Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 18 (2013) Несъстоялият се Евросъюз-2: POLPOT ПО ЕВРОПЕЙСКИ

Несъстоялият се Евросъюз-2: POLPOT ПО ЕВРОПЕЙСКИ

Е-поща Печат PDF

II. НУЛЕВАТА ПРОБА НА ЗЛАТНИЯ МИЛИАРД

Като очевидец крайно ме умилява красивата легенда за златния милиард, теория, лансирана от някакъв скудоумен и морално несъстоятелен тип, според която светът се състои от две категории хора: водеща, представляваща златния милиард (защо не - половин милиард, та да се подчертае още повече нейната изключителност?) и другата - всички останали. А освен това,  бих намалил все пак броя на щастливците до реални размери, примерно до числения състав на членовете на Билдербергския  клуб, за да може по този начин да се  открои като златна нишка целият блясък и изключителност на нашите късметлии... Е, карай да върви, нека да е милиард, нека да е златен... Това, както изглежда, са все представители, граждани от така наречените напреднали страни - САЩ, Канада, страните от ЕС, Австралия, Нова Зеландия, високо технологична Япония. На нас, аутсайдерите, то се знае, мястото не ни е там - нали сме диваци, живеем  без свобода и демокрация, гребем с поцинковани кофи  нефта си, дето ни е паднал  на аванта и с допотопни сонди, с конска тяга го вадим, за да го пробутаме на Запада, та да получим срещу него мангизи, които веднага да прахосаме както ни дойде.

Не се учудвайте, колеги, това е реалният образ на руския народ и руската държавност, трогателно и грижливо изграден от западната пропаганда! Но проблемът е другаде - от няколко години вече живея сред т. нар. златен милиард и го наблюдавам отблизо. Къде ли е той, горкият, как да го видиш и пипнеш, след като лихвеният процент унищожи средната  класа като класа. А някога това беше най-всепризнатото и гордо постижение на Запада! Тази средна класа, дори и да не е починала преждевременно и скоропостижно, се е поболяла и е задлъжняла... Май че това  е основната и най-вероятно неспасяемата трагедия на Запада, която ще се разгърне в най-скоро време. Тогава вече лъжите ще са изчерпани,  никой няма да се хваща на тях и тази сложна мисия няма да е по силите на нито една медиа, колкото и  хитроумна да е тя. А средностатистическият европеец-американец, най-общо казано, златномилиардерът, най-после ще проумее какво се е случило с него, тогава вече положението ще стане напечено, а на билдербергерите ще им се наложи да минат в дълбока нелегалност, откъдето ще се опитват да ги изчегъртат като хлебарки, за да им “благодарят” от сърце.

Но всичко това ще се случи утре, а днес само можем да се надсмиваме на този измъчен от вселенски напъни информационен цирк.

Кое наричам цирк? Информационните изпражнения на животните, натикани в ъгъла на клетката, предчувстващи неумолимо наближаващия трагичен финал на твърде проточилия се банкет.

Ако анализираме внимателно продукцията, която бълва днес “Холивуд”, ако се вдълбочим в тематиката на западната телевизия и прегледаме с молив в ръка публикациите на печатните медии, ще видим отново - подчертавам го - въпросния цирк. Всичко неумолимо се надпреварва да отвлече хората от реалните проблеми, да им покаже, че всичко е о кей, пичове, отпуснете се и не се напрягайте... А докато там, по върховете, решават всичките ви проблеми, вие се заемете с нещо приятно, всичко е на ваше разположение - главозамайващи шоупрограми, гейпаради, карнавали, великолепни  блокбъстъри, в които чернокожият американски президент решава съдбините на Света, че и на цялото прогресивно Човечество, а пък американските спецчасти обръщат с хастара навън някое поредно Абсолютно зло.

А, да, замалко да забравя  - икономията! Та нали това е универсалното средство за спасяване! Световната акция “Една минута без ток” е супер! А Киотското споразумение за изхвърляне в атмосферата на въглеродния диоксид (което, между другото, никой не накара САЩ да подпише!) направо е гениално! Да се ходи пеш, е върхът! Сменете автомобила си с велосипед - и ще преуспеете в шибания мегаполис! Използвайте докрай батериите на електронните си устройства - и ще спестите средства за нещо по-голямо и успешно! И така нататък, все в същия дух...

Изобщо, колеги, може да се смеете, но веднъж прочетох в едно лъскаво списание следното, при това поднесено напълно сериозно:

Полезен съвет:

Ако превърнете в свой постоянен навик да пикаете докато си вземате душ, за една година ще спестите доста средства от пускането на водата! (по мои пресмятания, около 5-6 евро. - Бел. авт.). Аха, ето го изходът за излизане от кризата! Ами така де, господа, защо изобщо не престанем да ползваме казанчето на тоалетната, да се къпем веднъж годишно и по   минути дневно да не дишаме, като по този начин намалим изхвърлянето на СО-2... Че това си е реална икономическа революция (Нобеловата награда направо в кърпа ни е вързана!). Че с такъв научен подход, с такива прогресивни идеи няма криза, която да ни се опре...

Но ако говорим сериозно, приятели, ето какво мисля: ако цялата тази информация е предназначена за “златния милиард”, тогава аз съм алпийски мармот... Жертвоприношение или либерално езичество на разпасал се индивидуум.

Наскоро ми се случи да стана неволен свидетел на диалог между две европейки. Спорът се отнасяше до приемането или неприемането на еднополовите бракове, апропо, напоследък твърде активно култивирани в европейските страни. Едната жена, естествено, беше категорично против и наричаше това вакханалия и позор, а другата, напротив, твърдеше, че това не е нищо друго освен една от проявите на цивилизованото общество - правото на човека за свободен избор. Неволно слушах този вечен спор, а после дълго размишлявах върху темата, вследствие на което стигнах до свой собствен извод, който искам да споделя с вас. Да си призная, доста съм уморен от тази тема, защото принуден да живея в общество, където всичко е обърнато с главата надолу, твърде често ми се е налагало да отстоявам гледна точка, която самият аз преценявам като не съвсем свободна, затова пък - напълно традиционна.

Свобода... Тази дума е толкова изтъркана от всевъзможни безхаберници, а и от откровени извратеняци, че лично у мен тя извиква непреодолимо желание за радикална физическа разправа, т. е., иска ми се да забия як шамар на фъфлещия свободолюбец”. Какво да се прави, налага се да се сдържам, за да не разруша кристалния замък на Свободата (да опустее дано)...

Но ето кое е характерното, а нали всъщност тъкмо това е един от най-важните елементи на европейския цивилизационен геноцид, за който става дума! И този геноцид е толкова чудовищен, че вече съвсем очевидно и очевадно поставя  европейската цивилизация на ръба на етническото унищожаване.

И тук отново се сблъскваме със стряскащата действителност - цялата тази бесовщина е породена от злата воля на все същите стари наши познайници - световната олигархия. И отново ме връхлитат въпроси: за какво им е всичко, какъв е практическият смисъл и т. н.? Но трябва да им се отдаде дължимото - все пак във всичко това има логика - своя собствена, измамна, черна, убийствена логика. Трудно е да се разруши из основи сграда със здрави темели, а пък сградата, която изобщо няма темели, не е никаква сграда, а барака с общо предназначение, която може да бъде използвана за какво ли не! И те са я приспособили за емитиране (само каква благородна дума!), за неудържимо, безсрамно и вопиющо печатане на необезпечени пари.

Кое се контролира най-лесно? Така нареченото общество, което няма фундаментални общоприети ценности, морал, нравственост.

При това положение в ролята на всемогъщ бог влизат парите, тук всичко се купува и продава и ако се приложат максимум старания за създаване на необходимите условия, парите могат да бъдат въздигнати до всепоглъщаща страст, до наркотик, от който ако не си набави дозата, доверчивият, незадаващ излишни въпроси индивид ще изпадне в наркотична зависимост, в абстиненция. Сега разбирате ли защо цялото това нещастно западно общество го държат на къса каишка?

Извършено е още едно страшно злодеяние. Под привидността на мнимата ценност на Свободата нормалното, градено хилядолетия наред човешко общество бе принесено в жертва на аморалния, непризнаващ никакви традиционни ценности, никакъв морал и нравственост архетип. В такива аморални условия израснаха и заякнаха цели две европейски поколения, които вече онагледиха пред целия свят  своята морална убогост и несъстоятелност.

Впрочем, струва ми се, че  ги моделираха по този начин тъкмо затова – да могат с равнодушието на олигофрени да наблюдават безжалостното демонтиране на основите на човешката традиция, с гръм и трясък да провалят заявената на висок глас политика на мултикултурализма, да не са в състояние да отгледат и излъчат от средите си поне средностатистически патриот и могъщ лидер, да пълнят гащите и да припадат от страх щом чуят звън на каквото и да е оръжие.

Знаете ли, приятели, подобно т.нар. общество е възможно не само да бъде безсрамно ограбвано, а може безнаказано да му се изхрачиш в лицето! Нали и това е свобода на избора...

“Ехали на Troike с бубенцами...”

“Ех, тройка, чудо-тройка! Кой те е измислил...”.

Ако европейците четяха Н.В. Гогол, те справедливо щяха да възнегодуват: как е възможно прекрасният лирически литературен образ да бъде превърнат в отявлена бесовщина, при споменаването на която  направо получаваш нервни тикове. На това му се казва ирония на съдбата – името едно, а образите – толкова различни, че косата ти да настръхне.

А колкото до самата Troika, не литературната - тя е твърде сложно и уникално нещо, при това създадено с определена цел, която по никакъв начин не съвпада с  желанието да вдъхновиш някого за душевен порив... Тук желанията и стремежите са съвсем други, защото в нея са впрегнати такива „кончета”, в сравнение с които легендарното чудовище от епоса -  Минотавъра - изглежда въпреки всичките си злодеяния и жестокости като фризирано пуделче с алена фльонга на шията. Макар архитектурата на това явление да е на пръв поглед напълно земна и солидна, от нея лъха някакъв смразяващ хлад, дошъл сякаш от преизподнята: МВФ, ЕЦБ, ЕК – това е отработеният, смазан с пресен катран механизъм на вселенското ограбване, по-точно, неговата главна съставляваща – конвейерът.

А технологията му, както знаем, е крайно проста и непретенциозна, но засега работи безотказно. Засега...

А самото присъствие тук и на МВФ (Международния валутен фонд), ЕЦБ (Европейската централна банка), ЕК (Еврокомисията), това всеобхватно представителство, още веднъж нагледно доказва, че става дума за нещо наистина грандиозно по мащаби, а следователно – и делата му са също толкова грандиозни. Точно това буди особена тревога. Още повече, както вече споменах, че по всяка вероятност тези момчета вече не се спират пред нищо и са толкова обезумели в желанието си да печелят, че са затегнали примката на задълженията дори около врата на собствената си Вотчина* – Европа.

Преди всичко бе задействан механизмът за икономическо омаломощаване на Европа. Беше създадена  дългова пирамида: чрез безконтролно емитиране на пари, чрез подтикване на националните икономики да затънат в ямата на задълженията. Успоредно с това бяха натрапени постепенно и целенасочено политически условия, в резултат на които страните изгубиха и жалките остатъци от суверенитета си, които все още им бяха останали: политически – с приемането на т. нар.

Лисабонски договор

(Конституция), задължаващ националните законодателства да се приведат в съответствие, според което всички национални законодателни волности, както и независимите оценки и интерпретации просто са изключени;

финансов суверенитет

- с включването на националните независими финансови системи в единната зона на еврото, при което те още с влизането си бяха ограбени в пъти, изцяло лишени от самостоятелност по въпросите на емитирането и регулирането на финансовите активи с физическите показатели на икономиката си.

След първоначалния паричен дъждец от относително евтини кредити и еуфорията на мнимия икономически растеж, централните банки на страните от ЕС получават крайно пестеливо дозирани порции пари, тъй като изкуствено са създадени условия за дефицит на ликвидността – банковите системи просто се задъхват от липса на ликвидност и са принудени непрекъснато да са на финансови инжекции, т. е., да прибягват към нови заеми. Освен това бремето на финансовите задължения се е формирало по такъв начин, че кредитните потоци предварително са объркани и са слети в общо отрицателно салдо (задълженията са безнадеждни - кредитите на домакинства, на фалирали юридически лица са в един кюп с държавните задължения). При това напълно липсва достоверна информация за размера на настоящето задължение, за равнището на лихвения процент, за предполагаемата схема на обслужване на задължението; тя много грижливо се укрива, като чрез медиите отвреме-навреме се пускат на малки дози някакви нечленоразделни обяснения, от които не е възможно да се разбере нищо.

Наскоро успях да проследя как работи този механизъм на задлъжняване и за нагледен пример ми послужи една от страните на ЕС. Малко по-нататък ще се върна към темата, за да онагледя напълно наблюденията си.

Икономическите и финансовите проблеми автоматично предизвикват социални проблеми: катастрофално намалява търсенето и потреблението, което се отразява пагубно върху дребния и средния бизнес. Фалират фирми, расте безработицата. Доскоро рентабилни предприятия под един или друг предлог се довеждат до фалит и се закриват, хората остават изхвърлени на улицата.

Какво да говорим, бил съм свидетел как се унищожават цели действащи обекти на инфраструктурата, например, железопътни разклонения.

В медиите се подема истеричен шум

че едно или друго жп разклонение не отговаря на евростандартите по екология, пропускателна способност, рентабилност и т. н. На бърза сметка го изваждат от основните фондове и го демонтират, а на негово място – върху готова инфраструктура – веднага се построява платена магистрала. И всичко се прави толкова бързо, че никой не успява копче да каже!

Същото се случва и с агропромишлените предприятия – под благовиден предлог (пак същият) се изваждат от основните фондове зърнохранилища, месопреработвателни комплекси, комбинати за преработка на плодове и зеленчуци, млекоцентрали, винени заводи. Това довежда до катастрофални последици, при което се унищожават не просто отделни фермерски стопанства, но и цели фермерски асоциации. Хората остават на улицата.

Трябва ли да се напомня за

социалните последици на подобен PolPot

- нарастване на безработицата, на социалното напрежение, катастрофално падане равнището на доходите и следователно, падане на жизненото равнище. Но нали съществуват и различни условия, които кредиторът системно налага на прекършената страна, свързани с отпускане на нови кредитни дотации, без които по известна причина държавата вече няма как да функционира. Какви са тези условия? Да кажем, съкращаване или пълен отказ от едни или други социални програми: например, за компютризация на училищата, както се случи в Португалия, където беше отменена програмата „Магелан”, безплатните закуски в началните класове; извърши се 10-процентно съкращаване  на преподавателския състав, което не само забави развитието на средното образование, но и го отхвърли с години назад!

(* Вотчина, в отчина, от думата “отец”, т.е. „владение от отца“,  е поземлено владение, принадлежащо потомствено на феодал с право на продажба, залог, дарение. Вотчината като пълна безусловна феодална поземлена собственост (княжеска, болярска и манастирска), е освен земелна собственост (земя, постройки, инвентар), също и право върху зависими селяни. Синоними на вотчината са алод, бокленд, сеньория, манор и поместие.- Б.пр.)

СЛЕДВА