вече е факт. Точно затова случващото се в Русия трябва да се разглежда във връзка с процесите, които стартираха по волята на САЩ през пролетта на 2011 г. в Близкия изток, тъй като очевидно случващото се в този регион вече не ни подминава.

Война “отвътре – навън”

Днес срещу Русия, както констатират много експерти, се води мрежова война. Тази технология има военен произход. В американската военна стратегия подобни операции имат свой аналог и се наричат мрежово ориентирани войни. Защо ги определяме като военни стратегии? Защото чрез тях се достига реална военна победа, т. е. завладяват се територии и се установява контрол над тях. Във връзка с това разбиране на новите реалности се изисква пълно преразглеждане на подходите за воде не на военни действия и постигането на военни резултати.

В индустриалната епоха бойните действия са се водили с използването на понятия като фронт и армия. Бойният сблъсък се е осъществявал челно - противниците се сблъсквали директно, а победата зависела от това чие въоръжение и техника са по-съвършени, кой има числено превъзходство в жива сила. Самата победа се е измервала с количеството загуби на едната или другата страна и с установяването на военен контрол над завладяната територия. Това са категории на войната от епохата на модерна.

С настъпването на информационната епоха, известна в парадигматичен смисъл като епоха на постмодерна, даденият подход се е променил. За нагледност това може да се представи схематично: националната държава, която днес е в основата на световното устройство, се разглежда от стратезите на мрежовите войни като концентрични кръгове. В центъра е национален лидер, по правило, държавният глава, около него се разполагат политическите елити. Следващият кръг е експертната общност, формираща политическите идеи и интерпретации, и медийното пространство, превеждащо всичко на езика на масите.

Следващият слой са самите маси: общество, население на страната. А във външния слой се разполага армия, въоръжени сили като средство за защита на цялата концентрична конструкция. Тази схема за първи път е предложена от американския стратег, един от разработчиците на теорията за мрежово ориентираните войни Джон Уордън, полковник от въоръжените сили на САЩ. По-късно тя е заимствана от технолозите на хуманитарните социални трансформации.

Основа на стратегията, наричана Effects-bases operations (операции, основани на ефекти, или “на базата на ефекти” – ОБЕ), е, че агресията към такъв държавен модел се осъществява не отвън, т.е. не срещу въоръжените сили, не директно, не „челно“. По-ефективна става така наречената концепция за водене на война отвътре навън.

Първият удар се нанася по центъра на тази система, т.е. по лидера. Но, разбира се, тъй като тази структура има множество защитни слоеве, ударът не винаги може да бъде пряк, военен, макар периодично да се прилагат и такива варианти - физическо отстраняване на лидера, което е по-малко ефективно. Затова се прилага идеологическо, идейно въздействие върху първото лице на държавата, а най-добре – неговата пълна замяна.

Печалната история на СССР – успех на ОБЕ

За да се разбере за какво конкретно става въпрос, да си спомним процесите в Русия от края на 80-те – началото на 90-те години на 20 век. Американските политици и елити работеха непосредствено с лидера на нашата държава, в този момент – Михаил Горбачов, и водят активната му обработка, което в крайна сметка доведе до разпада на СССР. По-точно, както сега се изяснява, не без американско участие Михаил Сергеевич идва на власт. Консервативното обкръжение на Горбачов вяло се опитва да се съпротивлява на десуверенизацията и разпада (ГКЧП) (1), но губи историческата битка. В крайна сметка на първа позиция застава ориентиран в още по-голяма степен проатлантически и прозападно лидер – Борис Елцин. И в единия, и в другия случай основната посока на въздействие се оказва по направлението “отвътре навън”. Елцин, отчитайки грешките на Горбачов, се опира на елити, съответстващи повече на неговия мироглед.

След лидера на държавата, основавайки се на представите и волята му, а също и под въздействието на новите, вече “прекодирани” елити, активно се обработваха и преформатираха медийната и експертната общност, разположени в следващия слой. Преди всичко либералните към онзи момент елити формираха по свое подобие експертната и журналистическата общност. Всички съветници, основните действащи лица във вътрешнополитическите процеси имаха строго проамериканска, проатлантическа ориентация. Медийната общност напълно отговаряше на либералните прозападни възгледи на експертната общност.

Следващата крачка – населението, е продукт от въздействието на медийното пространство.

Под пресата на масираната медийна обработка населението, страдайки и без да иска, но все пак приема възгледите и представленията, ориентирани по подходящ начин.

С други думи, по волята на лидера неговият елит, подръчните му експерти и средствата за масова информация населението се препрограмира в строго проамериканска, прозападна ориентация. Внушаваше се мисълта, че Русия трябва да се подчини на общата логика за развитието на глобалните световни процеси; че трябва да се откаже от своя суверенитет; че трябва да действаме в синхрон с нашите западни партньори, със страните от западния свят.

И това че нашата армия – последния, външния кръг, се разпада, беше напълно нормално, защото пасваше на парадигмата, според която трябва да сме слаби, за да е удобно на западния свят да оперира с нас, да ни включва в глобалните процеси. Съответно армията като социална класа, произлизаща непосредствено от обществото, също се разлагаше под въздействието на цялата тази конструкция, чиято трансформация се извършваше тъкмо “отвътре – навън”.

Путин и суверенитета: в обръча на елитите

С идването на власт на Владимир Путин беше направена смяна на лидера – на самия център на конструкцията, което доведе след себе си рязка смяна на курса, поне по отношение на такова понятие като суверенитета.

Основна заслуга на Путин е, че направи суверенитета на Русия ценност и настояваше да го възстановим и отстояваме. Най-остро той демонстрира това в хода на втората чеченска кампания, а открито заяви за това в известната на всички Мюнхенска реч. Т.е. в центъра на тази цялата конструкция се оказа човек, който частично промени посоката на развитие в противоположна на тази на предходния лидер, поне по въпросите на външната политика.

Постепенно, крачка по крачка осъществявайки революция отгоре, Путин започна да възстановява патриотичния баланс вътре в страната, да утвърждава ценностите на суверенитета като базови. Разбира се, в много отношения той се оказваше и досега се намира под влияние на либералното обкръжение, но въпреки това процесът тръгна в обратна посока.

И точно в този момент започна рязко изостряне на отношенията със Запада, който има съвсем друга гледна точка и перспектива за развитието на ситуацията.

Постепенно Путин се премести в плеядата лидери на държави, влизащи според американските идеи в “оста на злото”. Промениха се акцентите и отношението на Запада към Русия. Но американските цели не са се променили. Те бяха коригирани, реализацията на американския проект по отношение на Русия беше отложена, разпадът и десуверенизацията на Русия са спрени, замразени. Но това не означава, че американците са се отказали от тези планове. Това означава, че те са преминали на друго ниво на реализация на тази стратегия – в по-затегната фаза.

Според плана “Големият Близък изток” пред очите ни, започвайки от 2004 г., се извършва преформатиране на Близкия изток по американски стандарти. Какъв е смисълът на този план? Смисълът е в това, че арабският свят, страните от Магреба, Северна Африка досега все още в много отношения са традиционни системи на социално устройство. Там доминира клановото общество, традицията се поставя над всички останали социални регулатори. Преформатирането се състои в разбъркване на традиционното социално устройство.

Задачата е да се наложат западните, либералните ценности, в чиято основа е индивидът, т. е. атомизираната личност. За да се получи на изхода такава личност, трябва да се разруши колективната субектност, която лежи в основата на социалното устройство на все още традиционните държави и народи.

Заради това се включват процеси на разбъркване в съответствие с теорията на управляемия хаос – един от теоретиците на тази концепция е американски стратег, ученият Стивън Ман. Привидно събитията се развиват като че ли от само себе си и имат хаотичен характер, но все пак в крайна сметка разнородните, турбулентни процеси достигат да крайната, предварително определена точка, до предварително определения финал, независимо от абсолютно неясното протичане на тези процеси.

По този начин привнесеният отвън хаос води до зададения резултат. Близкият изток се включи в процеса на разбъркване на социалното пространство с цел там да се установи американска демокрация. Това пространство трябва да бъде раздробено и атомизирано. Само тогава то може да стане възприемчиво към американските либерални ценности. Във вида, в който Либийската джамахирия съществуваше при Кадафи, тя нямаше как да възприеме ценностите на американската демокрация.

Със същата сила това се отнася и до Сирия, в която се реализира повторение на либийския сценарий, и до останалите страни от Близкия изток. Но главната цел в Близкия изток си остава Иран – неговата десуверенизация и смяна на режима. Дори ако междинният режим се окаже не строго проамерикански, а да предположим ислямистки – това не е критично, защото, все едно, започват хаотични процеси, започва дестабилизация на обществото, което заклокочва, и по-нататък, по принцип не твърде бързо, то ще достигне статично, стабилно състояние. Малко по-рано египетската опозиция лесно се справи със своя лидер. Хосни Мубарак си отиде, а стихийните, хаотичните процеси, вътрешното клокочене продължават и до днес. Редовно в Египет загиват стотици хора при сблъсъци. Какво да кажем за Ирак или Афганистан.

Междинният резултат може да не е строго зададен, затова пък на следващия етап и на още по-следващия ситуацията ще се окаже все по-близо и по-близо до тази, която първоначално е зададена от американските стратези. След десуверенизацията на Иран ще се затвори и последният прозорец и Русия ще се окаже в пълно обкръжение.

Процесите, протичащи в страните от Близкия изток и Магреба, са сигнал лично към Владимир Путин за това, че ако той продължи политическата линия на суверенизация на Русия, на завръщането на Русия на световната арена като един от големите играчи, той може да повтори съдбата на всички тези лидери. Или той ще бъде свален от своето население, или ще бъде отстранен с преки натовски удари срещу територията на Русия – такива са западните сценарии за Путин.

Още един плюс при използването на концепцията на мрежово ориентираните и мрежовите войни, които работят непосредствено с населението, е, че в момента на реализирането на тези стратегии страната, срещу която те са насочени, няма причина, нито повод и основания за използване на ядрено оръжие.

Ако в Русия започват социални вълнения, несъгласните излизат на улицата и извършват масови акции, то каква е възможността за използване на ядрено оръжие? Дори ако е намерена силата, която е дала старт на тези процеси, дори ако е сигурно, че всичко това става неслучайно, дори ако със сигурност е установено, че вълненията и исканията за оставка имат изкуствен произход и центърът за тяхното иницииране се намира или в САЩ, или в страните от Западна Европа.

Дори ако си намерил източника на финансиране и поръчителя – все едно, няма да имаш повод за използване на ядрено оръжие, което е абсолютно несъизмеримо. Т.е. при теб в страната има вълнения, народът иска оставката ти, а ти използваш ядрено оръжие срещу САЩ, това ще бъде откровено неадекватен отговор. Затова няма възможност да бъде използвано, а това е единственото, от което американците реално се страхуват.

Суровият сценарий на мрежовата война

Това, че Русия е ядрена държава, все още не й дава гаранции, че с мрежови технологии и мрежови процеси няма да бъде свален действащият управляващ режим, че той няма да бъде заменен с режим, управляван отвън. Това е предимството на мрежовите стратегии - ефективни и относително евтини в сравнение с традиционните въоръжения.

По този начин Путин стои пред избор: или да продължава да отстоява суверенитета на Русия, или да играе по сценария на САЩ, за да запази стабилността. А могат да му предложат и такъв вариант: ако искаш да запазиш стабилността в Русия, ако искаш да избегнеш процеси, подобни на случващото се в Египет, в Либия, в Сирия, откажи се от властта. Навремето Муамар Кадафи, убит от Запада, отначало стоеше на твърди антиамерикански позиции. Но след това заигра по свирката на Запада, покая се за предишното си лошо поведение, обеща, че повече няма да бъде “лошо момче” – и беше приет от западната политическа общност. За да бъде убит.

Същият сценарий се готви за Русия: Путин наистина се включи в сценария на Запада, направи свой приемник по-либерален, по-мек прозападно ориентиран политик. И как свърши това за Путин? С масови протести на Болотная площад и проспект „Акад. Сахаров“ (3), със сблъсъци с ОМОН (4) на 6 май 2012 г. Има куп аналогии с тези процеси, които протичат в Близкия изток.

В края на президентския мандат на Дмитрий Медведев американците така поставиха въпроса пред Путин: или получавате подарък от социални вълнения, дестабилизация и реализация на сценарии, подобни на случващото се в Близкия изток, или Путин се отказва от властта и оставя приемника си президент за още един мандат.

А това би означавало последващ много бърз разпад на Русия по сценария, който беше замразен с идването на Путин на власт. Но тогава възниква въпросът: за какво трябваше да започва тази епопея със суверенитета, като при всички случаи всичко ще се случи според американския план? Тук или трябва да държиш на своето и да си готов на суров сценарий, или всичко преди това няма смисъл. Това е сериозен, исторически избор. От този избор буквално зависи бъдещето на Русия. Затова и разглеждаме този проблем в пряка връзка със случващото се в арабския свят.

Срещу Русия се води мрежова война. Случващото се с лидерите на арабските държави е директен сигнал към Путин. Готов ли е той да отстоява позициите си заради суверенитета на Русия пред лицето на историческото предизвикателство, на историческите заплахи? Тогава суровият сценарий е на практика решена задача. Това ще се случи при всички случаи, защото американците винаги довеждат до край започнатото. Мрежовите технологии ще бъдат използвани така, че да нямаме възможност да отговорим с помощта на силите на ядрената заплаха, които са сили само в периода на епохата модерн, на обикновени войни, на обикновено въоръжение.

Сега ние се сблъскахме с абсолютно нови технологии. В Русия засега няма центрове, които са готови да отговорят на тези технологии и предизвикателства, и Путин лично се сблъска с историческото предизвикателство. Сценарият за мрежов преврат бе планиран за 2008-ма, но заради отстъпката, направен от Путин в полза на Запада, назначавайки за свой приемник Медведев, този сценарий беше отложен, но не и отменен. Следващият опит – масовите протести през декември 2011 – началото на 2012, също не даде желания от Запада резултат.

А това означава не нещо друго, а още по-суров сценарий в най-близко време – неспокойният Северен Кавказ, вълненията в Бирюльово (5), взрива в автобуса във Волгоград (6) , недоволството на руснаците – какво още?

Превод Атанас СТОЙЧЕВ

***

Валерий Михайлович Коровин е руски политолог, журналист и политически деец. Директор е на Центъра за геополитически експертизи, заместник-ръководител на Центъра за консервативни изследвания към Социологическия факултет на Московския държавен университет “Михаил Ломоносов”, член е на Евразийския комитет, заместник-председател на Международното Евразийско движение, главен рекактор на Информационно-аналитическия портал “Евразия” http://evrazia.org.

***

Бележки:

1. Государственный комитет по чрезвычайному положению (ГКЧП). Съществува от 18 до 21 август 1991 г. Създаден е от първите държавни и длъжностни лица на Съветското правителство, които со обявяват срещу провежданите от Президента на СССР М. С. Горбачов реформи на Перестройката и преобразуването на Съветския съюз.

2. Публикувана във в. “Нова Зора”, бр. 23 / 2013 г.

3. Болотная площадь (в XIX век понякога наричана Лабазная, в периода 1962—1993 – площад Репин). Площад в Централния административен окръг на град Москва. Проспект „Академик Сахаров“ (преди 1990 г. е Новокировский), в Централен административен окръг на град Москва на територията на Красноселски район. Болотная площадь беше мястото, на което се проведоха няколко митинга „За честни избори“ през 2011 и 2012 г.

4. ОМОН (Отряд мобильный особого назначения, преди - Отряд милиции особого назначения) - специални подразделения на руската полиция, участващи при осигуряване на реда и безопасността, в т.ч. при масови акции и мероприятия, както в горещи точки на територията на Русия.

5. Московски район, където на 25 октомври 2013 г. беше убит 25-годишният Егор Щербаков. Убийството доведе на масови народни недоволства с искане да бъде открит и задържан убиецът му. Местните жители бяха подкрепени от няколко стотин радикално настроени националисти, които разрушиха търговския център „Бирюза“ и вандалстваха в Покровската плодово-зеленчукова база – място с висока концентрация на трудови имигранти от Средна Азия и Северен Кавказ.

6. Терористичен акт, извършен на 21 октомври 2013 г. в автобус, превозващ пътници в Красноармейския район на Волгоград. Публикацията на автора е от 13 декември 2013 г., преди да бъдат извършени терористичните актове на Волгоградската гара на 29 декември и във волгоградски тролейбус на 30 декември 2013 г.