Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

„Американската мечта” на Б. Б.?!

Е-поща Печат PDF

• Днес в езика ни
кавичките са повече от
запетаите - вследствие
на “прехода”...

В началото на “прехода” „политическият елит” бе единодушен, че България трябва да следва икономическите, политическите и цивилизационните модели на благоденстващите страни от „демократичната общност”. Различията бяха само географски: едни обещаваха да станем „Балканска Америка”, други – „Швейцария на Балканите”, а трети ни пращаха в Европа през... Босфора. Днес, 22 години по-късно, когато ни предстоят местни и президентски избори, географски и политически сме в Европа, а по жизнен стандарт, грамотност на населението, медицинско обслужване и други “цивилизационни показатели” сме рамо до рамо със забравените и от бога, и от цивилизацията най-изостанали африкански страни.  Разбира се, съвсем незаслужено. Което не попречи на поредните „успешни” държавници да се отчетат, сиреч похвалят, пред медиите. Хайде, Първанов си отива от президентството, но Борисов остава във властта и избирателите с право се чудят как ще изкарат наближаващата зима. Да им има проблемите...
Къде сме ние наистина?
„Политическата класа” на България постигна две от своите „стратегически” цели - влизане в НАТО и в ЕС, и сега бълнува за влизане в Шенген и еврозоната. В Америка обаче няма да влезем скоро. Не заради Атлантическия океан, който я дели от Стария континент, а защото според Бойко Борисов и Симеон Дянков „САЩ определено са по-зле от нас”!!! Премиерът Борисов дори препоръча на Белия дом да проучи българския модел. Все едно младо цигане стар конекрадец да учи.
Формални основания за самочувствието на Бойко не липсват. На фона на огромния държавен дълг на Щатите (14,3 трилиона долара), българският е пренебрежимо малък както в абсолютна стойност, така и като процент от БВП.

По този показател и „Стара Европа” ни диша праха - гръцкият дълг например е над 300 млрд. евро, а дълговата криза застрашава цялата еврозона - от  Италия, през Испания и Португалия, до Белгия. И докато в САЩ вдигнаха тавана на бюджетния дефицит с 2 трилиона долара, за да не фалира държавата, у нас има конституционно закрепен „пакт за финансова стабилност”, предвиждащ бюджетният дефицит да не надхвърля 2 % от БВП. Ние сме си и във валутен борд, който не позволява правителството да печата пари, за да върже бюджета.
За разлика от нас, в САЩ Държавният резерв винаги може да пусне в действие печатницата за пари, за да спаси закъсалите банки и правителството. И накрая, не американци купуват имоти у нас, а български милионери „изкупуват Лас Вегас”, ако вярваме на българските медии.
Ерго, България е по-добро място за правене на пари, а Америка – за живеене. Ама че българските лекари и медицински страни хукнаха на Запад, а български студенти и гастарбайтери прибират реколтата в САЩ, Великобритания, Испания, Гърция или Скандинавия, какво от това?! Българите могат без Америка, но обратното не е много сигурно. Основателен повод за национално самочувствие, който излиза наяве като теле изпод вол...
САЩ, както цял свят знае, отдавна свикнаха да живеят на чужд гръб. Не пропускат случай да изнесат и своите кризи навън - главно под форма на куха валута, мръсни производства, щедри съвети или налагани със сила „демократични ценности” (впрочем, те заместват капиталите и технологиите от близкото минало). У нас на това му казват продават гаргата за славей... Ако случайно купят и модернизират някой ТЕЦ, като този в Гълъбово, потребителите предплащат по-скъпия ток, преди още централата да е започнала да произвежда ток. А „инвестициите” в търсенето и извличането на злато, нефт и газ у нас са истински престъпления против природата и здравето на хората! Може би затова земи и къщи в България купуват британски и японски пенсионери, или бизнесмени от Китай, Израел и Турция, а янките ползват безплатно военни бази у нас. Кой е луд да плаща за нещо, което може да получи без пари?!
От изброените „предимства” на България практически нито едно не способства за стимулиране на легалната икономика и реалното потребление.
„Финансовата стабилност” означава стабилизиране на мизерията. Така че дори прехвалените магистрали на Б. Б. стават безсмислени, щом в селищата, край които се проточват, няма икономически живот. Има обаче показатели, по които „превъзходството” ни над Щатите е направо смазващо. Особено в експериментите, наричани „реформа на здравеопазването”.
У нас „иновациите” са перманентни, докато американците само веднъж реформираха здравноохранителната си система. Републиканецът Джордж Уокър Буш предложи солидарното здравно осигуряване да се замени с индивидуално застраховане, а демократът Барак Хусеин Обама доуби здравеопазването. Последиците, въпреки всичко, са по-поносими от тези на българската „здравна реформа”. След като за последните две години у нас се смениха трима министри на здравеопазването, стигнахме дотам 2 млн. души да са здравно не-осигурени по различни причини. В САЩ относителният дял на здравно неосигурените е по-малък. Да сте чули потърпевшите у нас да протестират? Не! Българската демокрация е непостижима за ума на янките: душата й може да излезе, но гласът не!
Затова „обедняваме бавно, неусетно почти” и видимо се топим, със и без медицинска помощ.
След 10 ноември 1989 г. към 1 млн. български граждани се изнесоха в чужбина, а колко са се пренесли, или ще се пренесат в отвъдното, никой не може да знае с точност, също както и броят на не-родените, впрочем, което си е форма на геноцид и национално предателство. Знае се само, че за 20 години, от близо 9 милиона души сме останали 7,3 милиона, според последното преброяване от тази година. От тях 2,2 млн. души са пенсионери, 0,8 млн. (11 % ) са безработни и едва 1,5 млн. души работят легално.
Ако всички правителства на “прехода” са били „успешни”, както ни уверяват, как се стигна до положението да сме най-бедните в ЕС? И ако САЩ са „определено по-зле от нас”, защо не вземат Симеон Дянков за министър на финансите, да им оправи играта?
Ние като не станахме американци, нека поне те да поживеят като нас.
Ако Националният статистически институт правеше обективни анализи, а не нагласяше изводите си според изискванията на управляващите, отдавна да е опровергал самохвалните твърдения на управляващите, които са оскърбителни и за САЩ всъщност.
Безпристрастният анализ на цифрите би показал, че България не е пример за подражание - не само за САЩ, или „Стара Европа”, ами и за Африка с нейните диктатури, пирати, граждански войни, епидемии, суши, глад и мизерия. Достатъчно е да се изчисли делът на „сивата икономика” у нас, за да стане ясно защо въпреки тоталната концентрация на властта и контрола, управлението на ГЕРБ не може да върже бюджета. И защо продава „Булгартабак” за 100,1 милиона евро, когато под натиска на ДПС Лидия Шулева, вицепремиер на „Царя”, не можа да го продаде за 200 млн. евро и подаде оставка?!
Нашите „защитници на националния интерес” продължават да си играят с „Атомстройекспорт” за АЕЦ „Белене”, проекта, за който лично Борисов уверяваше, че няма да струва на България нищо, понеже ще се финансира от руската страна. (В същото време Турция, без да пита Вашингтон или Брюксел, се кани да построи с руска технология три АЕЦ, едната от които на километри от Резово). Нашите „евроатлантици” осведомяват послушно посланик Уорлик за енергийните споразумения с Русия и издават разрешения на посочени от него фирми да търсят петрол, шистов газ, злато и други суровини, застрашавайки природната среда и здравето на населението. Онова, което е недопустимо дори в Дивия запад, в България минава безпрепятствено с помощта на правителството и лично на премиера. За съвместни визити, откриване, или проверки на електроцентрали (ТЕЦ „Гълъбово”, АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене”) и рафинерии („ЛУКойл”), наблюдение на военни учения (полигоните в Ново село и Шабла), присъствие на премиери на филми („Конан Варварина”) и др., да не говорим.
Но ако раболепието пред поредния Голям брат е традиция за „елита” у нас, някои особености на политическия модел тук не може да не са шокирали Джеймс Уорлик и неговите съотечественици. Например наличието на 320 политически партии, от които към 80 се регистрираха за участие в местните избори наесен, а 11 партии, коалиции и инициативни комитети излъчиха свои кандидати за поста президент. И за почуда на света, кандидатът на управляващата партия ГЕРБ остана скрит до 4 септември т.г., за да не бъдел... оплют. Сиреч, два месеца преди изборите из политическото пространство бродеше един призрак!
След толкова спотайване, очаквахме ГЕРБ да номинират някой нов Исус, а то - министър Плевнелиев, и вицепрезидент Маргарита Попова, правосъдният министър. Както обясни самият Борисов, Плевнелиев бил избран по магистралата за Перник... Каква е тази досадна мания министри и дори кандидатпрезиденти да се избират по разклони и магистрали?! Нищо чудно, ако първо са предложили поста на Симеон СКГ и след като дори той е отказал, да са пристъпили към „план Б”. А сега, ако Плевнелиев стане държавен глава, ще слушаме речи за магистрали и на Нова година...
В САЩ, където се провеждат така наречените праймъриз (предварителни, първични избори), кандидатите за Белия дом са известни една година преди същинските избори (на които американците избират Избирателна колегия, а не директно президент). У нас ги крият от критиците, като че ли са лехуси.
След диктаторските режими, които не допускат многопартийни избори и властта я държат пожизнено, България изпъква с оригиналността на своя „демократичен модел”. Само в такава страна премиерът може да е ерген без трудов стаж, или пък със стаж, който няма нищо общо с политиката, само у нас премиерът и вицепремиерът могат да бъдат бивши милиционери (единият пожарникар, другият - физкултурник и шофьор). А начело на агенция „Митници” стои бивш служител на ДС, докато министърът на външните работи (самият той син на бивш сътрудник на тайните комунистически служби) прочиства дипломацията от агенти на ДС! Пак у нас първостроители на капитализма се оказаха бивши номенклатурни отрочета, преподаватели и специалисти по политикономия на социализма, история на БКП или научен комунизъм, някои от които писаха възторжени статии за „перестройката” в официоза отпреди “промените” в. „Работническо дело”.
Друга особеност на българския „преход” беше, че един „цар по рождение”, оказал се владелец на гори и други държавни имоти, бе избран за лидер на партия с неговото име и стана премиер на страната. Дори в Африка президентите и премиерите се стремят да станат крале, а в България царете стават премиери! Само тук един „протоколен” пост като президентския се заема с всенароден вот и за това се пръскат сума ти пари. И въпреки катастрофалното демографско и икономическо състояние на нацията, броят на „народните избраници” в парламента си остава непропорционално голям: 240 души, срещу 550 в 80-милионна Турция например. Да не говорим, че във Великото народно събрание на България имаше 400 депутати.
У нас често се спори, дали да бъдем президентска или парламентарна република, но в момента не сме нито едното, а премиерско-чиновническа и полицейска държава. По данни на НСИ, цитирани от в. „Сега” (30.08.2011), през второто тримесечие на 2011 г., въпреки клетвите на Дянков за свиване на административните разходи, броят на заетите в държавното управление е достигнал 1 133 42 души при 111 995 за първите три месеца на годината. Ето така вече „дъхът на изборите се чувства”. А шефът на най-бюрократизираното ведомство (МВР) е натоварен да следи за правилното провеждане на изборите, бидейки в същото време председател на предизборния щаб на управляващата партия ГЕРБ. Остава да оглави и ЦИК!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата