Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 25 Геополитиката - последно убежище на разума - 2

Геополитиката - последно убежище на разума - 2

Е-поща Печат PDF

“Всички гледни точки” плюс една - истината

В броя си от 15-и юни в. „Труд” е публикувал на цяла страница статия от доц. Емил Григоров на тема „Кан-кан Строс Кан”. Като подзаглавие е изведено - „Ако сексът напусне публичната сцена, ще се свият и медийното воайорство, и арогантността на елитите”.
Нямаше да обърна особено внимание на въпросния „анализ”, ако в случая не ставаше дума за класическата „дъвка” за очите и интелекта на българите. Текстът е написан с претенцията да защити научните титли на лицето и да подскаже на обикновения читател колко той е елементарен и прост в сравнение с въпросния автор.
В действителност въпреки че става въпрос за Доминик Строс-Кан, темата на анализа е сексуално-морализаторска-тип „ин витро” и няма нищо общо с реалните механизми, довели до разказаната драма в хотел „Софител” между една мургава камериерка и шефът на МВФ.

Да се върнем към динамиката на съвременния свят. Има един изключително интересен и ясен текст на Пол Крейг Робъртс, бивш помощник на министъра на финансите на САЩ. В него открито се казва, че третата световна война се води вече навсякъде. Това е войната между САЩ и Китай. Битка, в която САЩ са „Британската империя от 21 век”. Всичко останало, което в глобалната политика се представя като „Кан-кан Строс Кан”, може спокойно и без особени угризения на съвеста да се нарече „пудрене на мозъка”.

 

Войната между САЩ и Китай има преди всичко енергийно измерение. Ако американците затиснат китайците и Поднебесната престане да получава редовно енергийни суровини (въглеводороди) на подходящи цени, то фантастичният китайски икономически ръст ще изчезне. Ако това се случи, ще възникнат социални колизии. Народът ще излезе на улицата. Това може да доведе и до разпадането на Китай по етнически или конфесионален признак. Сигурно ви звучи познато. Особено като си припомним събитията преди около десетина години в бивша Югославия.
Глобалната енергийна война, която се води широкомащабно между Вашингтон и Пекин, има своето измерение в Африка и Либия в частност, в Близкия изток, в Централна Азия и колкото и да звучи невероятно и в... Русия.
В България като цяло народът ни много внимателно следи това, което се случва в Руската федерация. По чисто цивилизационни причини съдбата на нашата Родина е тясно свързана с бъдещето на Русия - ядрото или „арматурата” на православно-славянската цивилизация.
Русия в момента се намира в един изключително критичен и сложен период. От огромно значение са президентските избори през 2012 г. Не е необходимо да си висок експерт, за да доловиш, че между президента Медведев и премиера Путин са налице сериозни разминавания по отношение на бъдещата роля на Кремъл в света. Темата с „модернизацията на съзнанието на руснаците”, която лансира президентският екип в Москва, е доста смущаваща. Проф. Евгений Гиндев много професионално и дълбоко в предишни броеве на вестника разясни последствията от въпросната президентска инициатива и отражението й в България.
Нашите медии не дават достатъчно информация за случващото се в Русия.  За съжаление българското обществено мнение не е в течение на сериозните приготовления, които се извършват в страната на Достоевски.
В последно време в Русия става все по-известно името на Алексей Навалний. Той е на 34 години, има скромен офис в Москва и се бори като блогър срещу корупцията в Руската федерация. Това звучи почти похвално. Между Алексей Навалний и останалите борци срещу корупцията има една огромна разлика. За разлика от неговите съидейни събратя той е звезда в глобалните медии. Пред „Ройтерс” той заявява - „Корупцията е основата на съвременна Русия, това е основата на политическата власт на Путин”. Само това изречение е достатъчно да се схване за какво става дума. Ако си спомним как започнаха събитията в Тунис и Египет, то няма как да не направим съответните паралели. Появяват се един или няколко „цифрови” младежи, после се публикува поредната порция от „откровения” на американски посланик в „Уикилийкс” и се тръгва по познатата и отработена формула на „народа срущу корумпираните диктатори, тирани и т.н”. Но това е само разгряването. Това е само началото. Следват масови демонстрации.
Изумително е да се разбере как говори и мисли господин Алексей Навалний. Той без особени скрупули заявява, че „участието в изборите няма никакво отношение към реалната политическа борба”. Според него цикличността на изборите няма никакво значение. Алексей Навалний казва - „Считам, че няма никакви цикли. Никакви срокове няма, дедлайн (краен срок) няма, те могат да изберат когото си искат през март 2012 г., а през април всичко вече ще е приключило”.
Не е необходимо да си с чело две педи, за да проумееш нещо много елементарно. В случая световноизвестният руски блогър не предлага на широката публика своите размишления, а съобщава за наличието на конкретен проект. Алексей Навалний продължава - „Аз мисля, че властта в Русия ще се смени не в резултат на избори”. Тези думи на блогъра, който гастролира много често по глобалните медии, ни дават основание да стигнем до извода, че става въпрос за изготвен стратегически проект. Последният явно има за цел да смени по недемократичен начин управлението на Кремъл.
Алексей Навалний е от т.нар. цифрови младежи, които някои от нашите родни анализатори посочваха като “основна движеща сила в промените в Северна Африка и Близкия изток”. В Либия е малко по-различно. Там „мотор” са бомбардировките. Това, което заявява по-нататък Алексей Навалний е изключително важно за да проумеем какво се случва в света и да фиксираме тези „експерти”, които ни пудрят мозъците най-вече от телевизията с „всичките гледни точки” без една от тях. Както казва перифразираният Иван Ценов - „всички гледни точки без една - истината”. *
На въпроса - „Тунизийски или либийски вариант?” Алексей Навалний отговаря: „Ние наричаме това тунизийски сценарий, защото няма друго название. Понятно е, че в Русия сценарият ще бъде някакъв друг, и никой не разбира какъв. Ще има някакво противостоене между корумпираната върхушка и широките народни маси”.
Тук бих искал да обърна внимание на методологическата клопка, която се прилага безоткатно и у нас. Говори се за народа и тиранина. Говори се за върхушка и народни маси. Влизайки в този „коловоз”, вие вече сте с промит мозък. Няма народ! Има определени сили. Помислете! Преди войната в Ирак говорехме за диктатора Саддам Хюсеин и иракския народ. Какво се оказа? В Ирак имахме три сили. Първа - шиити, втора - сунити и трета - кюрди. Правилно поставен, въпросът е: Кого подкрепяме от тези три сили? Какво имаме днес? Кюрдите са на път да разцепят Ирак и да създадат своя държава. Шиитите влязоха в интимен диалог с Иран и се държат като отделна държава. Сунитите станаха клиенти на “Ал Каида” и всеки ден имаме убийствени терористични атентати. Убитите в гражданската война в Ирак обикновени иракчани отдавна надхвърлиха 1 милион души. Това е доста повече по сравнение с времето на диктатора Саддам Хюсеин.
Да се върнем към нашия руски световноизвестен блогер. На въпроса: „С други думи, вие чакате, когато вълната ще се вдигне от долу?” Отговорът е - „Аз не чакам - казва Алексей Навалний, - аз ще я организирам. Моята идея се заключава в това, че ние не знаем кога ще се случи този момент, но ние можем с всички сили да го приближим”.
И сега, уважаеми читателю, най-голямото откровение на човек, който участва активно в организирането на „спонтанни народни революции”. Въпрос: „Историята в нашата част на света знае и по-меки варианти - напримар, „кадифените революции” в Източна Европа в края на 80-те. Това е бил, преди всичко, преговорен процес, в резултат на който управляващите партии си отидоха, предавайки властта в ръцете на опозицията”. За Русия Алексей Навалний предполага по-твърд процес. Той отговаря: ”Така или иначе, режимът бе сменен под натиска на широките слоеве на обществото върху властта. Този натиск може да бъде с различна интензивност: от преговори до стоене на улицата и тълпи от хора, които изхвърлят чиновниците от кабинетите им и ги бесят. Колкото е по-бърза властта, най-прозорливите нейни представители ще тръгнат на преговори, толкова по-малко вероятно е да ги хващат за врата и да ги изхвърлят. Аз не мисля, че с помощта на хитра политтехнология или “Туитър” може да се направи така, че хората да излязат на улицата, да прогонят крадците и мошениците, а на тяхно място да дойдат нормални хора. Ще настъпи момент, времето ще дойде, и ще се появи друг човек. Това може да се случи след два месеца, а може - след три години или седем години. Главното е да си убеден, че такъв момент ще дойде”.
Тук сред красивите думи се крие и капанът. Какво значи „да прогоним крадците и мошениците” и на тяхно място да дойдат „нормални хора”. Нали през 1989 година говорехме да изгоним именно „корумпираните и крадците” и на тяхно място да дойдат „демократите”. Желю Желев гонеше „крадците и мошениците” от БКП. На смяна пристигнаха „хипер-крадците и хипер-мошениците”. Иван Костов подгони последните и се появиха хипер-хипер-крадци и хипер-хипер-мошеници. Сега с правителството на ГЕРБ си имаме мега-крадци и мега-мошеници.
Затова, запомнете! По време на избори кои сили подкрепяте? Тези, които имат ясна социална политика, или тези дето се правят на десни и ви обещават магистрали и са мега-крадци! Затова някой започне ли да ви говори за „българския народ”, бъдете бдителни! Няма народ има определени сили, които на избори вие подкрепяте!

* “Всички гледни точки” плюс една - истината”, е неточна перифраза на известния афоризъм на Иван Ценов, анализатор и автор на в. “Нова Зора”. Оригиналното съждение гласи - “При социалистическата демокрация е разрешена само една гледна точка - официалната, а при либералната демокрация са разрешени всички гледни точки освен една - вярната”.


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар