Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) ТОВА ВЕЧЕ СМЕ ГО ГЛЕДАЛИ

ТОВА ВЕЧЕ СМЕ ГО ГЛЕДАЛИ

Е-поща Печат PDF

Проф. д.ик.н. Ангел ДИМОВ, председател на „Социалистическа партия „Български път”, пред в. “Нова Зора”, в разговор с Минчо МИНЧЕВ

България вече седмици е люляна от масови протести срещу непоносимо високите сметки, които народът плаща за електричество, топлина и вода. Започнали като социален изблик на недоволството срещу монополите, те прераснаха в протести срещу управлението на правителството на ГЕРБ, оглавявано от премиера Бойко Борисов. Нито смяната на финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков обаче, нито обещанието за намаляване с 8 % цената на тока, удовлетвориха протестиращите. Не ги успокои дори и оставката на непрежалимото правителство. В такава политическа обстановка възникват важни въпроси: дали настоящите „бунтове” са естествено заложени в плана на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) и какво следва след тях; какво е общото и различното между сегашните улични протести и онези, представени като народно въстание през януари и февруари 1997 г.; и какво трябва да се направи за излизане от перманентната политическа и икономическа криза в България.

За разговор по тези въпроси поканихме доктора на икономическите науки, проф. Ангел Димов, който през последните години написа редица книги по важни въпроси от българското битие: „Власт на всяка цена” (изд. „Зора”, С. 2007 г.); „Религиозна политика” (ИК, „Христо Ботев”, С. 2009 г.); „Аграрна политика” (Академично издателство на Аграрния университет Пловдив, 2010 г., 600 с.); „Българските „царски имоти” (Български аграрен съюз, С.2011 г.); „Злодеяния на Кобургите в България”, (БАС, С. 2012 г., 500 с.).

 

- Проф. Димов, благодаря Ви за готовността да разговаряме по наистина важните въпроси на днешния български делник. Затова първо искам да попитам какво е становището Ви за протичащите през този месец у нас общестевени протести? Дали това не са онези „бунтове”, които по думите на носителя на Нобелова награда Джоузеф Щиглиц са „предизвикани от МВФ” и представляват „стъпка номер три и половина” от програмата на Световната банка? Надявам се, да сте чели поместената в миналия брой на в. „Нова Зора” статия на Грегъри Паласт „Глобалзаторът, който дойде от студа”? През 90-те години на 20 век Щиглиц е бил главен икономист на Световната банка и изразил възмущението си от факта, че тази банка и  МВФ имат обща програма за разгрома на националните държави и за т. нар. тяхно „глобализиране”. Програмата, да припомня, включвала „четири стъпки”: приватизация (която Щиглиц нарича „рушветизация”); либерализация на капиталовия пазар; ценообразуване, основано на пазара; свободна търговия (в смисъл свободен достъп до пазарите на бедните страни). Не Ви ли се струва, че всичко това е твърде познато в България, че вече сме го виждали дори?

- Настоящите бунтове са следствие на неоколонизаторската политика спрямо източноевропейските страни, налагана от собствениците на банките на Федералния резерв на САЩ и от своеобразните му филиали, наречени Световна банка и МВФ. След близо четвъртвековно прилагане на тази политика у нас големите държавни банки, заводи, имоти и земеделски земи станаха чужда собственост. Настъпи масова безработица и над два милиона български граждани отидоха да търсят работа и препитание в чужбина. Българското население драстично обедня и се смали от близо 9 млн. граждани на Н Р България до по-малко от 7 млн. души в Република България. като краен резултат, в България се случи това, което се бе случвало и се случва във всички страни, попаднали в примката на МВФ и СБ.

- Кога и от кои български правителства започна да се прилага неоколонизаторската политика спрямо България? Ние в „Нова Зора” първи ги нарекохме неоколониална администрация. Понятието, което доби широко разпространение по-късно, е на нашия автор Иван Ценов, анализатор, добре познат на съвременната четяща и мислеща аудитория.

- Неоколонизаторската неолиберална политика, наричана още „шокова терапия”, е изготвена и приета през 80-те години на 20 век във Вашингтон. Нейното прилагане у нас започна по време (1990 г.) на двете правителства на министър-председателя Андрей Луканов. Тогава българската държава се обвърза с МВФ, по чиито директиви бяха „демонополизирани” мощните външнотърговски предприятия (около 70 на брой), които изнасяха на международните пазари огромни количества електронна и машиностроителна техника, енергоносители, минерални торове, консерви, вина и т.н. Вследствие на тази мярка българската социалистическа държава се превърна в „разграден двор”. Либерализиран бе валутният пазар, като се наложи на държавната Българска народна банка (БНБ) да интервенира и „продава” на него  чуждестранна валута. Така за кратко време бе източен възлизащият на милиарди долари български валутен резерв.

- Мнозина са забравили, но нали Андрей Луканов също изненадващо, подобно на Ббойко Борисов подаде оставка?

- Така е. В началото на 1991 г. току-що съставеното коалиционно правителство с министър на финансите Иван Костов също внезапно реши да бъде повишен основният лихвен процент от 2% на 30%. По този начин само за половин година бяха съсипани големите заводи с по няколко хиляди души персонал. Това правителство либерализира цените на стоките, в т.ч. и на тези от първа необходимост, и животът на българите дотолкова се влоши, че тогавашният премиер Димитър Попов изрече прочутата фраза: „За бога, братя, не купувайте”.

През същата година по указание на МВФ Великото народно събрание прие Закона за БНБ, по силата на който тази институция преставаше да изпълнява икономическата политика на българските правителства, за което е била създадена от княз Дондуков веднага след Освобождението от турско робство. И до днес тя фактически е поставена на подчинение на ръководените от Федералния резерв на САЩ отвъдокеански финансови организации. След този акт с държавни пари бяха създадени десетки частни банки и финансови пирамиди.

През 1992 г. оглавяваното от Филип Димитров правителство на СДС насилствено ликвидира няколкото хиляди трудово-кооперативни земеделски кооперации (ТКЗС). Тяхното имущество бе разграбено от местни и чуждестранни мафиоти, земята бе върната в реални граници, с което се подготви разпродажбата на българската земя на чужденци. Продажната политика на това правителство доведе българското земеделие до пълна разруха.

След отстраняването (през декември 1996 г.) на социалистическото правителство, начело с министър-председателя Жан Виденов, беше постигната и желаната васализация и колонизация на българската държава. Това стана с въвеждането (през лятото на 1997 г.) у нас на режима на колониалния валутен борд. Чрез него бе отнето правото на БНБ да инвестира и да кредитира, а българските правителства оттогава освен че не могат да водят самостоятелна парична, аграрна, индустриална и т. н. политика, са принудени да продават всичко българско и родно на т. нар. стратегически инвеститори.

- Каква е Вашата оценка на политик за станалите на 10 януари 1997 г. у нас събития? Какво се случи в България – преврат, бунт, революция, или както се опитаха да ни го представят тогавашните победители – „Събитие на столетието”?

- На 10 януари 1997 г. в българската държава беше извършен пуч, т. е. опит за насилствено завладяване на държавната власт чрез заставяне на народните представители да гласуват за саморазпускане на законно избраното 37-о народно събрание и за насрочване на предсрочни парламентарни избори. Не е имало никакъв всенароден бунт, а още по-малко „народна революция”, нито преобразуване на социално-икономическия строй, както го представяха, в интерес на широките народни маси.

Дълбокият социален преврат в посока към реставрация на капитализма у нас стана след 4 февруари 1997 г. През април същата година се проведоха предсрочни парламентарни избори и беше съставено правителство на Съюза на демократичните сили (СДС) с министър-председател Иван Костов. При неговото властване (1997-2001 г.) бе въведен режимът на колониалния валутен борд, както аз го наричам. Това е банковият ярем, под който и днес пъшка българският народ. Беше извършена приватизация на големи държавни банки, предприятия, авиокомпании, хотели. Бяха реституирани, „върнати” на бившите им собственици, изкупени от държавата жилища, земи, магазини, ателиета, гаражи и други имоти, които сега новите им притежатели дават за ползване под наем, сиреч, създаде се прослойка на т. нар. рентиери, която не създава обществен продукт. Тъкмо нейните представители основаха оглавяваната от Иван Костов днес политическа партия ДСБ. И съвсем разбираемо, наскоро, с пари именно на тези реститути, в софийската градинка на ул. „Цар Иван-Асен II” бе издигнат паметник на Светослав Лучников, автора на т. нар. реститутски закони.

- Години наред се втълпява твърдението, че правителството на Демократичната левица е било свалено с народно въстание. И че по този начин България била влязла в световните новини. Изглежда, че Вие не вярвате на тази “широко осветена истина”?

- По време на близо двегодишното (1995-1996 г.) управление на социалистическото правителство нямаше никакви улични и площадни антиправителствени бунтове. Жизненото равнище на трудовите хора тогава беше два-три пъти по-високо, отколкото е сега. Работещите редовно си получаваха заплатите, пенсиите бяха индексирани всеки месец съобразно инфлацията, а един автобусен билет например беше шест стотинки при средна заплата два пъти по-малка от сегашната. В земеделието функционираха около пет хиляди новоучредени земеделски производствени кооперации и през лятото на 1995 г. беше приет Закон за защита на земеделските производители, по силата на който бе създаден и държавният фонд „Земеделие”.

Попитайте онези, които папагалски повтарят фразата: „протестите през 1996-1997 г.” , кога и къде е имало масов протест срещу правителството на Жан Виденов преди 28 декември 1996 г., тогава, когато Народното събрание прие оставката му. Първото улично шествие се проведе вечерта на 3 януари 1997 г. пред сградата на БСП (ул. „Позитано” № 20), където по това време имаше заседание на Висшия съвет на БСП.

- В четвъртък (21 февруари т. г.) за малко, според мен, не се повтори 3 януари 1997 г. „Спонтанната” манифестация на привържениците на ГЕРБ пред централата на БСП не се състоя. Без да съм сигурен напълно, в последния момент на Бойко Борисов изглежда му забраниха това. Декларациите, направени от Сергей Станишев от парламентарната трибуна, бяха респектиращи. Ако изходим от опита през 1997 г., какво тогава и какво днес, проф. Димов, настройва българите срещу думичката „социално” и „социалист”?

- Множеството изследвания, които съм направил (включително в книгата „Власт на всяка цена”, показват, че в „политиката на влошаване” най-големи поражения на българската държава и нация са нанесени чрез извършеното на 6 септември 1996 г. повишаване на основния лихвен процент с над 300 %. Това стана след завръщането на управителя на БНБ Любомир Филипов от Вашингтон, където му бе препоръчана т. нар. втора стъпка на МВФ, след която, както се изразява Джозеф Щиглиц, резултатът е предсказуем.

Този може би небивал в човешката история висок лихвен процент породи шокова инфлация. Само за периода септември 1996 г. - 28 декември 1996 г. (когато Народното събрание прие оставката на Жан Виденов) българският лев се обезцени неколкократно и от 140 неденоминирани лева обмяната за един щатски долар достигна 480 лева. Есенната реколта (домати, пипер, грозде, ябълки и т. н.) остана неприбрана на полето, тъй като ръководителите на държавните консервни, винарски и други хранително-преработващи предприятия отказаха да изкупуват произведените селскостопански продукти, като теглят банкови кредити на толкова висока лихва.

Директорите на въпросните предприятия и хилядите председатели на земеделски кооперации мислеха, че лихвата е повишена от социалистическото правителство и се настроиха срещу БСП. Беше невъзможно да им се обясни, че по силата на приетия през 1991 г. от Великото народно събрание закон за БНБ тази институция бе станала независима от правителството.

- Изглежда, че и тогава, както и сега, БСП няма надеждна информационна защита, чрез която да заяви позицията си и да обясни на народа истината. И досега каролевци, хърсевци, и цяла плеяда т. нар. финансови експерти размахват като аргумент факта, че доларът по това време е обменян за близо 3000 неденоминирани лева?

- Такава е удобната легенда, тоест, лъжата, която непрекъснато се повтаря, докато започне да се възприема като чиста истина. Обезценката на лева в такъв мащаб стана към 12 февруари 1997 г., т.е. месец и половина, след като Народното събрание прие оставката на министър-председателя Жан Виденов. През периода 10 януари–12 февруари 1997 г. българската държава фактически се управляваше от улицата и площада на пред храма „Александър Невски”. Там всекидневно сини активисти, предвождани от Иван Костов и Надежда Михайлова, митингуваха, подскачаха и скандираха „Кой не скача, е червен” и „Всеки ден ще е така до победата”.

Тогава средната месечна заплата в левове започна да се равнява на десетки долари, а пенсията – на 4-5 долара. Затова от научна, пък и от етична гледна точка преживяната през януари и февруари 1997 г. шокова инфлация може с основание да се нарича „Иван-Костовата зима”.

- Поглеждайки към демонстрациите сега, и вслушвайки се в сегашните лозунги, аз не намирам особена разлика. И тогава, и сега те целяха да включат максимален брой хора. Забелязал съм, че винаги, когато се подключва народът и улицата в едно такова начинание, следва нещо изключително съдбовно. Тогава, през 1997 г. според мен, с тези лозунги се откри пътя за разграбване на държавната собственост. И се питам: а сега дали не става дума за „опожаряване на държавата”, в смисъла, който Джоузеф Щиглиц влага в предвидените от програмата на Световната банка социални бунтове? Тогава вината за мъчителния български преход бе прехвърлена удобно на правителството на Демократичната левица, а Жан Виденов се превърна в най-критикувания премиер. Какво бихте казали за такъв паралел между 1997 г. и 2013 г.?

- Като премиер Жан Виденов защитаваше „малкия човек”, т. е. трудовите хора, и се дистанцираше от новоизлюпените богаташи и експлоататори на чужд труд, наричайки ги публично „новите чорбаджии-изедници”. Той предприе мерки за прекратяване на техните грабежи в държавни предприятия и кооперативните стопанства и спря отпусканите от бюджета субсидии фондация „Отворено общество”. А такива жестове Сорос не прощава. Днес в България властват онези, които през януари и февруари 1997 г. узурпираха държавната власт и присвоиха държавни имоти, банки и предприятия. Присвоиха ги с улични борчески средства - протести, пучове, шествия, митинги... Тогава умишлено предизвикаха у нас правителствената криза и шоковата инфлация, чрез която освен обезценката на парите за заплати и пенсии се стопиха и спестяванията на българите в размер на над 25 млрд. “скъпи” долара. Тези безчувствени към страданията на народа властници и до днес се мъчат да припишат своите злодеяния на БСП и на правителството на Демократичната левица. Затова и неуморно повтарят, че настъпилата месеци след оставката на социалистическото правителство шокова инфлация е последица от двегодишното управление на Виденов. Стремежът е да изкарат, че днешната масова бедност, безработица и емиграция на милиони българи в чужбина, е плод на управлението на социалистите – Виденов - преди, и на Станишев – доскоро.

- Но по какво все пак сегашните улични протести се отличават от протестите през януари и февруари 1997 г.?

- Посочените протестни акции се отличават по целите и движещите им сили. През януари и февруари 1997 г. протестите бяха сравнително малобройни и организирани от местни и чуждестранни мафиоти. Тяхната главна цел беше да присвоят пари, да грабят държавна и кооперативна собственост, банки, предприятия и имоти. Тези протести имаха антисоциалистически характер. Те бяха отрицание на социализма и практиката за грижата към човека въобще. Те бяха направлявани от чуждестранни служби, същите, които подготвяха извършените няколко години по-късно бомбени удари над съседна Сърбия.

Днешните протести са на бедните и угнетените български граждани, които осъзнават своята участ, които осъзнават, че България по същество е собственост на чуждестранни олигархични структури, че няма производство и национална икономика. В протестите участват десетки хиляди български граждани, но се опасявам, че и сега, както през 1997 г., те ще бъдат измамени и употребени. Те се гневят на безчувствието на държавата и търсят нейната закрила, но напразно. Мафиоти, икономисти на повикване, лъжеприятели на народа се опитват да ги структурират, да излъчат политически лидери сред тях, да осигурят политическото им представителство. Лозунгите, които хората издигат за безплатно участие в парламентарните избори, за мажоритарна избирателна система, за избор на друг тип народни представители, както и за превръщане на българската държава в президентска република, заслужават внимание. Но те едва ли разбират онова, което кукловодите знаят: без партия с широка социална база исканията им въобще не могат да бъдат осъществени.

- Очевидно е обаче, че ножът опира до кокала и че така повече не може да продължава. Това го разбират и го знаят на „Позитано” 20. На заседанието на 48-мия конгрес преди седмица бе обявен новият ляв курс на БСП и на „Коалиция за България”. Ние, в „Нова Зора”, с особено удовлетворение чухме повтаряната вече 23 години от нас истина за необходимостта да бъде подадена ръка на изнемогващия български народ. Какво според Вас трябва да се направи за възстановяване независимостта на българската държава и за подобряване на живота на хората?

- Преди всичко е необходимо да бъде отменен режимът на колониалния валутен борд и да се възстановят функциите на БНБ. Но преди да се пристъпи към този архиважен акт, е целесъобразно да бъдат реализирани и десетина други политически, законодателни, икономически и дипломатически мерки, които тук няма възможност да бъдат изложени.

Необходимо е също да се установи и развива дългосрочно българо-руско политическо, икономическо и научно-техническо сътрудничество. Повечето българи вече видяха „плодовете” (безработица, мизерия, наркомания, проституция, гибелта на десетки свои сънародници) от присъединяването на България към междудържавната военно-политическа организация НАТО и Европейския съюз и се убедиха, че без братската помощ на Русия българската нация ще изчезне.

- Правителството на Бойко Борисов подаде оставка, но понеже говорите за валутния борд, и за зависимостите от инструментите на световното задкулисие – МВФ, СБ и СТО, искам да Ви припомня, че в същия този четвъртък, на 21 февруари т.г., ПГ на ГЕРБ внесе предложение на правителството на Бойко Борисов за увеличаване вноската на България в МВФ, по силата на Резолюция 66-2 на съвета на директорите на МВФ. Бихте ли коментирали какво означава това?

- Това вече сме го гледали. Но означава още по-яка примка на врата на България и на българския народ. Затова преди предстоящите парламентарни избори би трябвало с научни аргументи да се докаже, че Бойко Борисов не бива да бъде преизбран за министър-председател на Република България. Вследствие на водената от него политика на „финансова стабилност” (чрез валутния борд), на обслужване на американски и израелски интереси и на изолиране на България от братска Русия у нас нарасна масовата безработица и се влоши до ниво на открит геноцид животът на мнозинството от народа.

В моята „Социалистическа партия „Български път”, а мисля, че и в „Нова Зора”, и особено в БСП, има достатъчно ерудирани кадри, които могат да изготвят народополезна политика, съобразена с българската действителност и променящия се многополюсен свят. И ние, като вас, в „Нова Зора”, знаем, и вярваме, че само обединението на хората на социалната кауза и патриотизма в единен народен фронт може да спаси България от гибел и да съхрани народа и неговата държавност.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар