Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 40 (2012) ПРЕВРЪЩАТ НИ В УТАЙНИКА НА ЕВРОПА

ПРЕВРЪЩАТ НИ В УТАЙНИКА НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Турският парламент позволи трансгранични военни операции в Сирия. Гласуваният на 4 октомври т.г. документ позволява на правителството да се проведе военна операция на територията на Сирия, „когато е необходимо”. Мандатът е валиден за една година и бе приет от 320 депутати от 550-местния турски парламент. Решението на парламента дойде ден, след като сирийски снаряди убиха най-малко пет турски граждани и раниха тринадесет, включително четири деца, в граничния град Акчъкале в провинция Шанлъурфа. В отговор турските сили отвърнаха на стрелбата на Сирия и няколко сирийски войници загинаха заради нанесените удари.

 

Междувременно, както предаде БГНЕС, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви след гласуването от турския парламент, че “Всичко, което искаме в този регион, е мир и сигурност. Това е нашето намерение. Нямаме намерение да започваме война със Сирия”. Това каза Ердоган в Анкара на съвместна пресконференция с иранския първи вицепрезидент Мохамад-Реза Рахими. А почти моменталният отговор на Дамаск дойде от сирийския посланик в ООН Башар Джаафари, който заяви, че Сирия не се стреми към ескалация с никой от своите съседи, включително Турция. “Сирийското правителство има много важен интерес – да поддържа добросъседски отношения с Турция. В случай на граничен инцидент между двете държави, правителствата трябва да действат разумно и рационално”, добави посланикът. В същото време Джаафари призова Турция да окаже сътрудничество при контрола на общата граница, за да се попречи на проникването на въоръжени групировки, и обвини някои от тях, че са извършили атентати в Сирия.

Ще бъде ли обаче в Анкара апелът на сирийския дипломат? И най-важното – колко време може да остане ненакървен изваденият с решението на турския парламент ятаган? Да се очаква официалните турски власти, които са един от моторите на разрастването на сирийската криза, да се откажат от дейността, за която ги призовава представителят на Сирия, е несериозно. Още по-наивно е да се смята, че управляващите в Турция ще прибегнат до подобен драстичен ход като гласуването на решението на парламента, без да имат намерение да го използват.

Главният въпрос, който ни засяга обаче е: „Как цялото това дрънкане на оръжие ще се отрази на българската национална сигурност?”

Индикации, че България може да бъде вкарана като участник в някаква нова „Коалиция на желаещите”, подобна на иракската, насочена този път срещу Сирия засега няма. Или поне не са видни на повърхността. Но това, което все по-осезаемо се усеща като резонанс от кризата, е нарастващият брой бежанци от Сирия, търсещи убежище у нас. По думите на самия вътрешен министър, цитирани от БНР, броят на емигрантите - в голямата си част сирийски бежанци, които се опитват да влязат в България, се е увеличил с 50 % през последните два месеца.

За да успокои „общественото мнение”, Цветан Цветанов заяви от любимия си град Велико Търново, че: “Бяха изградени допълнителни домове, така че нямаме притеснения” и посочи, че бежанците могат да бъдат настанени в Любимец и Пъстрогор. След което съобщи, че “сега в България има 187 бежанци...”

Ако бяха само толкова, както казва народът, на ухо да си ги боднем. Но думите на вътрешният министър, че “в страната ни има достатъчно място за бежанци от Сирия” разкриват намерението на управляващите да отворят широко границите ни за нарастващия поток от бежанци от размирната държава. А че ситуацията съвсем не е розова, го потвърждава и информацията на “Франс прес”, цитирана от БГНЕС, че броят на сирийците, потърсили убежище в Турция, се е покачил на близо 100 хиляди. Те са настанени в лагери край границата със Сирия. Още близо 30 хиляди души са пръснати из страната.

Но на това положение много скоро ще бъде сложен край. Причината - турските власти неотдавна предупредиха, че не могат да поемат повече от 100 хиляди бежанци. Следователно, в близко време поне 30 хиляди души ще се опитат да намерят убежище на българска територия. Още повече, че благодарение на взетите мерки от „Фронтек”, бе отчетено намаляване на емигрантите, преминали границите на съседна Гърция.

Че страната ни ще бъде залята от вълна от сирийски бежанци потвърди на 21 септември и „говорителят” на Сирийската свободна армия (ССА) у нас, който отправи апел към българския кабинет да създаде единен бежански лагер. Нещо повече, Осама Башар директно поиска бежанците да бъдат настанени компактно в Странджа, като на всяко семейство бъде предоставена самостоятелна къща в и без това обезлюдените от демографската катастрофа български села.

Така само с едно действие ще бъдат решени поне два проблема. От една страна, разбитите от частите на Башар Асад джихадисти, които са спасили живота си с бягство, ще получат великолепна база за възстановяване и попълване на редиците си. А от друга, Турция най-сетне ще получи така липсващата й териториална връзка с Родопите и ислямската дъга ще се извие в своята дългоочаквана цялост през района на Югоизточна Европа.

Всичко това прави да изглеждат най-малкото смешни, да не кажа нелепи, успокоенията на вицепремиера Цветанов, че “Гранична полиция” е предприела мерки за по-засилено присъствие по границата. Както и че по време на фамозното му посещение в турската столица е било обсъдено създаването на „съвместни екипи” в граничните зони, а също и „контактен център”, позициониран на ГКПП - Капитан Андреево. Да се очаква, че турските власти ще работят „съвместно” с българските институции за задържането не само на въпросните 30 хиляди души, но и на прииждащите все нови и нови сирийски бежанци на своя територия е направо нелепо.

Хвърляйки тези „договорки” в пространството, вътрешният министър или демонстрира непознаване на ситуацията, което едва ли е тъкмо така, или показва неособено високото си мнение за нашето общество. Кое от двете е вярно обаче, е без всякакво значение, защото решенията каква да бъде българската външна, а и вътрешна политика много отдавна не се взимат в София. Това за сетен път показа и последното изявление на президента Плевнелиев. Той увери, че институциите у нас следят увеличаването на вълната от сирийци, търсещи убежище в България, и подчерта, че това ще бъде основна тема на предстоящото му посещение в Турция.

Да се чуди човек Росен Плевнелиев държавен глава на суверенна държава ли е, или турски валия, та само броени дни след посещението на Цветан Цветанов в Анкара и той отива да бие чело пред сюзерена?! Толкова ли не се намери поне един от правещите гуши в т. нар. държавен протокол да му обясни, че след визита на вицепремиер трябва да минат поне три месеца преди засмяният ни президент да се яви в Турция?! Явно – не! Пък и на кой му пука за някакъв си „протокол”, щом преднината, която взе Цветанов с участието си на конгреса на управляващата в Турция партия на Ердоган, трябва да бъде стопена без губене на време!

Това обаче, което се отрича от Цветанов и се усуква от Плевнелиев, го заяви по време на срещата с българския външен министър заместник-генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси г-жа Валери Еймъс. Хуманитарната криза в Сирия има потенциал да се превърне в истинско бедствие, категорична бе Еймъс. По всичко изглежда обаче, тази констатация на втория човек в ООН не бе в състояние да впечатли особено много българския външен министър Николай Младенов, който от своя страна заяви, че: “Ние следим внимателно ситуацията в Сирия, защото тя е географски близо и има български граждани, които живеят там”.

Това е - нашенците с гражданство са единственото притеснение на първия ни дипломат. Фактът, че регистрираните сирийски бежанци, напуснали страната, са 300 хиляди, но по оценки на неправителствени организации техният брой може да достигне до 700 хиляди, въобще не го вълнува. Затова и позицията на МВнР е, че България не е (?!) заплашена от бежанска криза, защото основният поток се насочва към съседните на конфликта страни - Турция, Ливан и Йордания. А и, както обясни колегата му Цветан Цветанов, Европейската комисия обмисля отпускането на още средства, за да бъдат подсилени буферните зони като тази в Турция.

За съжаление, независимо от успокоителните слова, с които ни облъчва през ден и т. нар. български еврокомисар Кристалина Георгиева, истината, е, че постепенно, но сигурно, нас ни превръщат в утайник на Европа. След като Гърция се препълни и повече не може да приема имигранти, сега е дошъл нашият ред и просто няма как да ни се размине... Всъщност, ние сме предназначени за утайник още преди години. Смея да твърдя, че даже това е една от основните причини, за да бъдем така набързо и с леко притворени очи приети в Еврпейския съюз.

 

Както се вижда „Стара Европа” започва да се чисти от циганите или поне от онази, неинтегрираната част от тях. Къде ги праща? В “утайника”, като същевременно дава акъл как трябвало да се интегрират циганите. На всичкото отгоре подхвърля по някой и друг звонк за това, само и само да не се връщат при тях. Впрочем дали сме “утайник на Европа” или сме “задният двор на Европа”, както казваха досега, едва ли има кой знае каква разлика. А за простите и нелогични изказвания на властниците ни какво има да се чудим? Независимо за какво се мислят, те са просто шефове на един утайник, в какъвто превърнаха родината ни. Но виновните сме всички ние, които не им попречихме.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар