Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Времето е прекрасен учител, но ни убива методично

Е-поща Печат PDF

Изминаха приблизително четири седмици от последните комбинирани избори „2 в 1”. Българските гласоподаватели гласуваха за президент на Р България и избраха своята местна власт. Интересното е, че въпросната изборна комбинация позволи да се анализират с цифри по-детайлно пред- и следелекторалните изявления на различните партии. Естествено, релефно изпъкнаха и някои съществени разминавания между декларираното и случилото се на терена.

Интересно е да се отбележи, че следизборните анализи в преобладаващата си част имаха за цел промиването на мозъка на средностатистическата електорална единица. Все пак основното, което очакваха с нетърпение и чуждестранните наблюдатели, бе електоралният резултат на БСП. Една немалка част от анализаторите предвиждаха пълен разгром на социалистическата партия. В началото на ноември, когато се появиха окончателните резултати от вота на българските граждани се оказа, че на практика срещу ГЕРБ остана една-единствена и съизмерима опозиционна партия - БСП. Социалистическата партия се представи достойно на президентските избори и двойката Плевнелиев-Попова получиха незначително предимство на втория тур. Калфин-Данаилов превъзхождаха многократно своите опоненти и затова гербаджиите съвсем съзнателно избягваха всякакви телевизионни дебати. Нямаше битка на идеи, а административният ресурс, с който разполага еднолично ГЕРБ, се оказа основният „програмен аргумент” на управляващите. Той изигра ролята на „последно десет” в окончателните изборни резултати. Точно като в любимата игра на премиера.

Странно защо тези, които използваха за базово сравнение спрямо последните електорални резултати постигнатото от БСП на парламентарните избори през 2009 г. услужливо забравяха, че тогава имаше и един „мажоритарен” елемент, който на практика намали с 8-10 представителите на социалистическия депутатски корпус в сегашния парламент. По-ясно казано, преди две години социалистите имаха на практика далеч по-добър резултат, отколкото този който приемат и коментират днес „независимите” социолози. Тези дни един от водещите посланици на ЕС в София сподели с мен следното: „Вашите (на БСП) резултати, постигнати на изборите, изглеждат отлични на фона на това, което масово се прогнозираше в националните ви медии”. По-наблюдателните ще си спомнят, че дори посланикът на САЩ в София Н. Пр. Джеймс Уорлик не пропусна да отбележи, че „след постигнатите резултати от БСП на изборите тя се е превърнала в основната политическа опозиция на ГЕРБ и носи сериозна отговорност за бъдещето на страната”.
Любопитно е да се отбележи, че на първия тур от президентските избори електоратът на ДПС се „потопи” в предизборния водовъртеж. Приказките, че българските граждани-мюсюлмани, гласуващи за политическата формация с лидер Ахмед Доган, не са същите, като отпреди десетина години и гласуват „шрапнелно” в зависимост от своите убеждения, е приказка за наивници.
Цифрите показват следното. Електоратът на ДПС на първия тур се разпредели по следния начин между трите основни кандидат-президентски двойки. За Калфин-Данаилов гласуваха 42 %, за Плевнелиев-Попова дадоха своя глас 41 %, а Кунева-Христов подкрепиха останалите.  ДПС е единствената партия в България, която от 1989 г. във всяка една избирателна секция до 23 октомври т.г. винаги е увеличавала при всеки един вот броя на своите гласоподаватели.
За любителите на политически „полутонове” е интересно да се отбележи и странното, но само на пръв поглед, поведение на представителите на ГЕРБ по време на пресконференцията в НДК след първия тур. Журналистите им задаваха най-различни въпроси, но по време на своите отговори, без конкретен повод, гербаджиите четири пъти се дистанцираха от ДПС. Никой не ги питаше по този въпрос, а те постоянно се опитваха да обърнат внимание на публиката, че нямат нищо общо с хората на Ахмед Доган и че нямат никакви договорки с тях. Както казва народът, „пресолиха супата” без видим повод и оставиха определени и конкретни съмнения у по-наблюдателните. Особено като се има предвид обслужващата управляващите медийна групировка на Пеевски-Кръстева,  която фокусира част от публикациите си в тази насока.

Нещо като в онзи стар виц дето горският срещнал бракониер с глиган на рамото и след като посочил убитото животно... нарушителят останал ужасно изненадан. Тук е мястото да споменем и „неприятната грешка” на Лютви Местан по време на работните му срещи преди две седмици в резиденция Бояна. Отива човекът да се срещне с президента, а става грешка и първо, попада при Бойко Борисов. Естествено, за пред медиите, недоразумението бе прехвърлено върху професионализма и авторитета на НСО. Службата изигра ролята на „бушон”.  Всеки, който си има и малко хабер за това как се организират срещи в подобни институции и на въпросното най-високо държавно ниво, му е ясно, че грешката е „правилна”. Тук обаче не мога да не изкажа своето възхищение от умението на Бойко Борисов да представя нещата така, както му е удобно на него, даже когато това няма нищо общо с обективната истина.
Тези дни се обсъжда „Бюджет-2012” в Народното събрание. Накратко, министър Дянков отново, образно казано, лисна „сярна киселина” в лицето на целия български народ. Разпределението на парите по сектори гарантира бързото измиране на българския етнос. Здравният статус на българина ще продължи да се влошава. Пенсионерите ще продължат да измират с нарастваща скорост. Младежта ще се убеди, че нейното бъдеще става все по-мрачно.
Проблемът на ГЕРБ е, че при така създалата се финансово-икономическа ситуация и „спечелените” избори преди месец, все по-трудно ще удържат взривната ситуация в страната. Социалното напрежение расте по геометрична прогресия. Ако нещата в страната се развиват както до този момент, и сегашното правителство си изкара мандата до края, то на предстоящите парламентарни избори ГЕРБ ще бъде пометена от българския гласоподавател. Ето защо управляващите са много нервни.
Допълнителната трагедия за България е, че след многомесечното безотговорно бърборене на най-високо правителствено ниво по адрес на редица наши партньори от ЕС, двустранните ни отношения с някои от тях са силно влошени. Все пак да не забравяме, че над път и под път членове на МС коментираха почти издевателски в негативен аспект страни като Гърция, Испания, Португалия, Италия и т.н.
Най-неприятното е, че сегашното правителство обърка доста „калимерата” с Атина. В нашата южна съседка националните медии от известно време водят една ответна антибългарска кампания. Тук, у нас, естествено, това се спестява на българското обществено мнение. Гръцките журналисти пишат, че „когато гърците бъдат най-зле... ще бъдат многократно по-добре от българите”. Всеки един доклад, който идва от ЕК и касае България, подчертава винаги един и същи факт - липса на административен капацитет на нашите държавни чиновници.
По-ясно казано, няма никакви реални предпоставки за сериозно усвояване на европейските фондове по чисто обективни причини. Политическите назначения на „калинки” в ключови звена на българските институции на практика правят невъзможен диалога с администрацията на ЕК. Няма диалог - няма европари!
Перспективата за ГЕРБ да остане да се „развява” самостоятелно във властта, е ужасяваща и това очевидно Бойко Борисов го разбира отлично. Този факт обяснява и последното му изказване непосредствено след като отново „спечели” изборите. Премиерът неочаквано заяви, че „ако българският народ пожелае, той ще се съюзи с всеки”. Както се казваше преди години - Охохо, как сте вие, другарю кадровик?!?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата