Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА И СОЦИАЛНИЯТ САДИЗЪМ

ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА И СОЦИАЛНИЯТ САДИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Можем леко да си отдъхнем. След една серия от твърде самодоволни изявления на бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, подалият оставка Бойко Борисов обяви, че „Дянков няма да участва в следващо правителство”. Това изявление на Борисов има стойността на християнската клетва „Отричаш ли се от Сатаната?” Е, той се отрича, та от какво ли не се е отричал... Този път обаче твърде късно го прави, както се казва, подир после, и съвсем не е достатъчно и не навреме. ГЕРБ няма да има „следващо правителство”. Мисията му се оказа невъзможна, ама поне от егоцентризма на г-н бившия финансов министър се отървахме. Не успя да ни изтреби съвсем. Може би затова и Борисов го низвергна и си подаде оставката. Видя се обаче, че светът не е потресен от оставката на правителството на Борисов. Обясненията защо в България „падна консервативното правителство на ГЕРБ”, давани извън страната, са доста по-адекватни, отколкото всичко, което се говори у нас. Ясно е, че си е отишъл поредният правителствен екип с главен идеолог един финансов министър, нечувствителен към проблемите на хората, борещи се с кризата, който със счетоводителски прийоми и „Юрталановски” манталитет дискредитира харизмата на министър-председателя. Видя се също, че на хората в България им е дошло до козирката от бедност и нетърпими „икономии”.

Проблемът на Борисов и Дянков е, че те, вече бивши министър-председател и финансов министър, очевидно не са разбрали как именно тяхната политика извади хората на улиците. Повече от три години имаме екип от управленци, които си мислят, че икономическата им политика е блестяща, само дето някак хората им пречат... Санким, “матреялът е лош”... Би било смешно, ако не беше тъжно, че те така и никога няма да разберат какво всъщност са сътворили в България и колко много са й навредили. На страната не й трябват врагове, щом има такива управленци.

Дянков дойде в България с неясен международен опит, ходеше регулярно на европейски и световни финансови срещи и там самодоволно докладваше лустросани отчети; колегите му го хвалеха, като чуваха числата, без да знаят, как точно стоят нещата в България... Дянков напасваше дефицита, без да се интересува какво се случва в обществото. Бойко Борисов, от своя страна, не се и замисляше какво е реалното положение. Риташе топка и правеше стойки пред телевизора. В медиите, които като под диригентска палка работеха неуморно за него, се прикриваше социално-икономическият смисъл на протестите. Това са протести срещу политиката на геноцидно-изтребителния модел на Симеон Дянков, срещу умишлено погрешната социално-икономическа политика на партия ГЕРБ. Това е провал на антикризисната политика на ГЕРБ. Тази партия не съумя да изработи антикризисна програма. Правителството струпа един наръч „мерки”, които бяха наречени „антикризисна програма”, като поне половината от тях са с недоказуем ефект.

Само в главата на Дянков всичко му бе наред на бюджета, парите бяха точно разпределени „по пера и по министерства”. Малка подробност е обаче, че планираните разходи не срещаха реалните нужди на икономиката, на страната и на хората. Дянков не разбра антикризисната политика на правителството на Станишев, не се вгледа в мерките, предприемани по замисъла на неговия предшественик Орешарски. Просто ги игнорира. Замразяването на заплатите и пенсиите, извършено от правителството на ГЕРБ е основната причина за сегашните протести.

Хората честно искат, но не могат да си плащат... Да се пази валутният борд, е възможно и може би необходимо, но само като се гарантират индексациите на доходите.

Не само протестиращите по площадите, но и 70 % от неизлезлите да протестират, просто не могат да си плащат сметките. И всичко това е резултат не от „многото почивни дни”, както ни лъжат от екрана и от ЕРП-тата, а защото проблемът не е само в сметките за електричество. Това е същият проблем, че и по-тежък дори, със сметките за парно и на касите на бензиностанциите. И в сметките в хранителния магазин, за аптеките - да не говорим. Проблемът е общ и се корени в политиката на доходите. Неговото име е погрешна икономическа политика.

Три години и половина дребният и средният бизнес бе мачкан от правителството на ГЕРБ. И това е политика на Борисов и Дянков... Три години и половина по същество няма индексации и няма компенсации... Това също е политика на Борисов и Дянков... Трите и половина години бележат неудържим ръст на бедността. Пълзящата инфлация изяжда хора и семейства. Но Борисов и Дянков, като кучето – пазят сеното! Нито могат да управляват, нито искат да се научат.

Когато дойде на власт правителството на ГЕРБ, започна една странна дискусия. Мнозина поискаха да падне минималната работна заплата, защото трудът в България е просто недоплатен. Очевидно бе, че способните и непримиримите, поради влошаващите се условия на живот, напускаха страната. Тях всъщност ги прогонваше икономическата политика. Раждаемостта спадна с около 22 %, съпоставено с 2008 г. Нито Дянков, нито Борисов имаха очи и уши да чуят и видят това. Политиката на Дянков бе политика на непрестанно усилване на натиска върху семейните бюджети. “Закручиват гайки”, както би казал Лев Давидович.

Бившият вече министър Тотю Младенов се чуди кой допусна скока в сметките за ток и парно. Отговорът е известен - вашето правителство, г-н Младенов. Наскоро правителството, чрез контролираните от него медии, шумно обяви колко са нараснали спестяванията на българските граждани. То пропусна обаче умишлено два съществени момента: каква част от вложителите имат спестявания, по-ниски от една средна заплата, и как растат дълговете на хората. Равнищата на задлъжнялост на средния работещ българин достигнаха застрашителни размери. Това не е по-малък проблем от сметките за парно и електричество. Но нима на “Дондуков” 2 имаше някой, който да схване проблема? Там разбират от ленти и от ножици, колкото да отрежат лентите. Вместо да осъзнае погрешността на икономическата си политика, бившето вече правителство предпочете да отглежда мнителност. Опита се да се скрие зад митичния комшия, който уж манипулирал електромера си...

Разбираше ли Дянков всичко това? Може и да го е разбирал, защото не преставаше да заблуждава. Така той просто трупаше материал за своето CV и очакваше като награда да се върне на по-висока позиция там, откъдето бе дошъл... Трябва да се работи в международните институции, трябва в тях да има все повече млади българи, които да трупат знания и опит, за да бъдат един ден полезни за България... Видя се как хора като Дянков са завършени еничари. Той избра друга личностна стратегия – да работи за налагане на доказано усмъртителни за държавата и хората икономически практики.

Неравенството растеше. Младите хора губеха интерес за реализация в България. Броят на икономическите емигранти, намялал през 2008 г., нарасна отчетливо в 2010 г. Икономическата политика на Борисов – Дянков гонеше младите, и не само младите, от България. Медиите прикриваха общоикономическия провал на ГЕРБ, а икономическият блок на правителството три години излъчваше колосално самодоволство и бе незабележима границата между кафеджийската фукльовщина, демонстративната увереност и прахосничеството на натрупания по времето на предишното правителство резерв. Но българинът такива неща не прощава. иначе всеки некадърник може да „връзва бюджет”, като бърка в резерва... Българинът знае, че резервът наистина са бели пари за черни дни. Дянков профукваше резерва, без да може смислено да обясни за какво точно го прави.

Борисов изгони Дянков, чак когато му бе съобщено, че пари няма. Дали е получил съответното разрешение да го направи, макар че неблагодарният по природа хегемон умее да прави подбор на кучите синове?!

Министър Тотю Младенов се изповяда, че през последните няколко месеца социалният диалог въобще бил спрял... Истината е, че това всъщност е практиката през тези три и половина години. И това е част от шаячната правда. Симеон Дянков изобщо не разбираше смисъла на социалния диалог, не го искаше от самото начало на министерстването си. Неадекватното му самосъзнание и мисията му просто не му позволяваха да проумее, че той не стои някак „над хората и бизнеса”, а е избран да урежда финансирането на проблемите и техните решения. Докато накрая сам се превърна в проблем. А с него и цялото хравителство.

Вместо да насърчава растежа – основния инструмент срещу надигащата се социална криза, бившето правителство на ГЕРБ, елегантно пусна „под вратата” пълзящата инфлация, която обезценяваше заплати и пенсии. Това бе същността на политиката на Борисов и Дянков – управление чрез социален садизъм.

Някои медии и политици се показаха изненадани от оставката на Борисов. Ще ни се да ги попитаме „Вие сега ли осъзнавате, че икономическата политика на ГЕРБ бе погрешна?” Защото за нас това бе ясно още със спечелването на изборите през 2009 г. И го казахме високо и ясно. И не заради някаква гола опозиционност, а защото прозряхме, че тя ще доведе страната до катастрофа...

Смяната на политиката, извършена през есента на 2009 г., се оказа разрушителна. Не твърдим, че икономическата политика на предишното правителство бе безупречна, но тя бе много по-адекватна на условията, в които се намира страната.

Накратко, хората искаха работа и доходи, а Дянков и Борисов им обясняваха, че имаме най-малкия бюджетен дефицит. Но той не се яде, нито пък е възможно да плаща сметките. Накрая всички разбраха това, и предприемачите, и дребният бизнес, и работниците, или може би повечето от тях. Само дето страната е на ръба на страхотна икономическа и социална криза.

* Юрталана е персонаж на Георги Караславов от романа “Снаха”, образ, който въплъщава разрушителната алчност и хищното трупане на богатство за сметка на ограбения труд на ратаите и жестокото отношение дори и към членове на семейството

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар