Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 2 (2012) Либерализмът е пагубен и за България

Либерализмът е пагубен и за България

Е-поща Печат PDF

За 22 години т. нар. демокрация не можа да повдигне жизнения стандарт на българите. Европа навлиза във втората спирала на криза, а “западната демокрация” се налага все по-често с войни и оранжеви революции. По всичко изглежда, че на безкритичното възприемане на демокрацията, за която излязохме по площадите през 1989-1990 г. трябва да се сложи край.
Фактът, че който си позволява да изтъква положителни страни на българската държава при отричаната вече 20 години планова икономика, винаги е заклеймяван като “враг на демокрацията”, е още едно доказателство, че тя е превърната в догма. Привидното примиряване на мнозинството граждани с тази догма малко се различава от поведението им преди 10 ноември. Тогава те безропотно търпяха догмите, че „Комунизмът е висш и последен стадий...” Погледнато по-нашироко, този лозунг малко се отличава от „краят на историята”, провъзгласен от американския философ Френсис Фукуяма. Значи окончателна победа на либерализма, упадък на държавата и тържество на пазара. И в двата случая алтернатива не се предвижда. И не се допуска. Предвиждат се санкции за твърдоглави лидери, пък и за цели народи, които следват лидерите си, а не принципите на догмата.

Любимото оръжие за обезсилване на идеологическия противник днес са правата на човека. Оказва се обаче, че западната концепция за т. нар. универсални човешки права е доста по-различна от тази в страните на Ислямската конференция или Индия и Китай. Сравнението коя страна е “по-демократична” е трудно да се направи, защото разликите не са съществени. Дали САЩ с техния „патриотичен закон” и 2 % от населението в затворите, или Китай с контрола на държавата (разбирай ККП) и изпълняването на 3000 смъртни присъди годишно?! Черно-бели са нещата само при тотална липса на демокрация, за символ на която представят Северна Корея, или при тотална слободия, на която всички сме свидетели в България.
Меракът на Съединените щати да останат лидер на еднополюсен свят доскоро беше очевиден. И сякаш осъществим. Действително, ако хегемонията на САЩ беше приета безболезнено на всички континенти, повечето проблеми, или както либералите обичат да казват „предизвикателства”, биха изчезнали. Федералният резерв щеше да печати зелени хартийки, а всички останали щяха да ги получават срещу суровини. Кризата, в която натопиха света през последните години обаче, предизвика реакции от правителствата на страните от БРИК, показващи, че мастити геополитици по-скоро са приемали желаното за действително. Държавният дълг на САЩ от 15 трилиона и 200 милиарда долара няма да се върне, но не позволява поддържане на високо технологична армия с численост колкото тази на България в Балканската война (570 000 души). Пресметнато е, че тази армия не може да води повече от една война едновременно и че 500 военни бази по всички континенти идват много за световния полицай.
Демокрацията по западен образец „зацикли”, защото преходът към нея в режим на неолиберализъм води вместо към просперитет към всеобщо обедняване, пропаст между бедни и богати, власт на парите и на престъпния свят.
България стана христоматиен пример как точно при демократична конституция и либерални закони властта вместо на народа принадлежи на олигарси и агенти на влияние. Зиновиев я нарича „тоталитарна демокрация”, други я наричат „олигархичен капитализъм”. Ето защо все повече мислещи хора започват да се отнасят критично към премиера Бойко Борисов, който се изживява като едноличен стопанин на държавата. Нито едно важно решение не може да бъде взето без неговото благоволение. Разделяне на властите? Отнюд. „МВР (т.е. Цецо) да арестува шофьорите на тирове, които не са спрели своевременно и са запушили магистралата” - е мъдрият изход, намерен от премиера по повод проблема с обилния снеговалеж. Неговият пример е заразителен за друг лидер (законодателя и все още лидер на „Атака” Волен Сидеров), който има готово решение за етническите проблеми и предложи: циганските барони вместо да дават интервюта, да бъдат разстрелвани” (Гореща точка, TВ 7, 8 януари т.г.).
Наблюдавайки как народните избраници живеят на широка нога с държавни субсидии, а 1,5 млн. пенсионери - с по 2 евро на ден, стари познати от митингите за демокрация при среща с мене завършват разговора си така: ”Мани, мани! Каква я мислехме, а каква стана!”. Откровено казано пред такава балканска демокрация предпочитам „Татовата”. Тя поне беше безмилостна към битовата престъпност, шпионажа и наркотиците. Давам си сметка, че обратният процес е неосъществим в момента. Поколенията се смениха, много от младите са с промити мозъци от сапунени сериали, екшъни и реалити.
Последният пример е направо комичен. На 10 този месец двама гангстери-обирджии на пенсиите на гладните пенсионери влезли в една каса с вик: „Това е обир!”. Но заякналите след коледните гощавки служителки не били гледали екшъни и вместо да легнат на земята, ги подбрали с шишета по главите. Нямам думи.
Границите на ЕС са отворени и други българи, които търсят реализация, или не могат да чакат залеза на мутрите и интеграцията на ромите, продължават да напускат, оставяйки като зестра на Родината си бомба със закъснител за пазара на труда. Либерализмът създава поколение индивидуалисти, за които понятия като патриотизъм и солидарност звучат архаично и дори нелепо.
Тържеството на неолиберализма засилва неравенството между хора и държави. Всичко трябва да бъде атомизирано и превърнато в свещена частна собственост, за да се управлява от задкулисието по-лесно. Затова Европейският съюз ще има проблеми, затова се подкрепя “арабската пролет” и се подготвя войната със Сирия и Иран, затова се надига вой срещу идеята на Владимир Путин за Евразийски съюз.
След еуфорията по либерализма през 90-те години на 20 век, залезът на десни партии като СДС в България и СПС (Союз правых сил) в Русия показва, че неолиберализмът и неговата производна западната демокрация нямат сериозна почва в страни, където парите и печалбата векове не са били определящи за поведението на гражданите в обществото.
Демокрацията като догма се нуждае от преоценка. Култовата фраза на Уинстън Чърчил (по-малко известен като един от виновниците за бомбардировките на София през Втората световна война), която „либерастите” често повтарят, е време да бъде оборена. И сериозни мислители, загрижени за бъдещето на планетата като Джоузеф Щиглиц, Александър Дугин и Жан Зиглер, вече са се заели с това. Сред тях, разбира се, не са такива шарлатани като бившия външен министър Соломон Паси. Напоследък научаваме, че мислейки как да спаси човечеството, сега се е заел да осигурява консенсус за приемане на космически закони, с които да попречи на ядрени терористи да строполят Луната върху Земята, действайки откъм обратната й страна!
Всъщност международните терористи са сред нас, а не в Космоса. Повечето от тях работят в банките на Лондон и Ню Йорк. Един даже е командирован в България да поддържа геноцида на пенсионерите. И без да пада Луната на Земята, през  2012 г., според Джеймс Лавлок, „Отмъщението на Гея” е вече в ход.
На 17 декември м. г., на митинг в Москва, публицистът Николай Стариков издигна лозунга „Даешь дегорбачовизацию!” и поиска отнемане на руското гражданство на рушителя на СССР „Мишка меченый”. Мисля, че първият лозунг на бъдещото народно обединение, независимо как ще се нарича то, трябва да бъде: „Даешь делиберализацию!”

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар