Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Възкръсването на Бен Гън

Е-поща Печат PDF

14 % от думите в съвременния български книжовен език започват с буквата “п”. Изобилие, на което не може да се радва нито една друга буква. Сред това изобилие са думи като пират, плячка, печат, пътища, плевел... Както и личното име Плевнелиев. Какво е общото помежду им? Ами това са дейности, които г-н П. упражнява. Може да се каже, че отразяват същността му. Нещо като псевдоними, дори синоними на личното име.
Пират, например, означава морски разбойник, който плячкосва търговски кораби, крайбрежни градове и ограбва населението; въздушен пират пък означава летец, който бомбардира мирното население. Според “Уикиречник” синоними на думата са разбойник, мародер, злодей, грабител, гангстер, кръвопиец. Пиратството обикновено е пожизнена професия. Защото пиратите умират млади. Няма разкаял се пират.

Като пиратът Бен Гън от безсмъртния роман на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата”. Защо Бен Гън, ли? Ами това е ученическият прякор на комсомолския секретар Росен Плевнелиев. Детското възприятие много точно улавя същински черти на характера. И много рядко бърка. Проявените в началото на съзнателния живот характерни черти като дребни набези, присвоявания, грабежи или други “геройства” се развиват в юношеска възраст и утвърждават по-нататък в зрялата възраст. Затова ученическият прякор остава за цял живот. Бен Гън започва с хазарт върху надгробните плочи, после става пират, ограбва и плячкосва, накрая търси заровената плячка на самотния остров.
Плячка е нещо, което може да се заграби или отвлече при пиратски набези. Няма пират, който да не се стреми към плячка. Плячкаджийството и пиратството са като близнаци и братя. Когато казваме пират, подразбираме плячкаджия. Когато казваме плячкаджия, подразбираме пират. Съвременното пиратство обаче използва опосредствани методи. Плячката се отвлича от труда на хората. Ако владееш хората, ако упражняваш власт върху тях, може да ги ошушкваш до последната им стотинка. След 1989 г. току-що завършилият програмист разбира, че в комсомолското секретарство няма плячка. По същото време настъпват радикални промени в българското общество. Цените спекулативно скачат, хиляди са изхвърлени на улицата. И обръщат погледи на Запад, мечтаят там да намерят работа. Точно в такъв “бизнес” нашенският Бен Гън надушва плячка.
“Взех кредит от 12,000 марки, от мой роднина. Със... мисля, че беше 80 процента лихва. Той ми даде, защото ми повярва...”, изповядва той старта на своя бизнес. До болка познато, нали? Един пести от закуска. Друг взема заем от любимата тъща. Трети пък – от верен роднина. Ах, тези добри роднини! Кой казва, че българите били неотзивчиви?
Има и други мнения по въпроса. Макар да не отговаря на нито един от критериите по спогодбата с Германия за обмен на кадри в строителството, нашият Бен Гън “успял” да получи квота и фирмата му „Ирис интернешънъл” е първата, която започва да изнася работници. Плячката се извлича от заплатите. Според достоверни източници само 33 % се изплащат на работниците. Останалата част се дели между нашия Бен Гън и високопоставени фактори във високите етажи на властта, които го подсигуряват с квоти. Истинските трудови доходи се крият, данъци и осигуровки не се плащат.

За проверяващите органи се фабрикуват ведомости с невярно съдържание.
Печат означава белег, отпечатък. В случая ни интересува оня черен отпечатък, който имиграционните власти полагат върху паспорта на закононарушителя. Още на втората година „Ирис интернешънъл” е разследвана от специалните служби, митницата и трудовата полиция на Германия. Обискирани са квартирите на работниците, обектите, офисът на фирмата в Рюселсхайм, недалеч от Франкфурт. В ръцете на германските власти попадат фалшифицираните документи. Установени са крупни нарушения на трудовото законодателство и митническите разпоредби. Бен Гън е изловен и изгонен с черен печат в паспорта.
След изгонването му от Германия на нашия Бен Гън му се губят години, преди да бъде обявен за Велик строител. Какво става през този период – официалната му биография мълчи. Както аналите за живота на великите личности. На Мохамед му се губят години, преди да стане Пророк. На Иисус му се губят години, преди да стане Христос. На Моисей му се губят години преди да стане Водач. Специалистите по въпроса обаче са на друго мнение: от едни е изгонен, но други започват да се интересуват от него. България отива към разруха, а знайно е, пари се правят в държави, които се разрушават. Мит е, че западните фирми били честни и почтени. Сигурно има такива. Но ония, които идват в България, в по-голямата си част са перачи на пари или търсят лесни печалби чрез бързи удари с противоправни средства и корупция (справка: ЧЕЗ, ЕВН, Е.ОН, Дънди...). То и обстановката у нас е такава, че мутри, алчни министри, общинари и конкуренти всячески спъват опитите за почтен бизнес. Затова се търсят лица с подкупващи усмивки, сладки бърборковци без задълбочени познания и опит, но с доказани дарби в далавери и фалшификации. Точно на такъв човек попада фирмата “Линднер”. И Бен Гън възкръсва от пепелта, тоест от черния печат.
Плячкосването продължава. Задачите на нашия Бен Гън като съуправител на “Бизнеспарк София” са по организация на проектирането и строителството на обекта. Но той се проваля още в първите три месеца. Първите сигнали са за корупция при покупката на ниви, попадащи в терена на сегашния “Бизнеспарк”. Земята се купува на цена 2-3 долара/кв. м, а на инвеститора се фактурира по 15-20 дол./кв. м. С други думи, Бен Гън оплячкосва своя патрон. Г-н Ханс Линднер обаче хваща далаверата и веднага довежда съуправител от Германия, който да контролира процесите. Всички задачи по проектиране, търгове, организация и контрол на строителството вече се възлагат на немския съуправител. На нашия Бен Гън са оставени само представителни функции. Въвеждане в заблуждение следователно е оная част от официалната му биография, в която се твърди, че управлявал най-големия строителен обект на съвременна България, осъществяван от “Линднер” и дъщерните й фирми.
Нашият Бен Гън е изловен но не се стряска. Пиратът си остава пират и плячката за него е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. През ноември 2008 г. сегашният премиер е кмет на София, а Цветан Цветанов – заместник-кмет по сигурността. Точно тогава Столичният общински съвет решава да замени 20 дка общинска собственост срещу 24 дка от “Бизнеспарк-София”, като стойността на замяната е определена на 72 евро на кв. м. Четири месеца по-късно 18,5 дка от същата тази земя е продадена, но вече срещу 238 евро на кв. м. Смята се, че само от тази “сделка” Бен Гън отмъква като лична плячка 3 милиона евро! Къде е отишла останалата част от плячката?
“На Росен Плевнелиев е дадена за инвестиционни намерения общинска земя и същата е продадена веднага след това. Това ли е цената за министерския пост на Плевнелиев?”, пита Явор Гечев – председател на младежкото обединение на БСП.
Основателен е и друг въпрос: дали рушветът, поискан на нашия Бен Гън, е свързан със скандалното плячкосване на 3 милиона евро за сметка на Столичната община и в кой точно момент от замяната и препродажбата на земята е поискан този рушвет?
Пътищата са съобщителни артерии, магистрали. В ресора са на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И както се “случвали” останалите неща в живота му, нашият Бен Гън е назначен да оглави този ресор в качеството му на експерт. “В ГЕРБ работиха заедно с няколко фондации, с експерти от международни компании и Световната банка и бях поканен като експерт”, изповядва той как е станало включването му в икономическия екип на ГЕРБ. Само две-три години преди това е признавал, че не разбира от строителство, че този сектор не му е интересен, смята го за голяма драма. А и дотогавашната му практика в “Ирис интернешънъл” и “Линднер” го потвърждава. Изведнъж, провалилият се като строител, е обявен за експерт по строителството. И му се възлага да стане световен шампион по бързо строителство на магистрали. Какво е обяснението?
Нека приемем като проява на моментно откровение признанието на нашия Бен Гън, че не разбира от строителство, че този сектор не го интересува. Сигурно е така. Но онова, което интересува неговите покровители и него самият е плячката, която надушва в строителството на  магистрали. Доказал е вече, че е експерт по плячкосване. И още в първия си ден на министерския пост присламчи агенция “Пътна инфраструктура” под своето крило. В строителството на пътища се наливат пари, много пари. Интересите и апетитите са огромни и нашият Бен Гън иска той да канализира “усвояването” на милиардите, тоест на плячката. Какво тук значат стандарти на строителство, качество на изпълнението, заключенията на експертизата? Разрушени участици по АМ “Марица”, пропаднало трасе по АМ “Тракия”, течове в тунелите на АМ “Люлин”? Обещанията за бързо и евтино пътно строителство със средства от европейските фондове се оказват голям рекламен балон. И се извършват за сметка най-вече на българския данъкоплатец. Иначе казано – чрез изземване на средства от други дейности, от пенсии и заплати, от здравеопазване и образование, от социални помощи, от железопътния транспорт... Изчислил ли е някой досега каква е възвращаемостта от пътното строителство? За нас гражданите, народът, върховния суверен на Република България, не за г-н П. и кръга около него?
При това положение, ще ходим ли за гъби идната неделя? Или ще запретнем ръкави да оплевим родната нива от вредните растения и бурените, от плевелите, които задушават политическото пространство...

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата