Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПАРАД НА БЕЗСРАМИЕТО

Е-поща Печат PDF

• Кьорав карти не играе и държава не управлява

Колко кризи едновременно се вихрят днес в България? Макар най-често да се говори за икономическата, с просто око се вижда, че тя се придружава от криза на морала, криза на представителството, криза на сигурността и доверието в институциите, криза в междуетническите и междуличностните отношения, криза на образованието, възпитанието и здравеопазването, както и демографска криза, приела очертанията на застрашаваща катастрофа. При такова изобилие на кризи, все по-спорна става тезата, че като се оправи икономиката, всичко друго ще си дойде на мястото. Още повече че вместо да стимулира икономиката, правителството показно „открива” лотове от магистрали.

В България неведнъж е имало икономически сривове, без да са засягали фатално традиционния морал и духа на солидарност, благодарение на който нацията ни е оцеляла до днес. Историята, тази велика присмехулница, сякаш е решила да ни докаже марксистката теза за обратното въздействие на надстройката върху икономическата база на обществото: базата е определяща, но надстройката е решаваща. Не може да тръгне напред икономиката, ако съзнанието, духът тъпче на едно място. А у нас „дефицитът на справедливост”, за който говореше бившият президент Георги Първанов, е следствие от дефицита на разум, скромност, човещина, солидарност и срам. Когато през декември 1776 г. в Париж пристигнал Бенджамин Франклин (той е съавтор с Томас Джеферсън на Декларацията за независимост), като първият посланик на Американската република, младият тогава адвокат Жорж Дантон му подхвърлил, че зад въпросната Декларация не стои никаква сила, нито юридическа, нито военна, за да бъде тя прилагана. „Грешите! – отвърнал Франклин. - Зад тази Декларация е една значителна, вечна сила – силата на срама.”

Припомнихме си този епизод, разказан от Жан Зиглер в книгата „Империята на срама”, когато на 7 юни т.г. от екрана на Нова тв Иван Костов обясняваше как „Синята коалиция” оставала въпреки напускането на СДС: понеже в нея влизали още БСДП и БЗНС. Казано по-просто, СК е валидна, докато в нея има повече от една партия!!! А истината е по-прозаична: няма друг начин ДСБ на Иван Костов да прескочи 4-процентната бариера за влизане в следващия парламент.

Мизерна цел на мизерни политици!

Да си бил председател на управляваща партия и министър-председател на България, да твърдиш, че управлението ти е било „най-успешно”, че е извадило страната от дълбока криза, и да трепериш, че няма да те има в следващото Народно събрание - това е всичко друго, освен доказателство за висок морал. Перифразирайки една прочута поговорка, ще кажем: „Загубиш ли пари, малко си загубил. Загубиш ли срам, много си загубил. Загубиш ли кураж, всичко си загубил”.

От всички загуби най-лесно Командира е понесъл загубата на срам. Защото след като той и съмишлениците му обявиха тоталитарния комунистически режим за престъпен, а неговия „възродителен процес”- за „опит за асимилация” и „етническо прочистване”, днес Костов лобира за привличането на инвестиции от... комунистически Китай! Дори заведе на 10 юни т.г. там цяла партийна делегация, която се размина със завръщащата се от Поднебесната империя многочленна делегация на ГЕРБ. Целта оправдава средствата, а в случая целта на двете визити бе привличането на свежи китайски пари. Все едно, че раздуваните от тях самите репресии в Тибет и на площад „Тянанмън” в Пекин никога не са се случвали?! Как става така, че съветският комунизъм е зло, а китайският – източник на инвестиции? То бива опортюнизъм, но чак толкова... Оставаше само Костов да подаде документи за членство в ККП. Види се, не е случайна лекотата, с която някои от „сините” прескачат в ГЕРБ и дори стават евродепутати, министри и заместник-министри. Самата ДСБ на Командира претърпя не една и две метаморфози, сменяйки реториката си на „решителна опозиция” с тази на „конструктивна опозиция”, или на част от „подкрепящото мнозинство” на ГЕРБ. В политиката няма вечни приятелства, има вечни интереси. Впрочем и отношението на ГЕРБ към „Синята коалиция” и персонално към Иван Костов варираше според настроенията и интересите на лидера Бойко Борисов: веднъж Костов бе наричан Гаргамел, друг път – естествен съюзник. Единство и борба на противоположностите, или любов и омраза?

Например „сините”, независимо дали са коалиция или не, осъдиха намеренията на Симеон Дянков да вложи парите от „Сребърния фонд” в държавни ценни книжа, но одобриха в парламента плановете му за емитиране на държавни облигации с цел разсрочване на изплащането на онази част от държавния дълг, чийто падеж е през януари 2013 г. Тоест, подкрепиха заменянето на облигациите, емитирани от „царския” министър на финансите Милен Велчев, с нови за близо 900 000 евро. По аналогичен начин седесари и костовисти подкрепиха правителството на ГЕРБ при вотовете на недоверие, но инициираха създаването на алтернативна парламентарна комисия по случая с отвлечената и убита Мирослава Николова от Перник. При всичките си имитации на опозиционно поведение обаче, костовисти и седесари не настояват техните представители в държавната администрация да напуснат постовете си. Елеонора Николова например стана дори и.д. шеф на „Боркор” след напускането на ген. Румен Миланов. Към управляващите у нас партии и правителства винаги се е стичал поток от службогонци. Затова след развода в “Синята коалиция” социолозите прогнозират масово „герберизиране” в двете бивши „сестрински” партии: СДС и ДСБ. Може е да са прави: срамът и лоялността не са неща, които могат да се купят или вземат назаем, тях или ги има, или ги няма. А когато ги има, може да се изгубят „целесъобразно”: временно или завинаги.

Все пак безсрамието си има граници, които у нас често се преминават, и то от властниците. Това се видя отчетливо на фона на бедствията, които ни сполетяха при управлението на ГЕРБ: природни и причинени от човешка немара. И при наводненията, и при земетресенията, и при взривовете във фабриката за утилизиране на боеприпаси на фирма „Берета трейдинг” край Петолъчката правителството се опита да си измие ръцете с тройната коалиция, която от три годи не е на власт. Сякаш някой насила е връчил управлението на България на Бойко Борисов през юли 2009 г.! Дори герберите да са се оказали неприятно изненадани от полученото наследство, изненадата не може да им служи като индулгенция за днес демонстрираната некадърност и безхаберие. Кьорав карти не играе и държава не управлява!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата