Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЕДИН НЕ СЪВСЕМ КРАСИВ ЛЪКАТУШЕН ПЪТ

Е-поща Печат PDF

Има лъкатушни пътища, които са красиви, дори много красиви. Лъкатушният път в планината сякаш затова и лъкатуши - за да ни открие все нови и нови  нейни прелести. Но лъкатушният път в политиката е, напротив, най-често грозен, дори много грозен. Той е  път на прикриваните истини и на неприятните изненади. Има, разбира се, и случаи, когато политикът трябва да лъкатуши в името на общото благо. Следвайки интересите на обществото, които лъкатушат, за да преодолеят неочаквано възникнали затруднения,  политикът е принуден също да лъкатуши, оставайки обаче вътрешно верен на себе си. Но това са сравнително редки случаи. Най-често лъкатушният път на политика е път на личната корист.

През последните години наблюдаваме не съвсем красивия лъкатушен път на  един политик - политика Георги Първанов.  В началото всичко протича по една права линия. Израснал в беден селски дом, Първанов   завършва  средно образование, а по-късно и висше образование. През 1981 г. той става член на управляващата БКП/БСП, а по-късно и член на висшето й ръководство. В края на 1996 г., след като Жан Виденов подава оставка, Първанов става председател на БСП. Като кандидат на БСП той е избран за народен представител в 37-мото, 38-ото и 39-ото народно събрание. През 2001 г. БСП го издига за кандидат-президент на България. С усилията на цялата партия Първанов успява да спечели президентските избори, успява да спечели и в следващите президентски избори.
След като бе избран за президент, Първанов не можеше, разбира се, да запази членството си в БСП. Като президент на всички българи, той трябваше да се освободи от партийната си оцветеност. Не можеше обаче да се мисли, че той, довчера председател на БСП, по-късно ще се откаже от нея. Естествените очаквания бяха, че след като приключи мандата си на президент, той ще се върне там, откъдето е излязъл. Изненадващо обаче Първанов заяви, че няма да се върне в БСП. Бяхме смаяни. Че как така няма да се върне в партията, на която той  дължи всичко! Това би било проява на черна неблагодарност. И освен това какво би бил той без партията, в която израсна до най-високите обществени позиции?
И сякаш в отговор на този въпрос Първанов, следвайки лъкатушния си път, създаде  формацията АБВ. Няма съмнение, че АБВ бе замислена като алтернатива на БСП. След като е решил да не се връща в БСП, но след като и съзнава, че без партия не би могъл да има политическо бъдеще, Първанов прибегна до структурирането на тази формация. АБВ трябваше да бъде  негова лична  партия, партия от лидерски тип,  каквато партия бе НДСВ, една партия, която щеше да е подвластна единствено и само на неговата воля. Но скоро се разбра, че от АБВ партия не става. Това бе едно изкуствено образувание, което не можеше да има бъдеще, защото нямаше кауза, т. е. ръководна идея, която да обедини около себе си значителни маси от обществото.
Оказал се в безтегловно състояние, Първанов обяви, че все пак ще се върне в БСП. Но както той ни увери, връщайки се в  БСП, той щял да седне не на първия, а на последния ред в нея. Хубаво намерение. Хубаво е, че ще се върне в БСП, хубаво е и че ще седне на последния ред. Последният ред понякога може да се окаже по-престижен от първия ред. Защото не редът прави човека, а обратното, човекът прави реда. Върнал се в БСП, но останал на позициите на обикновен член, Първанов може да се превърне в старейшината на тази партия, в неин неформален лидер, в неин морален стожер. Големият е голям не чрез големия си пост, а чрез големия си дух.
Но лъкатушната пътека на Първанов отново пое друга посока. Той заяви, че иска не просто да се върне в БСП, а да се върне на председателското място в нея. От направената преди това заявка за последния ред в БСП не остана следователно нищо. Очевидно в Първанов  се е развило болестното желание на всяка цена да бъде на първа властова позиция. Обладан от това желание, той тръгна от град на град да събира армията, необходима за овладяване на председателското място в партията. Представете си какво всъщност прави Първанов: отива при Станишев, председателя на БСП, и без всякакво притеснение му казва: „Стани, за да седна аз!” Извинете, но това е съвършено неприемлива проява. Така не се постъпва в партия, основана на другарството в интересите.
Готов съм да предположа добри намерения у Първанов. Може би той наистина смята, че ако стане председател, БСП  ще има по-добри изгледи за бъдещи успехи. Но в такъв случай той трябваше да се придържа към друг подход. Не той, друг трябваше да издигне кандидатурата му за председател на БСП, а той самият трябваше да изчака конгреса на партията и там, наравно с останалите кандидати за високия партиен пост, да изчака конгресното решение.
Убеден съм, че този  прекалено лъкатушен път на Първанов няма да го изведе до добър край. Провалът му на конгреса на БСП (което е най-вероятното) ще го превърне в чуждо за нея тяло. Той ще се самоотстрани от позитивния живот в нея. Ще бъде принуден да вегетира политически някъде в нейната периферия. Питам се, не разбира ли Първанов, че пътят, по който е тръгнал, ако за БСП е болезнен, за него самия е просто пагубен.
Зле обаче ще се развият обстоятелствата за БСП, ако Първанов успее да отстрани Станишев от председателското място. Съвършено очевидно е, че в БСП ще се разгърне опасна вътрешновидова борба. Двете оформили се крила в партията – на Първанов и  на Станишев, ще се окажат в постоянно противоборство, което ще бъде разрушително за нея. То ще има своите неблагоприятни последици и за страната ни. Както никога, обществото ни се нуждае от силна лява партия, която да се спре властовия разгул на управляващата ни мафиотска клика. Накъде в бъдещето без силна лява партия?
Не бива освен това да  забравяме и международното значение, което ще има изборът на Станишев за председател на БСП. Неотдавна той бе избран временно за президент на  Партията на европейските социалисти (ПЕС) - една изключително отговорна позиция, която ще има крупно значение на само за БСП, но и за страната ни. През есента на тази година той  трябва да бъде избран за постоянен президент на ПЕС. Но можем ли да очакваме той да бъде избран за президент на ПЕС, ако преди това е претърпял блам от собствената си партия? Провалът на Станишев в БСП ще бъде провал и в ПЕС. Никой не бива да поема греха, проваляйки Станишев на конгреса на БСП, да го провали и на конгреса на ПЕС.
Първанов е длъжен да осъзнае отговорността, която поема със своето поведение. Тази отговорност трябва да осъзнаят и всички, които не могат да останат безразлични пред съдбата на най-голямата лява партия у нас. Накрая не можем да не се запитаме какво ще ни поднесе на следващия завой от лъкатушния си път другарят Първанов.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата