Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ОТ „КРАЯ НА ИСТОРИЯТА“ КЪМ КРАЯ НА ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 15

 

Публикуваният в началото на 2017 г. „Барометър на доверието“ – проучване, направено от маркетинговата фирма „Еделман“ през октомври-ноември 2016 г. сред 33 000 респонденти в различни страни, показва, че в глобален план има огромно падане на доверието към институциите на правителствата, бизнеса, медиите, неправителствените организации. Доверието в медиите (в 17 държави) е най-ниското, откакто се изследва този проблем (43 %), доверие към правителствата имат средно 41 % от респондентите.

Рязко е паднало доверието също към бизнес лидерите и политическите лидери – то също е най-ниско, откакто се правят такива изследвания. Доверието към ръководителите на големите компании е паднало с 12 % в глобален план до 37 %, а доверие в правителствените лидери имат едва 29 %.

Изследването показва още, че 53 % от респондентите са убедени, че цялостната система днес води до техния провал – тя е несправедлива и дава малко надежда за бъдещето. Дори сред елитите има загуба на вяра в съществуващата система – 48 % от тези, които по доходи се нареждат в горната една четвърт, смятат, че системата се е провалила, същото твърдят 49 % от хората с висше образование.

Имаме глобална криза на доверието

Тя започна с рецесията през 2008 г., но като втора и трета вълна на цунами продължава в резултат на глобализацията и технологичните промени. Сегашните популистки движения се подхранват от липсата на доверие в системата и от икономическите и социалните страхове, включващи корупцията (при 40%), имиграцията (при 28%), глобализацията (27%), ерозията на социалните ценности (при 25%) и скоростта на иновациите (при 22 %).

Мнозинството от глобалното население се тревожи, че може за загуби работата си в резултат на глобализацията (60%), липса на квалификация и умения (60%), имигранти, работещи за по-ниско заплащане (58%), преместване на работното място в страни с по-ниска цена на работната сила (55%), автоматизацията (54%).

Цикълът и мащабите на недоверието нарастват от появата на медийните „ехо-стаи“ в социалните мрежи, в които хора със сходни визии се нахъсват един друг и усилват нагласите си.

Редица данни показват усилваща се дисперсия на авторитетите. Човек, който е същият като теб по статус, се възприема за толкова достоверен източник на информация за ставащото например в една фирма, колкото е техническият или научният експерт – доверието към всеки от тях е едно и също, около 60%. Много по-ниско е доверието към мениджърския състав – 37%, а към лица от правителството е едва 29 %.

Сред страните с най-голяма загуба на доверие в системата е Франция (72%), управлявана от ляво правителство, Италия (72%), управлявана също от ляво правителство (12).

Това води до един втори етап, през който навсякъде по света неолибералната демокрация е в състояние на упадък и разпад.

Робърт Макчесни нарече това, в което се превръща предходната либерална демокрация днес, „доларокрация“. Той я разбира като корпоративно подчинение на избирателната система, съчетано с налагането на пазарна логика на публичния живот.

Тази

маркетизация на демокрацията

се съчетава според него с ширеща се деполитизация на американското общество.

Макчесни смята, че „доларокрацията усилва три тенденции, заплашващи оцеляването на Америка: екологичната криза, военната експанзия и ерозията на гражданските свободи“ (13). Именно тя е предпоставка за ускорен растеж на неравенството, тъй като цялата икономическа политика е настроена така, че при разпределението на новосъздадения продукт нарастващата част отива към капитала, а не към труда, и то към определена част от представителите на капитала – единия процент (1 % ) най-богати.

В своята книга „Демокрацията в упадък“ известният американски икономист Филип Котлър отбелязва, че светът „се характеризира с нарастваща концентрация на богатството, при което горните 1% от най-богатите могат да печелят повече от 30, 40 или 50% от доходите на останалата част на една страна. За САЩ това означава, че Конгресът се ръководи от концентрираното богатство, а не от народа, поради което и неговите членове нямат стимул да гласуват за една по-добра система...

Демокрацията в нарастваща степен служи на тесните интереси на богатите“(14).

Дори във Великобритания, тази най-стара демокрация, днес не един и двама наблюдатели говорят за разложение на британските партии. То се проявява в намаляването на членския състав, ниското качество на представителството, посредствеността на политическия елит. Най-ярък израз това намери в резултатите от Брекзита, изненадали политическите елити.

Качеството на законодателството пада и много от новоприетите закони не работят. За да се повиши избирателната активност, се провеждат предизборни лотарии. В Калифорния пък черпят избирателите с безплатни понички, печени пилета и други лакомства, за да ги примамят да гласуват и да повишат избирателната активност.

Кризата на представителството се проявява не само в засилващото се недоверие към политиците и политиката, но и в това, че изборите навсякъде стават процес, в който за привличане на избиратели все повече се ползват средства, които нямат нищо общо с рационалния избор – масовото включване в избирателните списъци на популярни фигури на футболисти, манекенки, артисти, журналисти, шоу звезди, естрадни певици, добили популярност участници във воайорското телевизионно предаване „Биг брадър“ и засилващата се роля на скандалите и компроматите, на негативната пропаганда и отричането на противника в предизборните кампании.

Не партийните програми, а рекламата

в т.ч. с трансексуални скандални фигури, изглежда като все по-значим фактор за привличане на избиратели.

Рекламните и пиар агенциите изместват политическите органи, които би трябвало да предлагат програми и послания на кандидатите. Протича процес на деинтелектуализация на политическите партии, на нарастваща неспособност от тяхна страна да предлагат идеали и смисъл за човека. Тази неспособност се компенсира чрез ефектен

политически маркетинг

шоу и конструиране на страхове от различни врагове.

В тези условия навсякъде в Европа, от Великобритания до България, непрекъснато никнат партии-еднодневки, които се опитват да заменят отчайващо изхабените стари формации, като издигат примитивни популистки програми и се опират на богати спонсори (15).

С нарастващото социално неравенство и влошаване на позицията на предходната средна класа, с доминацията на хората, които смятат, че техните деца няма да живеят по-добре от тях, се срива базисната светогледна нагласа, на която се основава възходът на либералната демокрация през 19 век, а именно вярата в прогреса, знанието, науката. Възходът на неолибералния капитализъм и кризата на либералната демокрация съвпаднаха с възхода на философските визии на постмодернизма, според които историята не върви в някаква позитивна посока, няма някаква насоченост и значими закономерности. В тази среда започна

завръщане на средновековни суеверия и загуба на вяра в научното познание

Скоростно в големи региони на света започнаха да се строят джамии и църкви. Хиляди млади хора виждат своето бъдеще не в секуларен свят, а в ислямски халифат. Българският премиер Борисов заяви, че „само Господ може да ни спаси“. При встъпването в длъжност на президента Тръмп в САЩ присъстваха шестима религиозни лидери – повече откогато и да било преди това в американската история.

През 2013 г. американското издание „Scientific American“ публикува статията „Антинаучните убеждения подлагат на риск американската демокрация“, в която показва как позиции, противоречащи на науката по въпроси като еволюцията, климатичните промени, ваксините, изследванията на стволовите клетки и т.н., стават все по-характерни както за избирателите, така и за политиците (16).

Четири години по-късно, в навечерието на изборите, които направиха президент Доналд Тръмп, авторът на тази статия, Шон Ото, заключава, че „ситуацията се е влошила“, появила се е

„пост-фактическа политика“

която превръща в нещо нормално отхвърлянето на научните доказателства, когато те са в конфликт с политическия, религиозния или икономическия дневен ред на съответните групи и хора във властта.

Ото дава пример с председателя на Комисията по наука, космически изследвания и технологии в американския Конгрес Ламар Смит, който не само отрича климатичните промени, но дори организира маккартистки лов на вещици срещу несъгласните с него. Тази позиция е възприета и от Доналд Тръмп като кандидат за президент. При това сблъсъкът между леви и десни политици нерядко се превръща в сблъсък между тези, които вярват в науката, и тези, които не вярват или се обръщат към религията.

Отхвърлянето на научните твърдения за обективността води до „полагането на философските основи за нов възход на авторитаризма“ в един свят, в който субективните убеждения и вярата имат предимство над науката (17).

Възходът на социалните мрежи

Процесите на разпад на неолиберализиращата се предходна либерална демокрация се подпомагат и от възхода на една нова публична сфера, каквато са социалните мрежи. Те радикално преобразуват начините, по които се създават и функционират масовите нагласи.

При възникването на съвременната представителна либерална демокрация се приема, че след като са получили съответния вот, спечелилите изборите имат доверие и легитимност да управляват през следващите четири или пет години – срок, в който според конституциите и законите една партия може да покаже своите възможности и да реализира целите си.

С масовото навлизане на интернет обаче, включително и сред големи групи от хора, които се чувстват маргинални, изоставени, губещи, възникват условия за една нова публична сфера, която излиза извън възможностите за контрол над масовото съзнание, реализиран от традиционните медии и техните собственици.

В дигиталната публична сфера всеки може да каже своето мнение, да разследва, да пише, да търси достъп до различни ресурси, да вади компромати. Либералните права дават формално възможност на всеки да прави това и моментално да реагира на всяко действие на политиците, без да чака четири или пет години, за да прояви с гласоподавателното си поведение своето отношение. Затова докато довърши мандата си, избраният с мнозинство политик може многократно да се превърне във фигура, която огромната част от обществото не харесва и дори ненавижда. Типичен пример беше президентът Росен Плевнелиев, който още в първата година от своя мандат загуби подкрепата на мнозинството от гражданите, а през последната едва една пета от тях му имаха някакво доверие, докато четири пети не виждаха в него свой представител.

Нещо повече,

интернет обезсилва традиционните идеологически апарати

даващи възможност за функциониране на либералната демокрация – вестници, радио, телевизия. Те създават едно много по-трудно контролирано пространство, което води до непрогнозируеми следствия за неолибералните демокрации – най-ярък израз на подобна непрогнозируемост станаха Брекзитът във Великобритания, изборът на Доналд Тръмп  за президент на САЩ и на Румен Радев в България.

Нарасналото социално неравенство и милионите лузъри

могат да реагират и да изразят своите страхове, омраза, усещане за загуба чрез дигиталните мрежи, които се контролират много по-трудно.

Ако през 30-те години на 20 век инструмент за възхода на популистките и авторитарни режими става радиото, сега реакцията срещу статуквото, включително и популистката реакция за търсене на силен лидер, се реализира чрез социалните медии.

Серия от изследвания показват как хората се сдружват в социалните медии според сходни нагласи, а общуването помежду им радикализира тези нагласи, способства за засилване на конфликтите и идеологическото противопоставяне, фрагментизира и поляризира обществото, дава предимство на екстремните мнения. Така обаче изчезва нещо, което се разглежда като водещо в идеята за демокрация – общата воля, която би трябвало да изразява общи интереси, е заменена от разделено общество, в което нетърпимостта и омразата на различните групи са огромни. Те се обединяват само от общ враг и страх.

САЩ - в раздела „дефектна демокрация“

Economist Intelligence Unit – група за анализи и прогнози, свързана с британското списание „Икономист“, - публикува в началото на 2017 г. своя девети поред годишен Индекс на демокрацията за 2016 г. Според него броят на пълноценните демокрации в съществуващите в света над 200 държави е паднал от 20 на 19 в сравнение с предишната година.

САЩ, които бяха представяни за върха на либералната демокрация, за нейното най-висше състояние, за неин пазител и разпространител по света (дори с бомби и „цветни революции“ в началото на 90-те години), са класирани в раздела „дефектна демокрация“. Водеща особеност на тази демокрация е рязко падналото доверие към институциите. Това е особено характерно също и за източноевропейските държави, в които влизаме и ние. Като цяло в доклада, в който се дава Индексът на демокрация, се установява упадък на демокрацията в 72 държави през 2016 г. (18)

Проблемът обаче не е само в загубата на доверие към институциите, при които функционира либералната демокрация.

На основата на анализ на данните от световното изследване на ценностите в периода между 1995 и 2014 г. Роберто Шоа и Яша Мунк в своя статия в едно от най-известните световни списания, пропагандатор на либералната демокрация, „Списание по демокрация“ (Journal of Democracy), през юли 2016-а, правят извода, че в развитите страни в Северна Америка и Западна Европа пада доверието не само към политиците и институциите на либералната демокрация, но и към самата либерална демокрация. Демонстрира се готовност да се приемат други форми на политическо управление, включително и нелиберални авторитарни версии и военни режими.

Когато питат поколението, родено след 1980 г., доколко важно е да живеят при демокрация, едва около 30 % от американците отговарят, че това за тях има някакво значение, в Холандия това са само един на трима. Всеки шести американец смята, че много повече ред, порядък, сигурност, липса на корупция, компетентност би имало, ако се живее при военен режим.

Не е случайно, че през март 2016 г. проучванията показват, че одобрението към американския Конгрес от страна на гражданите на Америка е едва 13 %. Той се възприема като символ на корупция, лобизъм, некомпетентност. В крайна сметка аналогиите, които правят Шоа и Мунк, са, че либералната демокрация може да си замине, така както си замина „комунизмът“ в края на 1989 г. (19)

Американската демокрация умира и тези избори няма да я оправят“, обяви американското списание „Форин полиси“ на 7 ноември 2016 г. Обосновавайки това заглавие, изданието изтъква, че през последните три десетилетия повечето американци не са се възползвали от развитието на икономиката, милиони са загубили работата си заради автоматизацията или износа на производство към региони с по-ниска цена на работната сила.

Президентската кампания и победата на Тръмп са израз именно на тази тенденция на залез на американската демокрация.

В корена на всички проблеми е неспособността да се създаде просперитет за всички и неспособността на политическите институции да разрешат този проблем (20).

 

СЛЕДВА