Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 29 АнтибъС “философски камък” магарешките тръни - зеленчуци!

АнтибъС “философски камък” магарешките тръни - зеленчуци!

Е-поща Печат PDF

„Перифразирайки Клаузевиц,

бихме могли да кажем, че глобалната

престъпност вече се явява

продължение на

търговията с други средства

” Жак дьо Сен Виктор, „Мафиите. Индустрия на страха"

„Перифразирайки Клаузевиц, бихме могли да кажем, че глобалната престъпност вече се явява продължение на търговията с други средства” Жак дьо Сен Виктор, „Мафиите. Индустрия на страха” Петко ПЕТКОВ Макар ние, българите, да сме „лош материал”, управляващите от ГЕРБ не спират да се грижат за нашето добро настроение. Когато у нас гостуваше премиерът на Израел, Бенямин Нетаняху, еврейският „Би Би”, както се изрази Бойко Борисов, нашето „Би Би” обяви, че в комбина с еврейската държава България щяла да храни света: „България може да стане световна банка за храни, като привличаме израелски инвестиции”. Проправителственият ежедневник в. „Стандарт” отрази тази епохална перспектива по следния начин: „Даваме земя, слънце и вода, Тел Авив инвестира в наши ферми”. Гладуващи от целия свят, приготвяйте съдинките, лъжиците и вилиците! Българите идват... От дълбока древност „даването на земя и вода” означавало винаги едно и също: разрешение за заселване. Нали и Слънцето не се дава, нито се продава, то си свети - безплатно - за всички. В нашия случай обаче не става въпрос и за право на заселване, защото евреите претендират за Обетованата земя (Палестина), а не за Балканите и в частност България... Колкото до Слънцето, в Близкия изток то е в изобилие, поради което Израел не се нуждае от „слънчеви подаръци”. Виж, с водата въпросът е друг: питейната вода на Земята е кът и ако вярваме на някои анализатори, бъдещите войни ще се водят не за петрол, а за вода. Нашият премиер обаче описа много странно бъдещото българско-израелско сътрудничество в областта на водоснабдяването: „Ние сме шампиони по пилеене на вода, а в Обетованата земя, точно обратното, цени се всяка капка. В тази област двете държави също ще си сътрудничат” (в. „Стандарт”/ 08.07.2011).

 

 

От тези думи не става ясно дали ние ще учим израелците как се пилее вода, или те ще ни учат как да я пестим? Що се отнася до „изхранването на света” от новата „световна банка за храни” (сиреч България), министърът на земеделието Мирослав Найденов цитира цифри, които би трябвало да охладят премиерския ентусиазъм. България, според Мирослав Найденов, произвежда 4 млн. т зърно на година, от което изнася 2,5 млн. т. Израелската държава внася 1,5 млн. тона зърно и ако допуснем, че то всичкото ще е българско, за износ в други страни ще ни остане само 1 млн. т зърно...

С толкова зърно не можем да задоволим потребностите на държава с мащабите на Израел, камо ли да изхраним света! А пък в сушави или кишави години самата България може да се наложи да внася зърно - у нас е така - или дъждове и зърно няма да има, или ще вали като из ведро и реколтата ще изгние на полето. Така че само земята и слънцето са твърда „апортна вноска” за съвместния бизнес. Иначе, „розовите” перспективи за съвместно производство на електромобили, плодове, зеленчуци, млечни произведения, напоителни системи и други изглеждат такива само ако се вгледаш със специални очила. Те са точно толкова близо до осъществяването си, колкото и доставката на природен газ от Израел. Нужен ни е „философски камък” - мечтата на всички алхимици, който да превръща не камъните в злато, а паламидата, троскота и магарешките тръни в плодове и зеленчуци! А газовите доставки от Израел зависят от две много съществени условия: разработването на откритото газово находище в Израел (ако то съществува и си струва труда да бъде експлоатирано) и изграждането на интерконекторната газова връзка с Гърция. Едно от тези условия да липсва, и ще „олайневим работата”, както би казал Левски. Каквато и „химия” да е протекла между Бенямин Нетаняху и Бойко Борисов преди четири години, тя няма да замести липсващите тръбопроводи и газта вътре. Впрочем, изразът „между нас протече химия” (така каза Нетаняху за първата си среща с Бойко Борисов) най-често описва любов от пръв поглед. Политиката на държавите обаче не се определя от емоции, а от интереси. И Алексей Петров каза неотдавна, че с Бойко Борисов си разменяли такива есемеси, каквито не са изпращали и на жени, но пък сега се разхожда в ареста половин година... Ако противно на всяка логика, бъдещето на израелско-българските отношения зависи от „химията” между двамата премиери, трябва сериозно да се притесняваме, защото дали дълго ще са такива. Освен това Нетаняху може и да разбира от химия, но нашият премиер прилича повече на политически алхимик - експериментира с цял народ, превръщайки златото в камъни! И когато казва, че и Израел, и България си имат свои „Би Би”-та, които работят добре, Бойко е само наполовина прав. Богоизбраният народ си има работещо „Би Би”, докато у нас народът си има „Би Би”, което се смята за Господ. Основното занимание на нашето Би Би все повече се изразява в рязане и събиране на ленти по лотове или катерушки – все едно. Важното е да има камери... Може би затова у нас на мода са „политическите номади”, повечето от които често се жалват на американския посланик. Не е изненада - „опознавателните” срещи на нашите политици с посланиците на САЩ и други западни страни са станали традиция. Може за пред хората на големи християнски празници да се молят на Бога, но и с Дявола гледат да са добре. В политиката, както казва Чърчил, няма вечна вярност и приятелства, само вечни интереси. Нашите „народни избраници” ежедневно потвърждават правотата на тази мисъл. Например преди седмица те дружно отхвърлиха „Проектозакона Попова”, предвиждащ гражданска конфискация на имуществата, придобити по престъпен начин, ако стойността на имотите надхвърля (с над 96 000 лв. за физическите лица и 150 000 лв. за фирмите) законните доходи на собствениците. Този проектозакон нарушавал Конституцията и човешките права и създавал предпоставки за административен произвол. Забележителното е, че освен от опозиционните депутати, проектозаконът, изготвен от Министерство на правосъдието, бе бойкотиран и от много гербери. Каква чудна солидарност между депутати с различни цветове и мисловни ориентации?! Подобна солидарност депутатите проявиха още два пъти. Първо, при опита да им се забрани да получават „консултантски” и други хонорари от „допълнителен труд” извън парламента; второ, когато гръмна скандалът с безотчетните пари за „представителни и експертни разходи” и министърът на финансите поиска те да бъдат обложени с данъци. В депутатската завера се включи директорът на НАП Красимир Стефанов, който обяви, че тези пари не подлежали на данъчно облагане, понеже били разходи, а не приходи!

И Настрадин ходжа би се изчервил при такова „обяснение”, но е факт, че наистина няма закон, който да задължава депутатите да плащат данък за тези пари, нито пък да водят отчетност за тяхното разходване. Затова дори герберските депутати се направиха на обидени и поискаха от Симеон Дянков да им се извини. После пък решиха да симулират отчетност на „представителните разходи”, като предложат парламентарните групи да се регистрират като фирми. Всичко си идва на мястото: “черните касички” се легализират; народното събрание се превръща в холдинг; а законодателството, подобно на глобалната и местната престъпност, официално става продължение на търговията с други средства!.. Останалото е алхимия ала Би Би.

Според настроението на премиера Борисов за „философски камък” се представят различни мерки: от „балансирания бюджет”, замразяването на доходите и социалните разходи и спазването на строга финансова и бюджетна дисциплина, през полицейските операции срещу „организираната престъпност” в болниците и домовете на гражданите, до строителството на автомагистралите и софийското метро, както и „откриването” на пречиствателни станции, музеи и детски площадки. През 2011 г. Бойко Борисов ни вкара тихомълком в пакта „Евро плюс” (за да подпомагаме по-богатите от нас), а за 2012 г. ни обещава присъединяване към шенгенското пространство и еврозоната. Остава само да наложи (чрез поправка в Конституцията) пакта за финансова стабилност, за да оправдае пред Световната банка временната си командировка в България министърът на финансите Дянков. Но понеже и той е своего рода алхимик, както Борисов и Цветанов, търсенията на „философския камък” ще продължат... Докато народът ги изгони, с камъни например.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар