Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 24 (2013) ШЛАГЕРЪТ НА ДПС – ВСЕ ПО-НАСТОЙЧИВ И ВСЕ ПО-ИЗТЪРКАН И ВСЕ ПО-ВРЕДЕН

ШЛАГЕРЪТ НА ДПС – ВСЕ ПО-НАСТОЙЧИВ И ВСЕ ПО-ИЗТЪРКАН И ВСЕ ПО-ВРЕДЕН

Е-поща Печат PDF

Две поколения станаха пълнолетни от времето на „голямата промяна” на 10 ноември 1989 г., очаквана с нетърпение и жажда от значителен брой кръгове, индивиди и трети лица в България. И една от първите атаки срещу българската държавност и статуквото на еднонационална и суверенна държава с официална религия източното православие стана настояването за „права и свободи” на личността. Коя личност? Случилото се после отговаря доста точно на въпроса.

Какво се случи ли? Ами Движението на Доган постъпателно се превърна в основен политически, икономически и законодателен балансьор на немощните българско-демократични правителства, с редки изключения, за жалост. После българите получиха звучна плесница (след покушението срещу папата и „българската следа”, „българският чадър”, списъците с величави агенти на специалните служби, пробутани изгодно от новоогласените демократи навсякъде, където бяха поискани, медсестрите в Либия и т.н.) с искането на малцинствената партия (каквато според върховния български закон не съществува, тъй като у нас няма етнически малцинства, удовлетворяващи определението за такива и в международното право) да изучава майчин език.

Що е то майчин език, според ДПС, трябваше да се подразбира като турски език, и ако може да е вторият официализиран език в страната – още по-добре. Това не стана, но шлагерът „искаме си майчин език” продължава да звъни в ушите на българското общество като една непрестанна вина и назидание за „лошите български служби” и нетолерантните ни съграждани.

Историята на шлагера е твърде дълга и прелюбопитна за разказване. Но това – друг път. Сега става дума за един „кавър” на този шлагер – прощъпалникът му бе акуширан от идеята за „митът Батак”, която доби широка популярност и раздели – за кой ли път – българите на демократи и „тоталитаристи”.

Митът Батак” придоби известна патина в течение на годините, но пък на дневен ред изскочиха други важни задачи – появи се щение, което на широк фронт се прочита в публичното пространство като искане българската история и литература да бъдат „редактирани”. Изключителна находка от цивилизационна гледна точка!

Видите ли, „езикът на омразата” изпълвал нашата родна история, както и огромни полета от литературата, не е ли по-добре да „орежем” Ботев, Вазов и други поборници за национално освобождение от петвековното турско робство, за да разцъфти най-накрая езикът на любовта и разрибателството, на толерантността и разни други такива „интернационални” идеи!

Не може ли да си добруваме в евроатлантическите структури и под шапката на Евросъюза и да се обичаме, просто така, някак цивилизационно? Ами може, българското население е зомбирано не само от американски екшъни с булевардно качество, но и от сериозни семейни продукции на тема „животът на богатите и на някои по-бедни”, които индустрията на Република Турция бълва неуморно къмто българските тв-екрани – за наслада от дълбокия патриархализъм и семейственост. Защото и богатите плачат – както на Запад, така и на Изток, и защото такива отношения у нас вече рядко може да се срещнат, па било и по телевизията...

Така съвсем естествено от вчера (13 юни 2013 г.) зам.-министър по средното образование в новия кабинет е г-жа Мукаддес Налбант, честито да й е. Нейните героични битки за редактиране на... всичко българско и родно започват още от времето на мандата на тройната коалиция, когато отново е била заместник-министър, явно добре й се отразява. Патосът на нейната дейност стига до настояването и съответните практически стъпки за цензуриране на уроците за Ботев и Вазов. Г-жа Налбант дори пише доклад по въпроса, където се изследват текстове на българските класици на литературата. В архивите така и не бе намерен договор по проекта, за който е работила този доклад...

Но нека не търсим под вола телето. Тогава се появяват и меко казани странни подробности около Комисията за защита от дискриминация (а знаем колко е толерантен българинът, та е чудно каква дискримминация и каква защита от нея у нас, дето отдавна сме пуснали котката на одъра...). На сайта на комисията е поместен докладът на Налбант - „Доклад относно изследването за стереотипите и предразсъдъците в учебниците”. Възникналото напрежение по проблема е туширано със сладки-медени от Кемал Еюп, ръководител на проекта и член на комисията от 2012 г., с думите, че ръководеният екип от около 12 души, все специалисти в различни хуманитарни области и с шарени предпочитания като работно място, само бил „препоръчал” на МОН как да се отнася към произведенията.

Благодарим сърдечно и дълбоко, поклон, господа и госпожи. Хора, които трудно намират думи да изразят сложната си мисъл, които насилствено и съвсем вторично забравиха държавния език на републиката ни поради неистово желание да са „малцинство” – самообявило се и самоназовало се, - ще ни съветват как да „четем” гениалните ни творци от Възраждането.

„Пасивността на училищната система по отношение на предразсъдъците и дискриманицята води до различни неблагоприятни последствия... най-неблагоприятното от тези последствия е формирането на неадекватна самооценка на децата от малцинствата”.

Тук вече можем да направим едно предложение – всеки нормален българин да се опита да открие трите грешки в тези фрази – грешките са логически, фактологически и геополитически. Така най-добре ще разберем какво още ще трябва да изсърбаме по темата за „редактирането” и за „малцинствения въпрос”, към които теми трябва да проявим максимално добротворство, толерантност и разбиране. И да ги удовлетворим.

Дали пък да не го оставим за по-късно?! Защото иначе „социалните мрежи” ще изпушат от гняв и коментари, а това само би затруднило работата на подслушвача Голям брат и би наляло масло в тигана на „брюкселския национализъм” на едни добре познати герои от новото ни време, спасители на българите и българщината.

Впрочем, за повече подробности по темата, макар и със стара дата, може да се надзърне в бр. 48 от 2012 г. на в. „Нова Зора” (статията „Историята на България не е бизнес”).

Сега, естествено, очакваме бурни дебати и горещи схватки на терена на идеологиите, които вятърът на промяната „ще препраща от урва на урва и от век на век”.

Боже, колко мъка има по този свят, боже...