Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Контурите на „моделираната” България

Е-поща Печат PDF

Приключиха президентските и местните избори в България. Официално обявените резултати са ясни. Отново въпросите за ролята и значението на ДПС във вътрешнополитическия живот на България са едни от най-обсъжданите и коментирани теми от експертите. Прословутата „целувка” на Доган в нощта на първия тур от изборите придобива все по-поливалентен смисъл. Засега още разполагаме с порой от анализи, ситуиращи „ласката” на Ахмед в чисто нашенския домашен уют. Тотално отсъстват аналитични вектори, които да охарактеризират нежността на лидера на ДПС било като „кiss”, било като „поцелуй”, а може би и като „kuss”. Но това е определено задача с повишена трудност. Във всички случаи обаче като резултат за „видиотите” (комбинация от видео и идиот) „бацването” си е типичен случай на обслужващ „french kiss”.

За най-голямо съжаление след изборите можем да констатираме категорично следното: България с уверени и огромни крачки се отдалечава от това, което наричаме демократична правова държава. Изборните резултати на практика се „моделираха” като пластилин не от Негово величество избирателя, а от т.нар. административен ресурс, увеличен брой на „видиоти” и серията мутренски „хватки”, типични за изостаналите африкански страни.

 

Изумителен бе и десантът на ЕНП в навечерието на вота в България. Агитацията бе брутална и не се вписваше в никакви европейски правила на предизборната игра. Всичко обаче си остава за сметка на обикновения български гражданин, който стремглаво и безвъзвратно потъва в мизерия. Изумителен е фактът, че сегашното правителство дава за пример на европейците бъркащия в кофите за боклук български клошар. Той, според министър Симеон Дянков, е образец за финансова дисциплина и пример за подражание. Естествено, докато българинът не иска никакви пари от Брюксел и сегашното правителство го мачка да не създава главоболия на ЕС, ще бъдем свидетели и на други „предизборни десанти” от чужбина. Ако се наложи, европейците от народната партия ще лепят и афишите на ГЕРБ по селата у нас. Потресаващи факти за нарушения по време на първия и втория тур на изборите се отминаваха с безразличие. Мнозинството от тези, които близо 20-ина години се изживяваха като номенклатурни интелектуалци и „будна съвест” на нацията, и които имат почти неограничен достъп до националните медии, на практика още веднъж доказаха това, което бе очевидно за множеството мислещи хора в България. У нас определено добре си живее един ограничен кръг от псевдоинтелектуалци, които в периода на преход достигнаха почти до съвършенство в ефективното паразитиране върху текущата политическа конюнктура в страната. Един такъв екземпляр тези дни в сутрешния блок на една от националните телевизии изработи уникалния лаф „консумативното общество си има и своята либерална страна”. Невероятно прозрение. Въпросният екземпляр сипеше клишета, типични за първите години след 1989 г. Идейните му убеждения като лепкава слуз се стичаха от екрана и единственото постоянно нещо в него през последните години бе неизменната му папионка. Може би последната е длъжна винаги да напомня на мислещите българи, че става въпрос за индивид, който вегетира в постмодерна. Иначе, неестетично подредената „словесна салата” от екрана на телевизора, е отлична сутрешна закуска за рояка от „видиоти”.
За да разберем какво се случи на последните избори в Българияq трябва да си дадем ясно отговор на следния въпрос, който бе зададен на главния герой във филма „Москва не вярва на сълзи”. В края на лентата той бе запитан: „Что нового в мире?” (не правете буквален превод). Та отговорът на този въпрос може да ни подреди пъзъла. В противен случай, изскача един екземпляр с „папионка” и пудри мозъците на „видиотите”.
На 14-и октомври 2011 г. в Нормандия (Франция) Збигнев Бжежински получи наградата „Алексис дьо Токвил”. Последният е известен като френски историк написал книгата „За демокрацията в Америка”. Алексис дьо Токвил е живял в САЩ през 1831-1832 г. и още тогава е прозрял потенциалните опасности за американското общество, твърди американският геополитик от полски произход. Збигнев Бжежински е съгласен с Джоузеф Стиглиц, че източник на своеобразната гениалност на американското общество е т.нар. правилно разбрания егоизъм (self-interest properly understood). Преди години в Америка отчитаха и приемаха егоизма на другите, разбирайки, че уважението към общото благо се явява предусловие за личното благополучие на всеки.
Днес Америка е друга. Тя е страна на дълбоки социални контрасти. Демокрацията не направи справедливо американското общество. Имаме супербогато малцинство (1 % от населението владее 35 % от националното богатство) и супербедно мнозинство (90 % от населението притежава 25 % от богатството на страната). За да имаме нормално функционираща демокрация, трябва да имаме мощна средна класа. В САЩ последната се топи като ланския сняг. У нас през последните две години средната класа бе тотално смазана. В един град като Стара Загора от регистрирани около 33 000 фирми, през последната година плащат данъци едва 3000. Останалите са фалирали или са на път да прекратят своята дейност. И това е типично в национален мащаб. Като няма средна класа, няма демокрация. Тогава учудени ли сме, че основни „агитатори” на последните избори у нас бяха мутрите и криминалният контингент?! В действителност ГЕРБ унищожиха средната класа в България и логично последва унищожаване и на младата демокрация в страната.
Създава се основателното съмнение, че на фона на разгарящата се все по силно финансово-икономическа криза на някои външни фактори това им е изгодно. Май България се превръща в банално „ремарке” на ЕС, което е призвано да се самоиздържа и самообслужва. Къде ще бъде „паркирано” и към кого ще бъде „закачено”, няма да зависи от българите. Затова сегашното правителство на ГЕРБ, като класическа колониална администрация, е отличен „интерфейс” за „дистанционното управление” от чужбина. Докато изпълнява тази фунция, определени външни фактори ще го скъсват от похвали, а то медийно ще парадира с чуждите почетни декорации и естествено групата на „видиотите” ще ръкопляска... и гласува за герберите.
Да се върнем към Збигнев Бжежински. Той е изключителна личност. Збигнев Бжежински е не само геополитик-теоретик, които коментира геополитическата арена. Той проектира самата арена и затова неговите идеи би трябвало да се разглеждат с особено внимание, тъй като несъмнено засягат и нашата страна. Американският геополитик формира, формулира и оповестява на света геополитическите и геостратегическите трендове на Вашингтон. Според Бжежински наблюдаваме следните процеси в света: глобализация, „интернетизация” и дерегулация”. Западът според него се намира в упадък поради липсата на единение, а силата на Изтока расте на фона на заплахите от егоистично съперничество. Налице е разрив между политическата и социално-икономическата сфери на глобално ниво. Според Збигнев Бжежински на т.нар. атлантическа общност тряба да се даде ново дихание. В близка перспектива в нея трябва да се включат САЩ и ЕС, а в дългосрочна - Русия и Турция. Трябва да се преодолее честолюбивото стратегическо виждане и общността да се разшири в посока на Русия и Турция.
Накратко, Збигнев Бжежински предлага на Москва да се откаже от виждането, че Руската федерация е отделна цивилизация, че има отделен цивилизационен път в бъдеще. Според него Русия трябва да приеме, че нейното бъдеще е свързано с разширената атлантическа общност. Тези постановки засягат тотално бъдещето на нашата страна, тъй като сме част от цивилизацията, към която принадлежат руснаците, украинците, белорусите и т. н. Големият ни проблем е, че в „разширената атлантическа общност” според него влиза и нашата южна съседка Турция. Анкара има своите национални интереси и те касаят България по един съвсем недвусмислен и доста тревожен начин. Неоосманизмът е носещ вектор в турската външна политика и ако бъдем откровени, има за основна цел „усвояването” чрез икономически, културни и други „мирни” форми на бившите територии, принадлежали на Османската империя. Време е да си кажем също така, че без да се вдига много шум и без това да се фиксира в официални турски документи, „смилането” на нашата страна „ала турка” е основна външнополитическа цел на Анкара. Не е необходимо да си много умен, за да прозреш, че ако България се превърне в контролирана от Турция територия, то неоосманистите ще претендират в Голямата игра за далеч по-голям европейски блясък на Високата порта.
Когато си избираме държавни ръководители, задължително трябва да си зададем и следния въпрос: как евентуално ще влезем в предлаганата от Збигнев Бжежински „разширена атлантическа общност”? Като част на православната славянска цивилизация, или като „смляна” от Турция територия и изтрит завинаги цивилизационен код на нашите прадеди?
Има и още една „опция”. Ако Владимир Путин бъде избран за президент на РФ, то е очевидно, че Русия ще започне реализирането на обявения съвсем наскоро Евразийски проект. В него се планира да влязат множеството наши цивилизационни роднини. Ако Русия не влезе в „разширената атлантическа общност”, то тогава ще се съгласим ли да влезем в нея като част от „зестрата” на Анкара, която може само да увеличи относителната тежест на Турция?! Бжежински е категоричен, че турците би трябвало да виждат своето бъдеще в състава на Запада. Известният поляк е убеден, че неговите нови идеи е изключено да се реализират при условие, че Владимир Путин бъде избран за президент на РФ. Сегашният руски премиер е една от основните пречки за изграждането на „разширената атлантическа общност”.
Ако идеите на Збигнев Бжежински се реализират, то е предстоящо геополитическото „преформатиране” на Русия и Турция. Москва ще се лиши от самостоятелна геополитическа роля, ще бъде забравен уникалният исторически път, изминат от руския народ (да не забравяме, че този изминат път е и част от нашата уникална историческа траектория). Откровено казано, ако това се случи, РФ ще се превърне в глобална бензиностанция с колонка и за газ. Ето защо все по-често, ако геополитическата стратегия на Владимир Путин започне да се налага в Евразия, ще бъдем свидетели на засилваща се информационно-психологическа война, водена от атлантистките глобални медии за смъртното противостоене между „цивилизования Запад” и „варварска Русия”.
Предполагам, че вече се досетихте, кои „независими” и щедро платени у нас анализатори ще се заемат с тази „цивилизаторска” мисия, за да ви отворят очите. А българите ще започнат активно да изучават и славят историята на Османската империя. Ако някой твърди обратното, е участник в рамките на някой финансиран от чужбина проект, или е просто...”видиот”.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата