Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЕ САМО ПРИРОДАТА НЕ ТЪРПИ ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО!

Е-поща Печат PDF

Почти няма човек на този свят, който да не усеща нарастване на напрежението в света с всеки изминал ден. Ако по-рано, при противопоставянето на „съветския” и „либерално-западния” глобални проекти на световно устройство, нещата вървяха горе-долу поред - икономическата криза се заменяше от политическа и обратно, то след „решителната победа на капитализма” и утвърждаването на илюзорния “Пакс Американа”, кризисните политико-икономически вълни действат все по-синхронно. При това, създава се впечатление, че механизмите на съвременните глобални икономически и политически кризи се изучават от световното интелектуално общество някак си без да им се обръща особено внимание.

В същото време, ако съдим по някои косвени признаци, „червеният проект” все още е неизтощим. На фона на стремително увеличаващите се трудности се наблюдава пробуждане на интереса и даже носталгия по неотдавнашното съветско минало в немалка част от света.

Независимо от създаващото се впечатление за „всесилие” на западния проект, вече много учени си задават еретическия въпрос: кога да чакаме края на капитализма?.. И даже тези, които се намират в редовете на апологетите на либерализма, оптимистично оценявайки перспективите на последния, все пак дипломатично се въздържат от извънредни критики към разсъжденията за необходимостта от нова концепция за икономическо развитие на света.

На този фон представителите на руската научна общност ги вълнува преди всичко какво я очаква Русия след 2-3 години, след десетилетие, в средата и в края на 21 век?.. Разбира се, не остават без внимание и въпросите от текущите реалности: почти всички се интересуват защо в Кремъл се върна Путин? Какъв сигнал изпраща Русия по този начин към близките си и по-далечни съседи?

Jези и други въпроси обсъждат главният редактор на списание „Мир и политика”, професор, доктор на политическите науки Ераст Галумов, и известният руски икономист, президент на компанията за експертно консултиране „Неокон”, Михаил Хазин.

***

Ераст Галумов: - Днес всеки говори за кризата, един смята, че това е „втората вълна”, други са убедени, че „първата” не е завършила... Но всъщност на всички им се иска да проумеят какво ни очаква, каква ще е заплатата, за колко литра бензин ще стига и т. н. неща от живота. Кажете, Михаил Леонидович, има ли някакви теоретични разработки за кризисните процеси, които протичат пред очите ни?

Михаил Хазин: - Ако става дума за теории, такива няма, има само „общи приказки”. И това е основният проблем на съвременния „икономически мейнстрийм”... Честно казано, сегашната икономическа наука е доста условно понятие.

Икономическият мейнстрийм” няма никакво отношение към науката, най-общо казано. Нека добавим също, че хората, които се опитват сега да се занимават с икономика като наука, най-често не разбират, че отрасълът на икономическите знания през 20 век преживя „разкол”. Ще се отклоня малко.

Нека напомня, че още през 18 век Адам Смит въведе понятието „политикономия” и научната мисъл се развиваше по тази линия чак до Карл Маркс. Маркс бе велик икономист с изключителен принос за развитието на политикономията. Западът не успя да противопостави нищо на марксистката парадигма, и в крайна сметка изобрети ново течение – „икономикс”. И сега имаме две понятия, които са неравноправни – след срива на СССР политикономията бе зачеркната в научното обращение и от учебния процес, така постъпиха и в бившия „соцлагер”, и в пазарно-демократична Русия. През 90-те години почти всички руски висши учебни заведения, където по-рано се преподаваше политикономия, получиха прилични субсидии за написването на курсове по „икономикс”. Парите бяха усвоени благополучно и скоро навсякъде започна да се преподава именно „икономикс”.

Ераст Галумов: - Но каква е разликата всъщност?

Михаил Хазин: - Разликата е принципна. Чрез нея можем да обясним дори и причините за съвременните кризи. Става дума за това, че още натурфилософите през 17 век издигнаха изумителна теза – за да разбереш кой град е по-богат, трябва просто да знаеш колко професии съществуват на територията му. Колкото повече професии има, толкова по-богат е градът... В съвременен вид тезата звучи така – колкото е по-дълбоко разделението на труда, толкова по-голяма принадена стойност дава.

Следващият етап е такъв – в края на 18 век Адам Смит прави извода, че в затворена икономическа система степента на разделение на труда е ограничена и максималното ниво на развитието на труда в такава система зависи от нейните мащаби... Постановка, която е крайъгълен камък за разбиране на причините на икономическите кризи и тяхната „механика”. А защо? Защото капитализмът в опростен вид е постоянно разширяващо се производство. Но пространството на планетата е ограничено и рано или късно се изчерпват дори и възможностите за научно-технически прогрес. Следователно капитализмът е краен, тъй като не би могъл да реши проблема с незакупуването на произведеното.

Вижте как работи съвременният капитализъм на глобалните световни пазари. Влагат се средства в някакви иновации и после се възвръщат чрез продажба на иновативни продукти. Ако пазарите не растат, иновациите не се купуват, ефективността на капитала пада. После идва кризата – продължавате да влагате пари, но не получавате нищо, в крайна сметка банките фалират и затварят...

Впрочем Маркс предвиди точно това, затова предложи да се помисли как ще е след капитализма. Е, той говореше за комунизма... В СССР все някак изградиха социализъм – съвършено различна социална надстройка в сравнение с капитализма, и по същността си – механизъм за икономическо развитие. Благодарение на плановото стопанство и много по-малката ножица между доходите на бедни и богати, ефективността на вложените средства в СССР бе по-висока, отколкото при капиталистите, обаче потребителската активност бе много по-ниска, понеже съветското правителство не се вълнуваше от мнението на потребителите... И тъкмо благодарение на тъждествените механизми за икономическо развитие СССР и САЩ, както се казва, „си дишаха във врата” – атомни и водородни бомби, космос, ракети и други такива.

Ераст Галумов: - Интересно размишление. Днес обаче мнозина твърдят, че съветският икономически модел съществено отстъпвал на западния, което предопределило поражението на СССР в „студената война”. Тук особено старателно се включват руските „разобличители” с либерални възгледи... Но честно казано, не живеехме толкова зле в брежневския „застой”. Е, не беше като в другите страни от соцлагера, но пък икономическите „минуси” бяха неутрализирани от огромни социални „плюсове”. Какво ще кажете по този въпрос?

Михаил Хазин: - Не само ви подкрепям, но и добавям, че през 70-те години всички разбираха, че СССР победи капитализма в икономическата битка. Това се вижда най-добре по самочувствието на съветските хора в периода 1973-1975 г. Затова западните политолози, които хванаха това време, и до днес изпитват ужас. Ако прочетете техните разработки оттогава, веднага се набива на очи мрачната тоналност на прогнозите им за бъдещето на капитализма. Пазарната икономика закономерно „буксуваше” и никой не знаеше какво да се прави с „политиката на бавно придвижване напред” с цел разширяване.

Американците например твърдяха следното: ако СССР ни обяви война, ние ще хвърлим „атомни бомби”, но ако Съветите се движат напред стъпка по стъпка, няма какво да сторим. Тоест, прекрасно разбираха, че са загубили като система... Разбира се, те още преди това бяха наясно, че на всяка цена трябва да изковат нова, алтернативна идеология. В крайна сметка я създадоха и я наложиха не само на приятелите, но и на врагововете.

Марксистко-ленинската теория е забележителна затова, защото описваше целия свят с неговата философия, история, икономика, политика и култура... Западът трябваше да формулира алтернативна либерална концепция, социологията на Вебер, и всичко останало в този дух, и стигнаха чак до собствена концепция за историята, от която нашите ветерани направо загубиха съзнание. Например в навечерието на тазгодишния Ден на победата „широко образованите” руски телевизионери планираха да излъчат филм за това как съветски танкисти решили да изнасилят някакви немски тьотки... Най-интересното е, че според западните продуценти тук няма провокация. Но тях така са ги възпитавали и те вярват, че съветските танкисти може и да не са яли хляб, но непременно трябва да изнасилят някой представител на западния свят. Затова реакцията на руските ветерани от войната за тях е нонсенс.

Ераст Галумов: - Впрочем, нашите „тв-просветители” сякаш не разбират причината за недоволството на ветераните... Те толкова „чистосърдечно” не го разбират, че отдавна никой не им вярва.

Михаил Хазин: - Съгласен съм, но нека се върнем на нашата тема. В марксистката теория капитализмът априори има край, но в западната концепция той се представя като нещо вечно. В съвременния език на Запада, с който се описва светът, няма понятия, които да будят дори и капка съмнение за това, че капиталистическият модел може да има край. Благодарение на този „понятиен дефицит” Западът не можа да роди някаква реалистична концепция за съвременната глобална криза.

Ние с Андрей Кобяков разбираме добре правотата на Адам Смит, че капитализмът има край. Още през 2000-ата година описахме теорията на кризата с всички необходими елементи, а книгата ни „Залезът на империята на долара” излезе през 2003 г. В нея ясно е описан простият механизъм – още от 1981 г. Западът и САЩ тръгнаха към системно кредитно „помпане” на търсенето и така отложиха поредната криза. Оттогава започна кредитирането и на потребителите, а не само на производителите. Вследствие на това потреблението растеше, а отдолу се формираше нова технологична вълна, която днес наричаме „информационни технологии”. Дълговете се трупаха, но до някое време никой не им обръщаше внимание.

Когато СССР рухна, американците теоретично биха могли да покрият дълговете си с нашите активи, които те контролираха. Но в САЩ дойде на власт „клептографският” режим на Бил Клинтън, който съвсем целенасочено искаше да получава основния доход от доларовите емисии. И сега навсякъде тъжната картина е една – нивото на потребление на гражданите значимо надхвърля средствата, които те реално заработват. В Гърция например сега прекратиха потребителското кредитиране и са в икономическа катастрофа – хората не могат да купуват, производителите не могат да произвеждат, всичко спира и се руши. Такава беше ситуацията в САЩ през 2008 г. Тогава те започнаха трескаво да печатат долари, въпреки че в един момент им се наложи да спрат.

Ераст Галумов: - Казано общо, впечатлението е, че целият цивилизован свят сега „печата” пари, освен нас.

Михаил Хазин: - Така е, целият свят някак си се защитава от кризата, а ние все едно не се страхуваме от нищо. Това е така, защото у нас във властта са разюздани либерали, които контролират икономическата политика на държавата. Те не са „пета колона”, не, не, те са ядрото на днешния руски елит... Навремето Путин стана президент, като сключи с тях своеобразен „договор”. Днес обаче ситуацията е радикално друга и този договор вече не е валиден.

Ераст Галумов: - Бихте ли разяснили подробно механизма на кредитиране, който е изобретен и се прилага на Запад.

Михаил Хазин: - Без да влизаме в подробности, схемата е проста – кредитирането се осъществява за сметка на постоянно прекредитиране с нарастващ лихвен процент. Опитаха се да запазят устойчивостта на тази система чрез понижаване на „цената на кредита”, така хората всяка година плащат повече или по-малко фиксирана сума, и в случая дългът расте, обаче ежегодните вноски не се променят.

Един пример. През 1981 г. процентната ставка на Федералния резерв на САЩ бе 19 %, а в края на 2008 г. – 0 %.

Казано по друг начин, ФРС на САЩ сега кредитира американските банки безплатно... А пък Централната банка на Русия въобще не подкрепя банковата система в страната, и това само по себе си е „болестотворно”.

Ераст Галумов: - Ако се съди по днешното положение в ЕС и САЩ, западният опит се провали в крайна сметка, така ли е?

Михаил Хазин: - Да, и ето защо. Най-общо, пазарната система се състои в следното – суровина – стока – потребител. Ако няма потребител, цикълът не е завършен. Тоест, ако потребителят не купува стоки, системата автоматично спира. Прекредитирането не решава основния проблем, само отлага за известно време окончателното фиаско... Има оценки, според които преустановяването на потреблението води до икономически спад. В Русия той е 30 %, в Европа – 50 %, в САЩ – цели 55 %.

Ние вече преживяхме подобна криза – след разпада на СССР руската икономика се срина с 40 %. За изминалите години, теоретично, равнището на БВП бе почти възстановено у нас. Но реалността е друга, картината не е толкова розова – властите малко подобриха статистиката... Само че става дума за друго – радикално се промени структурата на нашата икономика поради проведените реформи. Ако през 80-те години на 20 век финансовият сектор заемаше 5 % от съветската икономика, то в днешна Русия той заема около 30 %. Впрочем, в САЩ е много по-зле. В края на 20-те години на 20 век реалният сектор на икономиката там беше малко повече от 20 %, промишлеността – малко под 20 %, а днес финансовият сектор заема половината от американската икономика.

Поради постоянното кредитиране-прекредитиране нормалната финансова структура се сдоби с огромен „тумор”, който и днес смятат за „нормална икономика”. Методът на „лечение” е известен – да се изреже „туморът”, за да може да работи реалната икономика, където има строг баланс между търсене и доходи.

Ераст Галумов: - Е, механизмът на кризата като цяло е разбираем. Налага се от само себе си въпросът какво пречи на Запада да промени недоброкачествената схема и да поправи ситуацията?

Михаил Хазин: - Проблемът е, че описаният механизъм на съвременната икономическа криза не се вписва в понятия като „икономикса”. И значи трябва да се признае и обясни ключовата роля на търсенето, т.е., социално-политическата същност на икономическите процеси. А вие вече го казахте – идеологическо табу, което непременно води до разбирането за капиталистическия модел и неговия край.

Но икономиката като описваща идеологическите процеси е нещо прелюбопитно. Да речем през 90-те години на 20 в. бе измислена концепцията на глобалните проекти, краят на 20 век се разглеждаше съответно като време на борба между „червения” и „западния” глобални механизми... Но бързо се изясни едно друго обстоятелство – глобалното проектиране е нещо много категорично – не се допуска под никаква форма съществуването на теории и проекти, които му противоречат.

Ераст Галумов: - Парадигмата за края на капитализма в известен смисъл също е „проектна идеология”. Всеки, който се опита да й противоречи през съветско време, бе обречен на големи неприятности. Имаше и смелчаци, но съдбата им не беше за завиждане.

Михаил Хазин: - По-точно е да се каже – не само в съветско време и не само по отношение на капитализма. Като цяло, концепцията за края на всеки строй в рамките на научно-техническия прогрес бе издигната от марксистите още в началото на 20 в. Това направи небезизвестната Роза Люксембург. Тогава тя се скара за нещо с Ленин, който според близкото му обкръжение бил доста конфликтна личност. И Ленин не прие изводите на Люксембург, даже й стовари определението „жълт земен червей”. А и самата тема била затворена за марксистката политикономия. Ако бяха продължили да я развиват, мисля, че още през 30-те години на 20 в. в СССР щеше да се роди и съответната икономическа теория. И тогава ситуацията от 80-те години, която доведе до катастрофа Съюза, нямаше как да се появи. Но не стана...

Впрочем, това може би е за добро. Ако СССР бе победил, вероятно САЩ веднага щяха да започнат атомна война. И то, защото американците не се ръководят от никакви хуманни принципи на практика. Ето още едно дълбоко идеологическо различие между „червения” и „западния” проекти – „червеният” се ръководи от библейските принципи, а в „западния” прословутата „свобода на личността” се третира като отрицание на всякакви и всички заповеди.

С други думи, свободата в западното й разбиране е правото на човека не само да избира, но и да променя ценностите си според обстоятелствата.

Ераст Галумов: - Ако не греша, отказът от ценностите и принципите от върховен порядък, е оформен още в Древния Рим, когато там победи идеологията „Хляб и зрелища”. Трудно е да се откъснеш от впечатлението, че този мухлясал концепт е крайъгълният камък и в съвременното „потребителско общество”, което много успешно се изгражда, в това число и в днешна Русия. Такъв паралел уместен ли е, или това е илюзия?

Михаил Хазин: - Нека видим историческата перспектива в един по-различен ъгъл, и така отговорът ще е очевиден. Древноримската империя доста напомня за съвременните САЩ и Евросъюза.

Римските императори давали пари на гражданите и всеки римлянин избирал за какво да ги похарчи – „за хляб” или „за зрелища”. Парите идвали от сребърните рудници в Италия. Императорската власт успяла да изгради стабилна, макар и ограничена откъм време и ресурси, финансова система. Но когато средствата свършили, Империята рухнала.

Феодализмът, изграден на библейските принципи, заменил древноримския модел. Целта на тези принципи е осигуряване на стабилна социална система. Етапът продължил почти 1000 години. Развитието било много бавно тъкмо заради запазването на стабилността. Ограничавано било всичко – броят на работниците, номенклатурата на производството и т. н. – само и само да не се стигне до свръхпроизводство. През 16-17 век в Европа феодалното общество започва да се руши. Това било свързано най-вече с природните катаклизми и настъпилото застудяване. В крайна сметка в Северна Европа станало невъзможно да се живее в рамките на стария модел. И тогава бил въведен „лихвеният процент” – като „ускорител на производството”. Чрез него се създавал излишък на продукция, която се разменяла за храна от Юга.

През 18 век неустойчивостта на тази система станала очевидна. Тя се разклонила на „червен” и „западен” глобален проект. „Западният” последователно отменил съществуващите забрани върху свободата – и производствено-икономически, и личностни. Достигнато било преимущество в развитието, но прогресът имал и немалко „странични” последици. Една от тях е хищният, варварски колониализъм в планетарен мащаб.

Примерът с Индия е показателен – за 150 години като колония на Великобритания тук се развихрили няколко истински периода на гладна смърт, които отнели живота най-малко на 10 милиона души. Когато англичаните поробили Индия с евтини тъкани, загинали почти всички индийски тъкачи, лишени от евтиния си ръчен труд. Гладът върлувал в Индия и през 19, и през 20 век... Същото се случило и с другите европейски колонии, защото технологичната продукция с лекота изместила другите производства на колониалните пазари и безмилостно разрушила традиционния поминък.

Що се отнася до „червения” проект, апологетите му насочили веднага гнева си срещу лихвения процент. Но било невъзможно да се отмени лихвата като „ускорител на развитието”, и се родила идеята да бъде забранено частното присвояване на печалбата от лихвата и тази печалба да бъде обществена. След рухването на световната социалистическа система този опит сякаш е преустановен, но никой не може да го зачеркне от историята. Кой знае, може да потрябва отново.

Ераст Галумов: - Опитвам се да приложа вашата схема върху съвременна Русия. Излиза следното – през първата половина на 90-те години на 20 в. ние ускорено преминаваме етапа „Хляб и зрелища” и „див капитализъм”. Някъде към края на 20 век у нас започва епохата на „феодалния капитализъм” с господството на най-хищническия „лихвен процент”... А сега? Може ли да се разглеждат актовете на гражданско неподчинение от последните месеци и като свидетелство за криза на „западния” проект изобщо и в частнот на „лихвения процент”?

Михаил Хазин: - Днес не само в Русия се засилва „вакуумът на идеологиите”. Ето, имаше комплексна социалистическа парадигма, на някой му харесваше, на друг – не... Но тя изпълняваше ролята си – осигуряваше определен стандарт на живот за огромни маси хора.

През 90-те години катастрофално падна стандартът на живот на хората в Русия и ОНД. После Западът започна да ни дава кредити, всичко сякаш се понареди... Но пак виждаме резкия спад на жизнения стандарт, сега вече и в самия ЕС, бастиона, така да се каже, на западния глобализъм. За други региони в света, като например Близкия изток, по-добре изобщо да не говорим... И това се случва на фона на масирана и засилваща се западна пропаганда, възхваляваща достиженията на капитализма. А такива няма, и тук не помагат никакви информационни хитрини.

Освен това достатъчно страни и хора помнят социалистическите времена – помнят не минусите, а именно „плюсовете” на „червения” проект. Като сравняват миналото си и кризисното настояще, мнозина правят извода, че са предадени. Същото усещане, че са „изиграни”, имат и огромен брой гърци, испанци, италианци, други граждани на Евросъюза... В Испания, примерно, има 50 % младежка безработица. Усещането е, че след 2-4 години това ще стане и в цяла Европа.

Ераст Галумов: - Нека резюмираме нашия разговор досега. Кризата на „западния” проект води до „идеологически вакуум”, така ли е? Но „празно място не може да има”. Какви алтернативи реално противостоят на „западната” парадигма сега? Какви варианти за развитие на нещата виждате в обозримо бъдеще?

Михаил Хазин: - Има най-малко три големи алтернативни проекта – националистически (фашистки), религиозен – най-вече ислямът, а може и социалистическият, но като се използва само икономическата му част. Понеже ислямът и християнството всъщност изповядват една и съща система на ценности, нищо не пречи да се изгради модел с ислямска или православна идеологическа надстройка и социалистическо стопанство като база.

Ако говорим за варианти на развитие, явните са два – първият е, че съвременната икономическа криза ще доведе до разпад на единния пазар, светът ще се раздели на валутни зони, нивото на разделение на труда рязко ще спадне, в технологичен план всичко ще се върне примерно в 70-те години на 20 в. Отказът от библейските ценности може да се разглежда като отклонение от магистралата. Възможно е само връщане назад, или движение по нов маршрут. И вторият вариант – да се измисли нов модел за икономическо развитие, - което съвсем не е лесно.

Ераст Галумов: - Като цяло – светът е на прага на радикални промени. „Краят на капитализма” не е зад девет планини в десета... И после? Доколко е готова Русия за глобални промени? Каква е всъщност „диспозицията” на световните сили?

Михаил Хазин: - Ако гледаме в световен мащаб, всеки чака нещо... Никой не прави резки движения. Според утвърдените исторически схеми, светът се променя поради три сили. Вариантите им за конфигурация са малко – или две са активни, а третата е пасивна, или две са пасивни, а третата е активна. Ако активните са две, между тях се води борба до пълна победа на едната, в крайна сметка печели пасивната... Например в хода на противоборството между СССР и САЩ рязко се засили пасивният в същия период Китай.

Икономически ние изцяло проиграхме шанса да приемем западния модел. Не е възможно да възстановим дори нивото на производство от съветско време. Загубихме твърде много базови технологии, но запазихме главното си превъзходство – ние не сме табуирани от западни ограничители. Тоест, у нас има много повече реална свобода в сравнение със Запада. И ще трябва дълго-дълго време, за да се вградят в руското съзнание западните табута.

От друга страна, либерално-пазарните сътресения почти напълно разрушиха предишните съветски табута. В резултат има много свободно мислещи хора, които могат да родят новата всемирна идея / идеология за изграждане на нов свят.

Ераст Галумов: - Значи вие сте убеден, че Русия има шанс да създаде нова концепция за развитие на човечеството? А Западът би я приел, въпреки че има силни идеологически табута?

Михаил Хазин: - Не, естествено. Но пък прословутото „световно задкулисие”, което пише правилата на играта, може. Те знаят, че ситуацията е без изход и разбират, че трябва да се свали целият съвременен световен елит. И бъдете сигурен, че проблемът не е „как”, а кого да сложат на освободеното място. Това е ключовият въпрос. Така че цялостната задача е покрай новата теория да се създадат и обучителни центрове, където да се формира новият световен елит. Позициите на онези, които ще го направят, само след едно поколение ще бъдат не просто мощни, ще са незиблеми. В съвременния Запад такива центрове за обучение няма да се появят – пак заради същата тази табуираност на западния манталитет.

Ераст Галумов: - Добре, нека се върнем към днешната политическа ситуация в Русия. Избрана е нова Дума, избран е президент. Но сега всичко мина не толкова гладко, като преди. Стабилността, главният „коз” на тандема, вече не удовлетворява мнозина руснаци. В тази връзка се появиха редица въпроси. Поради каква „национална задача” Путин се върна в Кремъл? Може би това е просто „властови фанатизъм”? Какъв е реалният „властови мандат”, с който разполага той сега?

Михаил Хазин: - Струва ми се, че Путин съвсем не е „властови фанатик”. Ситуацията се промени и той трябва да реагира. Когато Путин за първи път стана президент, той беше представител на елцинския елит, който така или иначе, се групира около „Семейството”. Те трябваше да разработят правилата на играта, за да няма вътрешноелитни раздори, за да се предотвратят споровете на елита в „общественото пространство”, за да се защити елитът от крадливото общество, и накрая, за да се подсигури безкръвен излаз на елитарните групировки в случай че предишният курс претърпи поражение. За този план имаше ресурси, и задачата бе изпълнена. Който не хареса решението, „смени интериора”. Не бяха много такива – Березовски, Гусински, Ходорковски. Другите приеха правилата на играта и „стабилността” победи. Само че „пищните нули” от безпрецедентния ръст на цените на нефта отлетяха. Днес руската икономика е в спад, което води след себе си редуциране на елита, и най-вече финансовият. От икономическа гледна точка, няма нищо страшно в това. Е, имаше 4 големи банки, остана една, и какво от това? Но от гледна точка на конкретни лица, които се „захранват” чрез тези банки, това е много важно, и то жизнено важно.

Ераст Гуламов: - Логиката е ясна. „Първото лице” решава кой ще остане на „хранилката”, и кой ще си отиде. И как може да не се стараеш – редиците на недоволните се множат. А те имат и подкрепата на международни структури, с които успяха да реализират сътрудничество, има средства и за организиране на противодействие – в това число и масови протести... С една дума, сбогом, стабилност?

Михаил Хазин: - Най-общо и като цяло – да. Редуцирането на елитите провокира поредния „разрив” във „висшия” ешелон. Затова Путин не можеше да се върне на власт с „мандата” на днешния елит. Трябваше да получи „мандат” от цялото общество. И той рязко смени риториката – това се забелязва например в публикациите за знаменателните предизборни закони – поначало текстовете бяха доста либерални, а после започнаха да стават все повече и повече национално ориентирани. Всичко това като цяло му осигури съвсем легитимно избиране – сега никой и за нищо не може да се възмущава.

С други думи, президентът има нужда от подкрепата на обществото и е готов да се бори за нея. Но тъй като руските либерали заработиха с предишните си действия стабилен образ на „народни врагове” и „неприятели” на Русия, Путин и по неволя ще трябва да търси за страната по-ефикасна идеология за социално-икономическо развитие.

Вероятно скоро ще потрябват национално ориентирани интелектуални центрове, които да се захванат с въпросите на оперативното саниране на руската икономика, с укрепване на отбранително-техническия потенциал, с иновационно производство, с научно-образователната сфера и културната област. Време е да си изясним и аспекта на философията, която да фиксира руската идентичност и да „застопори” мястото на страната в глобалния свят.

Ераст Галумов: - Програмата е голяма, интелектуално наситена, ще изисква много труд и ресурси. И естествено, не само президентът ще носи отговорност за нея. Но именно от неговата воля зависи инициативата и ориентацията на работата, а липсата на „пищните нули” до голяма степен предопределя и суровинното „крепостничество” на Русия, и дезинтеграцията на общественото съзнание. Една от тези последици е сегашната „неформална опозиция” с деструктивен характер. Идеологията, както и природата, не търпи празно място, още повече вакуум.

Днес е очевидно, че който владее могъщата идеология и информационно-интелектуалните технологии за идеологически напредък, владее света и му налага своя сценарий за бъдещето... Ако Русия сериозно претендира да е регионален лидер, нейният истаблишмънт и властовият елит задължително и на първо място трябва да овладеят това „универсално оръжие”.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата