Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ В ЕГЕЙСКО МОРЕ

ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ В ЕГЕЙСКО МОРЕ

Е-поща Печат PDF

Няма да разказваме легендата за фригийския цар Гордий (царството му било на територията на днешна западна Турция) и неговия сложен възел, който Александър Македонски след като не могъл да развърже, разсякъл, за да завладее Азия. Тук ще става въпрос за един неразрешим поне засега проблем в съвременните гръцко-турски отношения, проблемът за правата върху континенталния шелф в Егейско море, който е богат на нефт и газ, от чието притежание в най-голяма степен зависи лидерството на Турция в региона на Близкия изток и е ключ за излизането на Гърция от кризата. Исторически погледнато, граничните спорове между двете страни не са отскоро, те възникват веднага след като Гърция се е освободила и откъснала от Османската империя през 1832 г. Граничният спор за шелфа в Егейско море, по разбираеми причини, датира отскоро – от 1974 г., но преговорите вече 39 години са без всякакъв резултат. Междувременно, докато текат преговорите, двете страни водиха една война, тази за Кипър, и още два пъти бяха на ръба на военен конфликт през 1987 г. и 1996 г., пак за територии.

За да разберем защо все пак възелът е сложен, трябва да видим преди всичко позициите на двете страни и конкретно кой какво иска.

Гърция се придържа към аргументите на международното морско право - Женевските конвенции (1958 г.), уреждащи суверенните права на крайбрежните държави над териториалните води, въздушното пространство над тях и дъното под тях, Конвенцията на ООН по морското право (1982 г.), Решенията на международния съд в Хага по споровете за делимитацията на шелфа в Северно море (1969 г.). Съобразно разпоредбите на Конвенцията по морско право всяка държава – страна по нея, може да установи суверенитета си в пределите на 12 морски мили. Поради твърдото противопоставяне на Турция и подкрепата й от САЩ, Гърция не може да реализира тези свои права. Понастоящем гръцките суверенни права са в пределите на 6 морски мили и обхващат около 43 % от басейна на Егейско море, турските - 7.5 %, а останалите 50 % са международни води. Ако Гърция постигне това, което й се полага по международното морско право, тя ще разпростре суверенните си права върху 71 % от Егейско море, Турция ще има 8.8 % и едва 17,5 % ще са международните води. Това много ясно се вижда от публикуваната карта от предложението на гръцкото правителство до ООН, направено през миналия месец за решаване проблема с териториалните води и това, което е над и под тях, в съответствие с морското право. Освен чрез ООН Гърция търси и съдействието на Международния съд в Хага за цялостно решаване на спора с Турция.

Турция не е подписала Конвенцията на ООН по морското право от 1982 г. и затова не я признава. Тя смята, че подялбата на шелфа следва да се уреди с договор между двете страни, т.е. за нея въпросът не е юридически, а политически и не допуска никаква дискусия с Гърция по отношение намеренията й да отстоява правата си по законите за морското право, както и никакъв международен арбитраж освен този на САЩ.

Нещо повече, турският парламент е приел специална резолюция, според която „всяко действие на Гърция, насочено към установяване на границата от 12 морски мили, ще представлява casus belli” (повод за война) с нея. И за да торпилира водените от 1974 г. насам безплодни преговори за континенталния шелф и конкретно предстоящия на 5 март на тази тема Висш съвет за сътрудничество (ВСС) между Гърция и Турция в Анкара, тя инспирира етническо напрежение в Западна Тракия и постоянно организира военни провокации по отношение на Гърция.

Само през миналата 2012 г. по равносметка на гръцкия в. „Етнос” турски военни самолети са нарушили въздушното пространство над гръцките острови в Егейско море 62 пъти. Дейността на турската военна авиация се осъществява главно в района между островите Хиос и Самос, които са в близост с турския бряг. Такава бе и последната провокация - на 1 февруари т.г., когато 7 турски изстребителя едновременно нарушиха въздушното пространство на Гърция в района на островите Родос и Хиос. Турската държавна компания ТРАО прави нефтени сондажи в четири района извън териториалните води на Турция, южно от крайбрежните окръзи Анталия, Мугла и североизточно от о. Кипър.

Каква е реакцията на Гърция?

На първо място гръцкото външно министерство след всяка турска провокация редовно изпраща протестни ноти до Турция, които също така редовно се отхвърлят нея. Освен това гръцките евродепутати постоянно поставят в ЕС въпроса за турските военни провокации в Егейско море, които също не носят кой знае какви резултати. Декларацията на Брюксел, че „Турция ще влезе в ЕС само след подобряване отношенията с Гърция и решаване на спорните въпроси в Егейско море”, също не върши работа, защото самата Турция вече открито заявява, че губи интерес към членството в ЕС. По този начин Гърция е оставена да се оправя сама.

В отговор на турските военни провокации и с цел демонстрация на твърдост на предстоящия на 5 март ВСС в Анкара, по план на правителството на Самарас, на 16 февруари т. г. гръцките ВМС проведоха мащабно военноморско учение в района, югоизточно от о. Крит. Както съобщиха гръцките медии, учението се е провело при условия, близки до бойните, като за целта действително и зрелищно е потопена с ракети старата гръцка фрегата „Елевтерия”. В рамките на учението е бил отработен въпросът за „прехващане на вражески ракети, стрелба по подводница и водене на бой от корабната артилерия по вражески плавателни съдове”. Ако трябва да бъдем реалисти, тези действия на Гърция не са само помпане на мускули и не са лишени от самочувствие, защото за разлика от турския превес в числен състав и техника в сухопътните войски, във ВМС на двете страни съществува пълен паритет, ако не и лек превес в полза на Гърция.

В момента Гърция също извършва проучвания на континенталния шелф, за разлика от Турция обаче тя върши това в свои териториални води. За целта е наета шведската компания PGS, която проучва шелфа в Йонийско море и южно от о. Крит и според гръцки източници тези проучвания скоро ще дадат не само положителен, но и много добър резултат. Турция следи с нарастващо безпокойство проучванията. Дипломатическия редактор на в. „Хюриет” излезе със заглавие „Следим отблизо проучванията на петрола в Егейско море”. От своя страна „Джумхюриет” на 6 януари писа - „Гърция натисна бутона на напрежението и се готви да въведе план Б”. В отговор на турските публикации в интервю за в. „Реал Нюз”, външният министър на Гърция по въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) Димитрис Аврамопулос заявил твърдо - „По въпросите, свързани със суверенните права на нашата страна, никой не може да ни заплашва. Гърция е решена да защитава своите интереси”.

Олелията, която се вдига напоследък в гръцкия и турския печат по повод проучванията на двете фирми, ясно показва, че в шелфа има големи запаси от енергоносители и двете страни ще правят всичко възможно, за да решат проблема в своя полза. Чрез поставянето им под свой контрол Турция, освен че ще реши растящите си енергийни нужди, ще съкрати пътя си към регионалното лидерство, което вече открито демонстрира.

Според международните анализатори Турция няма да пропусне възможността при усложняване на обстановката в Близкия изток и въоръжен конфликт там, да се възползва от ситуацията и да започне военни действия в Егейско море за постигане на своите цели. Освен това тя е заинтересована от сваляне на правителството на Башар Асад, защото първо, ще елиминира един противник, с който трябва да води преговори за шелфа, и второ, защото ако той оцелее, между Сирия и Кипър вероятно ще бъде постигнато споразумение за разграничаване на морските им зони, а това ще е в ущърб на Турция.

Гърция пък вижда спасителен пояс в признаването от ООН на предложената от нея ИИЗ за експлоатация на шелфа в Егейско море. Така също би могла да излезе от дълбоката икономическа криза, в която е изпаднала.

Възелът се заплита още повече от позицията на САЩ, които също не са подписали Конвенцията на ООН по морското право от 1982 г. И не случайно не са я подписали, защото това им позволява безконтролно да експлоатират минералните ресурси на дъното на световния океан. Те не крият своя интерес и към енергоносителите в Егейско море, а малка Гърция едва ли би могла да им се противопостави. По повод гръцките искания за изключителбна икономическа зона, миналия месец американският посланик в Атина заяви, че САЩ са против едностранни стъпки на Гърция във връзка с ИИЗ. Действията на Гърция следвало да се съгласуват с Турция и другите заинтересовани страни (Египет, Израел, Кипър, Сирия, Либия и Ливан – мисия почти невъзможна. - Бел. авт.).

От всичко казано дотук е ясно, че възелът няма развързване, а разсичането му значи грандиозен военен конфликт в целия Близък изток.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар