Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 2 (2012) Сезонът на увяхващата демокрация

Сезонът на увяхващата демокрация

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 1

Световният хегемон си отива
От много години съществува старо правило, което е валидно за империите -„Колкото повече империята дрънка оръжие, толкова е по-близо до своя крах”. САЩ и водещите страни от НАТО все по-очевидно проявяват еднозначни признаци на агресия към редица страни: Сирия, Иран, Русия, Китай и други. В случая не става дума за България, тъй като тя е типичен „натовски планктон”.
Съществува и едно друго правило -„Без да си завършил една война, не започвай друга”. След като САЩ се провалиха в Ирак и Афганистан, без да се замислят започнаха „информационно-психологически бомбардировки” срещу Сирия и Иран. Срещу Китай се води комплексна диверсионна война, а срещу Русия методично се изгражда ПРО.

Последната година стана ясно, че завършва 500-годишният световен геополитически цикъл на доминиране на Запада. Китай, ръководен от комунистите, на практика се превърна в свръхдържава. Поднебесната за двадесет години зае мястото на втората по сила държава в света. В края на 2011 г. се появиха информации, че Пекин икономически е задминал Вашингтон, но по редица съображения продължава да се снишава. Китайският опит не е възможно да бъде приложен в други географски точки. Превръщането на Поднебесната в свръхдържава не може да се обясни само с наличието на силна и централизирана власт. Китай разполага с политическа стабилност, военна и икономическа мощ и т.н. Но „ядреният реактор” в Поднебесната са силата на духа и великият порядък в душата. Китай разполага с двойно закален „стоманен щит” - комунистическа идеология и конфуцианство / будизъм. Управляващите в Пекин показват ефективно държавно управление в кризисни ситуации. Китай неутрализира успешно информационно-психологическите войни, които води Западът срещу него (атипична пневмония, външно разпалвано етно-конфесионално напрежение в провинция Синцзян и Тибет, опити да се срине националната парична единица и т.н.). Китайците за разлика от Източна Европа и Русия не се отказаха от своето минало. Не го заклеймиха. Всички добре работещи практики и продукти от съветската епоха бяха взети на въоръжение.
Някои „павета на демокрацията” у нас вероятно ще се изумят, ако разберат, че най-добър филм за всички времена за китайския народ (една четвърт от населението на Земята) е съветският филм „А утрините тук са тихи”. Години наред почти ежедневно тази кинокласика се е прожектирала по държавните телевизионни канали на Поднебесната. Китайската традиция изисква безусловен приоритет на силната държава над човека. Ето защо жертвеността на девойките и младите жени от филма, които трябва да продължават рода, но дават живота си за отечеството, е висша проява на любов към Родината. Преди няколко години ККП (китайската комунистическа партия) възложи на китайската кинематография да заснеме собствен многосериен филм със същото название и с руски актьори.
Стратегическият геополитически ресурс на Китай се гради върху силата на духа и стабилността на историческата традиция, в иманентната ориентация към Великия порядък. Помислете колко нелепо изглеждат американските опити да уговорят съседите на Китай да се откажат от евтините кредити и големите инфраструктурни проекти, които китайците развиват по целия Азиатско-Тихоокеански регион. Китайската парична единица (юан) се разглежда вече като възможно и дългоочаквано попълнение на валутната кошница на МВФ. Модернизират се армията и флотът на Поднебесната. Първият китайски самолетоносач плува вече в открито море. Китайските инвеститори проникват все по-дълбоко в европейските и световните пазари, включително и в наукоемките отрасли. Китай се превръща във финансов и делови световен център. Силата на китайската геополитика е, че решава своите проблеми със собствена, а не по западна логика.
Духовният Чернобил и България
На базата на казаното по-горе няма, как да не съгласим с твърдението на геополитика проф. Владимир Дергачев (Украйна), че „днес най-слабото звено на новата геополитическа архитектура на света се явява Източна Европа, пронизана от радиацията на атеизма”. (2) Нашият регион е отличен полигон за прилагане на „управляеми кризи” и употребата на т.нар. подход в двустранните отношения, прилаган най-често от САЩ - „склоняване към сътрудничество”.
