Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 15 Реквием за българското образование

Реквием за българското образование

Е-поща Печат PDF

Българската образователна система се мята в предсмъртна агония вече 20 години. Въпреки компютризацията на училищата. Въпреки националните програми за компютърна квалификация на учителите. Въпреки подобрената материална база в определен брой училища. Въпреки видеозалите, разните проекти и финансирания от еврофондове тук и там. Въпреки съставените образователни стандарти, нови учебни програми, Държавни образователни изисквания, въпреки купищата учебници по една и съща учебна дисциплина, които учителите да можели да избират. Това било то плурализъм и конкуренция! Въпреки външното оценяване и разните видове матури на всички нива. Въпреки идеите за „кариерно развитие” на учителя...
Какво пропуснах? Кой ли не се упражнява през всичките тези години за сметка на българската образователна система?! Кой ли не измисляше от шантави, по-шантави експерименти и налудничави идеи за „реформи”?! И колкото повече „реформираха”, толкова по-надълбоко в бездънното тресавище на кризата потъваше образованието. Колкото повече злоба се изсипваше върху главите на българските учители, колкото по-унизени ставаха те, толкова по-неграмотни поколения израстваха! Колкото повече се „демократизираше” системата, толкова повече в нея навлизаше Негово Величество Хаосът и толкова по-слаби резултати показваха българските ученици на всички видове матури.

От 20 години насам всички некадърни нещастници, настанили се в креслото на министъра на образованието се надпреварват кой по-тежък удар да нанесе. И се трудиха безспорно да ликвидират образованието. И бързаха да подобрят собствените си рекорди на глупостта като за световно! Най-сетне правителството на ГЕРБ реши да довърши системата, да я доумори, за да не се мъчи тя повече. Хуманно наистина!
Последните удари срещу българската образователна система се наричат премахване на цифровите оценки в началното училище, намеса на кметове (?!) и родители (?!) в разпределението на делегираните бюджети, в избора на учебници и учебни програми. Гениално! Все области, в които всеки се има за по-компетентен от професионалистите. Само дето не става ясно как, по какви критерии един несвързан пряко с образователна дейност човек може да избере учебник или учебна програма при положение че дори учители с достатъчно дълъг професионален стаж преминават през специални квалификационни програми за методиката на избор на учебници и учебни помагала.

Много странно прозвуча изявлението на една директорка на училище по Би Ти Ви, че така резултатите от учебно възпитателния процес щели да стават по-добри. В нашата държава очевидна става тенденцията всеки да се занимава с онова нещо, което най-малко разбира или изобщо не разбира. Няма да се учудя, ако в някой прекрасен слънчев ден нашите управляващи възложат на българските учители да „контролират” и „да помагат” примерно за оръжейните доставки на армията (колкото ни е останала след реформите и чуждестранните мисии) или пък за ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”. Кой знае, може националната сигурност да бъде по-добре гарантирана.
След 10 ноември 1989 г. куцо, кьораво и сакато се втурна да пише учебници, а Министерството на образованието се обърна на  търговско дружество за разните видове учебници, тетрадки, сборници и пр., одобряващо или неодобряващо (по неясно какви критерии) творенията на разните авторски колективи. Конкуренция трябвало да има. Плурализъм. Това хубаво. Обаче твърде интересно е как беше одобрен (в първите години на тази лудост) учебник по български език, в който се оказа, че липсва цял раздел от задължителната учебна програма. Май голяма корупция ще да е играла там. Какво пречеше от многото учебници да бъде одобрен един проект по всеки учебен предмет и нека това да стане с участието на тези, които ще работят по него, сиреч българските учители, но в крайна сметка да има един учебник за всички. Конкуренцията и плурализмът пак щеше да ги има, но в рамките на разумното. А не да се плащат грешни народни пари за многото образци, защото във всеки от колективите има и по някой „наш човек”. Като казвам „наши”, имам предвид далеч не само познатата на всички шуробаджанащина, а преди всичко политически удобните на властта учени, готови да напишат или пренапишат „правилни” учебни помагала. На учителите би следвало да се дадат всички образци и достатъчно време, за да ги огледат и обсъдят внимателно, да ги съпоставят с Държавните образователни изисквания и едва тогава да вземат решение. Интересно как в този сложен избор ще „помагат” родителите, че и кметовете дори. Според мен тяхната помощ и съдействие в образователния процес се състои преди всичко в това да дадат нужното семейно възпитание на децата си в първите им 7 години и да им обяснят защо отиват на училище, как трябва да се държат там с другите деца и с учителите. Да контролират и обезпечават редовното и своевременно присъствие на децата в часовете, да осъществяват необходимата „обратна връзка” с учителя. Да създадат навик за самостоятелни и съзнателни учебни занимания с цел стабилната и солидна самоподготовка на ученика.

Някой ще попита: „Защо им е да се самоподготвят вкъщи, нали вече има целодневно обучение?!” Така е. Но означава ли това, че цялата отговорност ляга единствено и само върху учителя? Означава ли, че родителите могат по пилатовски винаги да си „измиват ръцете”, да се освобождават от отговорност? Значи ли това, че прибирайки се след училище, детето ще хвърли чантата, ще забрави, че е ученик и ще седне да си играе на компютъра или на електронните игри? А защо например да не бъде поощрено да използва компютъра и глобалната мрежа за търсене и откриване на допълнителна информация и овладяване на допълнителни знания, умения и компетенции по различните учебни предмети? А защо да не бъде стимулирано да прочете някоя книга? Колко от децата действително четат книгите от списъка, даден им в края на всяка година? Колко от родителите изискват упорито и последователно това от децата си?

Мога да задавам безкрайно много въпроси, за които знам, че ще се окажат риторични. Въпроси, на които родителите следва да отговорят положително поне пред съвестта си, за да заслужат да бъдат допуснати до управлението на училището и особено до избора на учебните помагала. В тази връзка искам да дам един много показателен пример (от моята учителска практика) за крайно некомпетентен натиск от „възмутени” родители по отношение на един учебник по музика за трети клас. Ще припомня случая със злополучния текст „Отдолу иде джип Мицубиши…”, срещу който наскачаха родители, журналисти и кой ли още не.

Какво всъщност представляваше този толкова критикуван текст, написан от Дядо Пънч специално за третокласниците? На практика това бе една съвременна басня, осмиваща чрез образите на Кума Лиса и Кумчо Вълчо сериозни обществени пороци: бандитизма по пътищата, самозабравилите се мутри, неспазващи никакви закони и правила и ползващи винаги и навсякъде „правото на по-силния”; нездравата женска суета и амбиция на всяка цена да станеш „мис”, корупцията във всички сфери на обществото. Този текст провокира към размисъл, дискусия и изпълнява важни възпитателни цели в областта на гражданското образование.  И ако учителят е на мястото си, ако е отворен и гъвкав към стряскащите понякога детски мнения и въпроси, ако е винаги готов за конструктивен диалог с децата, при зачитане и уважение на детското мнение, този макар и не високо художествен текст може да се разгледа от много различни аспекти. И кой твърдеше, че върху него учителите изисквали да се импровизира в „Пайнер стил”? Нищо подобно! Импровизацията е във фолклорен дух, за да усетят децата, че всяко време носи своите добродетели и пороци, а изкуството и най-вече народното творчество отразява реалния живот на българина с всичките негови добри и не дотам добри страни. Това е подсказка, че фолклорът е жив организъм, който се променя, развива и усъвършенства от хората – вчерашните, днешните, утрешните и е за хората, а не е някакъв потънал в прах музеен експонат, пред който съвременното дете да е длъжно да се прекланя, но без да го разбира и цени истински.

И ако трябва да съм конкретна докрай, ще кажа, че именно този учебник изобилства от фолклорни примери, които децата запяват с радост и удоволствие, дори нещо повече – те им стават любими песни, които пеят с удоволствие и у дома, че изобилства от въпроси и проблеми, които имат повече от един възможен отговор и така развиват операциите на логическото мислене, въображението, комбинативността, помагат в изграждането на собствен критерий за оценка на съвременните музикални и не само музикални явления, критично отношение към прочетено, видяно, чуто и ред други качества. Родителите и журналистите не можаха да оценят авторската концепция за масово музикално възпитание чрез българския фолклор, напълно в духа на идеите на великия първоучител Добри Христов. А известно ли е на широката общественост, която толкова много протестира, че в края на годината на въпроса: „Задължително ли е, когато се пее народна песен, да бъдем облечени в старинна народна носия?” преобладаващата част от третокласниците отговориха така: „В час по музика ние пеем народни песни, и не сме с носия. Но пред публика и на празник трябва народните музиканти да са с носии. Това е традиция и тя трябва да се спазва.” Е, постигната ли е крайната възпитателна цел?

Когато обществото така агресивно се нахвърли срещу въпросния учебник и най-много срещу цитирания текст, първоначално мислех, че е от некомпетентност, от повърхностност в оценките. Но когато разбрах, че върху научния колектив, сътворил тези учебни помагала, се оказва натиск от най-висока инстанция, си дадох сметка, че всъщност много хора май са разпознали себе си в баснята. Далеч съм от мисълта, че са се почувствали неудобно. Но къде къде по-удобничко е да наложиш цензура, отколкото да дадеш път на хора, които се опитват да научат децата да мислят и сами да достигат до някои истини, умело водени от своя учител, да дискутират, да изказват и аргументират свое мнение, изслушвайки и зачитайки различните мнения на своите съученици. Не е ли това демократизмът в образованието – да дадеш правото на положителна или отрицателна оценка за дадено явление, но добре аргументирана и премислена?! Но за да имаш мнение по даден учебник не е достатъчно да разгледаш картинките и да прочетеш един-два текста от него. Нужно е компетентно да съпоставиш с Държавните образователни изисквания, да вникнеш в идеята, в концепцията на всеки авторски колектив, да сравниш по много критерии и показатели. Възниква въпросът доколко един родител има реалната възможност да направи подобен професионален избор. Колко от родителите са едновременно компетентни в тази област и в областта на икономиката и мениджмънта, за да се намесват в разпределението на бюджетните средства? И свършиха ли се задълженията на кметовете, или те я свършиха всичката, че да се намесват и в училищните дела?

А какво да кажем за безумната идея да отпаднат цифровите оценки в началното училище?! Всеки разумен човек знае, че оценката е стимул за детето да се старае да овладява в максимална степен необходимите за възрастта му знания, умения и компетенции, да се стреми да постига все по-високи резултати в своята учебна дейност. Тя е сигнал както за детето, така и за родителите доколко то успява да се справи с учебния материал. Оценката – това е обратната връзка между родителите и училището. Всяко дете от най-ранна възраст търси одобрението, оценката на своите родители за постъпките, които извършва, за думите, които казва. Оценката е вътрешна потребност за всеки човек. Тя е предпоставка за формиране на адекватна самооценка и възпитание на самоконтрол. Следователно тя е силно мотивиращ фактор в учебния и възпитателния процес. В този смисъл оценката за поведение на ученика също е важен фактор на дисциплината в учебните часове, без която не е възможна ефективната работа на учителя. Практиката на законотворчеството в образователната сфера в последните 20 години все по-упорито ме убеждава, че нашите управници не искат мотивирани, знаещи, можещи и успяващи деца. Те искат неграмотни алитерати, лумпени, които да управляват и манипулират лесно. Такива хора не могат да изградят истинско гражданско общество, те не могат да имат никакви социални претенции. Един ден те ще станат евтина работна ръка, ще работят на позиции, които не изискват висока квалификация, няма и да си помислят дори за обединяване в синдикални организации и предявяване на каквито и да било синдикални искания. Така ще бъдат безпрепятствено и безмилостно ограбвани и експлоатирани.

От друга страна българският учител завинаги ще си остане лесна плячка както за управляващи, така и за обществото като цяло. Учителите винаги ще си останат най-проверяваното, най-унизеното съсловие, най-нападано от всички страни заради неграмотността на младото поколение, а всъщност последната брънка в системата, която всеки ден, всеки час ги унищожава като професионалисти. По този начин без да искат стават съучастници  в една престъпна схема за унищожаване на българското образование, за лишаване на България от бъдеще. Както се казва, „С един удар – два заека!”.

За висшето образование ми е трудно да говоря. Нямам претенцията на специалист в областта. Но като родител мога да кажа следното: все по-често от децата си – студенти в различни университети – научавам най-често колко струва изпита по..., колко пари са им събрали, за да си закупят учебник именно на еди-кой си преподавател лично от него, а не да го ползват от библиотеката примерно, или от колеги, или дори да го потърсят в някоя книжарница. Това е само един от тревожните симптоми на катастрофалната девалвация на знанието като ценност. Това е и една от причините в последните години местата във висшите учебни заведения често да са повече от кандидатстващите, академичните съвети все по-често да провеждат по няколко предварителни изпита плюс официалните, да провеждат по две, три, че и повече класирания, та белким запълнят планираната бройка и да оправдаят заплатите си. В същото време българските младежи предпочитат чуждите вузове пред родните и така изтичането на мозъци продължава с пълна сила.

Крайно време е да се спре с безумните експерименти! Учителите, учениците и техните родители не са опитни зайци!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар