Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПОЖАРИ, ШАШКИ, ДИМКИ И ДЕМАГОГИЯ

Е-поща Печат PDF

Само ден по-рано, на 6 октомври, депутатът от БСП Пенко Атанасов намери в треволяка край депутатския блок в жк  „Витоша” (блокът с „бръмбарите”, в който някога живееше бившият главен прокурор Никола Филчев) захвърлен куфар с 8 кг тротилови шашки. Истинска бомба, за разлика от димките пред Народното събрание! За щастие опасната стока била без кабели и детонатори.
На 7 октомври, в деня за парламентарен контрол се случи и друго произшествие: в тузарския квартал „Бояна” полицията на Цветан Цветанов изтърва арестант, задържан по подозрение за участие в кражба.

При това закопчаният в белезници 25-годишен престъпник Александър Стоянов задигна полицейската патрулка и я заряза чак в жк „Сухата река”. Защо колата е била оставена с контактния ключ на таблото, как беглецът я е запалил и управлявал с белезници на ръцете и къде са били по това време блюстителите на реда, това едва ли ще научим от МВР. Оакваме развитие и по казуса свзривената кола на журналиста Сашо Диков. Самият той твърди, че не може да си представи кой може да е сложил взрива, но “родната полиция” ще разбере това. Скоро.
„Нашата полиция ни пази”, пее Веселин Маринов. А кой ще пази пазачите? Случайно ли бе, че в полицейската академия в жк „Симеоново” откриха учебната година вместо с химна на МВР, с мелодията от „Кръстникът”? По същото време край няколко софийски села пламтяха горски пожари. Като в Сицилия!..
Добре че в същия ден завърши посещението на бразилския президент Дилминя (Дилма) Русеф, та латиноамериканката от българско потекло не разбра “с какви хора си има работа”. Ако беше гледала и парламентарния контрол, както понякога американският посланик Джеймс Уорлик, щеше да си помисли, че баща й с право е избягал от тази страна още през 20-те години на миналия век. Ако габровецът Петър Русев сега живееше тук, пак би избягал като от чума, понеже България в началото на 21 век поразително напомня за 20-те години на 20 век. Случайно е само това, че днес тя се управлява не от цар Борис Трети и кръволока професор Александър Цанков, а от бившия „царски” и на Тато бодигард Бойко Борисов, още по-бивш пожарникар-милиционер, член на БКП и преподавател в школата на МВР в „Симеоново”. Според собствените му признания той дори се натискал да влезе в ДС, но не го взели, въпреки че баща му бил полковник от МВР. Днес представя неосъществената си мечта като „комунистическа репресия”.
„Репресията”, разбира се, е едно „задимяване”, каквото е и управлението на Б. Борисов и партията на Гражданите за европейско развитие на България. Изцяло преминава в палене и гасене на пожари, в рязане на ленти, правене на „първа копка” и скандални изказвания у нас и в чужбина. И най-вече, в оплаквания от „тежкото наследство” и ...“лошия матриал”. По повод на една умопомрачителна препоръка към европейците (да минат на български доходи и пенсии, за да се оправи по-бързо Европа), депутатката от БСП Корнелия Нинова попита премиера ще има ли актуализация на антикризисния план: „Освен екзотичната ви идея, представена на европейските лидери, които хвърлихте в потрес – да намалявате доходи и пенсии. Друго нещо имате ли като идея в главите за оправяне на държавата?”

Борисов реагира като разярен бик: „По начина, по който ми говорите – с цялото ми уважение към този парламент, към вас като народни представители („уважението” към парламента и народните представители бе засвидетелствано с отсъствието на Борисов от Народното събрание, когато се обсъждаха и гласуваха трите вота на недоверие към неговия кабинет), макар че аз не съм никакъв, само премиер малък някакъв, вие – депутат страхотен, но няма да ми говорите така! Ма няма да ми говорите! Мое се карате на мъжа си, на любовника. На мене няма да ми говорите така!” Излиза, че за да може да го критикува, г-жа Нинова трябва или да се омъжи за премиера, или да му е приятелка... Остана червената депутатка да подхвърли, както Георги Димитров към Херман Гьоринг на Лайпцигския процес: „Вие навярно се боите от моите въпроси, господин-министър председателю?”
За разлика от г-жа Нинова, Стив Ханке (всички го знаем кой е) взе, че хареса екшън-плана за обедняване и омизеряване на европейските граждани, понеже те “не можели да си позволяват такива разходи”. Представете си!
Обаче вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков заговори за коледни надбавки на пенсионерите. Дали пък пушекът от досегашните политически задимявания на герберите не се е разпръснал?! И слепия видя, че рушащият се стадион, наречен държава, е опасен за посетителите. Въпреки това по трибуните му се замерят с камъни и пиратки оределите фенове на правителствения и опозиционния отбори. И понеже футболното (сиреч политическото) зрелище на терена е нескопосно, публиката търси отдушник, палейки палатите на Цар Киро. Някои поглеждат и към чергата на „политическата класа”, по-специално към далаверите и имането на управляващия „елит”, включително на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев.
Трудно е обаче да се ориентираш кой е по-виновен за мизерията и за безсмисленото ежедневие: Бойко Борисов или Симеон Дянков? Речите на премиера сутрин са едни, вечер – точно противоположните. И общо взето, често са в конфликт както с мненията на ресорните министри, така и с нормалната логика. Примерите не са един и два: оценката за намесата на НАТО в Либия като авантюра, а после като необходима стъпка; премиерското недоволство от бездействието на МВР в Катуница и одобрението на полицейската тактика на ненамеса от страна на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов; „последните предупреждения” срещу министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков (заради критиките му към любимата на Цветанов „дарителска” компания „ЛУКОйл” и недоволството му от подписания анекс към споразумението с руската „Атомстройекспорт” за проекта АЕЦ „Белене”) и уволнението на шефа на НЕК Красимир Първанов понеже не изпълнил указанията на вицето Дянков; мораториумът върху повишаването на цените на горивата, осигурен от Бойко Борисов след преговори с „ЛУКОйл България” и отнемането на лиценза на „ЛУКОйл Нефтохим Бургас” заради непоставени измервателни уреди в акцизните складове; уверенията на Борисов, че цената на АЕЦ „Белене” няма значение за България, защото строежът ще се финансира от руската страна, и замразяването на този и другите „руски” енергийни проекти, поради натиска на Вашингтон и Брюксел; декларативната загриженост за опазването на българската природа и разрешението „на инат” на американски и британски компании да извършват сондажи и добиват злато и шистов газ в Житницата; публичното мъмрене на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов заради обещанието му през 2012 г. да бъдат повишени всички пенсии и мълчанието за „оптимистичните” намеци на Симеон Дянков за „коледни добавки”.
Очевидно премиер и вицепремиер стават на един акъл, щом наближат избори. Тогава ги обхваща невероятна „социална чувствителност”. Само че обещанията им са като прогнозата за времето на двете циганчета: едното казвало, че ще вали, другото – че няма да вали. И винаги познавали!
В случая Борисов си запазва последната дума: нека Дянков се дави сам! Впрочем, прогнозата на министъра на финансите за коледните надбавки на пенсионерите е по-мъглява и от димките на „атентатора” Джон Смит: добавки може да има, може и да няма. Защото благата вест на Дянков е обвързана не само със събираемостта на бюджетните приходи в България, а и с общата икономическа ситуация в Европа. Дори всичко у нас да е наред, правителството винаги може да прибегне към „помощта” на кризата, която тресе Стария континент, за да не сбъдне розовите сънища на пенсионерите в „тази страна”.
Борисов вече предложи и на европейските лидери да последват творчески примера на неговото правителство, като въведат български доходи и пенсии, сиреч, да заменят благосъстояние за мизерия! Остава да им препоръча и да си садят картофи. След такава „рецепта” няма как да не цитираме една поучителна арабска приказка.
Камилата на един арабин паднала в трап, счупила си крака и взела да мре. Като видял, че не може да й помогне, камиларят отишъл да се сбогува с нея. Поискал й прошка, задето цял живот я товарил и биел. Камилата отвърнала: „За това, че ме товареше и биеше ти прощавам, но за това, че сложи отпред магарето да ни води през трапищата, никога няма да ти простя!”
Така че единствената полза от предизборната пушилка на герберите е, че тя би трябвало да отвори гуреливите очи на избирателите. До каква степен е успяла - ще поживеем, ще видим...

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата