Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 15 (2012) БЪЛГАРИЯ И „МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ”

БЪЛГАРИЯ И „МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ”

Е-поща Печат PDF

Последните месеци във вътрешнополитическия живот в България все по-отчетливо се наблюдават остри сблъсъци между глобалните фактори. Шизофреничното поведение на управляващите от ГЕРБ представлява векторна сума между външните разнопосочни импулси.
За последните три години сегашните управляващи играят на „тука има, тука нема”, която е опростено обяснение на класическия вече девиз „ние (управляващите) гледаме къде има икономическа изгода” и...

действаме. Обясненията на премиера защо няма да строим АЕЦ „Белене” и невероятните лупинги за газова централа може да ни накарат само да му съчувстваме. Не по-малко комично е разхождането на един поръчан в Русия ядрен реактор от Белене до Козлудуй и обратно. Не липсва и „резервен” вариант - да го продадем на Турция. Вместо ние да продаваме електричество на комшиите и да печелим пари, ГЕРБ предлага съседите да ни продават ток, особено през зимата. След известно време сигурно ще сравняваме цените на тока от Румъния или от Турция и ще се ориентираме към по-ниската цена, ще изберем да правим „шопинг” на електричество за радост на платените соросоидни „експерти” и пазарни фундаменталисти. Завъртя се и интригата около газопровода „Южен поток”. Съюзникът ни по НАТО и ЕС от Букурещ се оказа, че ни е дебнал близо година, за да ни сервира в дух на добросъседство териториална претенция за 17 кв. км (по друга версия 370 кв. км) в акваторията на Черно море.

 

Стратегическият ни съюзник в лицето на Хилари Клинтън съвсем наскоро ни уведоми какви са разпорежданията от Вашингтон за София в областта на българската енергийна политика.

Никакви „шуры-муры”

с Москва! Дълбайте Добруджа за шистов газ. Тровете подпочвените води и не забравяйте, че „Шеврон” спонсорира тази година празнуването на националния празник във Вашингтон с три хиляди долара (по любезната покана на посланик Поптодорова).
Човек ако се заслуша в „експертните оценки”, може да реши, че най-неподходящи за шистови „експерти” са лекарите гинеколози... Но един елементарен въпрос - ако шистовият газ бе толкова изгодна далавера, защо френската и германската територии не са надупчени? Няма да е далеч денят, когато медикът-лобист на шистовия газ в България може да ни обясни, че Айфеловата кула в Париж е всъщност сонда за търсене на шистов газ... в страната на Волтер. И докато тук ни баламосват, в САЩ най-голямата фирма за шистов газ -

„Шекспир енерджи” фалира

При последното си посещение у нас Хилари Клинтън не посети Външно министерство.Схемата е още от 2004 г. Още не бе литнал самолетът на държавния секретар, и Софи Маринова бе избрана да представлява България на конкурса на Евровизия в Баку. След като очарователната циганска певица бе развъртяна по медиите се оказа, че хората на САЩ в ГЕРБ искат да я приемат в Народното събрание, че даже и депутат да я направят в следващия парламент.

Казусът “Евровизия”

Подобна история се разгърна в Украйна през 2004 г., преди оранжевата революция и идването на власт на проамериканския президент Виктор Юшченко в Киев. Певицата Руслана Лижичко от Лвов (Западна Украйна) спечели Евровизия с песента „Диви танци”. Тази мелодия бе по мотиви от фолклора на гуцулите, миниатюрен народ в Западните Карпати, който няма нищо общо с огромното славянско море в Украйна. Националните носии на гуцулите са къси кожени якета и малка брадвичка. Разбойнически банди от този народ някога обирали търговците, преминаващи Западните Карпати. Затова били и малките брадвички. Музикалният инструмент на гуцулите са т. нар. трембити (дълги тръби, стигащи до земята и характерни за Непал). Някой може да се запита защо влизам в такива подробности. Защото след като Виктор Юшченко стана президент на Украйна, националната гвардия, посрещаща високопоставените делегации на летището в Бориспол (Киев) бе облечена в носии, ужасно приличащи на тези на... гуцулите. Накратко, оказа се, че гуцулите представляват украинския народ пред света по-релефно от славянското население в страната. И ако това не е подмяна на националната идентичност, здраве му кажи! През 2007 г. украинският певец Верка Сердючка (Андрей Данилко) получи второ място на Евровизия въпреки че пее на „суржик” (смесица между украински и руски). В песента му се казваше „Russia, goodbye!”, или поне така се твърди. Ако си спомняте, това беше любимата теза и на американския геополитик Збигнев Бжежински по отношение на Украйна.  
Да се върнем у нас. Ако циганката Софи Маринова се класира на едно от призовите места в Баку, то светът ще получи следното послание - циганите представляват България по-добре от българите. Стунджи и Елица, а и Миро, нямаха особен шанс въпреки че пяха много добре. Но защото са българи, при получаване на призово място щяха да дадат консолидиращ импулс за българския етнос и съответно държава. Целта на „стратегическия” ни съюзник е пълно разрушаване на българските институции и рязко намаляване числеността на българския етнос за сметка на стремглаво увеличаващия се брой на малцинствата в България. Познайте на кое място ще бъде класирана Софи Маринова на конкурса на Евровизия в Баку тази година?  
Всъщност никога няма да стигнем до същността на проблемите, ако бягаме от геополитическия анализ на ситуацията у нас и на „международното положение”. Въпросният тип „разчепкване” на проблемите е изключително неприятен за голяма част от политическия елит, който третира българския гласоподавател като електорален фастфууд. Между другото, в Русия затварят закусвалните на “Макдоналдс” в буквален и преносен смисъл...

Казусът “Евразийски съюз”

За да вникнем какво става у нас, трябва да разберем какви са последствията от обявяването на идеята за изграждането на Евразийски съюз от Владимир Путин и противодействието на САЩ и част от Запада на този план.
Като начало особено полезно би било осъзнаването на два основни момента: първо, американският долар не е долар на САЩ, а долар на частна фирма наречена „Федерална резервна система”- ФРС. Договорът на ФРС с американската държава е за 99 години и приключва на 21 декември 2012 г. Второ, приближаване във времето на катастрофално влошаване на климата от двете страни на Северния Атлантик.  Хаос на планетата няма! Има ясен план за устройството на „златния милиард” след рязкото охлаждане в САЩ и Западна Европа. Течението Гълфстрийм има мощност 50 млн. куб. м топла вода в секунда, или 1015 киловата топлинна енергия. Това е еквивалентно по мощност на 1 млн. АЕЦ-а. Тази топлина повдига с 8-10 градуса по Целзий температурата в европейските столици и САЩ, че даже и с 2 градуса в Москва. Лондон с Гълфстрийм - +11 градуса, Воронеж без Гълфстрийм, но на същата ширина - +5 градуса. Берлин - +10 градуса, а на същата ширина Новосибирск - -0,2 градуса.
Реколтата на зърнени култури в нечерноземните Германия, Франция, Англия, Швеция, Ирландия се колебае от 60 до 85 центнера (100 кг) от хектар, а в черноземна Украйна - 24 центнера/хектар, в нечерноземна Русия - 12-15 ц/х. В Европа и САЩ няма суша и пролетни замръзвания, които да унищожават реколтата. Благодатният топъл климат, незамръзналата почва, липсата на слани позволяват да се правят огромни икономии от инфраструктура и експлоатация. Икономисват се чудовищни разходи за отопление (газ, нефт, въглища, електричество), строителни материали, термоизолатори. Населението не хвърля средства и за по-топли дрехи и по-калорийна храна през зимата. Пътищата се подържат с по-малко финансови ресурси. Гълфстрийм е уникален подарък за САЩ и Западна Европа. За техните икономики и тяхното население. До този момент всичко е под техен контрол!
Частният долар-световна валута, топлината, подконтролните медии... Развивай си на воля теории за световната демокрация, световната цивилизация и борбата със световния тероризъм... според ситуацията се избира най-подходящият инструмент.
На 11 май 2011 г. шефът на “Газпром” Алексей Милер направи странно изявление - „Сега е май, а експортните обеми на “Газпром” практически съответстват на зимните нива. Заявката за днес е почти за 500 млн. кеб. м”. Европейският газов пазар „излетя на небето”, а Алексей Милер прогнозира, че през декември 2011 г. цената на природния газ ще стигне до 500 долара за 1000 куб. м и добави - „Сигурен съм, че това не е последният рекорд”.
Не е необходимо да се доказва на българите, че последните две години зимите в Европа са доста по-студени. Всичко зависи от студеното и по-плътно Лабрадорско течение, което се „гмурка” под топлото и по-леко течение Гълфстрийм и не му пречи да подгрява Европа. Лабрадорското изплува чак при бреговете на Испания под името хладно Канарско течение, пресича Атлантика, достига Карибско море, нагрява се и под името Гълфстрийм безпроблемно се устремява на север да подгрява Европа. Плътността на Лабрадорското течение е

ключов фактор за благополучието на „златния милиард”

Обаче се появи проблем!
Към настоящия момент плътността на водите на Лабрадорското течение е едва 0,1% повече от тази на водите на Гълфстрийм. Само 0,1% разлика, и в Лондон има палми, незамръзващи фиорди в Норвегия и целогодишна навигация в Баренцово море.
Върви процес на „изчезване” на Гълфстрийм. Двете доста студени последни зими в Европа са резултат на тези изменения. Нефтеното петно в Мексиканския залив преди време ускори негативния процес. Средната температура на север от Гълфстрийм през август 2010 г. падна до +10 градуса по Целзий. В Германия се задържа (ноември и декември 2010) сняг около 10 см, нещо което не е било с десетилетия. Температурата в Англия падна до нива, непознати за последните 100 години. Бившият канцлер на Германия  Герхард Шрьодер заяви, че към 2015 г. Европа ще има нужда от още 200 млрд. куб. м природен газ - сега европейците консумират 500 млрд. куб. м газ годишно.
Идват студени времена и облагодетелстваните от топлия Гълфстрийм се подготвят за времената, когато тази „благина” няма да я има.  
Предполагам, че драмата с глобалната енергетика вече естава малко по-ясна. Руската федерация е „енергийна свръхдържава”. Кремъл даде ясна заявка, че отново придобива геополитическа субектност и следователно не е нужно да си високо интелигентен, за да разбереш, че именно тръбопроводите, пренасящи нефт и газ, ще са основен инструмент на руската външна политика.

Казусът “Арабска пролет”

Картината в Близкия изток, Сирия, Иран е достатъчно разбираема и прозрачна. Само у нас “назначените” арабисти-експерти не могат да обяснят по-ясно за какво става въпрос, а правят творчески преразказ на онова, което пускат Си Ен Ен, Би Би Си, “Ал Джазира”, “Фокснюс”, “Евронюс” и т.н.
САЩ, Англия и донякъде Франция на Саркози се стремят да разрешат енергийния проблем на „златния милиард” на два етапа. Първо, изгонване на “Газпром” от европейския енергиен пазар. Второ, овладяване и поставяне под контрол на природните богатства на Русия. Второто остава доста съмнително, докато Владимир Путин е президент на РФ. Ако Русия се превърне в обикновена енергийна добавка към Запада и осигурява с въглеводороди „благополучните народи” (златния милиард), тя ще бъде незабавно поставена в графата „образцова демокрация”. Но засега въпросите с правата на човека, правата на малцинствата и тероризма ще се задълбочават, естествено, а неформалната опозиция ще бъде финансирана здраво с доларови траншове с цел „подобряване на демокрацията в РФ”.
Днес наблюдаваме опитите за осъществяване на първия етап - изгонване от европейските пазари и фалиране на “Газпром”, а от там и на РФ. Спомнете си, че разпадането на СССР стана с помощта на Саудитска Арабия, която свали цените на нефта и даде началото на разпада на Съветския съюз. Инструментът за смазването на “Газпром” днес се нарича „Катар”. У нас тази страна се свързва с араби, омотани в бели чаршафи, но много богати и готови, ако някой ги посети, да инвестират милиарди там, където им посочат. С подобни илюзии към Доха се бе отправила съвсем наскоро и наша „партийно-правителствена” делегация от ГЕРБ.
Емирът на Катар Ал Тани изрита преди време баща си от трона. Старецът си почиваше и се топеше във водите на Форже, когато разбра, че синът му е седнал на неговото място. Основен двигател на преврата в Катар бе сегашният премиер и министър на външните работи на Катар Хамад бен Джасем. Арабският свят, за който бакшишът е основен “смазочен материал”, е тотално запленен от легендите, които обгръщат корупцията около цитирания по-горе министър-председател. Хамад бен Джасем управлява държавния фонд за инвестиции като частен. Кабинетът на катарския премиер е в Доха, но това не му е главният офис. Той е в Лондон. Там е империята на шейха Хамад бен Джасем, там са и многобройните му синове, които менажират парите на своя баща. Ключова позиция в Катар заема и американската компания “Ексон мобайл”, която е част от банковата структура на клана Ротшилд. Държавните местни компании са пренаселени с консултанти и съветници предимно от САЩ и Англия, „разредени” по малко с такива от Австралия и Канада.
Накратко, Катар се явява някакъв вид

аватар на САЩ и Великобритания

с цел да обслужва геополитическата стратегия на англосаксонския свят. Засега Саудитска Арабия не е така покорна като Катар и ненапразно кралят съвсем наскоро каза нещо, което не пасва в концептуален план на медийния пропаганден ширпотреб в България. Той заяви в прав текст, че „Арабската пролет е мероприятие на външни сили, които са врагове на исляма и арабите”. И завалията, се усети, че ще му разпаднат страната по познатия вече тертип. Както казва популярният руски блогър Ел Мюрид - „Катар е надежден филиал на западните ТНК (транснационални корпорации), подпрян от американската пехота”.
Какво прави в този момент Катар? Бързо строи регазификационни терминали в Европа - на юг, на север, в Англия. Подготвя се гигантски флот от 25 газовоза тип Q-Max. Катар вече получи 6 % от европейския газов пазар. “Газпром” от 26 % отиде на 24 % от пазара на Стария континент.
Катар се намести здравата и в Либия. Нали си спомняте, че там Катар финансираше мощно противниците на Кадафи. После се оказа, че повечето бунтовници от Бенгази са от “Ал Каида”, но когато решават геополитическите задачи на атлантическия полюс, временно се приемат за „добрите”. По всичко личи, че докато Катар построи своя флот и създаде инфраструктура за доставка на сгъстен газ, Европа има да решава два проблема: скоростно „демократизиране”, чрез инструментите на Арабската пролет, на неподчинения все още Алжир. Страната разполага със сериозни залежи на въглеводороди. И задържане строителството на газопровода „Южен поток”. Спирането на руския природен газ за Европа е важна задача, докато не се появи катарски газ да го замести.
Сега предполагам става ясно защо са последните румънски и всякакви други „хватки” около „Южен поток”. Голямата новина за „шистовия газ” в Източна Европа е

класическо „активно мероприятие”

за спиране на руския газ с цел замяната му по-късно с катарски. Така картината на „експертната” битка за енергийната независимост и природния газ у нас става по-ясна.
Докато Катар се стреми да задуши “Газпром”, Саудитска Арабия се мъчи да измести иранския при всички по-големи вносители. Движещите сили на глобализацията във вариант Pax Americana предлагат на своите съюзници от Рияд и Доха да приберат неверниците като свои клиенти. Саудитите - чрез контрол на нефта, а катарците - чрез контрол на природния газ. Целта е Русия да си отиде като продавач от Европа и нейният износ на природен газ на Стария континент да падне до едноцифрено число.
Съществува и един друг много съществен момент. Освен с флот от газовози, Катар се стреми да прекара и газопровод до Средиземно море и оттам да щурмува европейските пазари. Преди това обаче трябва да се реши въпросът с Иран, който е голяма пречка за описаната стратегия. Защото Иран контролира Ормузкия пролив  и освен това огромното катарско газово находище, наречено Северно, е всъщност Южен Парс. Иран черпи природен газ от Северен Парс. Находището е едно и също и въпросът е „кой ще превари”. Затова и Техеран е като трън в очите на англосаксонските стратези.
Вече стана въпрос за газопровод с катарски газ до Средиземно море, който отново трябва да измести руския газ на европейска територия. Катарското „синьо злато” трябва да мине през територията на Сирия, която в този момент е локално бойно поле. Сега става ясно защо Катар и Саудитска Арабия въоръжават и финансират мощно сирийската опозиция и вербуват чужди наемници, за да се бият срещу войските на президента Башар Асад.
От заплетената ситуация засега май Китай печели най-много. Иранците, изхвърлени частично от европейските пазари, са принудени да продават по-големи количества нефт на китайците.
Те пък извиват ръцете на Техеран на свой ред и получават с 40 % по-ниски цени от световните. А

свалянето на Башар Асад е ключов момент

Крайният срок за зачистване на сирийската територия е 2014 г. Тогава Катар ще е построил гигантската си газова инфраструктура.
Иран обаче не е толкова беззащитен. В Катар има едни 15 % от населението, които са шиити, а те са катарци “второ качество”. При добра работа на иранското разузнаване там може да започнат вълнения според класическата „Арабска пролет”. В Саудитска Арабия повечето нефтени полета са населени също с шиити.
Изключително важно е да се разбере и мястото на Германия в този сложен геополитически и геоикономически пъзел. Още по времето на Андропов СССР започна да прокарва тръбопроводи към Западна Европа през Украйна и Белорусия. Идеята бе да се изгради обединена Европа чак до Владивосток. Нали за това се бореше и Шарл Де Гол. Тогава Москва все още считаше, че Западна Европа ще я признае и ще я приеме. Оказа се, че това е абсолютна химера. Русия очевидно е несъвместима като цивилизация със западните страни. Те не я приемат! Да не забравяме, че България и Русия са от една и съща цивилизационна група! Западът се стреми да разчлени Русия и да я утилизира в своя полза. Приказките, че РФ трябва да се превърне в „двайсетина Дании” не са никак случайни. Тръбопроводите от времената на Андропов бяха насочени предимно към Германия, а това днес се забелязва и без особени усилия.
„Златният милиард”, наричан още “Ядрото”, се опитва да се измъкне благополучно в създалата се неблагоприятна за него обстановка за сметка на другите. Формулата е проста! “Ядрото” отива в епохата на постмодерна, останалият свят, наречен “Периферия”, се фрагментира, разпрашава и мощно се тласка към архаиката. Я погледнете - навсякъде в арабските страни на власт идват “Мюсюлманските братя”. Доскоро бяха ислямисти и терористи, но в глобализацията тип Pax Americana се оказаха сносни демократи.

Къде сме ние?

Само момчетата на Сорос в България не искат да си признаят публично, че сме в Периферията на Периферията.
Членството в ЕС се оказа перфидна форма на неоколониализъм за народа ни. Офшорната геополитика разруши тотално българската икономика. Приказката за българска високотехнологична нация в рамките на ЕС и НАТО се оказа гнусен блъф. Демографски българите се топим, моментът, когато “малцинствата” ще станат мнозинство, не е далеч... И ще се окаже, че територията ни е привлекателна и за комшии, и за стратегически съюзници.
Време е и ние, българите, да си признаем, че Западна Европа ни отхвърля, като ни предлага гледка към съвременния свят на нивото на нейните помийни ями.
Разпадането на еврозоната е само въпрос на време. В интернет вече има информация, че Берлин негласно почти е възстановил своите мощности за печатане на марки.
Явно е необходимо да преосмислим своята позиция в глобалната геополитическа архитектура, ако ни е останал малко инстинкт за самосъхранение.
В НАТО и ЕС сме приети единствено за да служим като инструмент срещу евентуалното възраждане на Евразийския съюз след време. В този момент правителството на ГЕРБ заема изцяло антинационални позиции и обслужва чужди на България геополитически интереси. На гърба на собствения си народ!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар