Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 42 (2013) ВИЕТНАМ, ГЕНЕРАЛ ЗИАП И БЪЛГАРИЯ

ВИЕТНАМ, ГЕНЕРАЛ ЗИАП И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

На 4.10.2013 г. почина армейски генерал Во Нгуен Зиап, един от строителите и ръководителите на Социалистическа република Виетнам (СРВ), дългогодишен командващ въоръжените сили на СРВ, прославен герой от борбите на виетнамския народ срещу чужди поробители, легендарен пълководец, единствен през 20-ия век, победил две световни капиталистически сили: Франция и САЩ.

Зиап е роден на 21.08.2011 г. в селото Ан-Кса, провинция Куанг-Бин, известна с революционните си традиции. Не е чудно, че от този регион са и още две витнамски легендарни личности: Фам Ван Донг и Хо Ши Мин.

Още 14-годишен, Зиап се включва в революционната борба, през 1937 г. става член на Виетнамската комунистическа партия. Оттогава до смъртта си генерал Во Нгуен Зиап остава убеден комунист и интернационалист. В 1924 г. Зиап постъпва в Държавния лицей в Хюе. Това е необикновен лицей, създаден от високопоставения държавен чиновник Нго Дин Ха, баща на бъдещия южновиетнамски президент Нго Дин Дием - смъртен враг на Зиап. Лицеят дава отлично средно образование и трябва да се гордее със своите възпитаници. Това не са само Нго Дин Дием е неговият брат, но и Хо Ши Мин и Фам Ван Донг – заедно със Зиап, първостроителите на СРВ.

След лицея Зиап постъпва в Ханойския университет, един от професорите тогава го харатеризира като „най-способният студент на университета, с огромна жажда за знания”. През 1937 или 1938 г. Во Нгуен Зиап се жени за Мин Тай, от която има дъщеря. Тай и сестра й Мин Кай са убедени комунистки, а Кай е член на Централния комитет на Виетнамската комунистическа партия. През 1941 г. двете сестри попадат във френския затвор. Кай е гилотинирана, а Тай е осъдена на 15 години затвор и по-късно - разстреляна. През 1944 г. Зиап губи цялото си семейство: баща, две сестри, зет и дъщеря. Те са разстреляни, а дъщеря му умира поради липса на родителски грижи.

През 1941 г. генерал Зиап създава праобраза на виетнамската армия – малки подразделения, наричани „сили за самоотбрана”. На 19.12.1944 г. по заповед на Хо Ши Мин Зиап официализира Виетнамската народна армия (ВНА) и става неин главнокомандващ. Започва фантастичният път на пълководеца и командира.

Американският генерал-лейтенант Филип Дейвидсън, началник на разузнаването на американския окупационен корпус във Виетнам, дава следната оценка на армейски генерал Во Нгуен Зиап: „Той притежаваше изключителен ум и военен талант, беше предан на своята страна и верен на комунистическата идея, демонстрира последователност в провежданите от него военни кампании, а освен това притежаваше най-важното пълководческо качество – умението да побеждава... За мене Зиап си остава ключова фигура в събитията на три войни: първата – срещу Франция, втората – срещу САЩ и третата – срещу Южен Виетнам. Само Хо Ши Мин е по–значима фигура в историята на Виетнам” (Ф.Б. Дейвидсън, Войната въвВиетнам, М., 2002.Стр.8, 24).

За войните и победите на Зиап при Диен Биен Фу и Сайгон по света са изписани хиляди страници, но много рядко се говори за обективните условия за победите на Зиап. Да, генералът беше добре възпитан от Виетнамската комунистическа партия и от Коминтерна. Да, той беше забележителна личност, но има ли и нещо друго? Има, и част от него добре разкрива вече цитараният генерал Девидсън: „САЩ загубиха тази война, защото противникът умело използваше превъзходна военно-политическа стратегия и ни нанасяшие удари в нашите най-уязвими места на политическия и психологическия фронт, с която ни пречеше да използваме максимално нашата военна мощ. Ние не успяхме да се възползваме от слабостта на врага, поради което по време на войната неговата сила растеше, а нашата намаляваше. Ние загубихме, защото нашето правителство не успя да осъзнае и да оцени стратегията на национално-освободителната война и не намери средства да разруши тази стратегия. Дори ако правителството разбираше същността на национално-освободителната война, то по политически, психологически, институционални и организационни причини не можа ефективно да се противопостави на своя противник... Колкото и да ми е трудно, трябва да призная, че и днес ние не сме способни да намерим подходящи средства срещу стратегията на революционно-освободителните войни – Виетнам на нищо не ни научи” (цит. книга, стр.778).

Поразително точна диагноза, която казва всичко - и интернационалната помощ от социалистическия лагер, и Великата идея, овладяла масите, тук е и малка България, която направи всичко възможно, за да помогне на Виетгнам. България помагаше материално и духовно, тя приюти виетнамски деца и предложи работа на голям брой хора. И на този фон е странно, че държавните ни мъже не намериха дори протоколни думи за смъртта на един от най-великите виетнамски ръководители.

Да, Зиап беше комунист, а Виетнам и досега е просперираща социалистическа държава, но докато и бивши, и днешни наши приятели отдават дължимото на един героичен народ и на един легендарен негов представител, нашите държавници изглеждат твърде дребнаво, въпреки постовете, които са заели...

„Ройтерс”, Френският чуждестранен легион, “Асошиейтед прес” прославиха генерала. Известният американски сенатор Джон Маккейн, бивш пилот от американския флот, а също и военнопленник по време на войната във Витнам, описа Зиап в мрежата Туитър като “блестящ военен стратег”. През 1995 г. бившият военен министър на САЩ по време на виетнамската война Робърт Макнамара се срещна и разговаря с най-големия си личен враг, французите го нарекоха „червеният Наполеон”. Споменаха го – за съжаление - само някои български вестници и информационни агенции като Фокус, News.bg, ФАКТИ.БГ, Cross, BTV. Другите мълчаха... А може би гузно! Без коментар...