Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 18 (2012) ВЕЛИКОМЪЧЕНИКЪТ НА СВОБОДАТА

ВЕЛИКОМЪЧЕНИКЪТ НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

• 109 години от гибелта на Гоце Делчев

На 4 май (21 април по Юлианския календар) 1903 г., в сражение с турската жандармерия край село Баница, Серско, загива водачът на българското националноосвободително движение в Македония Гоце (Георги) Николов Делчев.
Идеологът и организаторът на ВМРО е роден на 23 януари 1872 г. в Кукуш (днес Килкис, в Гърция) в семейството на кръчмар. Градът е едно от огнищата на българското възраждане в Македония и въобще в България през 19 век, особено известен с борбата си против гръцките фанариоти.

Именно в Кукуш през 1860 г. е подписана и унията на българската църква с Ватикана. Ход, умело използван от водачите на борбата за църковна независимост за възстановяването на Българската Екзархия. Самият Гоце Делчев расте в обстановка на бурни политически промени - Руско-турската война от 1877-1878 г., подписването на Санстефанския мирен договор, който включва във възродена България всички български етнически земи, включително и град Кукуш, омразния Берлински конгрес, който разкъсва България и връща Македония и Одринска Тракия на Османската империя, и започналата съпротива против неговите клаузи. Всичко това формира от най-раннна възраст у Гоце Делчев пламенното желание да бъде полезен на тази борба.
След като завършва прогимназия в родния си град, през 1888 г., Гоце отива да учи в Солунската гимназия. Там той се запознава с най-напредничавите политически идеи на века, увлича се и от марксизма. Но съдбата на поробената част на Майка-България - Македония, стои над всичко за юношата от Кукуш. И през 1891 г. той напуска гимназията и пристига в София, за да постъпи във Военното училище. Тук Гоце Делчев продължава да се занимава с политика, за което, малко преди производството си в първи офицерски чин, е изключен - заради социалистическа пропаганда, независимо от блестящия си успех.
Гоце Делчев се завръща в Македония и постъпва като учител в Щип. Тук се запознава с Дамян (Даме) Груев, който е член на ръководството на току-що основаната ВМОРО (Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация). Дамян Груев въвежда Гоце в революционната организация и скоро той става един от активистите на ВМОРО в Щипско.
Под ръководството на Гоце Делчев се изграждат първите канали през българо-турската граница за извеждане на преследвани революционери в България и за доставяне на оръжие и литература от България в Македония. По примера на Васил Левски той извършва огромна работа за масовизиране на организацията и за постепенното изграждане на мрежа от революционни комитети. Такива са създадени не само в Щипско, но и във Велешко, Дойранско, Солунско, Кукушко, Гевгелийско и Струмишко.
По време на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. Гоце Делчев взема участие в разработването на организационите принципи и устава на организацията. От есента на същата година той е принуден да напусне учителстването и подобно на Апостола поема пътя на революционера, “отвсякъде гонен, навсякъде приет”...
Гоце Делчев основава и ръководи четническата институция в освободителното движение на българите в Македония. В създаването и действията на постоянни въоръжени отряди, които да водят партизанска война, той вижда гръбнака на една бъдеща освбодителна армия. Освен това четите в Македония са били необходими не само (и дори не толкова) за защита на населението от турския произвол, колкото от усилващия се с всяка година терор на сръбските и гръцки чети, чиято цел е да променят етническото самосъзанание на българите в Македония.
Гоце Делчев пръв предугажда претенциите на Белград и Атина към Македония. Затова в Устава и програмата на ВМОРО той не издига като цел незабавното присъединяване на Македония към България, а преди всичко извоюване на нейната автономия, което формално е предвидено и от чл. 23 на Берлинския договор. За тази цел той се стреми да привлече и другите етноси, населяващи Македония - гърци, власи и дори албанци.
За съжаление това днес се използва от скопските политици за “доказване” на “македонския характер” и на ВМРО и на населението на Македония въобще в онази епоха. По подобен нечистоплътен начин се експлоатират и думите му: “Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите”.
Гоце Делчев е изучил добре опита на комитетите на Левски и на Априлското въстание. Затова той е противник на всякави необмислени и прибързани действия. Гоце Делчев първоначално категорично се възпротивява на решението за вдигане на въстание през 1903 г , смятайки, че все още липсва нужната подготовка, а и международната обстановка не е благоприятна за това.
Но изправен пред опасността да се стигне до разцепление в организацията, Гоце Делчев все пак се съгласява на компромис, като налага своето виждане въстанието да се отложи за лятото, като се ограничи в Битолски окръг, в Македония, и в Странджански окръг в Одринско. След това решение Гоце Делчев се отправя към Серско и Драмско. Именно тогава, при село Баница, Гоце Делчев и четите на Георги Бродалиев и Димитър Гущанов попадат на засада на турска военна част. Това се оказва последното сражение на Гоце Делчев.
Там приключва земният му път и започва безсмъртието - вечно живата легенда и песен за Гоце Делчев. Започва борбата за организационното наследство и дори кощунствената битка за подмяна на неговата народност. След гибелта му ВМОРО тръгва по пътя на разцепленията и братоубийствата. Но в Гоце се кълнат и автономисти, и върховисти. За неговото име след Втората световна война претендират и бащите на “македонската нация”.
Криворазбраният интернационализъм на някои дейци на БКП налива вода в ненаситната мелница на антибългарските интереси. В Пиринския дял на Македония дори се провежда насилствена денационализация на населението, докато в същото време във Вардарската й част поети и “историчари” създават “македонска азбука”.
Стига се и до непростимото - костите на Гоце Делчев са предадени в Скопие през 1946 г., а в София се закрива Македонският научен институт и се преследват поборниците за българщината в Македония.
Днес Гоце Делчев е погребан в църквата “Свети Спас” в Скопие. Но духът му се рее от Вардар до Балкана и сигурно се заслушва в песните за него, които са най-точното доказателство, че историята може да бъде манипулирана. Но кражбите на история не осигуряват бъдеще, защото няма по-голям съдник от народната памет. И истината. Рано или късно тя застига лъжата. И лъжата знае това.
И се страхува.

Марш на македонските революционери

Изгрей, зора на свободата.
Зора на вечната борба.
Изгрей в душите и сърцата
на всички роби по света.

Юнаци смели пак развиха
окървавени знамена,
комити нови забродиха
из македонската земя.

Ечат гори, поля, балкани,
от бойни песни и ура,
сноват борците-великани
навред, готови за борба.

Нас нищо веч не ще уплаши,
и тъй живеем ден за ден...
Свещени са горите наши,
из тях свободни ще
измрем.

Припев:
Тирани, чудо ще направим,
ний чуждо иго не търпим.
С юнашка кръв ще ви удавим,
и пак ще се освободим!


 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар