Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 42 23 октомври – кръстопът на съдби

23 октомври – кръстопът на съдби

Е-поща Печат PDF

На 23 октомври сме призовани  да изберем президента и вицепрезидента на Република България, както и органите на местната власт. Имаме навика да казваме за всякакъв вид избори, че те са важни и дори много важни. Всъщност няма избори, които да не са важни. От друга страна, не можем да отречем, че има избори, които са наистина не просто важни или много важни, а направо съдбоносни. Такива избори са без съмнение  изборите на 23 октомври.
Нека уточня, че прилагателното „съдбоносни” отнасям към изборите за президент и вицепрезидент. В никакъв случай не искам, разбира се, да подценя значението на местните избори. Но в местните избори ние, левите и патриотични сили, няма как да претърпим опасно за страната поражение, ако изобщо претърпим поражение. Би ли могло да се смята, че сме претърпели поражение, ако например в 49 процента от населените места органите на властта са хора, избрани с нашата бюлетина. Напротив, това би бил сериозен успех, който предпоставя успехи и в бъдеще. Не така стои обаче въпросът за избора на президент и вицепрезидент.

Ние трудно можем да се надяваме още на първия тур да се справим с Плевнелиев – това измъчено подставено лице на Бойко Борисов. ГЕРБ разполага не само с огромни финансови възможности, но и с огромно количество безогледност. Хората на ГЕРБ няма да се поколебаят да използват всички допустими и недопустими средства, за да спечелят президентските избори. Но не бива все пак да има съмнение, че въпреки парите и безогледността на ГЕРБ изборните резултати във всички случаи ще осигурят поне второто място на нашата двойка Калфин-Данаилов. Достигнали до втория тур, двойката Калфин-Данаилов има вече всички шансове да победи. Изборният потенциал на Плевнелиев ще е изчерпан, докато изборният потенциал на двойката Калфин-Данаилов ще набира ръст. Но какво означава да спечелим президентските избори? Това означава на втория тур нашата двойка да получи най-малкото половината плюс един от гласовете на участвалите във втория тур избиратели. Така стигаме до най-съществените в случая въпроси.
Ако спечелим президентските избори, не бива да заживеем с надеждата, че положението на народа ни съществено ще се подобри. Нека не забравяме, че както централната изпълнителна власт (правителството), така и законодателната власт (Народното събрание) остават в ръцете на ГЕРБ. Гербаджиите на всички нива и във всички направления ще блокират намеренията на президентската институция да се подобрят социалните условия на живот на хората. Обърнете внимание на обстоятелството, че ние и сега имаме избран от нас, левите и патриотични  сили, президент, но както виждаме, добрите му намерения се разбиват в злата воля на проникналия навсякъде тъмночерен ГЕРБ.
Ако обаче загубим президентските избори дори само с един глас, т.е. ако позволим за президент на България да бъде избран сламеният човек на ГЕРБ, тогава ние ще се изправим, нека направо кажа, пред истинска национална, народна, социална катастрофа. Президентът ще бъде сламен, но властта съвсем няма да е сламена. Тя ще бъде жестоко брутална. Ще имаме държава от латиноамерикански тип. Реалният президент ще бъде колкото мрачно, толкова и комично подобие на Сомоса, на Батиста, на Трухильо. Ще събере всички власти в себе си – и президентската, и парламентарната, и изпълнителната, а накрая и съдебната. Няма да има никакво разделение на властите. Държавата няма да обслужва интересите на народа, а капризите на Първия, Единствения, Неповторимия. В крайна сметка той ще се превърне в карикатура, но в карикатура ще превърне и държавата ни, в една обаче, запомнете това, зловеща карикатура. В това отношение ние вече имаме първите признаци. Та не го ли номинираха него, човека, който няма нищо общо с изобразителното изкуство, за почетен член на Съюза на българските художници?! Трудно е да се каже къде тук свършва карикатурното и къде започва зловещото.
Не бива да има никакво колебание. Всички граждани, които милеят за Родината ни, трябва да гласуват за двойката Калфин-Данаилов. С дълбоко убеждение казвам, че тази двойка заслужава нашето доверие.
Калфин е изграден държавник, с огромен вече опит в междудържавните отношения, лично почтен, с безусловно леви убеждения. Обстоятелството, че преди години е напуснал БСП, в никакъв случай не означава, че е ренегат. (Ренегатите – Б. Борисов, Ц. Цачева, Цв. Цветанов, С. Игнатов, Кр. Велчев и още и още - са всичките в ГЕРБ). Калфин просто претърпя развитие, което го доведе до социалдемократическите му позиции. Но кой може да твърди, че социалдемократите – действителните, а не престорените – не са леви. И самото обстоятелство, че той е при нас, левите, показва, че той е наш идеен родственик. Той е категорично антифашист. В тези трудни години всички ние – социалисти, комунисти, социалдемократи, безпартийни антифашисти и родолюбци – трябва да се обединим срещу силите на злото. Когато сме били разединени, винаги сме били бити. Сега обаче не бива да бъдем бити, защото ако допуснем да бъдем бити, ще бъдем опасно бити.
Стефан Данаилов е също човек със сериозни качества. Той бе един чудесен министър на културата. Радва се на огромни симпатии у нас и в чужбина, които симпатии той, вярвам, ще постави в служба на народната кауза. Мисля си освен това, че Стефан Данаилов е просто един добър човек. Днес обществото ни най-вече  се нуждае тъкмо от добри хора, готови да помогнат на всеки, изпаднал в беда.
Добри хора, българи, не се колебайте! Не тръгвайте срещу съдбата си! Гласувайте за Калфин и Данаилов! Помогнете на себе си и на България!

 

 

Велко ВЪЛКАНОВ
почетен председател на ЦС на БАС

Велко ВЪЛКАНОВ
почетен председател на ЦС на БАС

На 23 октомври сме призовани  да изберем президента и вицепрезидента на Република България, както и органите на местната власт. Имаме навика да казваме за всякакъв вид избори, че те са важни и дори много важни. Всъщност няма избори, които да не са важни. От друга страна, не можем да отречем, че има избори, които са наистина не просто важни или много важни, а направо съдбоносни. Такива избори са без съмнение  изборите на 23 октомври.
Нека уточня, че прилагателното „съдбоносни” отнасям към изборите за президент и вицепрезидент. В никакъв случай не искам, разбира се, да подценя значението на местните избори. Но в местните избори ние, левите и патриотични сили, няма как да претърпим опасно за страната поражение, ако изобщо претърпим поражение. Би ли могло да се смята, че сме претърпели поражение, ако например в 49 процента от населените места органите на властта са хора, избрани с нашата бюлетина. Напротив, това би бил сериозен успех, който предпоставя успехи и в бъдеще. Не така стои обаче въпросът за избора на президент и вицепрезидент.
Ние трудно можем да се надяваме още на първия тур да се справим с Плевнелиев – това измъчено подставено лице на Бойко Борисов. ГЕРБ разполага не само с огромни финансови възможности, но и с огромно количество безогледност. Хората на ГЕРБ няма да се поколебаят да използват всички допустими и недопустими средства, за да спечелят президентските избори. Но не бива все пак да има съмнение, че въпреки парите и безогледността на ГЕРБ изборните резултати във всички случаи ще осигурят поне второто място на нашата двойка Калфин-Данаилов. Достигнали до втория тур, двойката Калфин-Данаилов има вече всички шансове да победи. Изборният потенциал на Плевнелиев ще е изчерпан, докато изборният потенциал на двойката Калфин-Данаилов ще набира ръст. Но какво означава да спечелим президентските избори? Това означава на втория тур нашата двойка да получи най-малкото половината плюс един от гласовете на участвалите във втория тур избиратели. Така стигаме до най-съществените в случая въпроси.
Ако спечелим президентските избори, не бива да заживеем с надеждата, че положението на народа ни съществено ще се подобри. Нека не забравяме, че както централната изпълнителна власт (правителството), така и законодателната власт (Народното събрание) остават в ръцете на ГЕРБ. Гербаджиите на всички нива и във всички направления ще блокират намеренията на президентската институция да се подобрят социалните условия на живот на хората. Обърнете внимание на обстоятелството, че ние и сега имаме избран от нас, левите и патриотични  сили, президент, но както виждаме, добрите му намерения се разбиват в злата воля на проникналия навсякъде тъмночерен ГЕРБ.
Ако обаче загубим президентските избори дори само с един глас, т.е. ако позволим за президент на България да бъде избран сламеният човек на ГЕРБ, тогава ние ще се изправим, нека направо кажа, пред истинска национална, народна, социална катастрофа. Президентът ще бъде сламен, но властта съвсем няма да е сламена. Тя ще бъде жестоко брутална. Ще имаме държава от латиноамерикански тип. Реалният президент ще бъде колкото мрачно, толкова и комично подобие на Сомоса, на Батиста, на Трухильо. Ще събере всички власти в себе си – и президентската, и парламентарната, и изпълнителната, а накрая и съдебната. Няма да има никакво разделение на властите. Държавата няма да обслужва интересите на народа, а капризите на Първия, Единствения, Неповторимия. В крайна сметка той ще се превърне в карикатура, но в карикатура ще превърне и държавата ни, в една обаче, запомнете това, зловеща карикатура. В това отношение ние вече имаме първите признаци. Та не го ли номинираха него, човека, който няма нищо общо с изобразителното изкуство, за почетен член на Съюза на българските художници?! Трудно е да се каже къде тук свършва карикатурното и къде започва зловещото.
Не бива да има никакво колебание. Всички граждани, които милеят за Родината ни, трябва да гласуват за двойката Калфин-Данаилов. С дълбоко убеждение казвам, че тази двойка заслужава нашето доверие.
Калфин е изграден държавник, с огромен вече опит в междудържавните отношения, лично почтен, с безусловно леви убеждения. Обстоятелството, че преди години е напуснал БСП, в никакъв случай не означава, че е ренегат. (Ренегатите – Б. Борисов, Ц. Цачева, Цв. Цветанов, С. Игнатов, Кр. Велчев и още и още - са всичките в ГЕРБ). Калфин просто претърпя развитие, което го доведе до социалдемократическите му позиции. Но кой може да твърди, че социалдемократите – действителните, а не престорените – не са леви. И самото обстоятелство, че той е при нас, левите, показва, че той е наш идеен родственик. Той е категорично антифашист. В тези трудни години всички ние – социалисти, комунисти, социалдемократи, безпартийни антифашисти и родолюбци – трябва да се обединим срещу силите на злото. Когато сме били разединени, винаги сме били бити. Сега обаче не бива да бъдем бити, защото ако допуснем да бъдем бити, ще бъдем опасно бити.
Стефан Данаилов е също човек със сериозни качества. Той бе един чудесен министър на културата. Радва се на огромни симпатии у нас и в чужбина, които симпатии той, вярвам, ще постави в служба на народната кауза. Мисля си освен това, че Стефан Данаилов е просто един добър човек. Днес обществото ни най-вече  се нуждае тъкмо от добри хора, готови да помогнат на всеки, изпаднал в беда.
Добри хора, българи, не се колебайте! Не тръгвайте срещу съдбата си! Гласувайте за Калфин и Данаилов! Помогнете на себе си и на България!
 

Регистрирайте се, за да напишете коментар