Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПРИКАЗКА ЗА ИДИОТИ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИ

Е-поща Печат PDF

„Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и аз ще повдигна земята!”, казвал древногръцкият мислител Архимед. А пък древните римляни формулирали универсален принцип за разкриване на истинските мотиви за важни и неясни обществени събития: „Qui bono” (Кому е изгодно?).

 

Ако приложим тази „опорна точка” към случая с обгазяването на стотици цивилни в управлявания от „умерената” опозиция сирийски град Хан Шейхун (в южната част на сирийската провинция Идлиб), ще стигнем до логичното заключение, че това злодеяние не може да е дело на сирийския режим.

Заклеймяваният от Запада и Анкара като „диктатор” и „убиец” Башар Ел Асад е последният, който би прибегнал до употреба на химически оръжия. Първо, понеже знае, че е наблюдаван под лупа от т. нар. международна общност. Второ, понеже не разполага с химически оръжия. Сирийските химически арсенали бяха предадени, прочистени и унищожени под надзора на експерти на ООН още през 2013 г. Докато тези на джихадистите от терористичните организации „Ислямска държава”, „Ал Каида”, фронта „Ал Нусра” (преименувал се на „Фатх ас Шам”, тоест „Завоюване на Дамаск) и на „умерената” сирийска опозиция биват засичани едва след като са били употребени - в Ирак, срещу иракската правителствена армия, шиитските милиции, силите на пешмерга (автономният кюрдски район в Северен Ирак), или цивилното население; в Сирия – срещу армията на Дамаск, иранските революционни гвардейци, кюрдските отряди за самозащита на населението (YPG), или цивилното население. Трето, защото с подкрепата на Русия, Иран и Китай  Асад беше на път да постигне целите, за които се сражава: запазване на териториалната цялост и суверенитета на Сирия; очистване на сирийската територия от терористите; политическо разрешаване на кризата; и оставането му на власт като незаобиколим фактор на мира и стабилността в Сирия и региона. Четвърто, защото и Вашингтон и Анкара се бяха примирили с факта, че Асад ще остане президент на Сирия до завършването на политическия преход към многопартийно управление.

Дни преди газовата атака в град Хан Шейхун, и президентът Доналд Тръмп, и държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън, и говорителят на Белия дом Сийн Спайсър, направили изявления, че бъдещето на Асад ще определи сирийският народ. При това положение и Анкара сне от дневния си ред въпроса за свалянето на Асад от власт като предварително условие за мира и стабилността в региона на Близкия изток.

Нещо повече, Ердоган обяви за приключила операцията на Турските въоръжени сили в Северна Сирия, наречена „Ефратски щит”. Или поне първият й етап.

Макар и трудно, с подтикване и побутване продължаваха и започналите в Астана и Женева преговори за мир в Сирия. Обаче дойде „химическата атака” в град Хан Шейхун (Южен Идлиб) и всичко се разбърка. Башар Асад отново бе анатемосан от западните медии и политици като хладнокръвен убиец на деца, а президентът Тръмп издаде заповед за нападение с крилати ракети „Томахоук” върху сирийското военно летище „Шейрат”, от което се предполага, че са излетели въпросните самолети. Президентът на САЩ каза, че си променил мнението за Асад и Сирия, след като изгледал телевизионни кадри за последиците от газовата атака на сирийските ВВС върху град Хан Шейхун. Нали обвиняваше Си Ен Ен, „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон пост” и други американски медии в тиражиране на фалшиви новини?

Явно Тръмп много е бързал да опровергае критиките, че незаконно е обявен за победител на президентските избори, че е негоден за държавен глава на САЩ, че е марионетка на Владимир Путин и т.н. Дори сенатори от Републиканската партия го упрекнаха, че не се е допитал до Конгреса на САЩ относно нападението на Сирия и не е изчакал поне 48 часа, преди да даде заповедта за атака на военната база „Шейрат”.

Любопитно е и разминаването във времето между  „обгазяването” на Хан Шейхун от сирийската авиация и съобщението на агенция „Ройтерс” за инцидента. Бомбардировката на Хан Джейхун от сирийската авиация, представена от Запада като „газова атака”, е станала в интервала 11,00-11,30 на 5 април, а „Ройтерс”, позоваваща се на информация на базирания в Лондон Център за наблюдение на човешките права в Сирия, уведомява света още в 06,45 ч!

Очевидно Москва е права, като твърди, че става въпрос за пиар сценарий, който да оправдае замислената предварително ракетна атака срещу Сирия.

Военният ефект от атаката с 59 крилати ракети, изстреляни от два разрушителя на САЩ, които се намирали в открито море до о-в Кипър, е направо нищожен. Руското Министерство на отбраната заяви, че само 23 от ракетите са долетели до целта: останалите 36 не се знае къде са паднали. Поради късото разстояние, малката височина на летене (30-50 метра над земята) и т. нар. радиохоризонт, ограничаващ възможностите на радарите да ги засичат (което се дължи на облата форма на Земята), никоя ПВО-система не може да ги засече – нито американска, нито руска. Но щом са се разпилели из околните села, значи все пак им е било въздействано. Иначе трябва да заключим, че ракетите са били с изтичащ срок на годност...

Упражнението обаче струва на Пентагона 93,81 млн. долара

В замяна са убити 4 сирийски военни и 6-има са ранени, а двама са обявени за безследно изчезнали. Унищожени са били 6 самолета МиГ-23, които се намирали в ремонтните хангари на летището (според САЩ те са около 20, б.р.), 1 склад, 1 учебен корпус и 1 радиолокаторна станция (РЛС). Руски военни не са засегнати, понеже такива не е имало в базата.

Нещо повече, след като са били уведомени за предстоящата атака от американците, макар да не им е бил посочен обектът на нападението с крилати ракети, руснаците са посъветвали командването на базата да премести годните самолети в безопасен район. На практика 23-ите американски крилати ракети „Томахоук” са ударили празна база. И преди да са минали 24 часа от нападението, от пистата на „Шейрат” е излетял сирийски бомбардировач по посока на Хан Шейхун. Затова пък, както пише в. „Джумхуриет” (8 април), „девет души, живеещи в околните села, между които четири деца, изгубиха живота си”. Но за тях никой не плаче, освен близките им: понеже са убити от „приятелски” огън...

Русия отговори на провокацията, като бомбардира района на Хайиш. И разбира се, проправителствените медии в Турция съобщиха само за 8 загинали цивилни... Явно бойците на опозицията бомби и куршуми не ги ловят!

Що се отнася до американския президент, тази авантюра му послужи като алиби срещу „ястребите” в Конгреса на САЩ и в собствената му администрация.

„Асад свали Тръмп от въжето!”

пише Хаккъ Йоджал. Ден по-рано „Джумхуриет” написа, че бомбите на Тръмп са променили името на войната в Сирия: от гражданска, тя е станала международна. Вестникът цитира изявление на Червения кръст, според което Тръмп вече може да бъде съден като военнопрестъпник, докато режимът в Сирия е легитимиран като защитник на суверенитета на страната.

Другата последица от агресията е, че сирийските войници, които попаднат в плен, вече ще бъдат третирани като военнопленници и няма да бъдат съдени, понеже са участвали в законна самоотбрана.

Въпреки твърденията на американската страна, че руснаците са били предупредени за удара по Сирия, тази „откровено необмислена агресия срещу суверенна страна”, както я нарече говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитирайки президента Путин, доведе до (не)очаквани последици. А именно: влошаване на руско-американските отношения, които и без това не бяха блестящи; анулиране от страна на Русия на споразумението за избягване на инциденти в небето на Сирия; усилване на зенитно-ракетното прикритие на руските и сирийските войски и инфраструктура; изпращане към Сирия на фрегатата „Адмирал Григориевич” и други мерки за засилване на руското военно присъствие там.

След закриването на горещата линия между руските и американските военни командвания, всеки американски самолет или ракета, навлезли в зоната на действие на Въздушно космическите сили (ВКС) на Русия ще бъдат сваляни без предупреждение. Както заяви говорителката на руското МВнР Мария Захарова, „истински непредвидимата страна са САЩ. Това е много опасно”.

Правотата на това заключение доказа разнобоят в американската администрация. Например постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли заяви, че

Щатите няма да приемат мир на всяка цена в Сирия

още по-малко такъв, при който Асад запазва поста си, а държавният секретар Рекс Тилърсън, който на 12 април трябваше да посети Москва, каза, че иска стабилизиране на ситуацията с помощта на Башар Асад. Да не вземе някой ден самият Тръмп да обърка туитър с ядреното куфарче?!

Агресията на САЩ срещу Сирия получи одобрението на френския президент Оланд, канцлера на Германия Меркел, президента на СЕ Доналд Туск, президента и външния министър на Турция, и дори на... българското МВнР. Току-виж на новото българско правителство му хрумне да изпрати към Сирия фрегата „Дръзки”. Ястреб до ястреба, мила моя, майно льо!

Буди любопитство фактът, че въпреки подкрепата на Меркел за Тръмп, Германия е решила да изтегли разузнавателните си самолети „Торнадо” от Сирия. Понеже събирали разузнавателна информация за борбата с терористите в района, а пък САЩ не били поискали германска помощ, преди да нанесат удара с крилатите ракети „Томахоук” по сирийското военно летище „Шейрат”.

Естествено, картината в Сирия не може да се промени с един ракетен удар с 59 крилати ракети. Защо тогава Тръмп прибегна до подобно „военно шоу”? Според редица анализатори, с този акт Тръмп е отправил две послания. На Русия той казвал „Не сте сами в Сирия, и ние сме тук!”, а на американската общественост напомнял обещанието си да направи Америка отново велика.

Очевидно, има и послание към съюзниците от НАТО, които не желаят да увеличат военните си разходи. Както и предупреждение към Китай, Северна Корея и Иран.

Имайки предвид, че Франция е в навечерието на президентски избори, а Германия – на парламентарни такива, става ясно, защо Оланд и Меркел бързат да се залепят за Тръмп, когото донеотдавна критикуваха. И турският президент Ердоган, който след 16 април чака покана за среща с Тръмп, реши да го „насърчи” в борбата му срещу сирийския „диктатор” и „убиец на собствения си народ”. Това, което направил Тръмп било добро, но не достатъчно. Трябвало да продължи по този път.

Тръмп задоволи желанията на „ястребите” в САЩ, Париж, Берлин, Лондон, Брюксел и други. А отиващият си като един от най-слабите френски президенти Оланд преля малко имидж на Жан-Люк Меланшон и той се нареди сред фаворитите за Елисейския дворец. Германският канцлер Ангела Меркел и тя получи частична реабилитация за „шантавата” си (според Тръмп, б.р.) имиграционна политика.

Определен бонус от събитията в Сирия извлече и Ердоган преди референдума на 16 април за установяване на президентско управление „от турски тип”.

Що се отнася до Москва

тя заяви, че ракетният удар на САЩ очевидно се е подготвял предварително, а ситуацията с пострадалите от химическите оръжия е била използвана като предлог за този акт на агресия. Руското Министерство на отбраната отхвърли обвиненията на Запада за употреба на химическо оръжие от сирийската или руската авиация, предполагайки, че отровните газове в Хан Шейхун са изтекли след бомбардирането на таен склад с химически боеприпаси на сирийската опозиция.

Изхождайки от опита с предишни западни фалшификации на фактите, Москва настоява за независимо разследване. Включително, на химическите арсенали на джихадистите, до които още не е припарвал експерт на ООН. Нищо, че на няколко пъти беше регистрирана употреба на химически оръжия в Ирак и Сирия, които бяха потулени с оправданието, че са дело на „безотговорни елементи”...

Каквото и да стане в Сирия, единственият „отговорен елемент” е президентът Башар Асад. Друго си е да обвиниш държавен глава, който отказва да бъде марионетка на Запада...

Така историята с иракските оръжия за масово поразяване може да се повтаря до безкрай. САЩ и Великобритания окупираха Ирак, като въвлякоха в авантюрата си и т. нар. желаещи. Разбира се, не намериха и следа от химически оръжия, но Ирак беше съсипан. После държавният секретар на САЩ Колин Пауъл се извини за грешката, а „пуделът” на Джордж Буш, тогавашният британски премиер Тони Блеър, се оправда с английското разузнаване, което го било подвело.

Тъй върви светът. Ето че отново ни се сервира пропагандна фалшификация на Запада, а нашите дипломати, „евроатлантици” и „либералстващи” само това и чакат.  Казват „хоп” още преди да са скочили. Какъв ти Ради Найденов, все едно, че Соломон Паси е още външен министър. Какво ти служебно правителство. НДСВ-2 е пак на власт. Вторият отбор обаче, без величеството и крадливите юпита от Лондон... Боже, боже, ние ли криво ти се молихме, или ти ни криво разбра!