Източна Европа е място, в което се е развивала православната цивилизация. За съжаление след години на войнстващ атеизъм се е формирало огромно безбожно пространство, поразено от хаос и опустошени души (нещо като духовен Чернобил). За България въпросната констатация важи с пълна сила. Ползвайки съвременните информационни-психологически технологии, именно в нашата страна е много лесно да се „взривява” и разрушава местният цивилизационен код.
През последните месеци в България се води подла и мръсна атака срещу православието. В този момент става пределно ясно кой работи за изтриването на цивилизационния код на българина. Технологията е доста еднообразна. Спомнете си! Ударът срещу българската дипломация започна с кинокомедията „Мисия Лондон”. Един „творец” обслужи външни интереси. Създаде благоприятна обществена атмосфера за развихрянето на Николай Младенов във външнополитическото ни ведомство. Комисията по досиетата на ДС само подаде „топката”. С БПЦ схемата е същата. Продажни медии пишат за луксозното возило на представител на църковния клир. Комисията се включва и по този начин методично се срива авторитетът на православието в България. Няма да открия „топлата вода”, като кажа, че религията и езикът са ключови фактори за формирането на националната идентичност. Нашите прадеди през годините на турско робство са се чувствали българи в православната църква. Православието през вековете е била екзистенциалната основа на българското национално самосъзнание. Днес на българска територия се подготвя жесток конфликт между западното християнство и каноничното православие. За исляма да не говорим!
Турция също безмилостно налага своя неоосмански проект на българска територия. В крайна сметка, като се загледа човек в телевизионните програми на Нова година, вижда пошлост, долнопробни сурогати на американската киноиндустрия и мили дечица, пеещи на английски коледни песнички.
Българският цивилизационен код вече е в окаяно състояние. Липсва тази позната от историята ни българска Душа, която захранва с енергия Вярата и Ума. Могат да се интегрират само страни и региони, а нациите и етносите да се обособяват, асимилират или да загинат. Този постулат би трябвало вече да сме го разбрали, след като вървим 20 години по акъла на т. нар. демократични буревестници.
Американската култура може да ни предложи само поглъщане и заглушаване. Друго тя и да иска, не може да ни предостави. Не предлага алтернативи.
Вече над 20 години ни баламосват с понятието „глобално гражданско общество”, действащо на наднационално ниво.  Става въпрос единствено за американизирана реакция на американизацията, а не за нейна алтернатива. В традиционните общества подобно „гражданско общество” няма и изкуствено едва ли ще се създаде. Българският език, българската култура и православието си остават най-великите завоевания на българския народ и негов основен стратегически ресурс, който ако искаме да оцелеем, трябва да пазим като зеницата на окото си. Всеки, който се опитва да ги разруши, е враг или национален предател!
По-умните се ориентират първи
В Източна Европа първи руснаците се усетиха и започнаха бързо да изтрезняват. С отслабването на глобалния хегемон САЩ през 2011-а бе оповестен проектът Евразийски съюз
Резултатът не закъсня. С външни финансови инжекции бе рециклирана неолибералната опозиция в Руската федерация и окуражени персоналните атаки срещу Владимир Путин. Въпреки това 2011-а си отива с едно интеграционно постижение на постсъветското пространство. Русия, Белорусия и Казахстан създадоха Митнически съюз. Бяха сформирани наднационални органи за управление на бъдещото единно икономическо пространство.
През изминалата година бе интересно да се наблюдава поведението на Прага, докато източноевропейците се включваха масово в антируски акции. България в това отношение не прави изключение. От българските медии вони постоянно на примитивна русофобия. Чехите в това време обаче не се включват в никакви антируски оси и активно развиват своите икономически връзки с Русия. Стокооборотът им с руснаците се повиши с 11,5 %. Провеждат се постоянно съвместни културно-хуманитарни акции. Май в такива времена неволята учи. По-умните се ориентират първи!
През 2012-а сакралният въпрос ще бъде - Западът (най-вече САЩ) ще разчлени ли РФ, а заедно с нея Руския свят, като хилядолетна цивилизация, или Русия ще неутрализира тези атаки? Това какво ще се случи, ни засяга пряко.
При определено лошо стечение на обстоятелствата може да се окаже, че имаме прекрасна територия, но българският народ е абсолютно ненужна биомаса, заемаща ценно пространство.
Неоколониализмът се завръща

 

През миналата година се засили тенденцията да се премахват с военна сила неугодните национални правителства под предлог, че са „недемократични”. Събитията обаче показаха, че на тяхно място не идват по-демократични, а се появява военна хунта или ислямисти. Накратко, продължава грабителската политика по отношение на страните от третия свят. Наблюдаваме следното: намеса във вътрешните работи, нарушаване на правото на самоопределение, тероризъм, подкупи, шантаж, политически убийства и пряка военна намеса. Под прикритието на приказки за „демократизация” (най-често насилствена) се проправя път на ТНК (транснационални корпорации) към природните ресурси на дестабилизираните страни (Бряг на слоновата кост, Либия и др). Все пак по „стандартите” на глобалните демократизатори три четвърти от света се състои от недемократични страни. Парите на слабите държави се присвояват от по-силните, а извършените без съд убийства на обикновени граждани, на лидери на държави и членове на техните семейства никой на планира да разследва. Изброеното по-горе се представя от глобалните медии като „промени” и „арабска пролет”. На опашката за „демократизиране” чакат Сирия, Иран, Алжир и даже цели региони в Азия. През 2011 г. на практика видяхме следното: поредната колонизация на територии, идеологическа и психологическа окупация на народи и държави, изпомпване на техните ресурси, още един потребителски пазар и т.н. Накратко, американизмът днес се самоекспортира, както това правеше преди време комунизмът. Проблемът на САЩ е, че са на път да изчерпят възможностите да експлоатират и внедряват „демократичните ценности” с помощта на най-справедливите и хуманни бомби и ракети по света.
Процес на разпадане на „старите” съюзи
Последните действия на САЩ и Англия срещу еврозоната подсказват, че НАТО и ЕС не са толкова монолитни, както ни го разказват нашите наети от външен работодател „експерти”. Последните месеци и обикновените българи разбраха категорично следното: когато някоя страна членка на някой от двата съюза има вътрешни проблеми, тя се стреми да ги реши за сметка на „съюзниците”и на практика няма никакво единство. Неспособността на европейските лидери да взимат бързи, съгласувани и ефикасни решения доведе ЕС до задънена улица. Европейската централна банка похарчи куп пари, но няма увереност за последвали положителни резултати. През 2012-а трансформирането на Европейския съюз е неизбежно. Въпросът е следният: на каква плоскост ще са промените? Ще се променят границите на еврозоната, или ще се промени политическата същност на ЕС? През 2011-а се наблюдава опасна за Европейския съюз тенденция - стратификация на организацията, разслояване на няколко нива. Тези нива не само не са свързани, но са и конкурентни в борбата за финансиране, суровини и др. Като такива могат да се цитират френско-германският съюз („Меркози”), Скандинавия заедно с прибалтийските държави, Средиземноморието, а също Централна и Източна Европа. Германският ежедневник „Шпигел” подхвърля на своите страници - „Берлин трябва да си зададе сложния въпрос: по какъв начин може да „усвоява нови пазари в Русия и Азия, но при това да държи в главата си традиционните си съюзници”- САЩ и водещите западноевропейски страни”. Медиата нарича съществуващата ситуация „раздвояване на личността”, което, както знаем, е симптом на шизофрения.
Лондон от своя страна също разработва индивидуална стратегия за спасяване от кризата. Глобалните търговски системи, с които оперира банка CLS, започнаха пробни търгове в случай на едни или други варианти на развитие на събитията без евро. Друг участник на пазара, компанията ICAP, се върна към моделите за търговия с драхмата. Авторитетният американски експерт Филипа Малмгрен заяви в едно свое интервю, че от анонимни източници знае, че „Германия не вижда никаква перспектива за еврозоната в нейния днешен вид”. Очевидно пред публика европейските лидери демонстрират пълна лоялност към еврозоната, но в коридорите настроението е съвсем друго.

Краят на 2011 г. ни убеди и в друго. Светът прекалено дълго живя в епохата на своето спекулативно безумие. Днес той се оказа с „нулев” запас на нови знания, чрез които може да заработи нещо. Светът прекалено дълго живя в „света на глупаците”. Преди време ученик от Руската федерация стана милионер, като предложи на американския пазар „видеочат-рулетка” - машината избира събеседника ти. Този чат стана безумно популярен на Запад при ексхибиционистите, които го ползват за показване на половите си органи. Руският ученик получи парите и захвърли ученето. Какъв безумен пример, типичен епизод от историята на „света на глупаците”, който унищожава истинските гении и възвеличава посредствеността.
Да не забравяме, че светът е излизал от кризисни ситуации благодарение на пробиви в областта на науката и технологиите. Днес обаче дали ще намери сили за това?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар