Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

“Модерният човек...”

Е-поща Печат PDF

• У нас няма “слуги на закона”

Макар кампанията за предстоящите местни избори и избори за президент да се откри официално на 23 септември т.г., от месеци, с помощта на медиите, се води предизборна кампания пред очите на цялата нация, в нарушение на закона, който казва, че преди 23 септември нарушенията не са нарушения!Защо е така ли? Защото хората във властта, включително и претендентите за най-висшия пост в държавата по Конституция, се изявяват като управители, собственици, в най-добрия случай като експерти, но не и като слуги на закона и привърженици на реда! Позволяваме си да привлечем вниманието на онези среди в България, които все още четат и разсъждават, върху една-единствена кандидатура от десетките, поставени на тезгяха за избор. Тази на Росен Плевнелиев, тъй като тя е най-провокативна, лансира се не от партия с идеология и декларирани политически или морални ценности, а от личност, наричаща се ГЕРБ, която овладя публичното и политическо пространство в България с шепа съмишленици, по начин, извикващ асоциации със събития от 20-те и 30-те години на 20 век, когато Хитлер превзе властта в Германия с група активисти, двама от които в продължение на 15 години стояха плътно зад него – единият като шеф на полицията, а другият – на пропагандата.

Единият хвалеше фюрера, а другият убеждаваше колебаещите се в истинността на казаното! Разликата е в това, че на Хитлер никога не му хрумна да предлага Гьобелс за президент!
Може би моите асоциации ще се сторят пресилени или злонамерени някому.
Предлагам на фона на фактите – изявления от последните седмици на Борисов, Цветанов и Плевнелиев, всеки сам да си прави изводите.
Човекът-ГЕРБ съобщи името на избрания от него кандидат за президент на 4 септември т.г., както бе обещал месеци преди това. До датата на изборите остават по-малко от два месеца. Само този факт е достатъчен, на фона на световната практика, да се направи безспорния извод, че не личността на кандидата, а личността на диригента на политическия оркестър е значимата в тези избори.
Обяснението защо толкова късно съобщава кандидатурата на кандидат-президента даде самият Човек-Партия: денят е избран, каза той, заради желанието номинацията да бъде представена в централата на партията, чийто ремонт приключи наскоро! Отговорът се свързва със събитие, което никой няма да запомни и с място, където на безпартийния кандидат за президент, не му е мястото! За да приключим темата за избора на датата 4 септември и мотивите вдъхновили Човека-ГЕРБ ще припомним и думите на заместника му: това е датата, на която преди 10 години се запознал с премиера Бойко Борисов, който тогава бил главен секретар на МВР.
Това са важните дати и събития в предстоящите президентски избори, уважаеми сънародници, които трябва да мотивират българите да гласуват. И за да не остане нито капка съмнение в онези, които все още мислят, че става въпрос за избори за президент, Човекът-ГЕРБ бе недвусмислен във внушенията си към журналистите: трябва ни модерен човек! Това е Росен Плевнелиев! Основният въпрос на предстоящата кампания е не кой е Росен Плевнелиев – той е модерният човек, с „дългосрочни приоритети”, а кой ще е следващият кандидат за президент, след 5 години, на останалите партии: “Ние (т.е. Аз - ГЕРБ) си имаме кандидат за президент и това ще съм Аз”, каза Борисов.
Едва ли би могъл по по- арогантен, по-унизителен и по-покровителствен начин да бъде представена една партийна кандидатура, независимо от кого, за един от най-висшите конституционни постове в държавата! Това, което всъщност Борисов казва на самия Плевнелиев и на всички, които го подкрепят или му се противопоставят в политиката е следното: Посочих те за мой кандидат за държавен глава, след много колебания, тъй като обмислях и други кандидати, например Цветан Цветанов, но пък прецених, че в кабинета заместникът ми е по-важен. С оглед моите лични интереси и планове ти си най-подходящ да изкараш един 5-годишен мандат. Дали ще бъдеш успешен президент или не, това няма никакво значение, тъй като следващият кандидат, който пак аз ще посоча, съм самият Аз. От сега трябва да знаеш, да не се изживяваш като президент на всички българи, защото не от тях зависи политическата ти кариера, а от мен. Важното е не ти да си успешен, а Аз! “Сега имам голям ангажимент, моята роля е да балансирам в едно експертно правителство - затова не тръгнах. Няма по-естествено от това аз и днес да съм кандидат-президент. Моята цел е втори мандат”, припомни без задръжки Борисов.
За това, че бащицата на едноличната партия и по съвместителство на българския народ, го пуска в надпреварата, Росен Плевнелиев научил чак в 14 часа на 4 септември 2011 г. - само час преди официалната номинация. Даже се наложило кандидатът да се преоблича, защото бил дошъл по дънки, съобщава печатът. А кога е имал време да си подготви предизборен клип, това е друга тема – темата за истината и за лъжата в устата на политиците!
Отишъл по дънки на пресконференцията, а защо е отишъл, след като в продължение на две години, повтаряше една мантра: аз не съм политик, аз съм експерт и държа да остана такъв. И още: аз съм безпартиен?
Само час, след като научи, че е кандидат-президент лично на Човека-ГЕРБ, същият Плевнелиев си спомни: “Политизирах се в началото на 2009 г., когато бях лидер на индустрията с недвижими имоти и търсех решение в най-тежката криза”. Какво г-н Плевнелиев разбира под „политизирах се”, остава съвършено неясно, тъй като само след минути заяви: „Няма да политизирам. Няма да политиканствам...”
Ако трябва да се търси обяснение на това понятие в светлината на последвалите разкрития за искани, но недадени подкупи при сделките с недвижими имоти, истинският смисъл на понятието политика изглежда съвършено чужд на новоназначения кандидат политик. Но това не му попречи да заяви: „Не се притеснявам да бъда лидер”. Признанието е, че не е лидер, но не се притеснява да бъде! А онези, на които би искал да бъде лидер, трябва ли да се притесняват, се питаме?
Това самите те трябва да решат, т.е. всички ние. Защото само от горесподеленото изводът е ясен: човекът-ГЕРБ се заканва да управлява българския народ и да окупира цялата държавна власт през следващите 15–20 години. Заявката е недвусмислена. Ако това е така и българският народ е готов да приеме този демократичен избор на диктатор за следващите две десетилетия, питаме се защо ни са избори изобщо? Защо ни е този скъпоструващ, предрешен фарс? Листите на десетките кандидати за президент и вицепрезидент са изпъстрени с ренегати, кариеристи, политически шантонерки, самозванци, политически приспособенци, предатели, маниаци, психопати, инвалидизирани интелектуалци...
Палитрата на т.нар. вицепрезиденти предлага от недоволни от собственото си професионално битие лица до самовлюбени статисти, но неориентирани за кастинга, на който се явяват.
Представяйки вицепрезидента, г-жа Маргарита Попова, Човекът-ГЕРБ заяви: “Тя е доказала, че може да работи и с магистратите, и с европейските партньори. Считаме, че в тази институция би могло много внимателно, тактично и с ежедневни разговори да започнат да се случват реформите”. Очаква се от нея „реформата” в съдебната система, която не успя да наложи с власт като министър на правосъдието, да я направи като наблюдател с приказки и разговори...
Между кандидатите и техните заместници липсват единствено професионални политици с познания и някакъв опит в професията, която биха искали да упражняват. Обещават ни дебати. А за какво ще говорят? Много индианец, малко вожд, биха казали някои отвъд океана!
При това явно подценяване на президентската институция както от политическите партии, така и от българските граждани, може би наистина е дошло време за един единствен избор – за цар на България, и така да затворим завинаги тази глава от дневния ред по оцеляване на българската държава. Разбира се, преди тези избори Народното събрание трябва да приеме Закон с една-единствена разпоредба: „Забранява се за вечни времена за българския престол да се кандидатират лица, свързани по наследство или поведенчески (като обслужващ персонал) с фамилията Сакскобургготски!”
Г-н Кадафи е вече без работа, а той разбира от управление – повече от три десетилетия се опитва да нахлузи обувките на собствения си крал Идрис и почти бе успял... Познайте седемте разлики между Генерала-ГЕРБ, премиер на България, и полковник Кадафи, вечен неформален лидер. Очаква се и г-н Барак Обама скоро да се освободи от федералните си задължения на президент. Може би ще бъде съблазнен от перспективата да поеме щата Bulgaria. Вятърът отдавна спря да духа откъм Австро-Унгария. Може пък Хавайското слънце да ни огрее, ако някой от ураганите не ни отвее по пътя?
От всички кандидати за “Дондуков” 1, изглежда, че единствено Стефан Данаилов не очаква облаги. Той е единственият, който може би ще загуби, ако спечели. Успешен български артист, с професия и известност, които му носят повече пари и слава, отколкото властта обещава... За съжаление изборите са за държавен пост, а не за главна роля на цар или пъдар в театъра. Да, хората може би ще гласуват за артиста Стефан Данаилов, но ще се лишат от удоволствието на катарзиса, който биха изживели, ако го гледаха на театралната сцена, катарзис, който единствен би могъл да ги освободи от чувството за обреченост, с което живеят вече трето десетилетие в компанията на доморасли, неподлежащи на развитие “политици”. Гладни момчета... Ниско ниво! Няма сериозни изявени лидери!” – пише Пол Солански, американски посланик в България от началото на прехода към демокрация! Жалко, че днес не е отново в България, за да оцени телохранителите на „лидерите”!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата