Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ В УКРАЙНА

Е-поща Печат PDF

От близо четири месеца насам, макар и неофициално, политиката на профашисткото украинско правителство, която цели засилване ненавистта към рускоговорещото население от Луганск и Донецк, вече се пренася и към българското малцинство в Украйна. С пропагандните клишета на изпитания вече модел „донецки и лугански сепаратизъм”, преднамерено се сее омраза срещу българите в Украйна, която би могла да настрои украинците в интерес и за целите на официалната правителствена антибългарска пропаганда. За целта отново се използват бандите на страховития и пронацистки „Десен сектор”.

Когато говорим за българско малцинство, следва да имаме предвид, че става въпрос за петата по численост народност, съсредоточена главно в районите около Одеса (Бесарабия) и Южно от Донецк (Таврия) в Украйна, и не за 204 574 души, каквито са данните от днешното украинско правителство, а за неофициалната статистика от самата общност, според която то надхвърля 600 000 души, или за 800 000 българи според проф. Божидар Димитров. Само в Одеска област, която стана арена на последните антибългарски изстъпления, има повече българи (около 200 000), отколкото в две средно населени области в България.

За да се разбере сериозността на положението на българската общност в Украйна, е редно да напомним както хронологията на събитията, така и някои факти и тенденции, които остават встрани от общото говорене по проблемите, свързани с нашите сънародници там.

Както стана известно, на националния празник на България - 3-ти март, нацистите оскверниха паметник на българските опълченци в Болград, Одеска област. Заляха го с жълта боя, а със синьо (цветовете на националното украинско знаме) написаха оскърбителен призив „Чемодан – вокзал- София!“ ( „Куфарът–влакът-София!“).

Както можеше да се очаква, централните медии у нас телеграфно споменаха за тази вандалщина, а официалните български власти се спотаиха, както това стана при поругаването на националния ни флаг по време на посещението на президента Плевнелиев преди две години в Украйна.

Със заплаха от гранати

На 18 май Василий Кащи, общински съветник в Белгород-Днестровски и зам.-председател на Асоциацията на българите в Украйна, бе нападнат, залят със „зельонка“ (дезинфекционен препарат с трудно изтриваем зелен цвят), пребит и хвърлен в кофа за боклук от активисти на Народния фронт, поради това, че е гласувал срещу отдаването на парцел за строителство на православна църква на непризната от никого Украинска патриаршия. Той едва не ослепя и се наложи да го оперират.

В интервю за медиите нападнатият Кащи защити българската общност и разкри истинските цели на изстъпленията срещу него и общността - асимилация на българите:Те ни наричат сепаратисти. Защо? Защото не боядисваме оградите си в синьо-жълто? Затова, че отстояваме своята позиция. Спрямо мен има натиск и изнудване и докато лежах в болницата, получих преки заплахи. Тук дойде да ме види един представител на радикалите и поиска да се откажа от показанията си. Той казва, че ако не го направя, след това ще хвърли граната в отделението, в което ме лекуват. Но аз няма да се откажа, защото моите предци са живели по тези земи в продължение на 300 години. Така че аз ще продължа да се боря, защото съм сигурен, че съм прав“ - твърдо заявява Кащи.

Порошенко, не пипай българите!

На 31 май над 300 представители на българската общност в Бесарабия се вдигнаха на протест и блокираха движението на автомобили пред сградата на общинския съвет в Белгород-Днестровски. Демонстрацията бе не само срещу побоя над Кащи и оскверняването на паметници, а и срещу узаконяване посегателствата върху целостта на общността.

Издигнатите плакати: „Порошенко, не пипай българите“, „Порошенко, озапти радикалите си“, „Радикалите и тези, които пребиха Кащи – в затвора“, ясно показват за какво протестират българите. Недоволството и протестите сред бесарабските българи са предизвикани не на последно място и от новия проектозакон на Киев за доброволното обединение на териториалните общини, или по-точно за поправка в него. Законопроектът за новото териториално делене, който бе огласен на 30 април т. г. и с който българите не са съгласни, предвижда буквално ликвидиране на селските общини в Бесарабия. А те са големи дори за мащабите на България – в тях живеят немалко хора, като се започне от 2000, 3000, 4000 жители.

Ако законът влезе в действие, ще бъде ликвидирано финансирането на училищата, на детските градини, на болниците, ще има съкращение на много работни места. Българите в Украйна с основание започват да се страхуват да не започне „прочистване”. Те ясно съзнават, че всичко се прави, за да бъдат отнети макар и малкото права на българската общност и в крайна сметка тя да бъде заличена.

Четири дни след побоя на Кащи председателят на асоциацията на местните българи и депутат в украинския парламент Антон Киссе направи плах опит да защити своя заместник. На специална пресконференция на 22 май той обяви, че иска извинение от украинските националисти за случая и призова за съдействие службите за сигурност за разследване на обстоятелствата. Заяви също, че ако не се стигне до това, ще търси съдействие от Брюксел. За съдействие от майката родина и дума не стана. Явно доверието на сънародниците ни в Украйна към българските власти през годините се е загубило тотално. Защо обаче е така, ще стане въпрос и по-надолу. „Искаме да се разследва тази ситуация – каква вина има Василий Кащи, има ли изобщо той някаква вина? И за действията на тези активисти трябва да се даде юридическа оценка. Безусловно обществеността трябва да бъде успокоена, защото не може да бъде така. Човекът е избран и той изразява своята дума по регламент и по закон”, заяви Киссе.

От неговото изявление става ясно, че не става въпрос за никакъв сепаратизъм. Въпреки това чрез пропагандни инсинуации информационните канали на официалните власти, включително и по интернет мрежата, бавно и настъпателно формират образа на новия враг: „българския сепаратизъм”!

„Навсякъде в Украйна вече започва да се говори за бесарабски сепаратизъм. Дори хората от Централна Украйна вече се страхуват да пътуват към селищата ни. Украинската държава не предприема никакви действия на този етап срещу манипулативно раздухваната опасност от сепаратизъм”, заяви наскоро за БГНЕС наш сънародник, бесарабски българин пожелал анонимност.

„На много места из Украйна, ако чуят за нас, реакцията е мигновена: О, вие там сте сепаратисти”, разказва още сънародникът ни.

В цялата тая хронология от злополучни събития с българите в Украйна очевадно отникъде не изплува „сепаратистка” следа. Сънародниците ни с основание подозират, че чрез обвиненията към тях в сепаратизъм се изкривява общественото мнение и се подготвя почвата за тяхната асимилация.

Нашите сънародници са достатъчно разпръснати на огромната територия на Украйна. Те не са толкова многобройна и единна етническа общност, че да претендират за автономия и отделяне от Украйна, както рускоговорещите им събратя от Донецк и Луганск. И в това е бедата им. И фактът, който улеснява киевските власти в стремежа им към обществена манипулация.

Освен това създадените от българите в Украйна организации и дружества никога не са си поставяли такива цели и задачи. Онова, което те искат, не са териториална автономия и отцепване на райони от Украйна, а единствено културна автономия за запазване на българската култура, за съхранение на езика, обичаите и православната вяра, на които те са вековни носители.

Има и още нещо, което сякаш убягва от погледа и вниманието на неспециалистите и на някои по-емоционални анализатори от патриотичните среди у нас. Това е отсъствието на единство в групите на нашите сънародници и липсата на силни лидери, които да осъзнават опасностите, за да водят битката в защита на българщината в Украйна. Ето откровенията в сайта Ukraina.ru на г-н Артем Бузилу за ситуацията с бесарабските българи в Одеса. Отчитаме неговото мнение преди всичко, защото Артем Бузилу е един от бащите основатели на т.нар. Бесарабска народна рада. Тази организация, основана през 2015 г., си поставя за цел да помогне на малцинствата от Одеска област, за да защитят правата си.

Бузилу смята, че при първия сериозен национален конфликт в Бесарабия може да избухнат сериозни етнически вълнения. „Не само българите от Бесарабия, но молдовци, гагаузи, липовани, старообрядци са в опозиция на властите в Киев. Това го показват резултатите от парламентарните избори през 2014 г. и тези на местните избори през 2015, на които най-много гласове получиха „опозиционния блок”, или други леви формации, опозиционни на настоящото правителство”. Но главният проблем, твърди той, е че тези национални малцинства нямат силни национални лидери, дори и да са настроени опортюнистично, подложени на натиск, те често вземат конформистки позиции по отношението на властите в Киев. „Често те могат да бъдат намерени във всички видове властови структури, поради което са склонни да отиват на компромис с правителството и да подчертават своята лоялност към режима”, смята Бузилу.

...и конформизмът

Няма съмнение, че прецеденти като този с Василий Кащи сякаш опровергават думите на г-н Бузилу. Но поведението на председателя на асоциацията на местните българи и депутат в украинския парламент Антон Киссе по своему е подкрепа на твърденията на Бузилу.

След опита на А. Киссе публично да се противопостави на посегателствата над българската общност, той бе „взет на отчет” от одеския лидер на „Десен сектор” Сергей Стерненко, който буквално го обвини в разпалване на международен скандал в полза на Русия. Политологът Олег Соскин, съветник на компрометирания бивш президент Леонид Кучма, от своя страна, обвини цялата българска общност в сепаратизъм. И в духа на подканата за „куфара и гарата“ предложи депортация в България за президента на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе!

Всичко това явно сериозно е уплашило г-н Киссе, който просто даде заден ход: Митингите в Украйна, които дискредитират българската общност, имат политически корени, но това е работа на службите, които трябва да кажат кой стой зад тях”.

Съвсем разбираемо е, че това твърде двусмислено изявление  измества вниманието от същността на проблема. Извън това е и особена заявка за колаборация с официалната пропагандна линия на киевските власти и хвърля сянка на съмнение за руска, или не дай боже, българска намеса.

Русия, която в момента е обременена с помощта за рускоезичното население на непризнатите републики Донецк и Луганск, едва ли би се ангажирала да цепи Украйна с помощта на разпръсните из нея български общности. Това са фантасмагории, развити от началника на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак на конференция по въпросите на сигурността в Киев през март т.г., за да оправдае гоненията срещу българите там.

Българските власти също не могат да бъдат заподозрени в подклаждане на сепаратизъм. Нещо повече, те с основание могат да бъдат упрекнати, че напълно са изоставили сънародниците ни зад граница. Неопровержим факт е, че нито при първата провокация, нито при побоя над Кащи, официалните български власти и дипломация реагираха национално отговорно и адекватно.

Дипломация - кукиш в кармане

В името на една криворазбрана, сервилна политическа коректност и евроатлантическа солидарност българската дипломация с оглушително мълчание подпечата сертификата на безучастност към сънародниците ни в Украйна.

Вместо твърда подкрепа за страдащите ни сънародници, се дочу за някаква плаха и мекушава реакция на извънредния и пълномощен посланик на България в Украйна Красимир Минчев, който изрази загриженост във връзка с оскверняването на паметника на освободителите в Болград и побоя над Василий Кащи.

Но да не си помисли някой, че този посланически демарш е станал пред централните власти в Киев. Не, тази позиция е заявена пред председателя на градската администрация на Одеса Максим Степанов.

Във връзка с последните провокации срещу нашите сънародници в Украйна не беше привикан за обяснение във Министерството на външните работи украинският посланик Никола Балтаджиев (Микола Балтаджи, наречен от Румен Воденичаров Никола-торба лъжи), който родом е бесарабски българин. Той не беше попитан, а и нашите дипломати не поставиха остро пред украинските власти въпроса за мобилизацията на украинските българи, хвърлени като пушечно месо във войната в Донбас, където жертвите сред тях вече са няколко десетки.

Впрочем, отговорът на тези въпроси беше даден още в началото на украинския конфликт, когато на въпрос дали България ще се намеси по някакъв начин, за да защити своите сънародници там, министър-председателят Борисов отговори така – „Те са си техни граждани, ние не можем да се месим“. Това изявление пряко контрастира с врявата, която се вдигна, когато руският президент Владимир Путин спомена дипломатично, че „буквите дойдоха от македонските земи”. Привикан за обяснения бе посланикът на Русия, а външният министър и министър-председателят излязоха с официални изявления – и всичко това под благородната маска за защита на българския национален интерес.

След месец и бившият световен шампион по шахмат, а сега и депутат от руската Дума, Анатолий Карпов, се изказа, че кирилицата била дошла от Византия. Парадоксалното е, че гросмайсторът бе на посещение в България по официална покана на лидера на „Атака“ В. Сидеров, който просто премълча новия конфуз.

 

Хайде, не е необходимо на всеки гражданин на Русия да се преподава подобен урок по българска история. Но това, че повече от месец се мълчи за тормоза на кръвните ни бесарабски братя, запазили столетия наред езика и националното ни самосъзнание, някак не е нормално.

Всичко зависи от Бога...

Вместо да излязат със становище по българския проблем в Украйна и да поискат обяснение от Външно министерство за липсата му на позиция, патриотите от управляващата коалиция се държат несолидно.

Наставниците на украинските власти от ЕС също си затварят очите за поголовното унищожение от тях на рускоговорещите граждани и тормоза и асимилацията на малцинствата в Украйна. В същото време нас ни хокат колко нехуманно посрещаме бежанците и ни притискат да приемем повече пришълци, голямата част от които са потенциални терористи.

Приказките за разпъване на най-голямото българско знаме на някой хълм, за организирането на абитуриентски балове с народни носии, посещенията по време на празници на общностите, които живеят в чужбина, и участието в тържества, свързани с големи софри и гайди, създават тягостното впечатление, че нашите сънародници в Украйна просто са осиротели.

Украйна не ги иска, тормози ги и ги тероризира; българското правителство ги е изоставило, а всенародната ни надежда във властта - „обединените патриоти”, които от 28 години се стремяха към нея, днес сякаш забравят какво трябва да вършат, когато я притежават.

Украинският президент Порошенко, който все повече губи авторитет и сред собствения си народ, прави помен след помен, все с чужда пита: обещава автономия на татарите в Крим, който е руска територия, а ордите му от „Десен сектор” провеждат етническо прочистване сред рускоговорещото население и тероризират районите с етнически малцинства.

Най-лошото е, че за сънародниците ни там няма добра перспектива и единственото, което им остава, след като отпадна визовият режим за Украйна към страните от ЕС, не е спасение, а нова голгота - гурбет и обезлюдяване на земите, в които са живели дедите им, както това се случи с младите българи у нас, а след това и със сънародниците ни от Молдова.

Цялата тази история все пак може да има щастлив край. Никоя тирания не е вечна.

Но както пеят в една своя песен легендарните „Любе”, всичко зависи от Бога и съвсем малко от нас...