Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

„ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ”

Е-поща Печат PDF

• Аз съм един от тези, които се гордеят, че са участвали във възродителния процес в Родопа планина

Наслушахме се през последните 22-23 години на демагогията на всевъзможни политици, наслушахме се на „лъжлива уста”, както е казал поетът, за всевъзможни неща - социални, икономически, политически, масово приватизационни, криминални, организирано-престъпни и какви ли още не. Но има един въпрос, получил гражданственост в последно време, възродителен процес, по който едни политици позорно мълчат, а други го използват винаги, когато наближат избори, или трябва да се „оплюе” или обругае противниковата страна.

Нямах намерение да се включвам активно в дебата по този въпрос, но интервюто на Анита Чолакова във в. „Отзвук” от 2 - 3 април 2012 г. с депутата от ДПС Ариф Агуш ме подтикна да взема и аз отношение и заявявам на висок глас, че аз съм един от тези, които се гордеят, че са участвали във възродителния процес в Смолянски окръг.

Казвам се Никола Илиев Простов - бивш офицер и бивш началник на ДС в Смолян. Това дотук, за прокуратурата, защото в същия брой на в. „Отзвук” има водещо заглавие „Прокуратурата отново ще нищи т. нар. „Възродителен процес”. Продължавам - за Българската патриаршия - отроче от мъжки пол, с православни родители. За Главното мюфтийство – вероизповедание - неустановено, клонящ към мюсюлманство, будизъм, даоизъм, зороастризъм, юдеизъм, християнство и за „капак” – атеист.

В интервюто журналистката още в първия си въпрос пита и се съмнява, че има живи между хората, които са участвали пряко във възродителния процес. Да, има! Аз съм един от тях и има още доста, които са участвали малко или много в този процес, независимо от коя страна на барикадата са били. Досега слушаме само обругаване, оплюване и омаскаряване, както би казал Бай Ганьо.

Засега активна е само тази страна, която черпи дивиденти от този процес, независимо дали те са политически, икономически, или да си заработят парите пред господаря им зад океана или отатък Босфора. Другите, които имат някакво участие в този процес, мълчат. Защо ли? Нима не знаете? Има две причини. Първата е партията „майка”, която ръководеше и провеждаше този процес, трябваше да се трансформира от комунистическа в „модерна лява партия” и за да не й припишат негативите и „злодеянията” от миналото, тя мълчи под „мъдрото” или некомпетентното, а може би и продажно ръководство на всевъзможни стратези. Втората причина е агресивността и арогантността на тези, които провеждат антибългарска предателска политика, продали душата си на чужди господари.

Аз съм напълно съгласен с мнението на г-н Ариф Сами Агуш (защо ли ми звучи много турско?), че е крайно време да се изчисти този въпрос докрай и този, който е виновен, ако има такива, да бъдат назовани и да си понесат отговорността. Защо трябва, и аз, и моите деца, и техните деца да се чувстват виновни за нещо, което парламентът и медиите ни натякват постоянно?

Не мога да се съглася с г-н Агуш, че възродителен процес трябва да бъде в кавички. Защо? Защото това действително е един процес, който протича в България още от Руско-турската освободителна война. За една част от Родопа, след Балканската война, а продължава и в наши дни.

Съгласен съм напълно с Ариф Агушев (по ми пасва - съжaлявам, че не му знам българските имена, които е приел доброволно), че трябва да спрем да мълчим и да назовем виновниците на този процес. Той се корени дълбоко в историята, когато неговите предци са управлявали нахията и са използвали местното население като аргати, ратаи, крепостни селяни и работа на ангария; когато са провеждали политиката на Великата отоманска империя - всички да бъдат „правоверни” мюсюлмани. Тогава, в онези тъмни за родопчанина времена, когато са го помохамеданчвали, кога доброволно, освобождавайки го от някои данъци, кога „зорноволно”, опрели му ятагана на врата, кога вземайки мъжките рожби („доброволно”) за еничари, или вземайки младите момичета („пак доброволно”) в харемите и помохамеданчвайки ги „доброволно”. Вие преценете дали тук има някаква вина. Но да не се връщаме чак толкоз назад в историята! Да направим един кратък исторически преглед. Да започнем пак от тази Руско-турска освободителна за България война.

Какъв беше поводът на Великите сили по време на Берлинския конгрес през 1879 г. да върнат в пределите на Турция Македония, Беломорска Тракия, част от Родопа, Одринско и Странджа и да обособят автономната област Източна Румелия?

Този повод е бил Сенклеровото въстание в Родопа планина. Майорът от английското разузнаване Сенклер участва в цялата война като съветник към турското военно командване. „Сенклер паша” е имал право на вето, т.е. можел е да отменя заповедите на турските паши (какво унижение само, някакъв си майор). Когато неговият колега, французинът Сюлейман паша, е разбит окончателно в полите на Родопа, недалеч от Пловдив, „Сенклер паша” получава задача от центъра си в Лондон да използва остатъците от разбитата Сюлейманова армия и забележете, местното мохамеданско население, и да организира въстание срещу руснаците. Той се справя блестящо. От страна на българомохамеданите се включват всички главорези, които преди 2-3 години са участвали активно в потушаването на Априлското въстание, като башибозук. Активното участие на Асан ага Барутанлията и неговите хора са отличени по достойнство. За съжаление в това въстание са участвали и заблудени хорица, българомохамедани, които са плашени, че „като дойде москофина всичко мохамеданско ще бъде под ножа”. И така част от Родопа остава да бъде управлявана още дълго от Великата порта. Поради бездействието, неопитността и некадърността на младото българско ръководство се появява тъй наречената Тъмрашка помашка република, в която Ахмед ага Тъмрашлията е продължил да управлява на територия, която е била отредена за Източна Румелия. При съединението Турция вкарва военни сили в тази „република” и само на 13 км от Пловдив вече има турски гарнизон. А горкото, бедно родопско население - пак го „отнася”.

Така че този процес - за връщане на българските имена на българите мохамедани - е започнал още тогава, когато в четата на капитан Петко войвода са участвали и българомохамедани от Рупчоска нахия. За голямо съжаление на майор Сенклер, който завършва войната като полковник, четниците на капитан Петко потушават неговото въстание.

След подема на духа на българина, по време на Балканската война, голяма част от българите мохамедани си сменят турско-арабските имена с български. Може да се запознаете с книгата на Живко Сахатчиев „Якоруда - българската драма”. За да стигнем до изборите през 1914 г., когато Васил Радославов отново връща турско-арабските имена на българите мохамедани по съвет на един устовски нечестивец, който е бил областен управител в Дедеагач. Радославов спечелва изборите и става министър-председател. Ето ви мръсната роля на политиците във възродителния процес.

И господин Агушев, прилагам Ви факсимиле от един Държавен вестник, където има един указ за закон, подписан от цар Борис ІІІ още през 1942 г. Ще трябва ли да търсим и неговата, и на тогавашния парламент вина? Ще трябва ли да търсим и вината на членовете на културно-просветна дружба „Родина”, която е основана през 1937 г. от възрожденеца Камен Боляров (Ариф Бейски), с цел възраждането, ограмотяването и културното издигане на българомохамеданското население. Сдружението, за съжаление, е обявено за профашистка организация и е закрито непосредствено след 09.09.1944 г. oт българското комунистическо правителство.

И най после стигнахме до „омразното” комунистическо управление. Поради предателство на агент, който е бил в Смолянския партизански отряд „Кольо Шишманов”, английски шпионин (по данни от Ким Филби), още на 13-14 септември 1944 г. смолянските партизани и активни комунисти слагат по един фес на главите си и тръгват из Родопа да агитират за новата ОФ власт. Това е второто голямо предателство на българските интереси в новата ни история. Почакайте! Има и трето, четвърто и т.н. Щом ще си говорим истината, дайте да си я кажем. Бедният родопски народец пак не знае къде се намира. За поредния път му сменят имената. И тъй като това е процес, той си тече ту по-бавно, ту по-бързо, ту в една, ту в друга посока, за да стигнем до седемдесетте години на миналия век. Да разгледаме накратко политическата, икономическата и социалната обстановка в Родопа планина след 09.09.1944 г. Власт - комунистическа. Изпълняваш безапелационно. Икономика – няма, беднотия. Социална работа - няма, ”пари нема, действай”. Ако има някаква заслуга към населението в Родопа социалистическият строй, тя е:

1. Измъкна ни всички от невежеството - просвети ни.

2. Разви икономика, като се създадоха работни места и родопчани получаваха пари, без да ходят на гурбет.

3. Осигури ни здравеопазване.

4. Построихме си къщи и апартаменти (Направете справка по снимките от Мадан преди откриването на ГОРУБСО и как изглежда след това).

5. Децата ни учеха при нас или близо до нас, защото се откриха гимназии, техникуми, професионални училища.

6. Отървахме се от въшките и дървениците, което не е маловажно.

7. Културата ни се повиши значително.

8. Изравни жената с мъжа (има и носталгия у някои мъже, които мечтаят за доброто старо време - жената да е затворена в къщи, зад решетките, за да е бяла ханъма).

9. Създаде местна интелигенция, като не ни деляха по религиозен принцип.

Аз съм един от възпитаниците на Родопския пансион в Пловдив и затова този процес съм го изпитал на гърба си още от ранна възраст. На всички се полагаха по 10-11 маслинки или супа и 2 филийки хляб. Всички спяхме при еднакви условия. Всички учехме в едни класове. И какво по-хубаво от това? Бяхме бедни, но щастливи. Отправили поглед в бъдещето. Което, за съжаление, ни изигра лоша шега, благодарение на вас, политиците.

Именно тази местна интелигенция, след като си беше отворила вече очите, започна да си сменя доброволно старите турско-арабски имена с български, защото беше осъзнала, че те са българи, изповядащи мохамеданска вяра, или атеисти, като мен, които бяха потомци на българи, изповядащи мохамеданска религия. Затова този процес по онова време се наричаше така, а не възродителен. Възродителен беше наречен през 1984 г., при смяната на имената на турците в България и моля Ви, не приравнявайте българомохамеданите с турците. Не слагайте равенство между религиозна и етническа принадлежност. Знам, че не сте толкова невеж, както някои български политици. А ако го правите целенасочено, то тогава това вече говори за нещо друго.

Съвсем съзнателно съм прескочил времето на бандитизма. За него ще си говорим друг път.

Взето беше решение от ОК на БКП в Смолян през месец септември 1970 г. за провеждане на мероприятия за националното осъзнаване на българите мохомедани. Тогава първи секретар беше Димитър Димитров. Нали не сте забравили, че тогава имаше член Първи на Конституцията? В Смолянски окръг, под ръководството на ОК на БКП, бе организирана и се проведе огромна по своите мащаби разяснителна работа. Добре Ви звучи, по комунистически, защото се стремя да бъда съвсем автентичен. За тази разяснителна работа бяха създадени групи от агитатори, в които участваха партийни членове, профсъюзни членове, ОФ членове, комсомолци, женски организации, административно ръководство и родолюбиви граждани, основно българомохамедани. Или пак казано с езика на онова време, целият ресурс на актива на окръга беше включен за решаване на този въпрос. Тези групи обикаляха хората по къщите, на работните места, по нивите, в кръчмите и разясняваха българския им произход. На органите на МВР също бяха поставени задачи, според спецификата на работата.

Сега се връщам пак малко назад в историята. Две години, преди да се вземе това решение за смяната на имената, в Истанбул вече са знаели, затова там беше създадена неправителствена организация - „Асоциация на родопските турци”. Интересно кой ли им е съобщил? Навярно Аллах. След това беше пререгистрирана на „Асоциация на родопско-дунавските турци”, а след това отново беше пререгистрирана на „Асоциация на балканските турци”. Видяхте какво израстване, нали? По това време, господин Агуш, Вашият сродник Салих Ючел беше шеф на ДС в Истанбул. За ръководство на тази асоциация бяха използвани всички онези, които бяха идвали на българска територия да изпълняват задачи по времето на бандитизма, понеже бяха доказали своята лоялност към американския разузнавателен център в Кавала и МИТ (разузнаването на Турция). Това бяха все стари познайници на ДС. И за да Ви покача настроението и авторитета, мога да Ви кажа, че за една година те изпратиха в Смолянски окръг 82 емисари. Тяхната цел беше да се противопоставят на смяната на имената, като не забравяха да напомнят, че „ана ватан” (майката родина), т.е. Турция, мисли за тях и няма да ги изостави. И горкото родопско население - пак между два огъня.

И за да бъда коректен, съм длъжен да Ви кажа, че някои от тези групи или комисии, както ги наричаха, проявявяха и натиск, и администриране на този процес. Това беше там, където партийните организации бяха слаби. От ДС се искаше информация за работата на тези комисии и такава беше давана на ОК за преодоляване на слабостите. ДС се занимаваше освен с емисарите и техните връзки на наша територия, също и с лица, които извършваха друга подривна дейност.

Най-трудните райони за ОК на БКП в Смолян бяха: Мадан, Доспат и по една група в Девин и някои рудоземски села. ”Черешката на тортата” беше Доспатски район. И там се провеждаха всеобщите мероприятия, но бяха допускани и много грешки. Една част от населението беше си сменило имената, но имаше и една голяма част, която не беше готова да си смени имената. Действително този процес не е лесен. Стигна се до „втвърдяването” на това население поради грешки и специфика на района. Една част от мъжете бяха напуснали населените места, а някъде и цели семейства се бяха изнесли при свои близки, надявайки се да отмине тази вълна. Туркофилско настроени елементи от с. Барутин решили, че ще обявят гражданско неподчинение и няма да дoпускат никого от властта или външен човек да влезне в селото. Бяха изградили барикади и в продължение на една седмица никой не можеше да влезне там. От страна на ОК и ОУ на МВР се водеха с тях преговори, но те бяха без резултат. Когато по заповед на окръжния началник на МВР служители се опитват да влезнат в селото, патрулната кола беше изпотрошена с камъни, единият беше ранен с камък в главата, другият в ръката, а на друг служител беше пръснат черепа със синджир (верига). Нали ние, родопчани, сме по-близо до „ана ватан”, затова си употребявам думи на „майчин” език.

И така, господин Агуш, коя държава ще търпи гражданско неподчинение, без да вземе мерки? Дали демокрациите в САЩ, Англия, Франция, Германия или в съседна Турция не предприемат мерки за възстановяване на реда? Аз и моите колеги от онова време участвахме именно за възстановяването на реда в Барутин.

Гордея се, господин Агуш, защото тогава никого не убихме „като куче”, както Вие сега ни приписвате убийства. Дали разстреляхме някого на улицата в селото, дали заклахме някого в къщите, дали обесихме някого на телеграфен стълб или го удушихме с голи ръце, колко ли жени или мъже изнасилихме, колко ли попарихме с вряла вода? (Интересно как ли сме я превозили тази вряла вода в пожарните коли?) Откъде ги измислихте тези две жертви жени? Поне да имаше и един мъж, за мъжко достойнство...

Знам, че не сте го направили Вие, но Вие го използвате като факт, за да манипулирате общественото мнение. Да! Имаше ранени с огнестрелно оръжие. Не знам колко са, но аз лично имам преживяване с единия от тези ранени. Този, който беше ранен в горната част на гръдния кош и жена му го водеше към нас, след като всичко беше утихнало, аз лично ги посрещнах на улицата и ги заведох в медицинския пункт. С това се гордеем, че тогава не убихме никого, при тази сложна обстановка на пълно безредие, градушка от камъни и безразборна стрелба във въздуха, каквато беше заповедта на началника ни.

Ето Ви и следващото предателство, извършено на 29-и декември 1989 г. След свалянето на Тодор Живков отново беше използван агент за влияние, но този път от национален мащаб на високо ниво, за да се осуетят постигнатите цели на възродителния процес.Мазният” професор Иван Ангелов се яви в ефира на Българското радио, а след това и в Националната телевизия и заяви: „Честито, братя мюсюлмани! Връщаме ви имената”. Отново настъпи смут в душата на бедния родопчанин. Отново се заиграваше с него, за да може да го привлекат да гласува за някоя си партия, която предава българските интереси. Интересно?! Има ли партия, освен една, която да има програма по националния въпрос?

Господа журналисти, обръщам се и към вас. Аз съм готов да ви разказвам всичко, което знам. Готов съм да ви казвам в кои дела какво има и къде можете да намерите интересуващи ви сведения. Има и сериозни, и много смешни, и пикантни истории, които ще ви заинтригуват.

А сега още нещо. Обръщам се към бившите си колеги от ДС. Колеги, моля Ви, разказвайте, пишете, за да излезе истината на бял свят.

С Вас, г-н Агуш, имаме още малко разговор. Смятате ли, че ние, в Родопа, сме от различен произход? Не! Нали? Защото ние сме българи и както каза областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков при един разговор с турски дипломати, „ние затова сме уникални”, защото може да има не само две, а много религии, които да се изповядват в Родопа планина, но ние, родопчани, сме българи, независимо от религията ни. И затова искам да Ви напомня, че там, където има един народ, няма асимилация, за която говорите. Асимилация има спрямо българските малцинства в Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, защото България навсякъде граничи само със себе си. И понеже говорите за интеграция, за нова ЗD политика, моля Ви, провеждайте я, но не на антибългарска основа.

Искам да Ви кажа нещо и за приетата в парламента декларация, осъждаща възродителния процес. Ще Ви цитирам изявлението на о.р., д-р и.н., полковник Димитър Вандов: Шпионин на Високата порта е свързан с фалшификата, приет от парламента. Ето Ви и част от неговото отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера и председателя на Конституционния съд: „Обръщам се към Вас с надеждата, че ще направите необходимото, приетата от Народното събрание декларация за възродителния процес да бъде прегласувана и отменена. Твърденията в нея, че нашата страна е провеждала политика на асимилация, прогонване и етническо прочистване спрямо мюсюлманите, са неверни и представляват груба клевета срещу родината ни. Изселването им през 1989 г. бе доброволно и в резултат на турската пропаганда, която поддържа постоянна изселническа психоза сред тези граждани. От България са изгонени само 70 шпиони и терористи, които ако бяха останали у нас, трябваше да лежат в затвора.

Автор на тази антибългарска декларация е турското разузнаване. Тя е подготвена от МИТ в Анкара през януари 2007 г. и дадена на българския гражданин Сезгин Мюмюн със задача да намери начин тя да бъде внесена за обсъждане в парламента. Той е опитен шпионин на Анкара, като такъв преди време бе арестуван и осъден на 11 години затвор. Там престоява 4 години, след 1990-а е освободен и отново започва да служи на своите господари от югоизток. По тяхно указание през 2006 г. създава шпионска организация - фондацията „Справедливост”. Същият е един от учредителите на ГЕРБ, откъдето по-късно е изгонен.

За изпълнение на поставената му от Анкара задача, свързана с въпросната декларация, той работи 5 години. Опитите му да я внесе в парламента чрез някои членове на парламентарни групи, не успяват. След това потърсва услугите на родоотстъпника и най-голям виновник за разрухата на България - Иван Костов, който изпълни поръчката на турското разузнаване. Но тук вече не става въпрос за „патриотизма”, политическата култура и морала на депутатите, гласували приемането й. Фактът обаче, че турското разузнаване може да внесе в нашия парламент свой документ и да осигури приемането му, говори твърде лошо за българските органи по сигурността”.

Дали да се гордеем, че българският парламент е приел тази декларация? Дали да се гордеем, че четирима от смолянските депутати са гласували за тази декларация? Едва ли! Това не ни прави повече европейци, но отваря вратите за провеждане на операцията „Ислямски кинжал” и присъединяването ни към Турция, т.е. падането ни отново под турско робство. Това е прегръдката на анакондата.

Интересно ми е и още нещо, как можахте да отидете в Барутин 8 души депутати, а в Мадан - при стачкуващите миньори - не отидохте поне Вие, човека, за когото гласуваха. Дали това е новата ви 3D политика, или пак изпълнявахте чужда поръчка?

Г-н Агуш, аз лично не Ви познавам, но винаги съм готов да продължим нашия разговор - дали лично или чрез средствата за масова информация, Вие пртеценете.

А вие, господа журналисти, не се задоволявайте само с архива на ДС. Има и полицейски архив отпреди 09.09.1944 г. И той не е по-малко интересен. Това е част от нашата нова история. Предателството от страна на „аристокрацията” („политическата класа”) е на всяка крачка, както и в миналото - при падането ни под византийско или турско робство.

С уважение към всички читатели:

Никола ПРОСТОВ

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата