Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 29 25 години след Горбачов

25 години след Горбачов

Е-поща Печат PDF

Идеята за неделимостта на сигурността* като основа на международните отношения можем да срещнем в две различни версии при две сходни ситуации – формулирана преди четвърт век, в 1986 г., от Горбачов, и на 5 юни 2010 г. като предложение на президента на РФ Дмитрий Медведев. Тогава това ставаше на фона на лансираната от Рейгън ИСО (Инициатива за стратегическа отбрана, или т. нар. “Звездни войни”). Сега се осъществява в контекста на предложението на нова сходна инициатива – ПРО (Противоракетна отбрана на САЩ). Тъкмо затова си струва да се оцени какво направи Горбачов, доколко реалистично беше стореното от него, доколко трагични са следствията. На тази база можем да преценим и какви са особеностите на сегашната ситуация и доколко сегашната инициатива съответства на днешните реалности.

Факт е, че идеята на Горбачов за неделимост на сигурността е част от неговото “ново политическо мислене” и група от политики, които доведоха до разпад на СССР. Близо двадесет и пет милиона съветски граждани умряха, за да не бъде разрушен Съветският съюз, което и Хитлер не успя да направи, но в резултат на политиките на Горбачов той се разпадна и повлече след себе си катастрофални последствия за икономиките и сигурността и на много други страни.

 

Проф. Васил ПРОДАНОВ Доколко политиката на Горбачов, свързана с неделимост на сигурността, беше реалистична и как поради своята утопичност и нереалистичност доведе до противоположни резултати? Най-напред тази идея бе озвучена през февруари 1986 г., на 27-мия конгрес на КПСС, където “новото мислене” е провъзгласено като концепция на съветската външна политика. “Новото политическо мислене” включва няколко базисни идеи – “свобода на избора” на отделните страни, взаимосвързаност и взаимозависимост в съвременния свят, неделимост на сигурността (или всеобщата сигурност) и невъзможността тя да бъде достигната с военни средства.

Предложената от Горбачов идея съдържа някои реалистични елементи, но в по-голямата си част е неадекватна и нереалистична, поради което води и до коренно противоположни следствия.

Зад предложението на Горбачов реално стои т. нар. дилема на сигурността - опитвайки се да увеличи своята сигурност, една страна на практика увеличава несигурността, защото предизвиква противоположна страна (евентуално чувстваща се заплашена) към ответни мерки. Това води до надпревара във въоръжаването, каквато наблюдаваме в целия следвоенен период в отношенията между СССР и САЩ.

Горбачов е прав, че военната конфронтация в ядрената епоха има обективни граници - заплахата от всеобщо унищожение. Затова и от общочовешки интерес е да се предотврати подобна катастрофа. В резултат на неговите действия се стигна до договора за РСМС от декември 1987 г., снижаващ бремето на военните разходи, а през юли 1991 г., по време на визитата на Джордж Буш в СССР, е подписан съветско-американският договор за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. През есента на същата година двете страни предприемат мерки по съкращаване на своето тактическо ядрено оръжие.

Утопичните и водещи до противоположни последици елементи в новото политическо мислене и начина, по който Горбачов иска да наложи своята идея за взаимна сигурност, водят до разнопосочни и бедствени следствия за страната и за милиони хора. Ако не знаеш какво правиш и къде отиваш, не само в политиката, но и във всяко човешко действие, резултатът може да е катастрофа, и вместо да увеличиш, сигурността да доведеш до нейното сриване. Новото политическо мислене по същество се реализира така, че не повишава сигурността на Съветския съюз, а разрушава Съветския съюз.

Дискурсът на перестройката внася корекции в схемата. В движение, по същество, се преформулират основни черти на мисленето на дотогавашния социализъм и се поставя началото на вътрешните противоречия в идеологическото съзнание и идентичности, а от тук и до вътрешни политически конфликти. Те ще доведат до разпад на това съзнание, а с него - и до политически разпад, който съдържа в себе си и всички останали разпадни процеси. Премахва се понятието за външен противник и външна опасност, като обяснението е новият етап в световната история на взаимна зависимост, където сигурността на едната страна води до промени в сигурността на другата страна. При това дискурсът, в който присъства понятието за капитализъм, изобщо изчезва, заместен от фрази като “пазарна икономика”. В същото време възниква и се налага отново понятието за вътрешен враг или по-скоро за виновник, който е бил причина за отклонение от “автентичния път”. В крайна сметка Горбачов ще обяви край на “образа на врага” и иронията е, че това, което ще дойде, е общество, непрекъснато пораждащо огромно количество “образи на врага” и то може да функционира само чрез непрекъснатото им генериране.

В българското обществено пространство днес също се генерира повече омраза и повече противопоставяне, отколкото през всичките години от времето на държавния социализъм, а броят на уволненията по политически причини през периода 1989-2011 г. е много по-голям от броя на уволнените по политически причии за същия период между 1944 и 1965 г. Социалната несигурност у нас е по-голяма от всякога през последните сто години, като се има предвид броя на просещите, клошарите и ровещите в кофите за боклук.

Днес България има най-много клошари, скитници и бездомници в цялата си история, а това означава гигантска несигурност.

Провозъзгласявайки новото политическо мислене, Горбачов отприщи вълната на “нежните революции” в Източна Европа, което в крайна сметка благоприятства разпада на СССР. Бившите източноевропейски страни се включиха в алтернативно геополитическо пространство, в което са не по-малко зависими, отколкото от СССР. Нещо повече, в разрез с очакванията на Горбачов те станаха членове на НАТО, т.е. на алтернативен военно-политически блок, който трябваше съобразно доктрината му за взаимна сигурност да се разпусне заедно с Варшавския договор. Идеята за поетапна ликвидация на ядреното оръжие до 2000 г. не се реализира и няма надежда да се реализира в обозримо бъдеще изобщо, т.е., оказа се утопично-фалшива.

Горбачов претендира за премахването на “образа на врага” и той може би изчезва в отношенията между СССР и САЩ, но именно в опитите си да премахне “образа на врага”, СССР се срутва. След като се срути на територията на бившия СССР и в отношенията между отделните републики, съставлявали СССР, образът на врага не само продължава да съществува и да се използва, но е умножен многократно и между някога изглеждащите “братски народи” на СССР. Днес на това място съществуват напрежения, противопоставяния, конфликти. Горбачов искаше да направи света по-сигурен, но дори в рамките на бившето съветско пространство на практика днес е по-несигурно отколкото преди Горбачов. Множеството държави са в сложни и често конфликтни отношения и по всеобщото убеждение на своите народи днес са много по-несигурни.

“Образът на врага” изчезна в отношенията със САЩ, но се появи например в отношенията между Грузия и Русия или вътре в отделните държави. До 80-те години на 20 в. нямаше вероятност човек да загине в московското метро от терористичен акт, днес това е по-вероятно от всякога. В резултат на стремежа да реализира взаимна сигурност в края на 90-те години в Русия днес има повече безпризорни деца отколкото след края на Гражданската война в началото на 20-те години, когато Макаренко създава своите домове за отглеждане и възпитаване на такива деца.

Горбачов се обяви за деидеологизация на международните отношения – една крайно утопична и нереалистична идея, която в крайна сметка имаше бедствени последици за вътрешната ситуация в СССР, а в международен план доведе до точно противоположните следствия. Днес тези отношения са не по-малко идеологизирани, отколкото в предишни десетилетия, но сега на преден план е идеологизацията в контекста на глобалната неолиберална хегемония и налагане насила, с оръжие, на модела на многопартийна представителна демокрация и частна собственост, характеризиращ капитализма в развитите западни страни.

В един неолиберален свят на нарастващо и несъществувало в нито една предишна епоха в такива размери социално-икономическо неравенство в държавите, и между държавите, се оказа пълна илюзия “свободата на избора” на държавите, провъзгласена от Горбачов. Днес България е много по-зависима директно от ЕС и неговите институции, отколкото някога от СССР. При разделението на богат капиталистически център, полупериферия и периферия степента на зависимост на малките държави е такава, че свободата на избор е параван за все по-голяма зависимост. Там, където една голяма сила остави вакуум, веднага се намесват други сили. Горбачов пренебрегна факта, че наред с твърдата сила, много по-важна е меката сила на влияние, свързана с мощни идеологически апарати, готови да въздействат, да променят идентичности, да налагат интерпретации и най-различни цветни революции, което се превръща в решаващ фактор за най-големия геополитически разпад през 20 век – разпада на СССР.

През тази година се навършват 20 години от разпада на СССР в резултат на политиките и действията на Горбачов. Причините и това доколко неизбежно бе и доколко - резултат на неадекватните политики и некадърността на Горбачов като политически лидер, тепърва ще се дискутират. Факт е например че в току-що появилия се брой за месец юли и август на американското списание “Форийн полиси” (“Външна политика”), посветен на 20-годишнината от разпада на СССР, заглавието на материала, около който се върти дискусията е “Всичко, което знаете за колапса на Съветския съюз е невярно”. Анализирайки състоянието на съветската икономика авторът на текста Леон Арон много добре обосновава, че причините съвсем не са икономически и това, че СССР е загубил икономическото съревнование със САЩ, а набляга на ролята на ценностите, морала, идеологиите, политиките. Така поставен, въпросът неизбежно стига до ролята на личността, която реализира превърналата се в катастройка перестройка - Горбачов, и неговите политики. Сред тези политики беше и утопичното му ново политическо мислене, с основна идея взаимната сигурност и политиката на всеобхватна сигурност. Какви са поуките, които трябва да имаме предвид сега и какво е новото, за да не се повторят неадекватни действия с бедствени следствия, както стана при Горбачов?

Живеем в много по-фрагментаризиран свят с десетки нови държави дори само в Европа, което прави много по-трудно обединението им около общ договор за сигурност. Горбачов формулира и се опитваше да налага като основна характеристика на новото мислене идеята за създаване на “всеобхватна система на международна сигурност”. Четвърт век по-късно създаването на такава система е много по-малко вероятно отколкото тогава. Напротив, след разпада на СССР и отслабването на САЩ като световен хегемон, както и наличието на повече от 210 държави, над 70 000 транснационални компании (ТНК) и около 40 000 глобални граждански организации, създаването на подобна система е все по-трудно и дори традиционни структури като ООН не работят както трябва. Социално-икономическата диференциация между страни и региони днес е много по-голяма, разликата между по-силните и по-слабите страни е неизмеримо по-значима и е невъзможно при това неравенство да се обединят около обща идея за сигурност. Поведението на Г-20 във връзка със световната икономическа криза и глобалното затопляне е типичен пример. Най-важните ресурси днес са човекът, човешкият капитал, интелектуалният капитал, което Горбачов пренебрегна, а това е първостепенният проблем на сигурността и именно в тази област СССР, България и останалите източноевропейски страни по същество претърпяха и търпят загуби в трилиони долари и се върнаха десетилетия назад. За изминатия период този основен ресурс на обществата на знанието бе изсмукан от САЩ и Западна Европа и загубите на нашите страни от това е по-голям, отколкото загубите на намиращите се под колониално господство народи в предишните три века. Нашите страни са интелектуално обезкръвени за сметка на Запада, от който Горбачов изискваше взаимна зависимост по сигурността. Опростачени, върнати назад с десетилетия в това отношение, с ограбен основен ресурс, за да реализират успешно развитие в съвременния свят, те не биха могли да кажат, че са по-сигурни от времената, когато Горбачов предприе мерки да ги направи такива. От гледна точка на ресурсите бе извършен реално най-големият грабеж в историята на тези общества. Компресирането в резултат на глобализацията води до компресия и на рисковете. Рязко намалява значението на дистанцията за протичането на едни или други процеси, което създава предпоставки за рязко увеличаване на рисковете, тъй като те могат да дойдат не просто от околните страни, а по същество - от целия свят. С глобализацията идеята за Горбачов за взаимната сигурност получава нови измерения, различни от отношенията просто между национални държави и проблемите на въоръжаване и разоръжаване. Традиционният смисъл на победа над противника, водеща до овладяването на негова територия, не работи в днешната епоха нито в Палестина, нито в Афганистан, нито в Ирак. Защото глобализацията се проявява именно в лесното и бързо превръщане на локалните и териториални проблеми в глобални опасности. Всичко това допълнително усилва неустойчивостта, нестабилността и опасността от разпад на социалните системи. Всяко неадекватно решаване на териториални проблеми ги глобализира, появяват се дестабилизиращи следствия за сигурността на света като цяло. Локалните войни отварят глобални “кутии на Пандора”. И очевидно изискват преосмисляне и не просто военна, а много по-комплексна реакция. Става дума за интернационализация на сигурността и несигурността.

Характеристика на глобализацията, променяща природата на глобалната сигурност, е размиването на границите, което е свързано с рязко намаляване на регулативните и контролиращи възможности на националната държава, тъй като информацията, културата, финансите и множество други процеси не могат да бъдат затворени вътре в определени граници. Това на свой ред все повече затруднява възпирането на каквито и да било заплахи чрез териториални граници, размива заплахите, води до изчезване изцяло на типичното за модерната епоха различие между фронт и тил. Наличието на ясни граници в предходните епохи е давало възможност и повече или по-малко относително ясно да се локализира съответният враг, който трябва да бъде обезсилен, блокиран, париран, унищожен. Днес проблемите на сигурността все повече са свързани не просто с врагове, с които можеш да сключиш договор за сигурност, а със заплахи, които като че ли могат да изникнат отвсякъде и е много трудно да се локализират. Заплахи могат да бъдат терорът, връзката между него и атомното оръжие, техногенните катастрофи, замърсяването на планетата, бързо разпространяващите се болести, бедността, неравенство и т.н. Изграждането на съюзи във все по-висока степен се налага да бъде не срещу врагове, както е било в предходни епохи, а срещу заплахи. Но това вече са друг тип съюзи, налагащи радикални трансформации на традиционен тип съюзи като НАТО, които по времето на “студената война” бяха създадени срещу враг.

Рязко се разширява понятието за сигурност и излиза извън рамките на военните и международните отношения, засягайки всички сфери на човешкия живот и всяка развиваща се система. Предходната локализация на армията на една или друга граница, от която евентуално може да дойде по-голяма заплаха, има все по-малко значение, тъй като заплахата може да се появи по същество отвсякъде и в огромното число от случаи армията може да няма нищо общо с нея, а да е необходима реакция на съвсем различни институции и специалисти. Всъщност армията губи предходния си статут на основна институция на сигурността. Но полицията също не може да си върши както трябва работата и навсякъде имаме мощна тенденция на създаване и увеличаване на компании, фирми, организация на бизнеса, които се занимават със сигурност. Сигурността се приватизира и дори у нас днес броят на хората в частни фирми, занимаващи се със сигурност е повече, отколкото работещите в армията и полицията. Увеличава се значението на такива понятия като социетална, информационна, културна сигурност. Това е свят, в който доминират асиметричните заплахи, следователно предходни договорености, свързани със симетрични отношения, трудно ще решат най-важните му проблеми на сигурността.

Имайки предвид подобни тенденции, през 1992 г., година след разпада на СССР, немският социален философ Улрих Бек, а след това и Антъни Гидънс формулираха идеята за възникването на глобално рисково общество, отличаващо се с висока степен на неопределеност, индивидуализъм и радикални промени на ключовите социални институти. В него предизвиканите от динамиката на обновление социални, политически, екологични и индивидуални рискове с нарастващо темпо се изплъзват от институциите за контрол и сигурност. Те стават производители и легитиматори на опасности, които не са в състояние да контролират. Увеличават се непреднамерените следствия от едни или други действия. Нещо повече, действия които са насочени към засилваване на сигурността, се превръщат в своята противоположност – отслабват сигурността и могат да доведат до разпад на съответната система. Обществата и индивидите преследват като цел постигане на по-голяма сигурност, но в много случаи резултатът е противоположен.

Не случайно намеренията на Горбачов за достигане на по-голяма сигурност чрез лозунгите за взаимна зависимост в сигурността доведоха до своята противоположност. Пред същата тази ситуация бяха изправени обаче и САЩ, които след рухването на СССР изглеждаха по-могъщи от всякога. Единодушно е мнението на големите стратегически мислители, че светът след края на “студената война” е по-несигурен, отколкото по времето, когато съществуваше СССР.

Само две години след разпада на СССР в резултат на действията на Горбачов Бжежински написа своята работа “Светът извън контрол”. След изчезването на СССР САЩ са водили повече войни отколкото за 20-те години преди това. Само за последните 10 години след 11 септември 2001 г. разходите на САЩ за водене на войни в различни точки на планетата са най-малко 3.7 трилиона щ.д. според доклад на Института за международни изследвания “Уотсън” към университета “Браун”. След нападението и окупацията на САЩ в Ирак жертвите там и несигурността там са много по-големи отколкото през целия период на режима на Саддам Хюсеин.

* Текстът на проф. Васил Проданов, който публикуваме, представя вариант на разработката, изнесена от него в рамките на неотдавнашната международна конференция на тема „Неделимостта на сигурността в международните отношения”, която се състоя в София. Нейни организатори са фондация “Славяни”, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Дипломатически институт при МВнР на Република България, Федерална агенция Россотрудничество, Фонд “Русский мир”, Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Руската федерация, представителството на Россотрудничество в България, РКИЦ-София, Дружеството за външна политика на ФРГ гр. Мюнхен.

В трите панела на конференцията, третиращи теми, свързани с борбата срещу международния тероризъм, с последствията от събитията в Арабския свят, т. нар. арабски революции, и ролята на Балканския полуостров в системата на международната сигурност участваха учени, дипломати, експерти от различни страни - Русия, Сърбия, Германия, Гърция, Йордания, Турция, Черна гора, Хърватия. На конференцията доклад изнесе и проф. Евгений Гиндев - “Балканското поле на сигурност” (бел. ред.)


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар