Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АМЕРИКАНСКАТА МИНА ПОД ТУРЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• Кюрдите са клечка кибрит, която Америка може да запали, когато й е изгодно

Р. Рейгън

Фред Хоф, високопоставен сътрудник на Държавния департамент на САЩ, нарече сирийското правителство „ходещ покойник”. В края на декември 2011 г. Хоф влезе в специалния секретен комитет при президента Обама, който трябва да разработва сценарий за възможна западна интервенция в Сирия. Както съобщава сп. „Форийн полиси” (външна политика), „необичайно малобройната” група чиновници от Пентагона, Държавния департамент, Министерството на финансите и други ведомства на CIF (Common Intermediate Format) се оглавява от Стив Саймън, от Съвета за национална сигурност. Групата работи извън рамките на привичните процедури за взаимодействие между американските правителствени учреждения. В същото време (20 декември 2011 г.) „Обществото на Хенри Джексън”, чиято щаб квартира е в Лондон, публикува сценарий за военно нападение срещу Сирия, озаглавен „интервенцията в Сирия”. Сценарият е дело на един от ръководителите на „Обществото на Хенри Джексън” – Майкъл Вайс. „Обществото Хенри Джексън” е влиятелен англо-саксонски „тинк-танк” (мозъчен център), който провежда традиционната британска политика „разделяй и владей”. Също така „Обществото” консултира и разработва стратегии за американските неоконс, формиращи политики още при Джордж Буш-старши и после при Буш-младши.

Публикуваният документ „Интервенцията в Сирия” започва с препоръката да се създаде „предлог” (именно тази дума използва Майкъл Вайс) за чуждестранна въоръжена интервенция. Според Вайс за тази цел може да се използват всякакви обвинения по адрес на сирийското ръководство. Според плана на Вайс военната интервенция трябва да започне с въздушни удари на английски, френски, турски и американски части, после - сухопътна операция за създаване на „сирийска зона за сигурност” – поредния Бенгази впрочем, но в сирийски вариант. С една дума, създаване на плацдарм за действия на „Сирийската свободна армия”.

Голяма роля в британските и в американските планове се отделя на Турция като основен таран за нахлуването в Сирия. Още в края на ноември 2011 г. турското правителство заяви публично за пръв път, че е възможен открит военен конфликт със Сирия. Както каза шефът на турското външно министерство Ахмет Давутоглу „това е мярка, която макар и принудителна, е съвсем реална”. Плашещо бе и изявлението на държавния секретар Хилъри Клинтън от 19 април т.г. при срещата на „приятелите на Сирия” в Париж (ако си спомняте, после тя прехвръкна и до България и Б. Борисов, бел. пр.). Същността на думите й бе, че ако Съветът по сигурност при ООН не осигури легитимно навлизане в Сирия, тя би могла да бъде атакувана като „агресор, нападнал Турция”, понеже Турция е член на НАТО и може да се обърне за помощ към Алианса. Следователно всяка провокация, в това число организирана и от Анкара, може да е добър „предлог” за натовска интервенция в Сирия.

От 2 до 12 май т. г. в Дания се проведе международно военно учение „Стъклен орел 2012”, организира го щабът на германо-датско-холандско армейския корпус „Север-Изток”. Маневрите са най-голямото мероприятие за оперативна подготовка на обединението още от 2008 г. В „Стъклен орел” участват около петстотин военнослужещи от 15 държави (Австрия, Чехия, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Германия, Литва, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания, САЩ).

Сценарият за маневри в държавата „Ауригия” предвиждавъзникване на огнище на напрежение, което може да прерасне в гражданска война и да доведе до дестабилизиране на обстановката в целия регион. В тази ситуация Съветът за сигурност при ООН взема решение да проведе военна операция за стабилизиране на ситуацията в страната, като привлече сили и средства на многонационалния армейски корпус „Север-Изток”.” Командването на корпуса „Север-Изток” признава, че сценарият за учението напълно съответства на обстановката в Близкия изток. Не е трудно да се сетиш, че под името държавата „Ауригия”, която трябва да претърпи принудителна „военна санкция”, се крие Сирия.

Като вземем предвид последните изявления на Давутоглу и г-жа Клинтън, провеждането на военните учения в Дания показва, че НАТО вече се готви активно за силово решение на „сирийския въпрос”.

От 1 до 16 юни т.г. в териториалните води на Литва, Латвия, Полша, Естония и Германия текат учения с голям мащаб на ВМС на НАТО – „Baltops 2012”, чиято цел е да „се отработят въпросите за използване на многонационални групировки в операции за урегулиране на кризисни ситуации”. В морските учения вземат участие 30 кораба на 12 държави-членки на НАТО: Дания, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, САЩ, Швеция, Франция, ФРГ и Эстония. По време на маневрите е планирано кацане на подразделения на морската пехота, участват и помощни кораби, части на ВВС и сухопътни войски.

Като отчетем, че Сирия е и морска държава и има пристанища в Средиземно море, става ясно, че НАТО последователно репетира както сухопътна, така и морска фаза на предстояща интервенция в Сирия.

Правителството на Реджеп Ердоган мечтае за изграждането на нова османска империя, за реализирането на идеята за „Велик Туран”, и затова участва активно в изпълнението на американския проект за „Нов Близък изток”. Според бившия генерален директор на Министерството на промишлеността на Турция Бюлент Есиноглу, който е автор на книгата „Потъването на Запада”, „Ердоган е съпредседател на проекта „Голям Близък изток” и е готов на всичко, за да осигури изискваното от Вашингтон разделение на три части на Сирия”. Обаче турското правителство, заслепено от експанзионизъм и пантюркистки идеи, като че не разбира как само си копае гроба. Дали Ердоган не разбира, или не иска да разбере, че целият смисъл на днешните събития в Близкия изток се свежда до раздробяването на големите ислямски държави, така че макар отслабващи, САЩ да продължат да контролират този стратегически важен район, богат на енергоресурси.

Помним как правителството на САЩ активно насърчаваше Саддам Хюсейн в плановете му да нападне Кувейт, а после го обвини в агресия и му организира „Пустинна буря”, която бе последвана от още една интервенция в Ирак през 2003 г. В резултат вратът на Саддам се оказа в стегната примка. Сега Ердоган върви по пътя на своя непроницателен колега – след интервенцията на Турция в Сирия може да се получи така (след известно време), че международната общност да обвини правителството на Ердоган в агресия срещу Сирия, като му припомни и всички бомбардировки над кюрди в Северен Ирак.

Въпреки че Турция е член на НАТО и засега е важен стратегически партньор на САЩ за Близкия изток, досега тя не получи подкрепа от Вашингтон в борбата срещу кюрдския сепаратизъм и терор. По този повод е любопитно мнението на бившия главнокомандващ въоръжените сили на Турция генерал Доган Гюреш, в интервю за в. „Миллиет” (4 октомври 2007 г.). „Има риск за разделяне на Турция. Това искат и САЩ, и Европейският съюз”.

На 21 март т.г. бе публикуван годишният доклад на американската комисия по религиозна свобода, в който Турция е сериозно критикувана, а авторите на доклада призовават Турция да бъде вписана в „черния списък” на Държавния департамент на САЩ. В същия ден в Сената на САЩ бе внесена нова проекторезолюция за геноцида над арменците. „Дойде време и САЩ да се присъедини към 19-те държави, в това число Белгия, Канада, Франция, Италия и ЕС, които официално признаха за геноцид масовите убийства на 1,5 милиона арменци в Османска Турция. Арменският геноцид е исторически факт, който стана една от причините да се приеме Конвенция за геноцида” – заяви един американски сенатор. И нещо наистина удивително – на същия този 21 март трябваше да бъде провъзгласена независимата Кюрдска държава (впрочем, това бе отложено), за което тържествено обяви президентът на иракската кюрдска автономия Масуд Барзани. Самите кюрди наричат кюрдската автономия в Северен Ирак „Южен Кюрдистан”, има също така и Западен Кюрдистан (Сирия), Източен Кюрдистан (Иран) и Северен Кюрдистан (Турция).

С други думи, нерешеният след Първата световна война кюрдски проблем се изостри с нова сила заради настъпването на „арабската пролет”. Плановете за създаване на Кюрдистан отдавна се кроят, обаче на практика те щяха да са немислими без американската интервенция в Ирак от 2003 г.

През юни 2006 г. в американското списание „Armed Forces Journal”, бе публикувана карта на подполковника от американската армия Ралф Петерс, което доказва плановете на американците да отслабят Турция и да създадат на нейна територия нова държава Кюрдистан. Точно тази карта на „Новия Близък изток” бе използвана в обучителните програми за висши военни офицери от колежа по отбраната на НАТО. На 15 септември 2006 г. тя бе представена за широката публика във Военния колеж на НАТО в Рим. Турските офицери, които се обучават в колежа, били крайно неприятно изненадани от вида на разчленената Турция, защото според американските военни стратези източната част на Турция се предоставя на новообразуваната държава Кюрдистан (13 източни провинции на Турция и столицата Диарбекир образуват Кюрдска държава). Ралф Петерс продължава да се ползва с авторитет в Пентагона и според него държавата Свободен Кюрдистан се създава на територията на четири страни – Ирак, Сирия, Турция, Иран. А това само по себе си предполага разпокъсване на по няколко части на тези държави.

Според Петерс за образуването на Свободен Кюрдистан трябва и останалите части на Кюрдистан първоначално да имат статуквото, с което се ползва днес Иракски Кюрдистан. Територията, на която ще се появи новата държава, е богата на нефт и полезни изкопаеми. Затова тя ще е благодарна на американското правителство за помощта в придобиването на независимост и щедро ще поделя своите енергоресурси, също както Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г., и Република Южен Судан, която сега активно сътрудничи на американците.

Е, разбира се, някой може да каже, че Кюрдистан няма да се появи в близко бъдеще на картата на света, но пък и никой не си представяше, че в Северна Африка скоро ще има държава Азавад (северно от Мали). Ако международната общност признае де юре тази фактически съществуваща държава, значи и Кюрдистан има реален шанс да получи държавност, защото кюрдите са един от най-големите етноси в света (повече от 50 млн. души), който няма своя държава. На второ място са туарегите, но сега и те си имат държава. Ами какво би попречило на кюрдите да последват примера им? Още повече че във висшите кръгове на САЩ се чуват нелицеприятни отзиви за геополитическите перспективи на Турция. Известният публицист Греъм Фулър, един от бившите шефове на американското разузнаване, още през май 1999 г. публикува във „Вашингтон пост” статия и зададе въпрос за жизнеспособността на някои държави, в това число и Турция.

Очевидно „арабската пролет” от 2011 г. даде старт на новото поделяне на сфери на влияние в Близкия изток и в Северна Африка, в което участват и западните, и арабските държави. Съвсем не е ясно дали в такива условия Турция би запазила целостта на своите граници. Кюрдите в Сирия вече направиха заявка за провъзгласяване на „Западен Кюрдистан” на територията на Сирия, чиято столица ще е град Африн. „Западен Кюрдистан” е разположен на север от Сирия и граничи с Турция.

Нахлуването на Турция в Сирия ще означава, че тя стъпва на мина, която и при най-малкото несръчно движение на Анкара ще се взриви. Вместо да се постарае да запази статуквото в днешните турбулентни времена в Близкия изток, правителството на Ердоган води народа си към много опасна авантюра, която ще рикошира в недалечно бъдеще. „Кюрдите са клечката кибрит, която Америка може да запали, когато й е изгодно”, каза веднъж Роналд Рейгън. А с него е трудно да се спори.

Иракуор-мирър, 5 юни 2012


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата