Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 38 (2012) „ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК”

„ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК”

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 37

Както често става, за провала на описаната вече инициатива (в миналия брой на в. “Нова Зора”, б.р.) заподозрели великият везир Ибрахим паша, който уж се бил наговорил с християните. Самият той обаче в едно писмо на италиански, адресирано до военните комисари (относно освобождаването на военнопленниците, б.р.) пише: „Аз, Ибрахим паша, с благоволението на Аллаха, съм велик везир, довереник и съветник на най-великия, най-славния и най-непобедимия султан Сюлейман. На вас, благородни и храбри офицери казвам: осведомихме се за смисъла на писмото, което ни изпратихте с вашия куриер. Знайте, че ние не дойдохме да завземем вашия град – дойдохме на надвием вашия архидук (визира се Фердинанд, когото Сюлейман I не признавал за крал, б.а.). Понеже не можахме да намерим самия него, изгубихме тук толкова време...”

 

Лисицата като не могла да стигне гроздето, казала че е кисело!

Прав е Жан-Луи Баке-Грамон, когато пише, че „походът към Виена като че ли отбелязал крайната граница, която османската армия можела да достигне на Запад” („История на Османската империя” под редакцията на Робер Мантран). Временно Ибрахим паша отървал кожата, но по-късно (на 5 март 1536 г.), заради поредната интрига на Роксана и прекомерното си възгордяване, бил намерен удушен: предния ден хапвал и почивал в двореца с падишаха. Положението на тялото показвало, че се е борил. Заместил го Аяс паша. В резюмето на „История” има рисунка, показваща, че тялото на мъртвия велик везир било изхвърлено в морето, макар на друго място да се твърди, че бил погребан в едно теке в Галата. Само едно дърво, посадено на гроба му, показвало къде е бил погребан изпадналият в немилост велик везир: няма тюрбе, няма джамия, няма медресе или имарет. А човекът бил съвършен ласкател. Когато султанът го попитал, дали неговата сватба със сестра му, или 18-дневните тържества по случай обрязването на тримата принцове са по-хубави, Ибрахим паша дръзко отдал първенство на собствената си сватба. Но с аргумент, на който би завидял и йезуит: „На вашата сватба (обрязването на турски се нарича „сюннет дююню”, а „дююн” е сватба, б.а.) нямаше толкова велик поканен, колкото на моята. Моята сватба се прочу с присъствието на падишаха на Мека и Медина, който е Сюлеймани на нашето време”. Въпреки ласкателствата, великият везир си навлякъл гнева на властната Хюррем Султан, понеже защитил принц Мустафа, а пък и в заповедите си до войските започнал да се подписва като „Казаскер Султан”, вместо „Казаскер на султана”. Резюмето отбелязва, че този човек султанът бил „извадил от калта”, за да го издигне до върховете на държавното управление

Междувременно, завръщайки се от лов, падишахът научил, че Будин се е отървал от „османско присъствие” и на 25 април 1532 г. започнал пети поход: срещу Германия и Карл V. Османлиите завзели Гюнц, по-точно градът се предал (29 август 1532). Междувременно акънджиите „обиколили” и Истрия, откъдето повлекли трофеи и пленници. Естествено, не минало без жертви: целият 16-хиляден отряд на Касъм паша бил ликвидиран, а и останалата част от армията понесла загуби при преминаването на река Мур на 12 септември 1532 г. От този поход османлиите се завърнали „само” с 30 000 пленници, понеже като преминали Боссут, падишахът забранил повече да се пленява: навлезли били в „неговата страна”. Османските историци са нарекли този поход „Германската война срещу краля на Испания”. Междувременно, адмирал Андреа Дориа на същия този крал завзел Корон (Мора или Пелопонес), но през 1536 г. Сюлейман си го върнал. На 30 март 1533 г. починала майката на падишаха, Хафса Хатун, и до края на годината нямало войни. Но на 13 юли 1534 г. османската армия влязла в Тебриз (Иран), а на 31 декември 1534 г. завзела и Багдад. Сюлейман дотолкова бил убеден, че тези земи ще останат завинаги турски, че наредил да се изготви кадастър на целия район. Тук за първи път се наложила системата на „материално стимулиране” чрез раздаване на тимари и зеамети. Но интригите на придворните велможи стигнали и дотук. Ибрахим паша успял да си отмъсти на дефтердаря Искендер Челеби, който макар и загубил политическото си влияние след като бил уволнен, бил твърде богат. По заповед на Кануни той бил обесен на чаршията в Багдад, а богатствата му, включително 6-7 хиляди роби, отишли в ръцете на султана. По ирония на съдбата седем от слугите на Искендер Челеби били повишени по-късно в рангове на везири, а потурченият босненски сърбин Соколлу Мехмед паша (споменат от Иво Андрич в „Мостът на Дрина”) станал велик везир: последният велик везир на Кануни султан Сюлейман. При Сюлейман II бил убит от някакъв фанатик.

Една година след иранския поход, през интервал от по една година, Сюлейман I провел походи срещу Венеция и Влашко. На 25 август 1537 г. османски войски дебаркирали на о. Корфу, но и тук кампанията завършила както при Виена. Както пишат османските историци, Сюлейман оправдал този провал с думите: „Завладяването на хиляда крепости не заслужава смъртта на един мюсюлманин”. Хубава философия, но твърде закъсняла. През това време адмирал Хайреддин Барбарос завладял много острови в Средиземно море: Сирос, Скирос, Юра, Патмос, Нио, Стампалия и Егин. Само Наксос се разминал с плащане на данък.  За разлика от него Касъм паша, който тръгвайки на 14 септември 1537 г. от Аргос, отишъл да обсажда Нароли ди Романя, бил принуден да се върне без успех. Въпреки това бил назначен за втори везир след смъртта на Ибрахим паша и издигането на Аяс паша на поста велик везир. Скоро след това за злоупотреби и други кусури бил освободен и длъжността била дадена на румелийския бейлербей Мустафа паша, а неговият наследник Лютфи паша станал трети везир. Когато вторият везир Мустафа паша починал (30 май 1538 г.), Лютфи паша минал на неговото място, а за трети везир бил назначен румелийският бейлербей Мехмед паша.

През 1534 г. Хайреддин Барбарос завладял Тунис. Завземането на Арабски Ирак осигурило на турците излаз на Персийския залив. Последвали: походи към Богданско (9 юли 1538 г.) и в Средиземно море (7 юни 1538 г.); морска битка с обединената флотилия на папата, Венеция и Испания, при Превеза (28 август 1538 г.) – срещу историческия нос Акциум, където през 31 г. пр.н.е. флотът на Октавиан Август разгромил флота на Марк Антоний; поход в Индийския океан срещу португалците, при който бил завладян Аден (1538 г.).

Но някои събития помрачили радостта от победите. На 4 юли 1539 г. в квартала на корабостроителницата избухнал пожар и изпепелил затворените там пленници. Девет дена по-късно починал великият везир Аяс паша (албанец по произход). Човекът бил справедлив, но както посочихме в началото, много си падал по женската част. Постът велик везир отново бил поверен на албанец – Лютфи паша. Той, за разлика от своя предшественик, бил женомразец и дори малтретирал жена си, сестра на падишаха. Само след две години изпаднал в немилост, бил уволнен и след като жена му го напуснала, султанът го изпратил на заточение в Димотика.

А животът си тече, без да се съобразява с никакви „великолепни векове”.

През есента на 1539 г. обрязали принцовете Баязид и Джихангир. На 10 август 1539 г. османците завоювали Кастел Нуово, намиращ се на брега на Адриатическо море, по средата на пътя от Ракуза за Катаро. След това, на 23 юни 1541 г., започнал поредният поход срещу Унгария, при който Будин бил „окончателно” присъединен към османската страна. И ето ви „прозападната ориентация” на султан Сюлейман, за която намекват някои съвременни чалга-историци, само защото тази особа си поръчала портрет на някакъв флорентински художник. На 2 септември 1541 г. Кануни обърнал църквата „Св. Мария” в джамия. За началник на гарнизона на Буда бил назначен Сюлейман паша, унгарец по произход, а на 5 септември кралица Изабел напуснала двореца си. Османлиите обсадили Ниш и Пеща.

Десетият поход на султан Сюлейман I бил пак срещу Унгария (1543 г.). На 6 ноември 1543 г. умрял вторият и много обичан син на Кануни, принц Мехмед. Погребали го близо до бившия квартал на еничарите, а на гроба му прочутият архитект Коджа Синан (еничарин, взет от семейството на гърци в Кайсери), построил джамия. Построена за пет години, тя струвала 100 000 алтъна и била наречена „Шехзаде джамии” („Джамията на принца”).През 1544 г. османските войски завладели Вишеград, Неоград и Велики.

Междувременно роднинските назначения продължавали. През 1544 г. велик везир станал Рустем паша, зет на Хюррем Султан (сиреч Роксолана). Той ръководел похода срещу Иран през 1548 г., при който на османската държава бил върнат Ван. Но на 4 юли 1546 г. бил починал Хайреддин паша, наречен Варварина, и морската слава на османлиите започнала да залязва. На 19 юни 1547 г. било сключено петгодишно примирие с Карл V и Фердинанд, при което Австрия се признала за васал на Портата. Ето така завърши войната с Унгария, след продължили три години преговори и редуване на посланически делегации. Това мирно споразумение, в което император Карл бе включен за първи път, с обещаното и от страна на Австрия плащане, смятано от османските историци за данък, е първият купен мир” – заключава резюмето.

Временно освободен от заплаха от запад, Сюлейман отново обърнал поглед към Иран. Хюррем Султан желаела война, в която зет й Рустем паша да може да се отличи. Иначе Сюлейман I нямал абсолютно никакви мотиви за поход срещу Сефевидите (освен това, че шахът си бил върнал Ван), но през 1548 г. взел решение. Отново завзел Тебриз, върнал си Ван, превзел някои крепости в Източен Анадол и Грузия и в края на 1549 г. се върнал в Истанбул. Толкова усилия и средства, за такъв мизерен резултат!

През 1551 г. османлиите воювали отново срещу Унгария, завладели Банат, но при крепостта Егер, в северната част на страната, забуксували. През 1553 г. Сюлейман повел своя дванадесети свещенпоход, и третият и последен срещу Иран. Именно тогава властната Хюррем Султан успяла да му внуши, че принц Мустафа готви заговор срещу него и той го убил, когато отишъл да му отдаде почит. По-малкият син Джихангир умрял след няколко седмици в Алепо. Живи останали само Селим и Баязид, който от страх за живота си отишъл в Иран, където шахът го екзекутирал по заповед на султана през 1561 г., заедно с четиримата му сина. Пътят към престола на Селим II бил разчистен..

Походът от 1553-1554 г. стигнал до Нахичеван, на река Аракс. През 1565 г. (от 20 май до 11 септември) османците не могли да превземат дори о. Малта и се оттеглили. Поради гранични инциденти и отказа на Австрия да плаща данък, на 1 май 1566 г. Сюлейман повел своя тринадесети и последен „свещен поход”, който го отвел пред стените на Сегедвар. На 8 септември 1566 г. крепостта била превзета, но два дни преди това болният и вече на 70 години Сюлейман умрял в палатката си. По ирония на съдбата, „най-великият” от османските султани бил наследен от най-некадърния, че и пиян на това отгоре, Селим II. До 1579 г. талантливият велик везир Соколлу Мехмед паша (родом от село Сокол в Босна, б. а.) компенсирал недостатъците на своя падишах, но бил убит и всичко тръгнало наопаки.

Впрочем, войните на Сюлейман Великолепни и на тези преди него разорили икономиката и финансите на огромната империя. Още през 1566 г. започнала девалвация на акчето и докато през 1491-1566 г. от 100 дирхема сребро секли 420 акчета (по 0,731 г. сребро), при идването на Селим II секли 450 акчета (по 0,682 г.), а през 1584-1586 г. от 100 дирхема правели 800 акчета (по 0,384 г.). Да не говорим, че съотношението между алтъна и акчето се променяло в полза на златната монета: от 1:52 (до 1516 г.), на 1:55 (1549 г.), 1:60 (1550-1566 г.), до 1:120 (1584-1586 г.).

Започналата още през 1566 г. девалвация, според Фернан Бродел, е „първият признак за умора на империята”. По-точно е да се каже, че империята започнала да умира, но тази смърт продължила над 300 години. И както казва Сюлейман ага, героят на Антон-Дончевия роман „Време разделно”: „Когато умира една империя, кой ще ти мисли за Елинденя”.

Така че, колкото и добри артисти да играят в сериала „Златният век”, да не забравяме поне ние за Елинденя.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар