Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) От МВФ „изтече информация: „ЗЛАТНОТО” МОШЕНИЧЕСТВО НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ

От МВФ „изтече информация: „ЗЛАТНОТО” МОШЕНИЧЕСТВО НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ

Е-поща Печат PDF

За GATA и „златния картел”

Още в края на 20 век дори най-популярните експерти заподозряха, че нещо се случва на пазара на златото. Нещо недобро. А именно – дори и да не поевтинява, цените на жълтия метал все изостават по темпове на покачване в сравнение с динамиката на цените на много други стоки. Златото поевтиняваше и на фона на индексите на фондовите пазари, цените на имотите и т. н. През този период не бяха открити никакви по-големи залежи на злато, на земята не падаха златни метеорити...

 

Ниските цени на жълтия метал болезнено удариха компаниите от златодобивната промишленост и представители на няколко от тях решиха да разбулят тази мистерия, като създадоха нарочна организация под името GATA (gold anti-trust action). В буквален превод това значи „Действие срещу Златния тръст”. От името се подразбира, че учредителите на GATA подозират за съществуване на група зломишленици на световния пазар на злато, обединени в тръст, който манипулира цените на метала в посока надолу.

В свои публикации GATA най-често използва термина „златен картел”. Постепенно били идентифицирани основните участници в картела, сред тях са Държавната хазна на САЩ, Федералната банка на Ню Йорк (най-важната от общо 12 федерални банки, които образуват Федералния резерв на САЩ), Банк оф Ингланд, редица големи търговски и инвестиционни банки от САЩ и от Западна Европа (тук ярко изпъква „Голдмън Сакс” – инвестиционна банка от Уолстрийт). Ето това било ядрото на златния картел.

От време на време в полезрението на GATA попадали и други организации, участвали в операциите на картела, в това число и централните банки на някои държави.

90-те години на 20 век бе период на огромна активност на САЩ на световните пазари за финансови активи. Простичко казано, американците организираха приватизация на държавни предприятия по цял свят (в това число и в Русия, а и в България. - Бел. ред.), а за подобни операции трябва да има силен долар. Финансовите анализатори и спекулантите чудесно знаят едно просто правило – колкото е по-евтино златото, толкова е по-силен доларът. Най-простият и евтин начин да засилиш долара, е да „смачкаш” цената на „жълтия метал”, който явно и неявно е конкурент на тази световна резервна валута. Само че за да „натиснеш” цената, трябва да осигуриш повишено предлагане на метала на световния пазар. Тези, които искаха да спечелят от „понижаването” на златото, обърнаха поглед към несметните запаси от злато, съсредоточени в подземията на хазната на централните банки. Тези запаси си стояха там без никакво движение, докато през 70-те години рухна Бретън-Уудската валутно-финансова система (МВФ и СБ. - Бел. ред.). В новата Ямайска валутно-финансова система златото вече не беше пари, обявиха го за една от борсовите стоки – също като нефтът и зърното, или бананите.

Версията за манипулациите на централните банки

Как може да се използва това злато за манипулиране на цените? Първото и най-важно условие е властите изцяло да засекретят официалните запаси на жълт метал и всякакви операции с него. Да се повиши още повече независимият статут на централните банки, за да не могат „народните избраници”, органите на финансовия контрол и разни други любопитни елементи да си врат носа в тези институции. Да не се допускат държавни одитори до „златните хранилища”. В САЩ примерно най-важната контролна институция (Сметната палата на САЩ) за последен път е посетила най-важното хранилище на официалния златен резерв на САЩ – Форт Нокс, - преди повече от 60 години!

И така, по-нататък, под завесата на секретност, може да започнат операциите със златото. Но не да се продава, а просто да се предава на разни частни структури „временно”, а тези операции да се оформят като кредити или лизинг на жълтия метал. При това вместо златни слитъци в хранилищата се оставят хартийки, които в света на счетоводителите-юристи са просто „искания”, „разписки”, „сертификати” и т. н. С една дума, златото за балансите на централната банка се пази, само че не в метална форма, а във виртуално-хартиена (и дори в електронна). А „народът” не е задължително да го знае. Ако в такава „златна афера” участват десетина и повече централни банки, всяка година на пазара може да се „отписват” стотици тонове от скъпоценния метал и цената му да пада рязко.

Експертите (в това число и експертите на GATA) намерили множество потвърждения, че това не са измислици, а резултат от престъпен сговор на централните банки с частни банкери и спекуланти. И възниква въпросът – на кого са предавали златото централните банки? Това злато завърна ли се в сейфовете на същите тези централни банки? Тези машинации известни ли са на законодателите? Към днешна дата колко реално физически е златото в хранилищата на централните банки (и в държавните хазни)?

Разбира се, има отделни опити (от парламентаристи, политици, обществени активисти в различни страни) да се изясни какви са всъщност официалните златни запаси, доколкото, разбира се, официалната статистика отразява истинското положение кой и как управлява официалните златни запаси. В САЩ например подобни опити регулярно прави Рон Пол, член на Конгреса на САЩ. Периодично подава запитвания до различни инстанции и до GATA.

Финансовите власти предпочитат да замълчат. Или пък отговорите им са крайно лаконични и се свеждат до това, че „златният запас на държавата се намира в неприкосновеност”. Такава бе позицията през последните 15 години (всъщност откакто започнаха разговорите за „златния картел”) и на международните финансови организации – Банката за международни разплащания *, Световната банка, Международният валутен фонд. (1)

От МВФ изтича информация

И ето последната новина от този сектор. Става дума за материал на сайта на GATA от декември 2012 г. (2). Един от експертите се сдобил със секретно изследване на МВФ отпреди 13 години. То се отнася до световния пазар на злато и ролята на централните банки в операциите със злато през 1999 г. Тъй като изследването е секретно, авторът си позволява да напише цялата истина за действията на централните банки.

Информацията за пазарите на злато е разнородна – се казва в изследването. – За транзакциите е характерна висока степен на секретност. Има относително не многобройни открити търгове по борсите, както и продажба на злато в частни извънборсови сделки, но за тях информацията е оскъдна... Практически няма официални данни за кредити в злато.”

Това са ключовите факти и цифри от този материал на МВФ. През 1999 г. повече от 80 централни банки пускат 15 % от официалните златни запаси на фондовия пазар (има се предвид величината на непогасените задължения по златните кредити). Сред централните банки, предоставящи кредити в злато, са германската Бундесбанк, Швейцарската национална банка, Банк ъф Ингланд, Резервната банка на Австралия и централните банки на Австрия, Португалия и Венецуела.

Изследването потвърждава, че централните банки търсят „снижаване” цената на златото на пазара – „... високата степен на мобилизация на резервите на централните банки чрез кредитни операции в злато оказва снижаващо влияние на съществуващата цена на златото, тъй като прекредитираното злато обикновено е обвързано с продажбите на злато, налични на съответния пазар”.

По-нататък в изследването на МВФ става дума, че „кредитирането в злато принуждава централните банки да проявят активност на пазара на производните финансови инструменти на златото, където участват банки за операции със скъпоценни метали и производители на злато, които продават злато чрез форуърд сделки ** и опции *** . На свой ред банките за операции със скъпоценни метали полагат всички усилия за защита и укрепване на дългосрочните си отношения с централните банки.

И още един цитат от материала на МВФ: „От края на 1995 г. до края на 1998 г. делът на промишлено развитите страни в рамките на целия пазар за официално кредитиране в злато нараства от 33 % на 46 %, тъй като някои централни банки в индустриалните страни повишиха нивото на кредитиране; същевременно на пазара се появиха нови кредитори, в частност Бундесбанк и Швейцарската национална банка”.

Ето и коментарите на експерта на GATA, който публикува този материал: ”При толкова голям брой централни банки, които тайно отпускат кредити в злато на финансови организации, чийто най-важен талант са пазарните машинации, и това се вижда и в последно време, кой би отрекъл (освен обичайните агенти за дезинформация), че пазарът на злато се манипулира именно за да не позволи на целия свят да използва свободните пазари?”

2013 г.: очакваме нови „златни” скандали и „златни” сензации

Много години ще минат до разкриването на страшната тайна на златото. Още през 2004 г. лондонският клон на банката на Ротшилд обяви, че излиза от „златния фиксинг” – процедура, при която всеки ден, в тесен кръг, се определя цената на жълтия метал в лондонското Сити. Същевременно Ротшилд заявиха на света, че излизат от бизнеса със злато, с който се занимават от два века насам. Но това е само ефектен жест. Те не напуснаха бизнеса със злато, а продължиха в него чрез структури „иззад пердето”. Усетили заплахата на надигащия се скандал и разобличаването на „златния картел”, олигархичните кръгове решиха своевременно да излязат от епицентъра на възможния взрив...

Брожението сред обществото и сред политиците във връзка с официалните златни запаси се изостри рязко през 2012 г. Стана ясно, че на световния пазар се води активна търговия с фалшиво злато под форма на позлатени слитъци от волфрам (на специалистите това беше известно още от 2004 г., а световните медии го разтръбиха едва в 2012 г.). Появиха се подозрения, че в подземията на централните банки и хазната има камари от волфрам. Рон Пол успя да издейства селективна проверка на метални блокчета в подземието на Форт Нокс и на Федералната банка на Ню Йорк. Германия изиска от САЩ своето злато от официалния запас (Бундесбанк), което се съхранява в подземието на Федералната банка на Ню Йорк, но срещна глуха съпротива от страна на хазната и от Федералния резерв И как завърши това? Ами председателят на Федералния резерв Бен Бернанке заяви, че неотдавнашният ураган „Санди”... „унищожил” немското злато. Не можа да измисли нищо по-добро... Ето как всъщност бе потвърдено мнението на онези, които отдавна обвиняват Федералния резерв и другите централни банки в мошеничество със златото.

Според мен през 2013 г. темата за златото на централните банки ще стане още по-парлива. Например всички чакат с нетърпение резултатите от селективната физическа проверка на златните слитъци от хранилищата на хазната на САЩ. Властите обещаха да съобщят резултатите в началото на 2013 г. **** И от Германия напрегнато очакват реакции на изявлението на Бернанке за тайнственото изчезване на немското злато.

Появиха се и въпроси към Банката за международни разплащания (БМР), която активно практикува търговски операции с жълтия метал – както неин собствен, така и на онзи, който централните банки предоставят на БМР под форма на депозити или кредити. Отчетността на БМР за тези операции е лаконична и не дава представа за детайлите на сделката, за контрагентите и за крайните бенефициенти. И Международният валутен фонд ще продължава да настоява Китай да разкрие истинската информация за официалния златен запас. През 2009 г. Народната банка на Китай съобщи, че златните й запаси се увеличили изведнъж на 76 %, което прави 1054 тона. Оттогава официалните данни за златния запас на Националната банка на Китай са едни и същи. Не са много онези, които вярват, че цифрите отразяват реалното положение на нещата. Има мнение, че финансовите власти на Китай силно занижават цифрата, като превеждат тайно част от несметните си валутни резерви в жълт метал.

В Конгреса на САЩ се чака окончателно решение на въпроса дали Федералният резерв ще бъде щателно одитиран – и то за пръв път откакто съществува – вече цял век. Ако наистина се проведе такъв одит, ще трябва да се проверяват всички операции със злато на Федералния резерв. Почти всички сериозни експерти очакват проверката да извади на бял свят сензационни разобличения.

*(която активно се занимава с операции със злато и бе заподозряна в участие в „златния картел”) (* БМР, от английски: Bank for International Settlements - BIS, е международна организация на централни банки, която “се грижи за международното монетарно и финансово сътрудничество и служи като банка за централните банки”. - Бел. прев.)
(** форуърд сделката представлява договор за покупко-продажба на определено количество чуждестранна валута на точно определена бъдеща дата, по предварително уговорен валутен курс, т.е. това са срочни сделки, извършвани от банките по телефон или телекса въз основа на съответен договор. - Бел. прев.)
(*** друг вид рисков финансов инструмент за осъществяване на сделки. - Бел. прев.)
(**** виж текста в карето)
1) По-подробно за манипулациите на „златния картел” виж В. Ю. Катасонов. Золото в экономике и политики России. – М.: Анкил, 2009, с. 57-63
2) ”imf STUDY IN 1999 FOUND 80 CENTRAL BANKS LENDING 15% OF OFFICIAL GOLD RESERVES” December 9, 2012
(http://www.gata.org/files/IMFGoldLendingFullStudy1999.pdf)


Колко струва бедността

на повечето европейски жители

(българите остават вън от всякакви класации,

също както и повечето африкански държави)

 

На 21 февруари т.г. хазната на САЩ публикува резултатите от одита на златните запаси, съхранявани във Федералния резерв, започнал през 2010 г. Не е за чудене, че през тези години не бяха изнесени никакви проблеми по повод качеството на златото, съхранявано във Федералния резерв в Ню Йорк. Нямаше и сензации по повод политиката или процедурите на нюйоркския резерв. Дори се оказало, че в 3 от 367-те теста на златото то било дори по-чисто, отколкото се цитира в предишна документация.

Но има един важен детайл. В доклада се казва, че САЩ (най-вероятно повечето от златните запаси на Федералния резерв се съхраняват в банката на Ню Йорк) държат на депозит в Нюйоркския ФР 34,021 слитъка злато с високо качество. В рамките на одита на хазната са били тествани 34,021 образци във вид на слитъци, които се пазели под Уолстрийт (от англ. Financial District, FiDi; район в долната част на Манхатън). Но защо е важно това? Всеки човек може да изчисли с обикновен калкулатор, че департаментът на хазната случайно си признава как за разлика от официално обявените 8133,5 т, които хазната притежава, фактическите запаси от злато в хазната на ФР Ню Йорк са само 466,57 т. Хазната твърди, че злато се съхранява и във Форт нокс, а има и данни, че половината от златния резерв се пази в Ню Йорк...

Струва си да се поканят германци или швейцарци като трета страна, или да се направи чисто вътрешен частен одит, защото както изглежда, волфрамът в златните слитъци е най-малкият проблем, когато става дума за процес на изгубване доверието на централни банки от цял свят...

Впрочем, Бен Бернанке и Алън Грийнспан, както и други банкери, стопираха одита и заблуждаваха Конгреса, че въздействието на такава ревизия ще се отрази зле на пазара. Но в почти 100-годишната история на Федералния резерв, този първи одит бе оповестен на уеб страницата на сенатор Сандър. Установеното при проверката е поразително. На американски банки и корпорации, също и на чужди банки – от Франция до Шотландия, са били раздадени 16 трилиона долара. От декември 2007 г. до юни 2010 г. ФР тайно е спасил множество банки, корпорации и правителства. ФР обича да се позовава на тези тайни спасителни пакети като на кредитни програми „ол инклузив”, обаче буквално нито цент от тези пари не е бил върнат. И още – раздадени са под 0 % лихва!

Вероятно американските граждани биха изпаднали в ярост, ако знаеха още тогава, че докато те си търсят работа и затъват, Федералният резерв спасява чуждестранни банки.

Списъкът на най-големите получатели на помощ от ФР е цитиран на стр. 131 от одита, и включва следните институции: „Ситигруп” (2,5 трилиона щ.д.); „Морган Стенли” (2,04 трилиона щ.д.); „Мерил Линч” (1, 949 трилиона щ.д.); Банк ъф Америка (1, 344 трилиона); „Барклис PLC (Обединеното кралство)868 млрд. щ. д.; „Беър Стърнс” (853 млрд. щ.д.); „Голдмън Сакс” (814 млрд. щ.д.); Кралската банка на Шотландия (Британия) 541 млрд. щ.д.; „Джей Пи Морган Чейс” (391 млрд. щ.д.); Дойче банк (Германия) 354 млрд. щ.д.; UBS (Швейцария) 262 млрд. щ.д.; „Креди Суис” (Швейцария) 262 млрд. щ.д.; „Лемън Брадърс” (183 млрд. щ.д.; Банката на Шотландия (Великобритания) 181 млрд. щ.д.; „БНП Париба” (Франция) 175 млрд. щ.д.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар