Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) НАД БЕЗДНАТА

НАД БЕЗДНАТА

Е-поща Печат PDF

Някои биха казали, че България се събуди изведнъж, малко късно, но и това е нещо. Малцина от българските политици го предвиждаха и сега малцина знаят какво да правят. Но това не е изненада. Крупните исторически събития винаги изпреварват управляващата прослойка, след което тя – много често - плаща с главите си заради своя летаргичен сън. Полският писател Ришард Капушчински много точно описва според мен състоянието на висшето общество в навечерието на революции: Властта е тази, която провокира революциите. Сигурно не прави това съзнателно. Но нейният стил на живот и управление в края на краищата се превръща в провокация. Това става тогава, когато сред елита се укрепи чувството за безнаказаност. Всичко ни е позволено, всичко можем. Това е измама, не лишена от разумни основания. Наистина, известно време изглежда, че всичко могат. Скандал след скандал, безправие след безправие им се разминава безнаказано. Народът търпи, той мълчи и е внимателен. Но си води точна сметка и в един момент тегли чертата... една невнимателна дума може да взриви и най-голямата империя” (цит. по книгата на Р. Капушчински „Императорът. Шахиншахът”. Изд. „Хр. Г. Данов”. Пловдив, 1990. стр. 266 – 267).

Горната характеристика прекрасно приляга на това, което се случва днес в България. Над българите тегне все повече сянката на прехода – едно мрачно и престъпно време, пълно с живи мъртъвци и скелети от гардероба. С това бреме в душата си не може да се върви напред. И народът показа, че иска да се освободи от него и да го захвърли не на боклука, а до го изгори на клада. Дали ще успее? Ще видим. Всичко зависи от суверена – ако е готов на саможертва, ще върви към победа! Пречките са много, а трудностите предстоят. В овехтялата политическа прослойка на партиите на прехода са съсредоточени много материални ресурси. И може би ще успее да яхне народния гняв. В средствата за масово осведомяване са раздават истерични предупреждения, сипят се апокалиптични прогнози – ах, колко лошо е народът да управлява! Защо? Нали живеем в демокрация, а нали това означава народовластие?!

Ето един характерен коментар: „Какво казваш на народа си, като каканижеш, че политическата система на партиите е вредна? Каква държавност му внушаваш? Какво анализираш и предлагаш като перспектива на днешната българска държава в ситуацията, в която всички системи за функционирането й са съзнателно и задълго разградени, все повече от тях безнадеждно. Какво предлагате на тази държава? Ако няма партии, ако априори трябва да приемем, че в България няма и не може да има политически личности с усет за държавност и национална отговорност, независимо от идеологическите разлики, какво трябва да има? Хунта ли?” (Таня Джаджева в „Дума” от 19.02.2013 г.).

Много мило и много авторитетно. Но кои са в България „политическите личности с усет за държавност и национална отговорност”? Да изброим най-известните „кандидати”: Иван Костов ли, Симеон Сакскобургготски ли, Ахмед Доган ли, Яне Янев ли, или може би Миглена Кунева плюс някой и друг архонт в съдружие с палячовците от файтонни партии. Явно е, че нито един от тях не става за хунта. Макар че от хунта в традиционния смисъл на „военна диктатура” няма опасност – в България армия няма. Тогава, какво искат да ни кажат? Само че кой може да отиде при протестиращите и да им обясни „простата истина”, че от хаоса пак ще ни спасят традиционните политици? Ще посмее ли?!

По-генерален извод от Джаджева направи Георги Шарабов във в. „Труд” (19.02.2013 г.) : „Дянков се спаси ние не... А какво ни чака нас? Същите сметки за парно, ток, вода. И изгладнели за власт вече провалили се бивши управляващи, които залъгват озверелия народ с обещания за национализация, подоходен данък и други уж модерни утопии. Липсва им само данък богатство и... народен съд”. Всъщност, Шарабов казва същото като Таня Джаджева, само че заменя „хунта” с „народен съд”. С други думи, на народа се предлага със стари ... да прави нов бардак.

Много интересно бе изказването на „официалния” представител на протестиращите, някоя си Даниела Пеловска, която обясни какво става: “Тези митинги имаха за цел създаване на свободно гражданско общество в България и нека никой не си приписва каквито и да е заслуги и да си мисли, че може да се възползва от волята на България и да оглави протестите. Ако утре това правителство подаде оставка, вдругиден не просто няма да има парламент, а той ще бъде сринат. Няма никой осъден - какво се случва с Румен Овчаров, в предварителния разговор това питах премиера, какво се случва с Шулева, която е подписала тези договори”-  запита Пеловска (VESTI.BG, 19.02.2013). Блогерите вече злабно се шегуват: „Бойко да беше избрал за представител на протестиращите Цветелина Бориславова”. И тъжно, и смешно!

Виж ти каква била работата – в България нямало гражданско общество. Едва ли г-жа Пеловска е наясно какво е това „гражданско общество”. И какво има в него. Гражданското общество е сбор от егоистични индивиди, всеки от които преследва свои собствени интереси. Гражданското общество е отделеният от държавата личен живот на гражданите извън живота на целокупния народ. Протестите в България обаче не са дело на егоистични индивиди. Те са протести на народа, обединен около общи цели и конкретна цел. В Конституциятя на България се казва, че властта произтича от народа, а не от някакво си митично гражданско общество.

Забелязва се и друг парадокс. Самите протестиращи непрекъснато заявяват, че протестът не е политически. И че те ще изгонят всеки представител на политическа партия, присъединил се към протестите. Но ако някой се старае да политизира протестите, това са пак „старите муцуни” – известните радетели за „нов световен ред”. Вижте и прочетете какво глаголи Огнян Минчев, виден европоид и „демократ”: „За Бойко Борисов днес е часът на истината. Олигархията и руската пета колона, с които той толкова дълго се опитваше да постигне компромис - и за “Белене”, и за “Лукойл”, и за какво ли не още - същите тези кръгове днес го качиха на шейната и го пуснаха по нанадолнището. Казват, че отново организацията и парите били руски - че какви други да бъдат?” (в. „24 часа”, 19.02.2013). Този цитат е без коментар, защото болни хора не се коментират. Тенденцията обаче е обозначена: да се прехвърли народният гняв от управляващите към изпитаните в прехода послания за антикомунизъм и русофобия. Позабравените представители на „сините” отряди за бързо реагиране пак са окупирали средствата за масово осведомяване. Те пак ни учат на ум и разум. Спомня ли си някой как се радваха „рицарите” на антикомунизма и русофобията при идването на власт на ГЕРБ и какво проповядваха!? Иво Инджев написа: „ГЕРБ спечели изборите и то убедително именно заради думичката „възмездие”. Това очакват хората, а не управленски чудеса” (в. „Седем” от 12-18.08.2009 г.). “Шогунът” на българската демокрация Евгений Дайнов добавя: “Най-важното, което върши новото правителство за Отечеството, е започналата работа по откачване на страната от интересите на Русия... защото, както от години обясняват големите български икономисти, по тръбите няма да тече просто газ или петрол – ще тече путинизъм” (пак там).

Не ние употребихме думата възмездие. Но е сигурно, че ако се стигне дотам, народът няма забрави всички ония, които го лъгаха и още го лъжат.

От всичко казано проличава, че май официалните адепти на политическата система, пък и новоизлюпени представители на протестиращите, не желаят да видят и признаят истината за народния протест. Точно обратното се разкрива от официалната реакция на оставката на бранда на управлението на ГЕРБ – бившия министър на финансите и зам.-министър-председател Симеон Дянков. Бившият служител на Световната банка спечелил признанието на всички финансови кръгове за това, че при проведените болезнени финансови реформи в България успял да запази фискална стабилност в страната. Всички български банкери и крупни финансисти междувременно бяха изказали одобрението си на дейността на Дянков, с което разкриха истинската същност на така наречените реформи за излизане от кризата. А тя е сладка и медена - чрез спасяване на банките към спасяване на света за сметка на народите; чрез спасяване на финансовите акули, на бандитите и мародерите - към светлото капиталистическо бъдеще за 1 милиард души. Другите са излишни. Те само консумират.

Ако си спомним професионалната биография на Дянков, ще видим, че той за пореден път е гонен като професионалист заради провокиране на въстания и революции със своята финасова политика. С това впрочем винаги се е занимавала Световната банка – онази важна част от световното задкулисие, чийто инструмент и изпълнител на пъклените му планове е тя, ведно с МВФ и СТО (по този въпрос виж материала на Грегъри Паласт във в. „Нова Зора” от 19.02.2013 г.).

Българските плутократи се затръшкаха, че се задавал популизъм, като че ли популизмът е чума, или холера, или свински грип. Но популизмът е точно толкова „лош”, колкото монетаризмът е „добър”. А това, което наричат „популизъм”, е просто народното искане цената на кризата да се поеме от тези, които я предизвикаха. И на които тя е в услуга. Ето къде ги стиска чепикът.

Оставката на кабинета е естествен политически ход и той създава принципно нова политическа обстановка. Страхувам се, че тя не е в полза нито на опозиционните партии, нито на протестиращите. Нужни са нестандартни решения и е съмнително има ли кой да ги вземе. И партии, и народ ще платят висока цена за собственото си късогледство, себичност, егоизъм, жадност и доверчивост, и наивност. Нека да се надяваме, че цената ще бъде най-ниската от възможните.

Съществува вероятност за радикализиране на протестите и те от протести срещу елементи в системата, да преминат към протести срещу системата. Какво тогава ще стане, никой не знае, но съм сигурен, че и хунтата, и народният съд ще изглеждат като детска забава – толкова гняв и ненавист се е насъбрала у народа. Вече звучат искания предстоящите избори да бъдат изцяло мажоритарни без партийно участие. Раздават се възгласи за публичен линч на политиците от прехода и това не е всичко, което ни предстои да видим. Защото, да си го кажем открито, никой не ги харесва. И за всичко са си виновни те и само те.

Каква е все пак поуката? Народът не трябва да се дразни и да се предивиква. Наистина, той като понятие и като събирателен образ, не може да достигне висотите на геополитиката и да проникне във финансовите дебри. Но  отлично се ориентира в законите на социалната еволюция и тези закони могат да отключат бездната на природната справедливост. Тогава настъпва епохата на социалните революции. А те без политически авангард или се задъхват, или преминават в анархия, в хаос.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар