Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АКТ НА ПРЕСТЪПНО БЕЗУМИЕ

Е-поща Печат PDF

Bulgarian Press Pool-Budapest

Властта реши да прекрати проекта “Белене” против волята и интересите на българския народ. Проучване на „Алфа Рисърч” от миналата седмица показа, че 71 % от българите одобряват строежа на АЕЦ “Белене”. Само 22 % били твърдо против...

Първата фаза от изследванията на консултанта за “Белене” НSВС отдавна е приключила, но резултатите се крият от обществеността. Вероятно защото в доклада няма и помен, че централата е неизгодна...

Само преди две седмици премиерът обяви, че ще насрочи референдум за Белене... Изведнъж – хоп! – решение на правителството. Съвместно с Политбюро на ЦК на ГЕРБ, американският посланик и про-правителственото парламентарно мнозинство... Пропуснато е само, че натискът да се приеме това решение, е повече от двегодишен, а самият акт е приет от правителството още през януари. Това разкри ексминистър Трайчо Трайков. Повече от два месеца министрите си траят, като среднощни разбойници крият от народа, от Върховния суверен на Република България, пъклените си намерения...
Защо премиерът се отказа от референдума? Защо се отказа от допитване до народа? И защо трябваше да плащаме на консултант, след като актът на правителството е бил предопределен?..
Според властта, ако “Белене” се построи, цената на тока след 6 или 7 години щяла да скочи на 8 евроцента на киловатчас, или по сегашния курс - около 16 стотинки. Но не казва, че отдавна плащаме по 33 стотинки за киловатчас тока, произведен от софийските ТЕЦ-ове! Отделно плащаме отпадъка от това производство. Таксуват ни го като „топлинна енергия”...
След този акт министрите и депутатите от мнозинството не може повече да представляват българския народ. Защото се превърнаха в клетвопрестъпници. Нека припомним, че на първото заседание на 41-вото народно събрание през 2009 г. народните избраници положиха следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се”. Същата клетва полагат и членовете на Министерския съвет, тоест министрите.
Приемайки решение против волята и интересите на народа, министрите и проправителственото мнозинство извършват и поредното голямо предателство спрямо националния интерес. Решението е фатално за бъдещето на България. България губи евтин и модерен ядрен проект. Губи изразходваните пари и бъдещите неустойки. Губи суверенитета си. Ако досега суверенитетът на страната ни беше частично ограничен, с този акт България окончателно се лишава от всякакъв суверенитет.
В същото време водещите евросъюзни икономики, включително нашите съседи Румъния и Турция, градят нови ядрени мощности. При това Турция планира да пусне в експлоатация четири АЕЦ-a руско производство. И няма да е далеч денят, когато ще бъдем принуждавани да купуваме скъп ток от съседите си. След години историците със сигурност ще назоват датата 29 март като ден на престъпно безумие.
Съвременните български политици определено са с къса памет. И са готови на всякакви мерзости и предателства, само и само да угодят на силните на деня. И да напълнят джоба си... Затова нека им припомним за един друг ден на престъпно безумие и за това какво ги чака.
На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд заповядва на българската войска да започне военни действия срещу съюзниците ни. В даден момент сърби и гърци успяват да вземат надмощие. Румъния и Турция се възползват и нападат България. Румънската войска заема Северна България и стига до София, а Османска Турция нарушава установената от Лондонския мирен договор линия Мидия-Енос и се нахвърля върху мирното българско население в Източна Тракия. След извършеното на 16 юни престъпно безумие, дипломацията на Германия и Австро-Унгария потрива доволно ръце. Германският канцлер Теобалд фон Бертман-Холвег отбелязва: „Който и да излезе победител от тази война, двата народа – българи и сърби – ще отслабнат и ще се ненавиждат един друг”.
Този акт директно е насочен срещу Освободителката и Русия обвинява правителството на Фердинанд като отговорно. Резултатът е национална катастрофа. България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от населената с етнически българи Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Българското население в Източна Тракия е оставено без защита и е подложено на жестока сеч от османската армия. Стотици хиляди българи от Македония и Тракия са принудени да напуснат завинаги родните си места.
Актът на престъпно безумие от 16 юни 1913 г. намира своето упорито продължение. На 14 октомври 1915 г. правителството на Фердинанд нарушава декларациите си за неутралитет и се включва в Първата световна война, съюзявайки се с Австро-Унгария, кайзерова Германия и петвековния си поробител – Османска Турция срещу Освободителката Русия. Това предрешава втората национална катастрофа. Стотици хиляди са избитите или осакатени по бойните полета българи. Многократно повече са бежанците, прогонени от родните им места. От българската снага отново се късат територии, на българския данъкоплатец отново са наложени изключително тежки репарации.
1 март 1941 г. е поредната черна дата в българската история. Българските властници извършват нов акт на престъпно безумие. Отново против волята и интересите на народа. В двореца Белведере, във Виена, те подписват присъединяването на страната към силите на Оста. По такъв начин България преустановява политиката си на неутралитет и се въвлича във Втората световна война като съюзник на нацистка Германия. Отново против Освободителката си Русия.
Също както на 29 март 2012 г., на 2 март 1941 г. депутатите от проправителственото мнозинство подкрепят правителствения акт. С шумни овации и ставане на крака те посрещат министрите, продали националния ни суверенитет. Протестите на опозицията в лицето на авторитетни политици като Никола Мушанов, Ангел Держански, Петко Стайнов, са заглушени с гръмко „ура”.
Също както и сега, през 2012 г., решението за съюзяване с Хитлер е било крито от обществеността в продължение на два месеца. Опасенията на английския премиер Чърчил, че българските властници ще повторят старите си грешки от 1915 г., се потвърждават: „Българският народ, за трети път през изтеклите 30 години, е хвърлен в една ненужна война”.
Резултатите от престъпния акт убедително водеха към трета национална катастрофа. Единствено скъсването с нацистка Германия в последния момент и съюзяването ни със силите на антихитлеристката коалиция ни спаси от ново териториално орязване. Бидейки обаче сателит на нацистка Германия в продължение на 4 години, България загуби възможността да поиска след края на войната преразглеждане на несправедливия Ньойски диктат.
Актът от 16 юни 1913 г., както и актовете от 14 октомври 1915 г., 1 март 1941 г. и 29 март 2012 г. са приети против волята и интересите на българския народ. Това са престъпни актове, тежестите от които трябваше да понесат поколения български данъкоплатци, целият народ. Както поколения българи ще трябва да понасят тежестите на престъпния акт от 29 март 2012 г.
Затова нека съвременните политици не забравят поуките от престъпните актове на своите предшественици. Виновниците за националните катастрофи бяха изправени пред съда след края на Първата световна война. И отърваха кожите единствено благодарение на кървавия Деветоюнски преврат (1923 г.).

Виновниците за присъединяването на страната към нацистка Германия обаче си получиха заслуженото. Присъдите на т. нар. Народен съд бяха тежки, но справедливи. Впрочем нека припомним на ония наши съвременници с къса историческа памет, както и на ония чели-недочели пропагандисти на „демокрацията”, че започването на съдебно преследване срещу българските политици, въвлекли България в нацистката Ос, бе предварително условие на съюзниците, Великобритания на първо място, за сключване на споразумението за примирие през октомври 1944 г. Иска ни се да вярваме, че Висшият магистър – Съдбата – няма да остави ненаказани политиците, приели престъпния акт от 29 март 2012 г.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата