Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 24 (2013) „МАЙКАТА НА ВСИЧКИ БИТКИ” ЗА АЛЕПО В СИРИЯ

„МАЙКАТА НА ВСИЧКИ БИТКИ” ЗА АЛЕПО В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

Сирийската армия успешно продължи операцията, започната на 9 юни т. г., а тя е и най-важната от началото на гражданската война.

Операция „Северна буря” цели освобождаване на икономическия център Алепо, разположен близо да турската граница, център и на метежниците от опозицията. Вероятно това е решаващата схватка в рамките на цялата война, която президентът Башар Асад неслучайно нарече „майката на всички битки”.

След много месеци на хаос и грешки от страна на военно-политическите ръководители на страната и командването на сирийската армия, поразява стратегическата изящност и прецизното обмисляне на операцията. Вместо да се втурват по различни посоки и да разпиляват силите си, което беше грешката на предходните етапи, армията завзе ключови пунктове и прекъсна най-важните комуникации и пътища за снабдяване на опозицията, а сега вече определи безпогрешно посоката на главния удар. Политическото ръководство умело осигурява помощ и на съюзниците, както и прикритие по фланговете.

След победата при Ал Кусайр всички очакваха, че правителствените сили ще започнат продължителна чистка в околностите на близкия Хомс, третия по големина град в Сирия (повече от 800 хил. души население). Но те се ограничиха с това да обсадят метежниците, да се придвижат на север, към Турция, откъдето идва най-голямата заплаха. Рискуваха ли? Да, но съвсем оправдано. Защото бе осигурен предварително левият фланг за придвижване на армията, откъм Ливан – с военни средства, и с дипломатически – откъм Ирак, десния фланг.

Най-важните тилови пунктове за защита – към Йордания, бяха взети под контрол още в началото на годината. Безпогрешно бе избран и моментът, що се отнася до ситуацията в Турция, която е обхваната от вътрешни безредици и едва ли ще реши да нахлува в Сирия. Всъщност сирийските бунтовници „се лишиха от военната подкрепа на най-близката им дружеска държава, както и от дипломатическото прикритие на Анкара1.

За успехите си войската дължи много на таланта на заместник-върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Сирия, министър на отбраната от юли 2012 г. корпусния генерал Фахед Джасем ал-Фредж (роден на 1 януари 1950 г. в гр. Хам, получава военно образование в Сирия, влиза и в „черния списък” на американската администрация). Ал Фредж е сунит по вероизповедание, което само по себе си говори достатъчно за веротърпимостта на режима в Дамаск 2. Целта на първия етап от операцията „Северна буря”, провеждана от него, е да „освободи федералния път, свързващ Алепо с град Азаз, на сирийско-турската граница, който повече от година бе под контрола на бунтовниците от опозицията и има стратегическо значение за логистичното осигуряване на силите им в Алепо”, съобщава източник в командването на армията на сирийската информационна агенция „Сурия ал-Ан”. В неделя (9 юни. - Бел. ред.) бяха атакувани позициите на бунтовниците по оста Кафар - Хамър, Аднан, Харейтан и Атариб. Ожесточените боеве продължават в района на военното летище Миних, близо до Алепо3. Подразделения на „Хизбула” са стратегически резерв и засега не участват в сраженията 4. Президентът Башар Асад посочва и друга причина, която наклони везните в полза на армията – промяната на настроенията на хората в провинцията. „Тези хора подкрепяха въоръжените групировки не защото им липсва патриотизъм, а защото бяха излъгани. Тя ги принудиха да повярват, че случващото се е революция, насочена срещу недостатъците в държавата. Сега нещата се промениха, мнозина напуснаха терористичните групировки и се върнаха към нормален живот5.

Като последен отрезвяващ пример може да се даде публичната екзекуция на 15-годишен младеж, извършена от ислямистите в Алепо, заради непремерено изказване.

Принципно нов елемент от развитието на ситуацията в Сирия, който още повече влошава положението на метежниците, е активната намеса на Багдад в конфликта. Израелски източници отбелязват, че докато вниманието на експертите е отвлечено от действията на ливанската „Хизбула” в Западна Сирия, иракският премиер Нури ал Малики участва на страната на Аасад във войната, което бе от голямо значение. За разлика от Иран, на който са наложени санкции, в Ирак с пълна сила навлизат западни средства от продажбите на нефт и „те във все по-голяма степен биват предавани от Багдад на Дамаск”. Иракското правителство дори прие специален акт, според който на Сирия се доставят изгодно оръжие и боеприпаси, купени на световните пазари, а също горивно-смазочни материали за армията6. В миналото отношенията между двете столици не бяха особено радушни, тъй като се конкурираха за лидерство в региона. Сега обаче шиитското правителство на Ирак осъзна, че ако в Сирия дойдат на власт войнстващите сунити, ситуацията в собствената им страна може да се дестабилизира. За това говори и новата вълна от терористични актове, осъществени от иракски съюзници на сирийските метежници (и следователно, макар и косвено, и на Запада). Само през май т. г. хиляди иракчани загинаха при терористични актове. Освен това Ал-Малики е заповядал на границата със Сирия да бъде развърната 20-хилядна армейска групировка, за да пресече всички пътища за снабдяване на сирийската опозиция откъм Ирак. Агенцията DEBKAfile съобщава, че на 9 юни са били първите по-мащабни сблъсъци между иракски правителствени войски и сирийските метежници в два пункта по границата. Иракчаните понесли загуби, но и метежниците били отблъснати. Според израелски източници специални отряди от подразделението се подготвят за рейдове в дълбочина на сирийска територия за борба с метежниците7. В северния град Ербил, в Ирак, същия ден е проведено и съвещание на Съвета на министрите, където премиерът Нури ал-Малики предупредил, че регионът ще бъде обхванат от екстремизъм, понеже се е активизирала дейността на терористични организации като „Ал Каида” и „Джебхат ан-Нусра” („Фронт на победата”), и призова всички да им противодействат8.

Тел Авив също изпитва все по-големи трудности по линия на въвличането си в сирийския конфликт. Във военните кръгове в Израел се чува ропот към собственото им командване, какъвто не се е чувал от времената на неуспеха на ЦАХАЛ през втората ливанска война от 2006 г. Този ропот се озвучава и в редица сайтове и блогове. Специалните части и военните разузнавачи са недоволни и от налаганото сътрудничество с „брадатите фундаменталисти” в Сирия, от които всеки миг „може да се очаква удар в гърба”, тъй като базите им са разположени на няколко десетки километра. Може да се очаква и преекспониране на успехите от политическа гледна точка, и омаловажаване на победите на правителствените части9. Според тях фалшивите оценки за ситуацията на театъра на бойните действия „може да доведат до погрешни решения”. Сайтът DEBKAfile, който е близък до израелското военно разузнаване АМАН, откровено критикува изказването в Кнесета на министъра на отбраната Моше Яалон, на 3 юни т.г., че Асад държи около 40 % от територията на страната, а пък метежниците контролират значителна част от Дамаск.

Всъщност израелското разузнаване има информация, че опозицията в столицата на Сирия е почти напълно разгромена и има само отделни огнища на съпротива. Приблизително същата е картината и по другите фронтове, където армията, „благодарение на руски и ирански доставки”, масирано притиска метежниците. Освен това в същите тези кръгове се признава, че израелската намеса в сирийския конфликт, включително и бомбардировката на складове с боеприпаси, реално повишава бойния дух на сирийската армия и отслабва опозицията, като помага за уронване на нейния авторитет в очите на населението”10.

Не само Западът, но и сегашният лидер на „Ал Каида” Айман ал-Зауахири, е разтревожен от поражението на опозиционерите в Сирия. През юни бе излъчен негов запис на видео, в който призовава привържениците си по цял свят да увеличат подкрепата за силите на джихада в страната, а също и всички групи със сходна ориентация да се обединят в единно движение. Основният приоритет за „Ал Каида” според посланието на Ал-Зауахири сега не е Иран, нито Афганистан, а Сирия11.

Американският консултантски център Flashpoint Global Partners съобщи, че повечето от чуждестранните наемници, унищожени в Сирия от юли 2012 г. до май 2013 г., са свързани с „Ал Каида”. В отчета на центъра се подчертава например, че за същия период са унищожени не по-малко от 280 наемници от САЩ, Чечня, Косово, Египет, Йордания, Тунис, Либия, Саудитска Арабия12. Последният бе белгиец, загинал преди няколко дни.

Известният американски експерт по Близкия изток Майкъл Янг предположи, че исканията на сирийската опозиция Асад да не се допуска до участие в Женевската конференция, са „нереалистични”, като се има предвид очевидното преимущество на президента в гражданската война, и още повече, че те самите ще станат причина за провала на мирния процес. Това може да се окаже „фатално” за сирийската опозиция.

Доскоро малцина вярваха, че Башар Асад ще удържи властта. „Ние всички сбъркахме” – роптае М. Янг13. За съжаление, няма признаци, че неговото прозрение е достигнало и до водещите западни политици. Отчасти, свидетелство за това са и замислените в разгара на „Северна буря” военни маневри на САЩ и техните съюзници, които предвиждат 4,5 хиляди души войска да се приземят в Йордания. Имитирайки подготовка за нахлуване в Сирия от юг, те целят да спрат настъплението на сирийската армия. Обаче сирийците вече имат достатъчно сили, за да удържат на удар и от тази страна, без да се отказват от настъпление към Алепо.

Официални източници в Белия дом, цитирани от агенция Асошиейтед прес, съобщиха, че президентът на САЩ Барак Обама до дни ще вземе решение за доставка на оръжие за сирийските бунтовници, „тъй като в последните дни положението на опозицията е доста плачевно”. Асошиейтед прес оповести, че държавният секретар Джон Кери отложил насрочената за 10 юни визита в Израел и други страни от Близкия изток. Според дипломатически източници решението е свързано с намеренията му да участва в заседанията на Съвета по национална сигурност, където ще се обсъжда въпросът за оръжейните доставки14. Обаче опитът да се пречупи обективният ход на събитията чрез финансиране и оръжейни доставки за губещата опозиция, едва ли ще я спаси. Тъкмо напротив, може да породи неизброими беди за сирийския народ.

Ако „прогресивните” Европа и САЩ не искат да защитят Близкия изток от „алкаидовското средновековие”, нека поне не му пречат той сам да се защити.

12 юни 2013 г.

 

 

1. iran.ru

2. http://en.wikipedia.org/wiki/Fahd_Jassem_al-Freij

3. http://rus.ruvr.ru/news/2013_06_10/Sirijskaja-armija-okruzhaet-Aleppo-7398/

4. http://www.debka.com/newsupdatepopup/4673/

5. http://sana.sy/rus/325/2013/05/31/485054.htm

6. debka.com

7. debka.com

8. http://sana.sy/rus/326/2013/06/09/486617.htm

9. В этом плане весьма показательны, например, публикации русскоязычного ресурса mignews.com

10. http://www.debka.com/article/23017/Battle-for-Damascus-is-over-Is-Israel-intelligence-slow-on-Syrian-war-

11. http://www.joshualandis.com/blog/

12. http://sana.sy/rus/326/2013/06/06/486183.htm

13. http://www.cfr.org/middle-east/assad-prevail-syria/p30803

14. http://cursorinfo.co.il/news/world/2013/06/10/obama-razreshit-postavki-oruzhiya-siriyskim postancam/