Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 8 (2013) Електрошок за ГЕРБ: ОТИДЕ СИ „КРЪСТНИКЪТ НА СВИНЕВЪДИТЕ”

Електрошок за ГЕРБ: ОТИДЕ СИ „КРЪСТНИКЪТ НА СВИНЕВЪДИТЕ”

Е-поща Печат PDF

Бойко Борисов „хвърли кърпата” не само заради протестите на улицата, а за да се отърве от Симеон Дянков. Потвърди се казаното преди три години, че Дянков и Цветанов са прекалено много за едно правителство.

Как само ни изненада пролетта в България! Не поредният природен сезон, а социалното пробуждане, което изкара на улицата стотици хиляди граждани, решили да напомнят кой е суверенът на тази страна. Какво разбуни кротките ни съотечественици, за които гърците казваха иронично: „Тихо, да не събудим българите!”? На пръв поглед - солените сметки, с които ги натовариха чуждите монополисти от електроразпределителните предприятия (ЕРП). „ИзЧЕЗвайте” и „EVъN” – скандираха те. Но разбирайки, че зад голямата далавера с приватизацията на електроснабдяването се крият политически вампири, поискаха и оставката на правителството на Борисов. Същото, което раздаде на свои хора остатъчния държавен дял в ЕРП-тата и лъжеше, че най-евтината електроенергия се ползвала в България. А тя е най-евтина само като себестойност, преди да се прибавят данъците и таксите (за достъп и пренос на електроенергия, за невъзвръщаеми загуби, зелена енергия и т.н.). Та нали най-отдолу на сравнителната „европейска” таблица, която доскоро размахваше бившият министър на енергетиката Делян Добрев, с дребен шрифт на английски е написано: „Без такси”. Тоест, без данъци...

Ако гражданите имаха нормални доходи, дали раздутите и неразбираеми фактури за тока щяха да ги разгневят дотам, че да потрошат офисите на ЕРП-тата, да палят скъпите им автомобили и да искат оставката на цялото правителство, начело с Бойко Борисов? Вероятно не. Но тъй като управляващите не успяха да ги хипнотизират с уверенията, че не разбират колко добре живеят под сянката на „Буда”, всяко споменаване на бившия вече премиер се придружаваше с нецензурни епитети, каквито по стадионите се чуват за футболните съдии. Цяла седмица нито той, нито някой друг от съпартийците му отиде при протестиращите да им обясни колко са несправедливи. Герберите се показаха едва когато пред парламента се появи събраната с есемеси платена агитка, настояваща Борисов да оттегли своята оставка. Дори на 19 февруари държавният глава прочете слово пред паметника на Васил Левски с такова озъртане, сякаш се намираше в Кабул. Дни преди това издекламира нещо като новогодишно обръщение пред привиканите в президентството журналисти, след което буквално избяга от техните въпроси. Да не говорим за жалките постановки, организирани от пиарите на Борисов, на които „представители” на несъществуващи организационни комитети или „самоорганизирали се” чиновници, роми, животновъди и други молеха: „Бойко, не ни оставяй!”. Водачът на един камион с прасета дори беше написал: „Бойко Борисов - кръстникът на свиневъдите!”. След резила с брифинга на Борисов, в който бяха привлечени две фалшиви представителки на протестиращите, смятахме че е стигнато

дъното на посредствеността

но се оказа, че за герберите дъно няма. Ако не е пеперудата Даниела Пеловска, ще са овце и прасета, докарани с полицейски кордон пред Народното събрание, за да подкрепят своя „кръстник”. Ех, ако можеха и да говорят като някои двукраки!? Преминала през НИС на СДС и ДПС, някогашната приватизаторка на две фабрики в Добрич Даниела Пеловска увенча политическата си кариера, приставайки на Бойко Борисов. Разбираемо: синът й дъщеря й работят в Столична община. „Ако това правителство подаде оставка, ще се срути парламентът!” – изхленчи тя. След тази й проправителствена тирада госпожата бе обявена за „национален предател” и „персона нон грата” при протестиращите. На такива управници – такива защитници!

Понятно е, че протестиращите не щат партийни муцуни и символи в своите редове: никоя от управлявалите след 10 ноември 1989 г. партии не е невинна спрямо българската енергетика и икономика. Но разрушителният „принос” на ГЕРБ беше фатален:  стотици хиляди български граждани стигнаха социалното дъно именно при управлението на Бойко Борисов. Късно е да им обещава 50 % увеличение на пенсиите и заплатите или евтин ток. След 23 години „преход” българите се убедиха, че между техните „избраници” във властта и енергийните монополи има непрекъсната „топла” връзка и сговор зад гърба и за сметка на потребителите. И Борисов, след като обеща да удовлетвори исканията на протестиращите, включително да отнеме лиценза на ЧЕЗ и от март да поевтини тока с 8 % (ако от ДКЕВР се съгласят), подавайки оставка, прехвърли горещия картоф на следващото правителство. За да спаси себе си и ГЕРБ от народния гняв, той се измъкна от Министерския съвет като... котарак.

Не гражданите подариха електроразпределението на чужди държавни (чешки, австрийски и германски) монополисти. Не те подписаха тайните договори за изкупуване на преференциални цени на тока от американските ТЕЦ (AES „Гълъбово” и „Марица Изток”-3) и този от „Брикел” Бобов дол на Христо Ковачки. Не те приеха ултиматума на ЕК 16 % от еленергията да бъде от прескъпите възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Впрочем, говори се, че „Енерго.про”, което изкупи бизнеса от германската Е.О.N, е собственост на приближената до ГЕРБ групировка ТИМ, а голяма част от соларните паркове са на премиерската приятелка Цветелина Бориславова. Възможно е тя, Цветан Василев и Валентин Златев да са изкупили и 34-процентния държавен дял от трите ЕРП. Що се отнася до продажбата на другите 66% от държавния дял, те бяха подарени на чуждите монополисти от правителството на Симеон Сакскобургготски. В него Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, а лидерът на „България на гражданите” Меглена Кунева бе главен преговарящ с ЕС. Като такъв, заедно с главата „Енергетика” г-жа Кунева затвори „успешно” и четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй”. Същата АЕЦ днес произвежда най-евтиния ток, който държавната НЕК изнася на дъмпинг в чужбина, а със скъпия ток от другите централи товари обикновените граждани.

Кабинетът Борисов не само не прекрати този обир, а продаде и остатъка от държавния дял в ЕРП-тата, закръгляйки монополизацията на електроразпределението. Така че Борисов няма защо да пита гражданите:

„Кой създаде монополите?”

При цялата „независимост” на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) последните й двама председатели – Ангел Семерджиев и г-жа Иванова, бяха назначени лично от премиера Борисов. Първия той уволни след 3,5 години мародерстване, а втората – на третия ден от назначаването й. „Трябваше да го омета още след първата година!”- тюхкаше се неотдавна Борисов в Народното събрание. Най-добре би било и той „да се омете” заедно с Ангел Семерджиев или Трайчо Трайков. Друг е въпросът, че изобщо не трябваше да става министър-председател, след като преди това е бил и пожарникар, и охранител, и забъркан с подземния свят. Казват, че някога е участвал в гангстерски убийства, но окървавяването на протеста в София на 19 февруари 2013 г. може да му струва не само премиерския пост. След като  реши да се прави на Николай Кървавия, нищо чудно Борисов да свърши като последния цар от династията Романови. Късно е да декларира, че не желае да участва в правителство, чиято полиция ще бие гражданите. Тя вече ги би до кръв, и то под ръководството на Цветан Цветанов. Подозрения витаят, че и „безотговорните елементи”, провокиращи сблъсъци на протестните шествия, са организирани пак от приятели на Борисов и Цветанов.

На фона на клокочещите улици, уволнението (или оставката?) на министъра на финансите Симеон Дянков заслужава специално внимание с привидната си безсмисленост. То беше все едно – както казва капитан Петко войвода: „Луд да тешиш, пиян да черпиш, умрял да цериш”. Дори президентът Плевнелиев се осмели да каже: „Персоналните промени не решават нищо,  трябват ефективни действия”. Оставаше само да отговори дали исканията за оставка на кабинета Борисов са справедливи, след като държавният глава „застана зад хората”, а вицепрезидентът Маргарита Попова призна, че тежката ситуация се дължи на това управление.

В паниката си пред народния бунт управляващите не пропуснаха и този път да разсмеят аудиторията. Хем Симеон Дянков си бил подал оставката; хем премиерът Борисов му я бил поискал; хем Дянков бил научил във Вашингтон, че „си е подал оставката”; хем при завръщането си в София заяви, че е оттеглил своята оставка и се връща на поста си в очакване на втори мандат. Дори похвали държавническото поведение на Борисов, 20 минути по-късно премиерът излезе с писмено изявление, че не би го взел отново в своя кабинет. Нещо, което не попречи на Дянков да се самопредложи за служебен премиер. Другият „кандидат” се оказа Яне Янев. Хвани Дянков, удари Янев! Върхът на комедията от грешки беше погрешно пуснатото в пощенските кутии указание до герберите как да разясняват смяната на финансовия министър. Същността му се свеждаше до едно изречение: право на министър-председателя е да предлага промени в правителството, които ПГ на ГЕРБ ще одобри. След като правителството подаде оставка, това вече няма значение. Важното е, че в „демократичната” ГЕРБ става онова, което заповяда Бойко Борисов. Депутатите са само изпълнители на неговите решения. Къде ще ходят, като знаят, че наближават избори и листите ще подреждат Бойко Борисов и Цветан Цветанов – второто „Аз” на премиера?!

Ние, разбира се, няма да плачем за Дянков. Изтегляйки оставката си, Дянков всъщност показа, че не се нуждае от протекциите на Бойко Борисов, понеже изпълнява мисия на СБ. А Световната банка Борисов нито може да уволни, нито да я шантажира с измислици като сигнала от една партньорска разузнавателна служба, която преди четири години предупредила за атентат срещу Б. Б., поръчан от Ахмед Доган...

На 21 февруари 2013 г. Народното събрание прие оставката на правителството и

България временно се отърва от „калинките”

някои от които очакваха повишение. Какви рокади само беше предложил нашият „Буда”?! За вицепремиер, наблюдаващ финансите, икономиката и енергетиката – Лиляна Павлова, станала едва преди година министър на регионалното развитие и благоустройството. А за министър на финансите – Томислав Дончев, преподавател по философия, който по радиовъзела в Габрово информирал за пътната обстановка в Шипченския проход! Добре че не се стигна до гласуването на тези промени, които за съответните министри са като присъда. Все едно да си купиш фабрика на 9. 09. 1944 г.! Да станеш министър на Бойко Борисов на финала на неговата политическа кариера – това е вече проклятие! Ако Борисов не беше подал оставка, улицата щеше да го прогони. Единствената неизвестна беше начинът, по който България ще отиде на предсрочни избори. Ако политическите централи спазят своето обещание да не приемат мандат за съставяне на правителство, президентът ще назначи служебно правителство и към края на април или началото на май страната ще застане пред урните.

Призивите на „Синята коалиция” за съставяне на експертно правителство, подкрепяно от този парламент, бяха просто признание, че файтонната коалиция не е готова за избори. Може ли Народно събрание, ползващо се едва с 6 % обществено доверие, да избере правителство, което да изкара до редовните парламентарни избори? Кои въпроси ще разреши един такъв кабинет, след като решенията му ще трябва да бъдат одобрявани от същите депутати, които активно или пасивно са допринесли за днешния хал? Те, а не протестиращите, изложиха демокрацията на най-голямата опасност, отстъпвайки народния суверенитет.

Днешната социално икономическа, духовна и политическа криза е заслуга на всички парламентарни сили през последните години, но най-вече на ГЕРБ. И трябва да се молят народът да забрави искането си за пълна забрана на всички политически партии. Добре, че вече сме опитали меда и жилото на едноличния режим в условията на безпартийна демокрация.

Изборите са неизбежни, но вероятността те да бъдат спечелени от ГЕРБ или от десните „бащи на прехода” е нулева. Народът иска не смяната на една провалена партия с друга такава, а пълна смяна на посоката и на системата на политическо представителство. Сиреч, политика на защита на работните места, здравето, духовността и доходите. А така също избирателна система, при която той да излъчва кандидатите за властта, а не да му ги продават като котки в чувал. Така или иначе, пътят на Борисов и ГЕРБ към властта е отрязан и се надяваме това да е завинаги. Достатъчно срам брахме с това правителство, оглавявано от бивш пожарникар, бодигард и „идентифициран летящ обект от подземния свят”, както нарече Борисов неговият конкурент за затвора Ахмед Доган. Докато служебното правителство подготвя изборите, редно е прокуратурата да се заеме със злоупотребите на днешните управляващи. Включително на техния пудел Яне Янев, който я затрупва със сензации за корупционни афери, но заобикаля продажбата на държавния дял в ЕРП-тата и изнасянето на чували с документи от Министерство на финансите. Досието „Буда” също плаче за безпристрастно разследване, както и сересетата за отменената митническа проверка на покойния Мишо Бирата. Дали смъртта на последния е естествена – е отделен въпрос. Но всичко казано дотук показва и колко вредно е сляпото доверие на електората към поредния новоизлюпен „спасител”.

Трябват ни не Месии, а компетентни и честни водачи, които нямат тъмни петна в миналото си. Да не забравяме, че агентът на Световната банка Дянков ни бе пробутан и се задържа 3,7 години на поста вицепремиер и министър на финансите само защото имахме един премиер „под прикритие”. При управлението на Борисов, Дянков и Цветанов мафията „береше душа”, но от преяждане! И когато бе застрашена системата и хегемонията на олигархията с мафиотски корени, тя ритна канчето на своята марионетка. Най-малкият й грях е разкриването на досието „Буда”...

При управлението на Бойко Борисов всичко бе възможно; включително и това вицепремиер и министър на вътрешните работи, „завършил ВИФ”, с една заплата да купи 6 апартамента! Или да получи като „консултантски хонорар” над 90 000 лева от неизвестна застрахователна фирма. Игра на случайността. Не е случайно, обаче, че „Кумецо” Бояджиев продал на Цветан Цветанов два апартамента на много по-ниска от пазарната им цена, се оказа съучастник в далаверата „Дюни гейт” край Несебър. Защо ли свиканите пред парламента фенове на Борисов и Цветанов не се вълнуваха от такива „дреболии”? Защо не говореха за пребитите от жандармерията младежи и девойки на Орлов мост? Защото не са техни чеда ли? Подобни „успехи” в борбата с престъпността ни напомнят знаменитата фраза от филма „Подмяната”: „Полицията не се бори срещу престъпността, тя ликвидира конкуренцията!”

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар