Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 24 (2013) ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПГ НА “КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПГ НА “КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

Е-поща Печат PDF

Миналата неделя се навършиха 90 години от една от най-черните и повратни дати в новата българска история.

На 9 юни 1923 г. България осъмва в оковите на един режим, нямащ нищо общо с волята на народа. По същество това е началото на гражданска война, която продължава прекалено дълго и струва много на българския народ. Следващите няколко дни са белязани с кръвта на хиляди земеделци и невинни българи. Пред безмълвния поглед на монарха, призван да пази държавността, тя бива погазена грубо и безпрецедентно. С неговото мълчаливо одобрение части от войската, паравоенни формирования и групи безчинстват из страната, преследват и избиват законно избраното правителство и неговия министър-председател Александър Стамболийски.

За броени дни всички постижения на следосвобожденската българска демокрация са пометени и на нейно място настъпва диктатурата. Рухва илюзията, че промяната в България е възможна. Девети юни 1923 година слага края на може би най-интензивния период на развитие в България. За броени години преди това страната преодолява разрушителните последствия от Първата световна война, от репарациите и националната катастрофа и се изправя на крака, за да направи някои от най-смелите и успешни реформи в новата ни история. Пътят от злополучния Ньойски договор, който историята отрежда на Стамболийски да го подпише, до възстановяването на славата на златния български лев е осеян с много труд и смели реформи в икономиката, земеделието, образованието. България се превръща във водеща икономическа сила на Балканите и в една от най-бързо развиващите се страни в Европа. Същевременно, за първи път просвещението се превръща от политически лозунг в целенасочена практика на правителството.

Земеделското уравление се опитва да сложи край на станалото традиционно противопоставяне на леви и десни, на “-фили” и “-фоби”, да промени дневния ред на страната, като избере пътя на свободната икономика, социалната справедливост и солидарност, онова, което десетилетия по-късно в Европа ще започнат да наричат социална пазарна икономика. Най-после в България управляват не монархът и изкуствено създаденият елит, а истинските представители на народа, и властта се ползва с доверието и подкрепата на огромно мнозинство. Това дава енергия и перспектива на правителството за модернизация на страната, която дори изпреварва времето си. Същевременно земеделското правителство намира сили да изправи пред правосъдието виновниците за националната катастрофа на България. За първи път в историята ни се търси отговорност на онези самозабравили се политици, които по задкулисен и престъпен начин се разпореждат със съдбините на нацията. За съжаление, целият този уникален политически експеримент е прекъснат с държавен преврат, а България се връща далеч назад в своето политическо развитие.

Девети юни 1923 година слага началото на острото противопоставяне, на погазването на Конституцията, на политическия произвол и на беззаконието, което в следващите десетилетия ще струва живота на хиляди почтени българи, дръзнали да се занимават с политика и да отстояват своето виждане за бъдещето на свободна България. Тази дата слага началото и на единодействието на свободомислещите хора от различни политически течения срещу онова уродливо явление, което само десетилетие по-късно ще смаже Европа под ботуша на фашизма. За първи път в новата ни история, политическата омраза, противопоставянето и произволът вземат връх над институциите на държавата.

Това не е единственият преврат в следосвобожденската история на страната, но за първи път той е белязан с кръвта на хиляди невинни граждани. Зверски убит е не само земеделеца министър-председател Александър Стамболийски, не само стотици земеделци - негови сподвижници, тръгнали да бранят крехката българска демокрация. Жертва на този преврат е самата демокрация, политическият морал и устоите на новата българска политическа класа. 9 юни 1923 г. дава началото на политическата поквара, на подмяната на волята на народа, на цинизма, който преследва българската политика десетилетия след това и става идеология на много следващи режими.

Добре би било в дните между 9 и 14 юни, когато е физическото убийство на министър-председателя Стамболийски, да се запитаме дали сме надживели тези последици. Дали съвременната ни демокрация е достатъчно стабилна и имунизирана срещу тази поквара, дали сме научили урока от пропилените десетилетия и пропуснатите възможности. Само така бихме могли да продължим напред, да пренесем политическия дебат в сферата на идеите, полезни за развитието на страната и просперитета на народа.

Колкото до Александър Стамболийски, неговото послание е много просто и е написано със собствената му кръв на стената в къщата му в Славовица. Добре би било историците, които днес се опитват да пренапишат историята на деветоюнския преврат, да постоят пред тази глинена стена, изцапана с кръвта на 40-ия министър-председател на България. Малко преди да издъхне, той успява да изпише една дата, която се превръща в символ и раздел в българската история. Оттогава започва летоброенето на омразата и продължава вече прекалено дълго. Време е преди да изтече този век на разрухата, да започнем едно ново летоброене, това на съзиданието, така, както с енергията на целия български народ се опитваше да го прави Александър Стамболийски.