Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗА ЕДНО ЗНАКОВО ПОСЕЩЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

Официалното посещение на македонска правителствена делегация, водена от министър-председателя и лидер на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев (20-21 юни 2017 г.), ще остави трайни следи в историята на двустранните отношения.

Не е случайно вниманието, с което бе посрещната – срещи с президента, с министър-председателя, както и с председателя на БСП. За повишения интерес допринесоха изказванията на госта в последно време по ключови въпроси на вътрешната и на външната политика на неговата страна. Зоран Заев е познат на българските политици и на българската общественост от предишни четири посещения в България през последната година и половина, три пъти е имал срещи и с български политици.

Като министър-председател той неслучайно избра България за първата държава на негово официално посещение зад граница. И други македонски политици са посещавали България през последните години, но по всичко изглежда, че сегашното посещение се очертава като знаково.

За пръв  път от премиер на Македония чухме слова като: „ние сме братски народ, ние сме един и същ народ“; „да оставим историята на историците, а не на политиците, когато се връщаме към историята нека да я използваме за сближаване, а не за разделяне“; „приближихме нашите мнения за подписването на договора за добросъседство“; „обсъдихме и честването заедно на Илинденското въстание“; „изразихме желание и готовност за сътрудничество във всяка сфера“; „очакваме много спортни и културни прояви, увеличен брой на търговски договори“. „БСП е братска партия, като председател на СДСМ тук се чувствам като у дома“. И т.н. и др.п. Да не пропусна: двете правителства и кметовете на Скопие и София са се споразумели да бъде наречена улица на името на президента Желю Желев в Скопие и на президента Борис Трайков в София.

В началото бе словото

Да сте чули досега такива слова от друг македонски държавен мъж или партиен лидер? Аз не съм чул.

Скептиците ще кажат: това са само думи. И ще са прави. Но и добрите думи вършат работа. Като начало. В библията е казано: „В началото бе словото.“

На непосветените в историята на двустранните отношения тези думи могат да звучат като клишета от комюнике. Но няма да са прави. Защото тези „клишета“, произнесени в Македония на глас, са носили в миналото преследване, затвор, лагери, разбивали са човешки съдби. А за познавачите на историята те са закъсняло, но полезно признание на исторически истини. За противниците на Зоран Заев и неговата партия в Македония думите и поведението му в София се оценяват като „предателство на национални интереси“.

На думите на гостенина неговият домакин, българският премиер Бойко Борисов, откликна подобаващо, импулсивно и откровено. „Македония е най-близката страна, най-близкият народ до нас българите“; „категорично съм против федерализацията на Македония“; „досега години наред се спори кой период е общ, кои празници са общи и се караме“. „Сега затова ще отидем заедно при паметника на цар Самуил.“ И отидоха. И положиха цветя, извън протокола. И не последва природно бедствие!

„Ако се подадем на националистически чувства, нищо добро не ни чака“. „Договорът за добросъседство ще бъде подписан на „конституционния за Македония език“ (избегнато бе дипломатично словосъчетанието „македонски език“, но на съвместната пресконференция след разговорите на четири очи имаше превод от македонски на български). Обещана бе „подкрепа и експерти на македонската страна за европейските фондове“; не бяха пропуснати и общите инфраструктурни проекти.

В дух на взаимно разбирателство

Много съдържателни и в същото време показателни са и разговорите между госта и президента Румен Радев, както и с лидера на БСП Корнелия Нинова.

На срещата при президента е изразена „общата позиция, че гражданите и в България, и в Македония очакват от своите политици да водят политика на приятелство и добросъседство между двете най-близки държави на Балканите.“ Президентът Радев потвърдил от своя страна „подкрепата на страната ни за евроатлантическата и европейската перспектива на Македония“; изразил „увереност, че в скоро време ще бъде подписан договорът за добросъседство“; приветствал „направената категорична заявка от премиера Заев за нов подход на приятелство и добросъседство между България и Македония“ и подчертал “очакванията на българската страна за конкретни стъпки в тази посока“. Призовал за „промяна на подхода на  македонската делегация към България в Съвета на Европа по отношение на  процедурата по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, за подкрепа за възстановяването и опазването на българските войнишки паметници и за активни действия на политиците за създаване на устойчив климат на доверие между двете страни в публичното пространство.“

В отговора си премиерът Заев е подчертал, че за Македония няма друга алтернатива, освен присъединяване към НАТО и Европейския съюз и на този етап няма по-важно от изграждането на отношения на добросъседство на Балканите“ и добавил, че „очаква активна подкрепа от България в присъединителния процес.“

Постигането на по-добра транспортна, енергийна и комуникационна свързаност между двете страни, както и в региона на Югоизточна Европа също е бил сред акцентите на срещата. Отбелязана е била позитивната тенденция в двустранните отношения в сферите на образованието и културата.

На срещата със Зоран Заев Корнелия Нинова е направила две конкретни предложения за сътрудничество. Първо, ежегодно между двете партии (БСП и СДСМ) да се провеждат срещи в разширен състав с участие на народни представители и кметове, български евродепутати, партийни структури за обсъждане не само на европейски въпроси, но и теми, които са взаимоизгодни и за България, и за Република Македония. Второ, през м.септември т.г. БСП ще бъде домакин на една Балканска конференция на лидери на леви партии за обсъждане на евроинтеграцията на Западните Балкани като приоритет на председателството на България на Съвета на ЕС, с конкретни предложения и инициативи, които да се представят на българското правителство.  И двете предложения са били прети от гостите.

Разговаряно е и за задълбочаване на културното сътрудничество чрез размяна на екипи от интелектуалци, художници, писатели, за задълбочаване на трансграничното сътрудничество и поставяне началото на едно дългогодишно приятелство между двете страни. Срещата е протекла в духа на взаимно разбирателство.

Шанс, който не трябва да се пропуска

Размяната на мнения в София между македонската дселегация и отговорни български политици оставя впечатлението, че е налице близост или съвпадение на гледищата по концептуални проблеми, които досега не само са разделяли, но и протвопоставяли двете страни. Това съвпадение е резултат от самостоятелен анализ и осмисляне на собствен изстрадан исторически опит без внушение и натиск на едната или другата страна. Срещнахме македонски политици, които показаха, че разбират изгодите за своята държава от добри отношения с България и са готови да поемат отговорността за провеждане на една нова политика за развитие на двустранните отношения.

Открива се шанс, който не трябва да се пропусне. Налице е разбиране, воля и готовност за действия, очертани са актуалните задачи и песрпективните насоки. Главното сега е предначертанията да се превърнат в дела. Това не може да се извърши в един ден, с импулсивни жестове или политически декларации. Нужни са гъвкава политика и дипломация, готовност да се търсят и намират компромиси. И без илюзии – тази политика ще бъде съпроводена с трудности, ще срещне съпротива от вътрешни и външни сили.

Съпротивата вече е пусната в действие. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ посрещна враждебно първите стъпки на македонската делегация у нас, определи поведението й като „враг на Македония“, „национален предател“. От невъздържаната й реакция стана ясно и друго, че декларираните приятелски чувства към България в миналото са били лицемерни, прикривали са дълбоко недоверие и враждебност. Ще издържи ли правителството в Скопие на един масиран и враждебен политически натиск? Ще получи ли решителна подкрепа от силите, които му помогнаха да спечели властта? Как ще реагират външните фактори – НАТО, ЕС, САЩ, Русия? Това са въпроси, от чийто отговор  зависи не само бъдещето на Македония, но и на целия регион.

От разговорите с премиера Заев останахме с впечатление, че той си дава сметка за трудностите, които го очакват.

Два проблема – за езика и за името

Още с идването на власт правителството на Македония, възглавявано от Зоран Заев, си беше поставило две стратегически задачи: да направи реални стъпки за членство на страната и в НАТО, и в Европейския съюз. На пътя към тези организации лежаха две препятствия: името на държавата, оспорвано от Гърция и подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество с България. Погледнато стратегически, преодоляването им е верен подход и правилна ориентация.

Трудностите са заложени не само в досегашните позиции на двете съседни държави по тези въпроси, но и вътре в Македония. И двата проблема служеха като фундаментални опори на правителството  на ВМРО-ДПМНЕ в неговата вътрешна и външна политика. То не се е отказало от тях и от тези барикади води борбата за сваляне на новото правителствно и за връщане на власт.Отстраняването именно на тези препятствия доведе Зоран Заев тия дни в България; друга делегация, водена от министъра на външните работи Никола Димитров,замина за Гърция; започнаха консултации с Европейската комисия.

От България Заев си замина с надеждата, че компромис ще се намери. Главната трудност в договора за добросъседството е въпросът за езика. Бойко Борисов даде да се разбере, че ще се намери решение.

По-труден е проблемът с името. Още преди Заев да дойде у нас беше съобщено, че македонското правителство е готово да приеме „временното наименование“ БЮРМ, само и само да се отстрани пречката за приемането на страната в НАТО. Гърците обаче изпаднаха в смешно положение. Ако продължават да настояват на името БЮРМ, това съкращение, дешифрирано, ще следва да се чете така: Бивша Република в Бивша Югославия“. Каква държава е това? Глупост на квадрат.

Разбира се, въпросът за името безпокои гърците с понятията македонско, македонски, които подсказват, според тях, аспирации и претенции към чужди територии и чужди култури.

Що се касае до Евросъюза, на проведените консултации между Заев и комисаря по разширяването Йоханес Хан последният обещава Еврокомисията да оказва всяческа помощ, включително експерти, които да помогнат за правосъдната реформа, така че резултатът да се види още наесен и Брюксел да вдигне бариерата пред внасянето на предложение за старт на преговорите.

Видимо, този път ЕС е решил да направи нещо реално и съществено за Македония. За Заев и неговата партия отприщването на пътя за преговори и задача № 1. България също обеща активно съдействие за отваряне вратите на ЕС за Македония. Но даже и при това положение преговорите могат да продължат 9-10 години. Много зависи и от усилията на македонското правителство за успешното завършване на  реформите в страната съобразно изискванията за членство. Неслучайно Бойко Борисов напомни на Заев българската поговорка „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“, като добави, че ако Македония не положи сама усилия, никой не може да й помогне. Да напомня също, че когато Жан-Клод Юнкер поемаше поста председател на Еврокомисията заяви, че през следващите 10 години няма да се приемат нови членове.

Има един въпрос, който като че ли съзнателно се заобикаля от българските коментатори – за албанските коалиционни партньори на СДСМ в правителството и техните позиции по обсъжданите въпроси.

Изключение прави журналистът Костадин Филипов, който в интервю за в. „Дума“ съобщава, че членът на делегацията Бояр Османи, вицепремиер по европейските въпроси, албанец, от Партията на демократичния съюз на Али Ахмети, е заявил: „Едно от изискванията на Тиранската платформа беше представители на албанците, на албанските партии да участват задължително в преговорите, които Македония води с Гърция за решаване на спора за името и с България по въпроса за подписване на договора. Ами ето, аз съм този албанец, който съм тук, и водя преговори. Това е албанската, Тиранската платформа в действие, какво толкова страшно има в това.“

По този въпрос ще изкажа

лично мнение

Българо-албанските междудържавни отношения са били в миналото на най-високо равнище добросъседски, дори приятелски. Даже в периода на влошаване през 60-те и 70-те години България единствена измежду социалистическите страни не скъса дипломатическите отношения, поддържаше посолство в Тирана с временно управляващ.

 

Нито България, нито Албания направиха опит да денонсират Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ от 1947 г. Представители на външно министерство на СССР идваха у нас да се информират за положението в Албания. На един от партийните конгреси Тодор Живков заяви, че “състоянието на нашите отношения с Народна република Албания не отговаря на интересите на двете страни, но въпреки това ние полагаме и ще продължим да полагаме и занапред усилия за нормализиране и подобряване на отношенията между нашите две социалистически балкански страни.“ Когато помогнеш на една страна, изпаднала в тежко положение, това не се забравя.

Това беше прозорлива и далновидна политика. И самостоятелна, въпреки членството ни във Варшавския договор и СИВ.

В сегашните условия, когато България подрежда приоритетите на своето председателство на Съвета на Еврпейския съюз, българската дипломация има възможност да активизира контактите си с Албания като страна в Западните Балкани, по които има разбиране да са сред приоритетите на нашето председателство.

Всичко ново е добре забравено старо

Посещението на македонската правителствена делегация и темата България–Македония ще се коментират още дълго. И ще си остават спорни. Не е за пръв път.

През 1998 г. Центърът за стратегически изследвания разработи под ръководството на проф. Александър Лилов концепцията „Необходима е нова политика между България и Република Македония“, публикувана в отделна брошура, изпратена в превод на английски на посолствата на балканските държави и на Европейския съюз и САЩ. Внесена бе и в Народното събрание. В началото на 1998 г. се проведе дискусия с участието на експерти, политици, учени, дипломати, специалисти в различни области, на която бяха представени  различни гледни точки и позиции.

Бих искал да напомня за разработката, защото и сега, във връзка с посещението на официалната македонска делегация, намирам за полезно да се знае как са мислили и оценявали проблемите преди 20 години. Тогава, седем години след обявяването на Република Македония като самостоятелна и независима държава, отношенията между двете страни тръгват с успешен старт и бързо навлизат в период на почти цялостен блокаж. Причината – езиковият спор, който и досега не е получил взаимноприемливо решение, въпреки положените усилия.

Идеята за нова политика се ражда от необходимостта да се деблокират двустранните отношения. Тя е формулирана така: „зачитане на независимостта – отваряне на границата – всестранно сътрудничество -  обща двустранна и регионална инфраструктура – интегриране в обединена Европа.” Тази политика се обосновава тогава не само като възможна, но и като необходима.

Настъпилите промени през изминалите 20 години в двете страни и в международната среда налагат безспорно съответни изменения, особено по някои от спорните и откритите въпроси, но принципите и съдържателната й част не са загубили своята актуалност  и валидност. Специално внимание заслужават идеите и предложенията в съдържателната част, някои от които намериха място и в изказванията по време на официалните разговори с гостуващата делегация, което е потвърждение за тяхната полезност и в днешните условия. Заслужава да се отбележи обективният подход, самокритичността и готовността за търсене на компромиси за изход от блокажа, което днес намира по-конкретни форми на изява и предложения.

Ще се огранича с някои примери. Единият е проблемът за македонската нация. Признава се, че в позициите на български държавни институции могат да се посочат неизживени елементи на старата политика. „Още при самия акт на признаване на Република Македония бе направена уговорката, че това не се отнася и до съществуването на македонска нация. Това бе  ненужна от гледна точка на международното право и на дипломатическата практика уговорка (защото се признава държавата, а не нацията или нациите, живеещи в нейните предели).

Друга подобна постановка е претенцията на македонската страна България да признае наличието на „македонско национално малцинство“ в Пиринския край, като предварително условие за развитие на отношенията във всички области. Исканията им са закрепени в текста на чл. 49 от тяхната конституция, който гласи: Републиката се грижи за положението и правата на представителите на македонския народ в съседните страни и на изселниците от Македония и ще помага за тяхното културно развитие“.

Всичко това поражда основателни подзрения, че съществуват недекларирани намерения за присъединяване на българска територия към Република Македония.

Необходима е нова политика

В този контекст намирам за уместен призива на президента Радев към Зоран Заев за промяна на подхода на македонската делегация в Съвета на Европа към България на процедурата по рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

По въпроса за езика България е предложила 7 варианти, но нито един не съдържа формулата „български и македонски език“. Измежду тях е и предложението от 1998 г. официалните документи да се подписват на официалния език на Република България по смисъла на чл.3 от Конституцията на Република България и на официалния език на Македония по смисъла на чл. 7 от Конституциата на Република Македония. Дължа да отбележа, че през тези години такива формулировки се предлагаха и дори се използваха в документи на официално равнище, какъвто е случаят със Съвместната декларация на министър- председателя на Република България Иван Костов и председателя на Република Македония Люпчо Георгиевски от 22 февруари 1999 г. Може би премиерът Борисов е имал предвид подобни предложения.

С това напомняне искам само да се знае, че и преди е имало стойностни идеи, някои от които са в разработката „Необходима е нова политика...“

Важно е да се знае и мотивацията на въпроса защо езиковият спор не е получил взаимно приемливо решение досега. „Не защото с предложените от българска страна формулировки не се предвижда достоен изход, а защото се засяга такава чувствителна материя като идентичността, достойнството, историческият корен и бъдещето на гражданите на двете държави. В конкретния случай тези понятия са наситени с толкова много история, чувства и съдби, че е трудно да се вместят в една, дори и най-съвършенната езикова формулировка. Защото езиковият спор продължава да обслужва една стара политика, която не само обрича на застой отношенията между Република България и Република Македония, но както показва практиката, води до тяхното пълно блокиране.“

Какво решение се предлагаше тогава  в „Необходима е нова политика...“? „Знаем, че езиковият спор концентрира в себе си всички останали спорни въпроси. Европа не разбира за какво става дума, но ние отлично знаем за какво е този лют спор, защото сме тук – в тази страна и в този регион.“ И възможният изход: „Предлагаме една работеща политическа формула за подписването на пакета от документи. Тази формула е следната. Трябва да се приеме, че снемането на езиковата бариера за подписването на споразуменията не трябва да се базира нито на българско, нито на македонско предложение по въпроса. Трябва да се изработи съвместно взаимноприемливо около масата на преговорите българо-македонско предложение.“

Това ще означава компромис между двете страни, ако желаят да постигнат деблокаж на своите отношения. Ако се вярва на съобщенията, че групата по обсъждането на договора за добросъседство и сътрудничество се е събирала 11 пъти, това означава, че предложението на авторите на „Необходима е нова политика...“ е проработило, т.е., че около масата на преговорите  се обсъжда и търси такова взаимно приемливо „българо-македонско решения“.

Бъдещето ще покаже

Никой не знае какъв ще бъде компромисът.

Навремето френският президент Едуард Ерио казваше, че истинският компромис е оня, при който и двете страни остават недоволни. Едва ли някой допуска, че при сегашната остра конфронтация между противоборстващите  сили в Македония опозицията няма да използва компромиса за нова атака срещу правителството  за дестабилизацията на страната. Докъде ще стигне, е трудно да се предвиди.

Международният опит е богат на примери, че когато една политическа сила или държава реши да извърши радикална промяна във вътрешната и външната си политика, тя поема риск: да спечели или да загуби.

Изстрадана истина е, че е по-лесно да се следва една погрешна политика, въпреки очевидния й неуспех, отколкото да се признае неуспехът и да се промени политиката. Което в случая означава двете държави – България и Македония – да продължават сегашната конфронтационна политика, да поддържат атмосферата на отчужденост и напрежение. И да намират оправдание в миналото.

Днес обаче повече, отколкото в миналото е ясно, че такава политика е неизгодна и за Република България, и за Република Македония. Алтернативата е нова политика, която да осигури взаимно доверие, развитие на взаимноизгодни отношеиия във всички области, активно сътрудничество и добросъседство. България е готова за такава политика – и управляващи, и най-широки кръгове на обществеността.

Въпросът е – има ли в Република Македония политици и държавници, които да реализират такава политика? Бъдещето ще покаже.