Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

България: ОПАКАТА СТРАНА НА ДУМИТЕ

Е-поща Печат PDF

„Щом едно правителство почувства необходимост да обещава на своите граждани мир и благоденствие посредством афиши, човек трябва да бъде нащрек и да очаква точно обратното”

Иво Андрич, „Мостът на Дрина”

 

В книгата си „Криза. Как се прави това?” Николай Стариков обяснява как трябва да се тълкуват думите и изразите, с които ни омайва финансовият свят. Например когато банкери и финансови брокери ни говорят за „дефицит на ликвидност”, това означава липса на пари. Сиреч, някой е ограбил банка или предприятие и е офейкал с парите, или е „инвестирал” наличните пари в така наречените лоши (разбирай, несъбираеми) кредити и други високо рискови начинания.

Ние, българите, вече преживяхме едно мащабно „източване” на банките през 1996-1997 г., когато Жан-Виденовото правителство трябваше да бъде смазано, тогава курсът на долара стигна 3100 лева, а спестяванията на милиони граждани се стопиха за една нощ. Тогава политици и финансисти, посветени в заверата, съветваха да обърнем спестяванията си в долари, но те отдавна го бяха извършили с взетите при съвсем друг курс банкови кредити. И когато националната валута се срина, обърнаха в левове част от доларите си и изплатиха без никакво усилие получените кредити!
Ако ви трябват имена, спомнете си описаното от анализатора Иван Ценов забогатяване на Асен Агов, някога виден седесар, а днес яростен костовист и несменяем депутат на ДСБ. Такива като Агов бяха наречени „кредитни милионери”, но нито един не влезе в затвора: нито при Костов, нито при „Царя” или тройната коалиция, нито при Бойко Борисов.
Българският капитализъм има своя философия - хайдутлука, но такова масово обирджийство, като в годините на масовата приватизация, българинът не познава. И за да не им “наднича в паницата” обикновеният гражданин, новобогаташите, превърнали се от „съмнителни” в „почтени” бизнесмени, собственици на банки, фабрики, заводи, електроцентрали, водохранилища, казина, футболни клубове или просто бардаци, години наред „политическият елит” ни омайва с извадки от архивите на Държавна сигурност. Създаваха се и се закриваха комисии по разкриване на досиетата, променяха се текстове в Закона за досиетата, така че да обслужват силните на деня. Накрая опряха до „агентите” на ДС в Светия синод на Българската православна църква, но ако можеха и Христос биха разпнали повторно с някое картонче или донос... Какво остава за кадровите разузнавачи, чиято единствена вина е, че са работили за „неправилната” държава България, вместо за американското или турското разузнаване? „Сини” и „червени”, „царисти” и „депесари” вкупом заклеймиха комунистическите тайни служби. Нищо че най-кресливите измежду тях се оказаха бивши сътрудници и доносници, а други - чеда на бивши сътрудници или действащи агенти на днешните български и „партньорски” специални служби. ГЕРБ спечели парламентарните избори през 2009 г. и сформира еднопартийно правителство. Пое щафетата от гузните шмекери на прехода и преназначи наследената Комисия по досиетата, начело с бившия член на БСП и бивш милиционер Евтим Костадинов.
По същия начин правителството на Борисов „прие на въоръжение” началника на кабинета на бившия президент Георги Първанов о.р. генерал Никола Колев и бившата червена вицепремиерка за еврофондовете Меглена Плугчиева. И двамата отиват на посланически длъжности. Специално г-жа Плугчиева си заработи назначението в Швейцария, като участва в гласуването на декларацията на НС срещу „етническото прочистване”, отказа да подкрепи искания от БСП и „Атака” вот на недоверие към правителството заради провала в енергийната политика и нарече „мегаломански” проекта АЕЦ „Белене”. Тези назначения Борисов представи като доказателство за държавническо мислене и приемственост! Още една злоупотреба с думите, която показва до каква степен управляващите са се самозабравили в презрението си към разума на българския народ!
Само майкопродавството ли трябва да се предава от ръце в ръце, като някаква семейна реликва? Не! „Приемствеността” между съдружниците в престъплението, наречено преход, има още един признак: потъпкването на предизборните обещания, осигурили победата на една или друга политическа котерия, на един или друг президент или кмет. Например бившият президент Георги Първанов заговори за референдум за АЕЦ „Белене” и за отваряне на досиетата на кредитните милионери едва в края на втория си мандат. Ако днес се е сетил за референдума като висша форма на демокрация и за възмездието към тъмните герои на прехода, то не е за друго, а за да прехвърли на Бойко Борисов поредния горещ картоф: една „мисия невъзможна”, с която самият той не се ангажира, докато беше държавен глава. Това е неговото „сладко отмъщение” към герберите, допуснали комисията „Костадинов” да огласи агентурния му псевдоним. Иначе нито Първанов, нито Борисов имат желание и интерес да лъсне истината за днешните новобогаташи.
Скандално известният Валентин Захариев например, получи от Иван Костов МК „Кремиковци” за 1 лев, с уговорката да изплати задълженията на комбината. Впоследствие го продаде с печалба на индиеца Прамот Митал (тогава Александър Томов бе член на директорския борд и уреди Митал да купи и ПФК ЦСКА). Резултатът е известен: МК „Кремиковци” на практика престана да съществува, ако не броим бизнеса със скрап на Дамбовците. Последният акт на комедията бе, когато Илиян Варнаджиев, 26-годишен младеж, пожела да купи комбината за 300 млн. лева, а собствените му родители се чудеха откъде е спечелил тези пари... Всичко това се случи при управлението на Бойко Борисов, а министър на икономиката, енергетиката и туризма бе днес низвергнатият Трайчо Трайков.
Подобна трагикомедия се разигра и в ГОРУБСО Мадан и ОЦК „Кърджали”. И на двете места собственик бе Валентин Захариев, а работещите с месеци не бяха получавали заплати. Достатъчно беше премиерът Борисов „да се срещне с народа”, за да се раздадат някакви пари като социални помощи и услужливите журналисти да попитат ощастливените дали са благодарни на премиера. За ГОРУБСО бе намерен купувач в лицето на Николай Вълканов, дясната ръка на Илия Павлов в „Мултигруп”. Какво ти отваряне на досието на българския преход?! Вълканов вече трупа дългове за заплатите в ГОРУБСО, чиято покупка още не е оформена юридически, а работниците в ОЦК „Кърджали” чакат да преведе пари по сметките на Захариев, за да си получат заработените заплати. За ОЦК „Кърджали” държавата не направи дори колкото в ГОРУБСО: Дянков спомена за интереса на трима инвеститори и толкова. Дори да бъдат преведени пари за заплати, те трябва да минат през сметката на сегашния собственик Валентин Захариев, а той може пак да не плати на работниците в ОЦК „Кърджали”. Бойко Борисов си направи и тук един евтин пиар, раздавайки по 325 лв. социални помощи вместо заплати, но проблемът си остава. Ако не се намерят инвеститори, ОЦК ще бъде обявен в несъстоятелност и работниците ще чакат най-малко една година неизплатените си заплати.
Най-трагикомичното е, че комбинатът е бил продаден на Валентин Захариев от Цветелина Бориславова, приятелка на Бойко Борисов. Ако държавата натисне бизнесмена, той като нищо ще изреве, че е бил измамен от Цветелина и че прокуратурата и НАП го тероризират по поръчка, за да прикрият следите на предишни престъпления. А нали ГЕРБ обеща да се бори с корупцията и организираната престъпност? Нали за тази цел бяха създадени Специализиран съд и “Боркор”? Как стана така, че престъпността, на която Цветановото МВР беше пречупило гръбнака, продължи да извършва банкови обири, публични разстрели, отвличания и други престъпления? Случващото се в село Мечка е показателно за бягството на държавата от основното й задължение: да пази живота и собствеността на гражданите. Дори уличните псета разбраха, че тяхната кожа е по-скъпа от човешката и започнаха да ядат живи хора: на 8 април във ВМА издъхна оглозганият от кучешка глутница в жк „Малинова долина” професор Тачков...
За обещаваната от ГЕРБ гражданска конфискация на имуществата, придобити от престъпна дейност, дори не бива да се говори. Законопроектът, подготвен и внесен в парламента от бившия правосъден министър Маргарита Попова (сега вицепрезидент), бе бламиран и от гербери в Народното събрание. Няма да се учудим, ако коригираният му вариант, внесен от новия министър на правосъдието, има съдбата на здравната реформа или на АЕЦ „Белене”. Сиреч, да бъде оставен за следващото правителство. Въпросът с незаконно придобитите богатства придоби фарсови измерения, когато вицепремиерът Цветан Цветанов „откри” преди две седмици, че имало опасност България да се превърне в дестинация за секс туризъм. Според данните, изнесени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), мафията у нас правела оборот от 3,5 млрд. лева годишно: над три пъти повече от бюджета на МВР. Само износът на български проститутки генерирал над 1 млрд. лева. Браво, бе!! Това изтичане на „национално богатство” е нетърпимо!
Вицепремиерът и шеф на МВР очевидно предпочита да изтичат мозъци, а проститутките да си стоят тук и да привличат чужди „инвеститори” в съчетание с евтиния алкохол, и ще вършат работата, която се полага на правителството: привличане на чужди капитали. Както пише в блога си Иван Стамболов: „Нашата администрация, нашите нрави дават всички предпоставки секс туризмът да се окаже изключително печеливш бизнес, който ще вдигне на крака цели сектори и отрасли” (в. „Сега”, 7.4. т.г.).
Според Тихомир Безлов, експерт в ЦИД, вторият доходоносен престъпен бизнес са организираните ДДС измами, приходите от които според НАП са 700 млн. лева. Ако към тях се добавят и загубите от цигарената контрабанда, които според директора на Агенция „Митници” Ваньо Танов са 400 млн. лева, ще излезе, че проститутките, ДДС измамниците и контрабандистите могат да изплатят сами държавния дълг.
При такива „постижения” наистина не се нуждаем от Втора атомна: и без АЕЦ „Белене” сме една от най-песимистичните нации на света? Чувството на обреченост и отчаяние, което според доклада на ООН ни нарежда на челно место в световната класация, се засилва, без това да е свързано с предсказвания край на света. Въпреки „успехите” на правителството за много българи остават само два изхода от кризата: „Терминал 1” и „Терминал 2” на летище София.
Броят на лекарите, напуснали България през 2011 г., е 600 души. Но и по този въпрос премиерът Борисов си има оптимистично обяснение: изтичането на български медици в чужбина показвало, че тук добре ги обучаваме!! Защо тогава Цветанов се кахъри за изтичането на български проститутки? Да не би да изложат нашето образование ли? Очевидно някои не щат да претворят в дела препоръките на премиера Борисов да станат овчари или да си садят картофи. Не горят и от желание да връщат заемите, които това правителство ще вземе, емитирайки еврооблигации за 2 млрд. лева, с които да изплати емитираните от Милен Велчев облигации за 820 млн. евро, на които падежът е през януари 2013 г. Тоест, правителството ще изплаща стари заеми с нови.
Както казваше покойният турски президент Тургут Йозал: „Борчът е камшикът на юнака!” А Сюлейман Демирел репликираше: „Такъв юнак, който прави само борчове, заслужава камшик!”
А уж Бойко се кълнеше, че няма да взема външен заем, за да не товари с изплащането му идните поколения? Ако не се бе надигнало общественото мнение, Дянков със сигурност щеше да посегне на „Сребърния фонд”, който е част от фискалния резерв на страната. Да видим сега колко ще ни помогнат прословутата Дянкова финансово-бюджетна дисциплина и ниският като процент от БВП (16,7%) държавен дълг. Ако не се намери купувач за Дянковите еврооблигации, което е напълно вероятно заради кризата в еврозоната и особено в Гърция, ще се пукне още един предизборен балон на ГЕРБ. А именно - митът за кредитния рейтинг като свидетелство за финансова стабилност и гаранция, че ще ни отпускат заеми, когато ги поискаме.
След всичко станало при управлението на котерията, наречена ГЕРБ, вдигането на „безсрочната забрана” върху изследванията и добива на шистов газ, което ще последва необоснования отказ от изграждането на АЕЦ „Белене”, изглежда фатално неизбежно. Никой от противниците на АЕЦ „Белене” не знае колко ще струва тя, но всички твърдят, че заради нея ще фалира държавата. Както и никой от привържениците на шистовия газ не знае дали го има и по каква цена ще ни го продава „Шеврон”, но всички уверяват, че той е алтернативата на атомната енергетика.
В потока от думи, изречени срещу АЕЦ „Белене” и енергийната зависимост от Русия, буквално се „удави” истината, която се съдържа, както в доклада на консултанта HSBC (според 3 от 4-те възможни сценария проектът е печеливш), така и в предупрежденията на американски учени за връзката между фракинг сондажите за шистов газ и регионалните земетресения и замърсявания на околната среда. Последиците от взетите днес управленски решения ще тегнат над следващите правителства и идните поколения.
Управляващите искат да се боим от тях, да ги подкрепяме и „да им гласуваме” на избори. Но да искат и да ги обичаме, е вече прекалено!
В политиката, особено в българската политика днес, думите не са това, което се чува. Лично премиерът Борисов си смени поне пет пъти мнението за АЕЦ „Белене” и шистовия газ. У нас, разбира се, има „свобода на словото”, но заради злоупотребата с думите тя обезсмисля самото съществуване на езика. А когато политици, които не са се научили да говорят правилно на родния си език, започнат да се замерят с латински поговорки (парламентарния контрол на 6.04.т.г.), възниква впечатлението за лоша театрална постановка.

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата