Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАЙ-ЕДРОМАЩАБНИЯТ ОБИР НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Задачата е много лесна, дори за малки деца... Запитайте някое първолаче, което вече познава числата, кое число е по-голямо – един милион или един милиард. Няма да сбърка. А ако е по-отракано, ще допълни – “1 милиард съдържа 1000 милиона!” Кратко и ясно. Да, де. Но много наши държавници, когато разпродават държавните предприятия, не могат или не искат да решат тази най-най-проста задача и продават кон за кокошка. Препрочитам няколко пъти едно интервю от юни 2007 г. и една статия от февруари 2012 г. (в. “Дума” от 11.02.2012 г., б.а) на наши видни специалисти, и не мога да проумея на какво се дължи проявеното безгрижие на държавните ни мъже към страната ни и към участта на народа.

Статията е написана от десет утвърдени учени с редица постижения и научни степени. Осем са доктори на науките, геолого-минераложки и технически (Б. Връблянски, Г. Йосифов, К. Нецов, Сл. Цонев; Хр. Христов, Й. Йорданов, И. Иванов, О. Кованджийски) и двама професори, геолози (Н. Йолкичев и Д. Ставракева).

Малко отклонение, да си поеме читателят глътка въздух преди това, което следва. В интервю, дадено на журналиста Богдан Иванов, д-р ст.н.с. Вълко Гергелчев (от Института за полезни изкопаеми; доктор на геолого-минераложките науки) дословно казва: “България е сред най-богатите страни в света по залежи на злато и сребро. Доскоро се знаеше, че стойността им е около 140 милиарда долара. Сега (към юни 2007 - б.а., виж в. “Дума” от 23.06.2007) прогнозата е около 202 милиарда долара”.

Геологът д-р Гергелчев се базира на Националната програма за проучване на златните и сребърните руди у нас, приета през 1987 г.; на регионалните проекти за Източните Родопи и Западния Балкан; и на изработените 29 металогенно-прогнозни карти. Вълко Гергелчев изтъква, че през 2007 г. най-много се работи на многокомпонентното находище в Челопеч (съдържа 4 грама злато на тон руда). Разработват се и находищата в Маджарово, Седефче, Доброселица, Крушев дол, Страшимир.

Д-р Гергелчев е загрижен, а аз съм озадачен и възмутен, от сделката за експлоатацията на находището в Челопеч, направена от наши държавници и от компания, която се води канадска. Съгласно договора, компанията ще отделя за българската държава 1,5 % от добива на златото. Т.е. от 100 грама, извлечено злато, нашите “патриоти” са се съгласили и приели една трохичка от 1,5 грама злато. Пресметнато върху 300 грама, компанията прибира 295.5 грама, а на държавата-собственик на подземните богатства (това е отбелязано в Конституцията на Република България) ще дава 4,5 грама, колкото е теглото на една скромна златна брачна халка! Никой от държавниците – търговци не си е направил труда да проучи как нашите съседи румънци, при разработка на златоносно находище, подобно на нашето, прибират за държавата си 40-60 %. Ура, за нашите държавници-“патриоти”!

На пладнешкия обир подробно се спират в своя статия и десетимата специалисти. Те започват изложението си с дейността на концесионера “Дънди прешъс метълс” (това е най-голямата в света минно-металургична компания с основна дейност добив и производство на злато). През 1999 г. компанията е получила право да ползва находището в Челопеч (Панагюрско) и находището “Хан Крум” край Крумовград за години наред (колко – това е тайна) за “огромната” сума от 4 милиона щатски долара! Досега за времето 2003 - 2011 г., тя е изсмукала и изнесла от страната ни концентрат на стойност 5.8 млрд щ.д.! Съвсем “малка” подробност за нашите държавници – търговци. В посочените находища рудата съдържа освен злато и сребро и немалък набор от химически елементи (селен, телур, германий, индий, осмий, антимон, живак), някои с цена по-висока и от златото. Като включим и тях, от българската земя са изсмукани богатства за над 10 млрд. щ.д. Къде са сега първолачетата да ни подскажат, че това не е дори кон за кокошка... Сделката е кон за муха!

И затова всеки българин трябва да знае, че сделката с компанията “Дънди прешъс метълс” е най-жестокият обир на наши богатства. Трябва да знае, че това ограбване е по-жестоко в сравнение с която и да е колониална страна. Всеки българин трябва да знае, че позорният концесионен договор е сключен при премиерстването на Иван Костов и е подписан от неговия съпартиец и министър на икономиката в правителството му Александър Божков.

До днес добивът на златоносна руда от Челопеч е с нарастващи темпове. Находището вече е преполовено. Концесионният договор е сключен без знанието и експертното участие на наши геолози, минералози и инженери, въреки че по онова време в България има специалисти в четири държавни институции: Геологическия институт на БАН; Геолого-географския факултет към Софийския държавен университет “Св. Климент Охридски”; Минно-геоложкия институт и Научния институт по полезни изкопаеми. Договорът и дейността на компанията се пазят в пълна тайна. Нито държавните контролни органи, нито медиите се допускат на проверки за количеството концентрат, който се добива и изнася, и за проверки на състава му! При нас остават отпадните вещества (хвостът) и цианираните при обработката материали. Принципът е ясен – колкото по-малко се знае за този едромащабен обир, толкова по-добре за концесионера.

Ще завърша с финала на статията на десетимата специалисти, озаглавена “Ще ни псуват внуците”. “Внуците ни непременно ще питат, те ще възкликнат: Как е възможно това? Къде бяхте вие, наши дядовци и баби? Как позволихте да бъде изнесено от България такова национално богатство? Къде са били българските учени, българските политици, българската държава? И ще ни ругаят. И ще ни псуват. И ще бъдат прави!”

Малка корекция на това заключение, засягащо българските учени. През 2006 г. геологът Вълко Гергелчев, утвърден специалист по златните находища в Родопите, България и Югоизточнта Европа, бие тревожно камбаната за този най-голям обир на цветни метали и стратегически суровини. Тревожният зов е отправен в писмена форма към редица държавни институции. И какво? Нищо! Съвсем нищо!!!

За да ни псуват по-малко внуците, сделката трябва да бъде денонсирана. Тя е сключена със заобикалки на Българската конституция и някои закони. Сключена е без участието на български утвърдени специалисти и без обявяване на конкурс. Държавниците – търговци, подписали сделката, най-малкото да бъдат обвинени за държавно предателство, довело до загуби на над 10 млрд щ.д., които продължават да се увеличават всеки ден, и за предателство към природата за прилагането на метода цианиране при обработка на рудите, при който природата трайно се замърсява в широки граници.

Малка добавка, засягаща природата като цяло. Когато учех азбуката на геологията, нашите преподаватели – на първо място проф. Петър Бакалов, професорите и по-късно академици Еким Бончев, Страшимир Димитров, Иван Костов Николов – ни учеха, че природните богатства трябва да се използват разумно, защото техните запаси са ограничени и нямат възвръщаемост. И че при добива и обработката им винаги се отделят продукти, които замърсяват природата. За този факт винаги трябва сериозно да се мисли. И да не се забравя, че подобни сделки са престъпление не само срещу българската земя и нашия народ...

Темата за богатствата на българската земя и “придобитата ментална недостатъчност” на управляващите след т-. нар. промяна от 1989 г., е била в центъра на вниманието на вестник “Нова Зора” години наред. Във времената, когато повечето специализирани научни и популярни издания издъхнаха под секирата на “пазарната икономика”, вестникът не е закъснял да предостави поле за дискутиране и анализ на повечето от важните за държавата и народа ни проблеми. Старали сме се винаги да следваме обективната логика, и сме се доверявали на утвърдени авторитети в съответната област, нещо, което в една нормална европейска държава би изглеждало, като да се сравняват възможностите на един малък вестник с мощта и възможностите, с които разполага държавата! И все пак, количеството - и качеството – на публикациите по страниците на в. “Нова Зора” е завидно. Сред по-значимите текстове са например статия на д-р Христо Христов от 2005 г. (“Накъде тече Българският Клондайк”), “Търси се прокурор... И то главен” (екип от автори специалисти, февруари 2008), Детелин Дачев (“Мъниста срещу природа, февруари 2008), Вълко Гергелчев (“Възраждането на геоложките проучвания за рентабилен рудодобив”, януари 2009), “Адът се отваря на Ада тепе” (май 2011 г.), последвано от “Отворено писмо за една концесия – държавно престъпление, и за възможността да не сме бедни и гладни” (от февруари 2012 г., подписано от екип специалисти).

Вероятно това е достатъчно за вестник като нашия, за да си позволим остри думи и сурови квалификации по повод престъпното поведение, което нашата държавна администрация твърдо следва спрямо толкова милите на сърцата ни “стратегически инвеститори”. Да живей стратегическият инвеститор! Долу българите! – може би това мото най-добре отразява последователната политиката и на днешните управляващи. И за да се прекъсне най-накрая тази убийствена традиция, ред е и на народа на България да си каже думата. И не само по повод на изграждането на АЕЦ “Белене”, но и по всички целеполагащи и държавно ангажирани инициативи на “държавници – търговци”, както ги нарича г-н Кирил Танев в своята статия, която днес предлагаме на читателите.

Очакваме здрав разум. От всеки! Защото знае се, че “бащите яли кисело грозде, но скриптели зъбите на синовете”.

Зора

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата