Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БЪДЕЩЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ ОТ ИЗТОКА Е ПОД ВЪПРОС

Е-поща Печат PDF

 

Два взрива прогърмяха на Цветница, два страхливи и кървави терористични акта в църкви в Танта и в Александрия на един от най-почитаните християнски празници (и в навечерието на визитата на папа Франциск в Египет - 28 и 29 април. - Бел. ред.). Те напомниха за много други атаки на знакови дати - Рождество, Пасха, Успение...

За съжаление, налице е напълно предсказуем класически сценарий - ислямисти използват свещения празник, за да всеят ужас в сърцата на християните, да им напомнят, че трябва да си стегнат куфарите, или да се примирят с угнетението и вероятната смърт.

След всеки терористичен акт вълна от възмущение се надига на Запад, но тя бързо бива изтласкана от разни други дипломатически въпроси. Обаче независимо от всичко, съдбата на източните малцинства, и най-вече на християните, трябва да е приоритет за нашата дипломация.

Поредният кървав епизод трябва да ни отвори очите за тежкото положение на хората от Изтока, където въпреки настъпилата тишина, се извършва масово религиозно прочистване.

Нещата са по-сложни - покрай стратегията на терор и агресивно угнетеяване, която добива форма на масови престъпления и геноцид от страна на ислямистките движения, налице е и всекидневна дискриминация и преследване, съпроводени от пълното мълчание на международната общност, и в частност от Европа и Франция.

Как другояче може да се обясни най-големият спад на християнско присъствие в региона? Преди петдесет години християните бяха 20-25 % от населението, а сега са само 5-6 %. Скоро те изобщо ще изчезнат в някои държави като Ирак, където през 1997 г. наброяваха повече от 2 милиона души, а днес са едва 150-200 хиляди.

Трябва най-накрая да признаем, че стратегията на терор и дискриминация е монета с две страни, стремежът е да бъде ликвидирано християнското присъствие, множествената идентичност, дори и спомена за християнството и неговата роля за формирането на народите и държавите в региона.

Това геополитическо пространство бе отворено за света благодарение на малцинствата (те играеха ролята на посредник между цивилизациите), а днес е затворено във враждебна и непроницаема за Запада идентичност.

Време е Западът да си отвори очите за дискриминацията, закрепена чрез законите и практиката, чиято жертва са християните, нашите съюзници от арабския свят. Именно в тази перспектива положението на християните по целия арабски свят се влошава, с изключение на Ливан.

Преди кризите в Ирак и Сирия християните не бяха подложени на натиск и заплахи с религиозен характер от страна на авторитарните режими (не става дума за характерните политически репресии на всеки от тях). В тези страни имаше свобода на вероизповеданието и християните спокойно извършваха обредите и ритуалите си; правата на жените се увеличаваха, не бяха забранени смесените бракове и смяната на религиозната вяра. Всеки можеше да следва заветите на своята вяра и култура.

Християните живеят от две хиляди години на територията на повечето мюсюлмански държави, обаче за тях остана недостъпно да заемат постове в държавни учреждения, в армията и в политиката, множество професии си остават чисто и просто затворени за тях, защото биха ги откроили в очите на мюсюлманите или им предоставяха някаква власт върху тях.

Християните са невидими в обществото, а онези, които се опитат да оспорят правилата на играта, ги чака затвор или смърт. Богохулството, тоест, критиката на исляма, все едно дали истинска или измислена, също е равнозначно на гибел - християнинът ще бъде съден дори и при най-банален донос на съседите.

Някои държави от Изтока са готови да приемат религиозната практика на християните при условие, че тя е незабележима и не претендират за нищо. Ако посред бял ден бъде нападната християнска църква или вярващи,когато се пролива тяхна кръв, органите на реда не предприемат нищо, разследването сякаш замръзва.

Положението на християните в тези страни е особено опасно, тъй като ги преследват мюсюлмани, съвършено нетърпими към тях, които не се спират пред опожаряване на домове или физическо насилие, докато властите мълчат. Достатъчно е да “обвиниш” християнина, че ухажва мюсюлманка, и тогава цяла глутница се нахвърля върху него, върху семейството му и селото. Обръщането на мюсюлманин в християнска вяра се наказва със смърт, а бракът между мюсюлманка и християнин е строго забранен. Обратното е допустимо.

В Саудитска Арабия е забранена всякаква религиозна практика (дори тайно у дома), както и сунитският ислям, а наказанието може да е сурово - бой с камшик, бой с камъни за гражданина, или въдворяване - за чужденец, без право на апелация. Християните нямат право на свои храмове, обаче западните правителства приемат финансиране на строежа на джамии от същата тази държава в Европа.

Християните нямат право да обявят своята вяра и да имат Евангелие, докато саудитците упорито настояват за религиозната си идентичност извън границите на страната.

Християните са дискриминирани и в областта на политиката. Те не могат да заемат високи постове (единственото по-голямо изключение отново е Ливан).

В Ирак християните нямат никакво влияние в политиката, последният високопоставен чиновник от техните среди бе Тарик Азиз, министър на външните работи по времето на Саддам Хюсейн. В днешното иракско правителство няма нито един християнин. В Египет може да бъде посочен единствено копта Бутрос Гали, който бе глава на Външното министерство при Садат, но заради вярата си бе просто изпълняващ длъжността. Така че ролята на християните в египетското правителство е символична, а иначе те съставляват между 10 и 25 % от населението. В Сирия, където на власт е алевитското малцинство, християните имат право да стават министри, включително и военни министри.

Ливан е единствената страна от Изтока, където президентът е задължително християнин-маронит. Обаче на парламентарни избори ситуацията винаги е такава, че много от депутатите християни биват избирани от мюсюлмани, което пък ги лишава от представителност и възможности да влияят върху вземането на важни политически решения.

Масовият изход на християни (в частност и поради описаната дискриминация) лиши Изтока от много човешки и материални ресурси, необходими за развитието му, а също така промени облика на региона, неговата култура и цивилизация.

Християните винаги са били свързващото звено между арабско-мюсюлманската и западната цивилизация и са формирали пространството за диалога между двете. Те винаги са били сдържащият елемент за радикалите. Изтокът без християни остава открит за всякакви прояви на екстремизъм и ще се превърне в истинска заплаха за най-близкото си обкръжение, тоест Европа, а също и за целия свят.

Европа и Франция са на първата линия - като географско положение, и те трябва да си дадат сметка, че повече нямат избор. Те трябва да поискат да се сложи край на дискриминирането и преследването на християните от Изтока. Те трябва да затвърдят политическата роля на християните в техните страни, защото само така могат да пуснат корен на изконната си земя. В противен случай Европа и Франция ще трябва да приемат, че губят стабилност, при това за дълго.

“Фигаро”, 11 април 2017 г.